МОТИВИ към Присъда №3 от 22.02.2017г. по НОХД №497/2016 година
по описа на РС-Харманли
09.03.2017г., гр.Харманли
Срещу подсъдимия И.Т.А., роден на ***г. в гр. Харманли, ром, български гражданин, грамотен - с
основно образование, ученик в СОУ „ Св.Климент Охридски” в гр. Симеоновград, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, е
повдиганото обвинение за това, че на 15.07.2016г. в гр. Симеоновград, обл. Хасково, като непълнолетен
, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можейки да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С.И.А. и З.Б.А. , отнел
чужди движими вещи - 1 бр. Железопътна релса с дължина 6 /
шест/ метра, тип S 49 и 1 бр. железопътна релса
с дължина 5 / пет/ метра, тип S 49, на обща стойност 464,50 лв. от владението на
„Терна” АД - София, представлявано от пълномощника К.Н.А. ***, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл.20 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
Срещу
подсъдимия З.Б.А., роден на ***г. в гр. Харманли, ром,
български гражданин, с начално образование / завършен седми клас/, не учи и не
работи, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН:**********, е
повдигнато обвинение за това, че на 15.07.2016г. в гр. Симеоновград, обл. Хасково,
като непълнолетен , но разбиращ свойството и
значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител със С.И.А. и И.Т.А., отнел чужди движими вещи - 1 бр. железопътна релса с дължина 6 / шест/ метра, тип S 49 и 1
бр. железопътна релса с дължина 5 / пет/ метра, тип S
49 на обща стойност 464,50 лв. от владението на „
Терна" АД - София, представлявано от пълномощника К.Н.А. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл.20 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
Срещу подсъдимия С.И.А., роден на ***г. в гр. Харманли, ром,
български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, живущ ***, ЕГН:********** е повдигнато обвинение за това, че на 15.07.2016г. в гр. Симеоновград,
обл. Хасково, в съучастие като извършител със З.Б.А. и
И.Т.А., отнел чужди движими вещи - 1 бр. железопътна
релса с дължина 6 / шест/ метра, тип S 49 и 1 бр. железопътна
релса с дължина 5 / пет/ метра, тип S 49 на обща стойност 464,50 лв. от владението на „ Терна" АД - София, представлявано от
пълномощника К.Н.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай - престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл.20
ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимите, като
сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало извършване
на престъплението, за което са повдигнати обвиненията срещу тях. Моли съда да
ги признае за виновни за извършеното престъпление, като на непълнолетните подсидими И.А. и З.А.
предлага да се вземат предвид като смекчаващи обстоятелства ниската им възраст,
чистото им съдебно минало и оказването на съдействие в хода на досъдебното производство,
както и да им се наложат наказания при редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК. По отношение на подс.С.А.
при определяне на наказанието предлага да се вземат
предвид като отегчаващи обстоятелства обремененото му съдебно минало, лошите му
характеристични данни и липсата на каквото и да било съдействие на органите на
досъдебното производство. Определянето на конкретните
наказания предоставя на съда.
Защитникът на
подс.И.А. – адв.Я. моли
да се вземат предвид от съда пълните самопризнания на неговия подзащитен,
съдействието му за изясняване на фактическата обстановка, крехката му възраст,
чистото съдебно минало и да му се наложи най-ниското предвидено в закона
наказание.
Защитникът на
подс.З.А. – адв.К. също
моли да се вземат предвид ниската възраст на неговия подзащитен, направените от
него признания, чистото му съдебно минало и да се наложи наказание съобразно
предвиденото в чл.63 от НК.
Защитникът на
подс.С.А. – адв.А. заявява,
че счита обвинението спрямо неговия подзащитен за недоказано. Косвените доказателства, събрани чрез разпита на св.Г. били опровегани от другите доказателства по делото, поради
което моли за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият И.А. в съдебно
заседание се признава за виновен, изразява съжаление за стореното
, заявява, че повече няма да се повтори и моли за налагане на
най-ниското наказание. В обясненията си, депозирани пред
съда, заявява, че заедно с подс.З.А. отишли до
гарата и решили да натоварят в каруците видените там 2
бр. жп релси. Сочи още, че натоварили релсите, но впоследствие конят на подс.С.А.
ги затруднил при управлението на каруцата, което
наложило да извикат подс.С.А.. Той подкарал коня, като знаел какво
има в каруците, но
заявява, че нямали уговорка подс.А. да получи нещо от така взетото.
Подсъдимият З.А.
в съдебно заседание също се признава за виновен, изразява съжаление за
стореното, заявява, че повече няма да се повтори и моли за налагане на
най-ниското наказание. Не дава обяснения пред съда.
Подсъдимият С.А.
в съдебно заседание не се признава за виновен, но въпреки това изразява съжаление, заявява,
че повече няма да се повтори и моли за налагане на най-ниското наказание.
В обясненията си дадени пред съда подс.С.А. заявява, че е отишъл само да помогне на другите двама
подсъдими, които не можели да управляват неговия кон.
