№ 16367
гр. С., 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110103702 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от А. И. К. срещу Е. В. Т., осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2000 лЕ., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на публикуван пост в
социална мрежа /фейсбук/, съдържащ клеветнически твърдения по отношение
на ищцата, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на
исковата молба – 02.12.2022 г. до окончателно изплащане.
Ищцата навежда твърдения, че от дълги години работи като
детегледачка и подробно излага, че има богат опит в областта. Сочи, че на
04.10.2021 г. е започнала работа при М. Ц. като детегледачка. През месец
януари 2022 г. се разболяла, което наложило вземането на болничен.
Междувременно М. Ц. променила отношението си към ищцата. Отношенията
между двете били обтегнати и ищцата си подала предизвестието.
Непосредствено след това, на 10.03.2022 г. в група във фейсбук supersitter.bg /в
превод супер детегледачки/, М. Ц. публикувала пост срещу ищцата с
прикачени две снимки на ищцата, със следното съдържание: „Скъпи майки, да
ви предупредя. Аз изпатих доста, тази жена беше детегледачка при нас.
ИЗМАМНИЦА! С малко повече детайли. Тази жена дойде при нас на добра
заплата, покривахме гориво, но почна да ни лъже. Караше на газ - даваше
бележки за бензин. Когато оставях децата сами с нея беше НОН СТОП на
телефона. Имаше 10 допълнителни квалификации, но не знаеше и една песен.
Почна да лъже за местата където води сина ми кога са отворени и кога не,
като аз после проверявах. Излъга, че е болна, според мен да си намери друга
работа през това време. Един ден просто заяви, че няма да идва. От днес за
1
днес. Според мен, защото отложихме една планувана екскурзия до Банско с
нея. Излъга за предишни работни места, проверихме впоследствие. Не
пожела да се видим да си оправим документите, а всичко праща по ЕКОНТ.
Като 3 пъти излъга, че ще дойде. Направо изтръпвам, че съм й оставяла
децата... и искаше още пари“, за което аргументира, че свидетелства
Констативен протокол акт № 147, том III, рег. № 7494/06.10.2022 г. на
помощник нотариус по заместване Т. Г. при Нотариус В. В., рег. № 268, с
район на действие РС С.. Сочи, че М. Ц. в коментари под публикацията е дала
и допълнителни разяснения, които също не отговаряли на истината и били
клеветнически. В един от коментарите М. Ц. нарекла ищцата „патологичен
лъжец“, а в друг коментар написала, че ищцата лъже за името си, за
постоянния адрес. Сочи, че под поста на М. Ц., се включила и настоящата
ответница, която била представител на агенция Т., която я интервюирала.
Ответницата коментирала, в качеството си на консултант подбор на персонал,
като отправила клеветнически твърдения спрямо ищцата и посочила, че
ищцата е излъгала за опита си и представила невярна информация.
Ответницата нарекла ищцата „абсолютна измамница“. Ищцата сочи, че от
кореспонденция по вайбър се установява, че ответницата е потвърдила, че е
автор на клеветническия пост. Твърди, че всичко описано се е отразило на
психиката й, че подобни твърдения подритват нейния авторитет и водят до
негативни последици. Вследствие поведението на ответницата и М. Ц.,
ищцата вдигнала високо кръвно, не можела да спи, притеснила се, че
вследствие на оклеветяването, може да остане без работа. Твърди също и че е
посетила личния си лекар, както и психиатър и й били изписани медикаменти.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата излага, че исковата молба е нередовна. Оспорва предявения иск
по основание и размер. Аргументира подробно, че дори и да дадена негативна
оценка на ищцата, се касаело за оценъчно съждение, което не представлявало
основание за реализиране на отговорност. Оспорва ищцата да е претърпяла
твърдените вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 10.03.2022 г. в група
във фейсбук supersitter.bg /в превод супер детегледачки/, М. Ц. е публикувала
пост срещу ищцата с прикачени две снимки на ищцата, със следното
съдържание: „Скъпи майки, да ви предупредя. Аз изпатих доста, тази жена
беше детегледачка при нас. ИЗМАМНИЦА! С малко повече детайли. Тази
жена дойде при нас на добра заплата, покривахме гориво, но почна да ни
лъже. Караше на газ - даваше бележки за бензин. Когато оставях децата
сами с нея беше НОН СТОП на телефона. Имаше 10 допълнителни
квалификации, но не знаеше и една песен. Почна да лъже за местата където
2
води сина ми кога са отворени и кога не , като аз после проверявах. Излъга, че
е болна, според мен да си намери друга работа през това време. Един ден
просто заяви, че няма да идва. От днес за днес. Според мен, защото
отложихме една планувана екскурзия до Банско с нея. Излъга за предишни
работни места, проверихме впоследствие. Не пожела да се видим да си
оправим документите, а всичко праща по ЕКОНТ. Като 3 пъти излъга, че ще
дойде. Направо изтръпвам, че съм й оставяла децата... и искаше още пари“,
както и че на 10.03.2022 г. в група във Фейсбук суперсистър.бг, под пост на М.
Ц. ответницата е написала коментар със съдържание, съдържащо се в
констативен протокол, представен по делото.
По делото е представен констативен протокол № 147, том III, рег. №
7494/06.10.2022 г. по описа на нотариус Т. Г. – нотариус по заместване при В.
В. – нотариус, вписана под № 268 с РД СРС, относно публикуван пост от М.
Ц. в група в социалната мрежа „фейсбук“ със съдържанието, посочено по-
горе. Към констативния протокол са приложени и заверените от нотариуса
„публикация“, както и коментарите под нея, като единият от коментарите
изхожда от Е. Т. /настоящата ответница/ и е със следното съдържание:
„Мили дами, пиша да подкрепя М. Т. в становището си, че жената е
абсолютна измамница, защото аз в качеството си на консултант подбор на
персонал, предложих (А)***** (представяше се с различно име от профила
й). В добавка към лъжите изброени горе: Дамата представи CV с „фалшив“
опит, впоследствие сама си призна, че е напуснала Англия преди 5 години, а не
преди 2. Представяше ковид тестове на 1 седмица, като днескашни.
Твърдеше, че от други семейства я викали за 5 000 лв. заплата да работи за
тях с цел увеличение на сегашното й възнаграждение. Пиша този коментар
единствено с цел да предпазя друга майка от подобно преживяване и от
чувство за отговорност. Изпечен лъжец е беше очевидно невъзможно да се
забележат тези неща в началото. Не бих написала негативен коментар ако
беше въпрос на сблъсък на“ (гърба на л.14 по делото). Обстоятелството, че
ответницата е автор на посочения коментар, не е спорно между страните по
делото – в този смисъл е изявлението на адв. Ч. – представител на
ответницата, направено в о.с.з., проведено на 27.02.2024 г., който е посочил
изрично, че не се оспорва авторството на коментара, а смисълът му, а именно,
че Е. Т. подкрепя М. Ц. в становището на последната, че ищцата е „абсолютна
измамница“.
Представено е постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 12.05.2022 г., ведно с полицейска преписка, които
доказателства съдът счита за неотносими към настоящия спор и не намира за
необходимо да обсъжда.
Представена е разпечатка от кореспонденция, водена по мобилното
приложение „Вайбър“ /л.59 и сл./, водена между ищцата и М. Ц..
Представена е разпечатка от обява за детегледачка от „Т.“ ЕООД /л.74/ –
трето за делото лице.
3
Представена е разпечатка от кореспонденция, водена по мобилното
приложение „Вайбър“ /л.78 и сл./, водена между ищцата и Е..
Видно от амбулаторен лист № 001464 от 15.03.2022 г., ищцата е с
диагноза умерено тежък депресивен епизод. Представени са амбулаторен лист
№ 030806 от 23.03.2022 г., амбулаторен лист № 030985 от 06.04.2022 г.,
амбулаторен лист № 32834 от 12.10.2022 г., от които се установява, че ищцата
е с основна диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство.
Представена е и рецептурна бланка за лекарствени продукти съдържащи
наркотични вещества.
Ищцата е представила „препоръка на А. К.“, от Е. К. от 07.10.2021 г., от
която се установява, че ищцата е работила при лицето като детегледачка.
Описани са положителни качества на ищцата.
Ответницата е представила автобиография на ищцата.
Представени са: „препоръка за А. К.“ от Ф. П., без дата; „препоръка за А.
К.“, от К. Ш., без дата; „Писмо препоръка“ от П. Л. от 27.03.2015 г.;
„Препоръка за А. К.“ от Л. У. от 24.11.2013 г.; „Препоръка“ от К. С.;
„Препоръка“ от К. К. от 02.05.2012 г. От всичките представени препоръки
/заверени преводи от адвоката на ищцата/, може да се направи обобщението,
че ищцата е работила при лицата от които изхождат препоръките като
детегледачка. Всичките лица са изложили твърдения за положителни качества
на ищцата.
По делото са изслушани показанията на В. И. К. – дъщеря на ищцата.
Свидетелката разказва, че й е известно за пост във Фейсбук с автор Е. Т. срещу
А. К.. Нямала социални мрежи, но майка й показала поста. М. започнала да
атакува майка й по много агресивни начини и Е. се включила с коментар. Знае,
че Е. е направила връзката между майка й и семейството на М.. Към момента
на въпросното свързване, Е. работила за Т.. Била писала, че майка й е
измамница и е представила фалшиви документи, фалшиво СВ с фалшив опит.
Била писала и за годините, в които майка й е била в България. Твърди, че
майка й между 2016 г. и 2018 г. е пътувала между Англия и България. Дошла
си през 2018 г. и започнала работа в П. с жена с три деца, която била и
първата, която дала референция на Е. Т. по телефона. Впоследствие децата
започнали да ходят на ясла и майка й намерила нова работа за руско семейство
в Б., но когато настъпила пандемията, семейството напуснало България.
Майка й започнала работа за друго семейство, К., като от тях също имала
писмена референция, предадена на Е. Т.. Вследствие на поста на Е. Т., майка й
се почувствала много зле. Приемала лекарства, имала зелени рецепти.
Получавала постоянни заплахи. Свидетелката споделя, че е ходила при нея за
да я успокоява. Било й постоянно лошо, не можела да спи, вдигала кръвно,
боляло я глава. Посетила психиатър, приемала лекарства 3 месеца. Била й
дадена препоръка да не ходи на работа, поради лошото емоционално
състояние.
Видно от писмо от НОИ /л.191/, ищцата е била в болничен както следва:
4
от 10.01.2022 г. до 14.01.2022 г.; от 15.01.2022 г. до 21.01.2022 г.; от 07.02.2022
г. до 16.02.2022 г. Представени са и болничните листа.
От писмо от МВР, Главна дирекция, „Гранична полиция“ /л.195/ се
установява, че за периода 04.10.2021 г. – 31.03.2022 г. няма данни за
преминавания през ГКПП на Република България относно ищцата.
Представена е разпечатка от кореспонденция, водена по мобилното
приложение „Вайбър“ /л.196 и сл./, водена между М. Ц. и Е..
Трето по делото лице – С. В. С. – управител на „*****“ ЕООД, е
представил разпечатка от профила на А. К., за която е посочено, че същата се е
регистрирала в платформата www.bavachki.bg. В представената разпечатка са
посочени данни за ищцата, като има отбелязване в графа „бележки на
потребителя“ – „А. беше докладване в групата за детегледачки (черен списък
в OneNote). Обявата й тук в ало.бг (посочена е интернет страница)– лъгала
е за опита си, много лъже като цяло“. В постъпилата молба от третото лице е
посочено и също, че ищцата е регистрирана в платформата, като няма доклади
от други потребители. Посочва, че профилът й е бил блокиран в платформата
след публикацията на М. Ц. във Фейсбук. Пояснява, че не са намерили профил
на Е. Т. в платформата.
Представено е писмо, изходящо от НОИ от 27.03.2024 г., адресирано до
адв. М. Д., в което се сочи, че не се съхраняват в оригинал болничните
листове. Представена е справка, от която се установява, че ищцата е била в
болничен в периодите посочени в писмото от НОИ /л.191/.
Представена е разпечатка от кореспонденция, водена по мобилното
приложение „Вайбър“ /л.210 и сл./, водена между „***** БГ“ и ищцата.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже: 1/ противоправно деяние /действие/, извършено от ответника; 2/
претърпените неимуществени /болки и страдания/ вреди, както и техния
размер; 3/ причинната връзка между противоправното деяние и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Въз основа на нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 НК клеветата може да
бъде определена като умишлено разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго или приписване другиму на неизвършено от него
престъпление. Изведеният от съдебната практика и правна теория смисъл на
„позорно обстоятелство“ е, че същото представлява факт, свързан с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни доброто му име в
обществото и който е укорим от гледна точка на господстващия морал.
Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят
5
адресата и са неверни. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче
има правно значение само ако те са обективно позорни. При клеветата се
излагат фактически твърдения, които могат да бъдат проверявани за вярност и
ако те са верни, авторът им не носи отговорност, дори да позорят адресата.
Тежестта на доказване верността на изявленията пада върху ответника, тоест
следва да бъде установена при условията на пълно доказване, което да създаде
убеденост в съда. Предмет на клеветата могат да бъдат само твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определено
обстоятелство, време, място, лице, като тези обстоятелства трябва да са
позорни. Твърденията трябва да са ясни и да сочат сигурни и несъмнени
факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения,
такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорни. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. Предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Оценките и мненията не сочат
конкретни факти от обективната действителност, а са коментар и съждения за
тях и връзката между тях. Те не могат да бъдат клевета, тъй като не подлежат
на проверка за вярност. Оценъчните съждения могат да ангажират
отговорност само ако представляват обида.
По делото безспорно е установено, че ответницата е написала коментар
под публикация на М. Ц. в социална мрежа, широко достъпна, със следното
съдържание:
„Мили дами, пиша да подкрепя М. Т. в становището си, че жената е
абсолютна измамница, защото аз в качеството си на консултант подбор на
персонал, предложих (А)***** (представяше се с различно име от профила
й). В добавка към лъжите изброени горе: Дамата представи CV с „фалшив“
опит, впоследствие сама си призна, че е напуснала Англия преди 5 години, а не
преди 2. Представяше ковид тестове на 1 седмица, като днескашни.
Твърдеше, че от други семейства я викали за 5 000 лв. заплата да работи за
тях с цел увеличение на сегашното й възнаграждение. Пиша този коментар
единствено с цел да предпазя друга майка от подобно преживяване и от
чувство за отговорност. Изпечен лъжец е беше очевидно невъзможно да се
забележат тези неща в началото. Не бих написала негативен коментар ако
беше въпрос на“
На първо място, твърденията, че изразът „абсолютна измамница“ е
всъщност становище на М. Ц., което ответницата само подкрепяла, в случая
съдът намира за ирелЕ.нтно, доколкото дори посоченото да е така, то в крайна
сметка ответницата се присъединява към въпросното становище, подкрепяйки
го, което на практика означава, че тя самата също поддържа, че „жената е
абсолютна измамница“.
С оглед изложеното, съдът приема, че в коментара, ответницата е
6
нарекла „абсолютна измамница“ ищцата, и е изложила твърдения в тази
насока, които съдът намира, че следва да разгледа последователно.
Относно твърдението, „представяше се с различно име от профила
й“. От страна на ответницата не са ангажирани доказателства, от които да се
установява ищцата да се е представяла с различно име от това в профила й.
Дори напротив от представена разпечатка от трето за делото лице /л.205/, се
установява, че в профила създаден в платформата www.bavachki.bg, ищцата
фигурира именно с това име – А. К..
Относно твърдението „Дамата представи CV с „фалшив“ опит,
впоследствие сама си призна, че е напуснала Англия преди 5 години, а не
преди 2“. От представените от страна на ищцата писмени документи се
установява, че същата има не малко препоръки. Ответницата не доказва по
никакъв начин, че опитът на ищцата е „фалшив“. Дори напротив, от
представената разпечатка на кореспонденция, водена между страните, се
установява, че ищцата е предоставила и телефонен номер на бивш
работодател – С. С., във връзка с което ответницата е посочила, че са се
уговорили да се чуят. Липсват доказателства и относно това някъде ищцата да
е заявила, че е напуснала Англия преди 5 години, за да се цени по-някакъв
начин последващото изложено от нея, че не е в Англия вече от 3 години /л.78/.
В тази връзка свидетелката е пояснила и че между 2016 г. и 2018 г. майка й е
пътувала между Англия и България, както и че си е дошла през 2018 г. С оглед
изложеното съдът счита, че ответницата не доказва по категоричен начин
изложените твърдения.
Относно твърдението „Представяше ковид тестове на 1 седмица,
като днескашни“. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които
да следва, че ищцата е боледувала от Ковид, че си е правила тестове, датата на
която да са правени, датата на която са представени, както и лицата на които
са представени. Поради изложеното съдът намира и това твърдение на
ответницата за недоказано.
Относно твърдението „Твърдеше, че от други семейства я викали за
5 000 лв. заплата да работи за тях с цел увеличение на сегашното й
възнаграждение“. Ответницата не доказва по никакъв начин къде, кога и пред
кого ищцата е заявила, че други семейства я викат да работи за 5 000 лв., още
по-малко, че изявлението е направено с цел увеличение на възнаграждението.
Поради изложеното съдът намира и това твърдение на ответницата за
недоказано.
Поради изложеното съдът достига до извода, че ответницата не доказа
верността на твърденията си и същите са позорни от гледна точка на
обществения морал, доколкото преписване на някого на неморално поведение
и то във връзка с отглеждане на малки деца, е от естество да урони доброто
име, честта и достойнството на лицето.
С оглед на горното съдът приема, че от събрания по делото
доказателствена материал се установяват елементите от състава на
7
непозволеното увреждане, поради което и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. В случая деянието е
извършено чрез коментар под публикация в социалната мрежа
www.facebook.com тоест по начин, който предоставя възможност на
неограничен брой лица да ги възприемат. Когато непозволеното увреждане се
осъществява чрез публично заявени и разпространени думи, броят им е
обстоятелство от значение за приложение на заложения в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД принцип, т.к. е относим към тежестта на увреждащото действие. В
такъв случай става въпрос за едно увреждащо действие, а не за отделни, и за
него се дължи едно обезщетение. Установява се, че вследствие коментара под
публикацията ищцата е била разстроена, депресивна, за което са представени
амбулаторни листове и изслушани свидетелски показания. Поради
изложеното и предвид социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната през процесния по делото период, настоящият съдебен
състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди, търпени от ищеца (доколкото те изобщо могат да се
оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е
достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно
обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) в
размер на 500,00 лЕ.. Като законна последица от уважаването на иска и
доколкото това изрично е поискано от ищеца, върху сумата от 500,00 лЕ.
следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира разноски за държавна такса, която с оглед цената на
иска (2 000,00 лЕ.) е в размер на 80,00 лЕ. (която е заплатена съгласно
представеното преводно нареждане – л. 9). Претендира се и адв.
възнаграждение в размер на 650,00 лв. (като се представят и доказателства за
заплатено такова л.243 и л.244). Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за основателно и
следва да намали до сумата от 500,00 лв. съобразявайки фактическата и
8
правна сложност на делото, както и броя извършени процесуалния действия
от страна на адвоката. Досежно твърдението на ответника, че липсват
доказателства за заплатен хонорар съдът намира за необходимо да посочи, че
такива се съдържат на л. 243 и л. 244 по делото, като ищецът ясно е посочил,
че за това производство претендира 650,00 лв., а в производството по гр.д.
66128/2022 г. е претендирал 2 150 лв., като последното обстоятелство е
служебно известно на съда и е съобразено при произнасянето в частта за
разноските. С оглед уважената част на иска на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 145,00 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед отхвърлената част на иска на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 378,75 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. Т., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на А. И.
К., ЕГН **********, с адрес *****, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 500,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на публикуван
коментар под пост в социална мрежа /фейсбук/, съдържащ клеветнически
твърдения по отношение на ищцата, ведно със законната лихва считано от
дата на предявяване на исковата молба – 02.12.2022 г. до окончателно
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 500,00 лЕ. до пълния
предявен размер от 2 000,00 лЕ., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. В. Т., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на А.
И. К., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 145,00 лв. сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на Е.
В. Т., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 378,75 лв. сторени разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10