Ощетеното юридическо лице НК
„Железопътна инфраструктура”-гр.София, редовно
призовани, не изпращат представител (предвид прекратената представителна власт
на М.Ла, упълномощил като генерален директор ст.юрк.Ж.Д.) и не вземат становище
по делото.
В производството по делото няма предявен граждански иск, нито пък е
конституиран частен обвинител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.07.2016г. около 6.00 часа сутринта тримата подсъдими И.А., З.А. и С.А.
заедно отишли с две каруци с конски впряг, едната собственост на подс.С.А., до старата ЖП гара в гр.Симеоновград. Там на временно депо се намирали демонтирани жп релси. Демонтажът бил извършен от „Терна” АД,
представлявано от св.К.А., в изпълнение на техни договорни задължения със
собственика на жп релсите Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НК „ЖИ”) -гр.София
съгласно представеното като доказателство договорно споразумение към договор №3888 по проект
„Реконструкция и електрификация на жп отсечка Димитровград-Симеоновград. Демонтираните жп релси, съхранявани на временно депо в района на жп
гарата в гр.Симеоновград, се намирали във владение на „Терна” АД, като към
момента на деянието не били предадени на собственика (НК „ЖИ”) -гр.София, което
се установи от показанията на свидетелите К.А., Жанина Д. и С.Д.. От съхраняваните във временното депо жп релси тримата подсъдими
взели 2 броя, като в каруцата, ползвана от подс.А. и
подс.А. натоварили едната жп релса с дължина 5 м, а в каруцата на подс.С.А. натоварили втората жп релса с дължима 6 м. От показанията на св.Д. се
установява, че процесните 2 бр. жп релси не са годни
за последваща употреба, тъй като били къси парчета, които не можели да се
ползват за друго трасе, поради което и се третирали като скрап. Намерението на подсъдимите било впоследствие да предадат взетите жп
релси за изкупуване в пункт за черни и цветни метали съгл. показанията на св.Г. и св.К.. След като натоварили релсите в каруците
тримата тръгнали, но като
стигнали до втория жп прелез двамата подсъдими И.А. и З.А. продължили с двете
каруци към кв. „Лагера”, а подс.С.А. ***. Двете
каруци били оставени в двора на подс.И.А., като
намиращите се в тях жп релси били покрити с черги. След
получен сигнал за движение на каруца
с натоверени жп релси, св.Е.Г.
и св.П.Т. извършили проверка,
при което в кв. „Лагера” №13
открили двете каруци с намиращите се в тях жп релси. Така
описаните факти се установиха от показанията на свидетелите Ц.Г. (частично), Е.Г.,
П.Т., В.М. и М.К. (частично).
Съгласно
заключението по назначената на ДП оценителна експертиза, стойността на 2 бр. жп релси с обща дължина 11 м, определена по средни пазарни цени, към
15.07.2016г. възлиза на 464,50 лв.
Според
заключението по допълнителната оценителна експертиза стойността на 2 бр.
жп релси, тип S49, с обща дължина 11 м (1бр. с дължина 6 м и 1 бр. с дължина 5 м), определена за скрап по
средни пазарни цени, към 15.07.2016г. възлиза на 91,82
лв.
С протокол за
доброволно предаване от 15.07.2016г. подс.С.А.
предал доброволно процесните 2 бр. жп релси.
Съгласно
справките за съдимост от 17.01.2017г. на Бюро
за съдимост гр.Харманли, подсъдимите А. и А. са неосъждани, а подс.А. е
многократно осъждан, при това все за престъпления против собствеността.
От съдържащата се
в ДП характеристика на подсъдимия С.А. се установява, че същият се движи в криминално
проявена среда, като има криминални регистрации и не се ползва с уважение сред
живущите в квартала. Приложени са
характеристични данни и за другите двама подсъдими А. и А.,
съгласно които същите не се водят на отчет в детска педагогическа стая, нямат
регистрирани противообществени прояви, за подс.А. е
посочено, че е ученик, а подс.А. е неучащ.
Съгласно
приложените декларации за семейно и материално положение и имотно състояние
тримата подсъдими не реализират никакви доходи и не притежават никакво
имущество.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното
и на досъдебното производство доказателства: оценителна и допълнителна
оценителна експертиза, заключенията по които се възприемат от съда като
обективно и компетентно изготвени, писмените доказателства -протоколи за оглед
и за доброволно предаване, справки за съдимост, характеристики, ДСМПИС, договорно споразумение към договор №3888 по проект „Реконструкция и електрификация на жп отсечка
Димитровград-Симеоновград, които са събрани съгласно изискванията
и по реда на НПК и които са изцяло в синхрон със събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Ц.Г. (частично), Е.Г., П.Т., М.К., В.М., К.А., Жанина Д., и С.Д., които, като логични,
последователни и непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен
материал, се кредитират от съда с доверие.
От така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
РС-Харманли намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което са
предадени на съд тримата подсъдими А., А. и А..
От обективна страна се доказа, че
подсъдимите И.А., З.А. и С.А., като
съучастници-съизвършители, на 15.07.2016г. в гр.Симеоновград са отнели чужди
движими вещи, а именно 1 бр. жп релса с дължина 6м,
тип S49 и 1 бр. жп релса с дължина 5
м, тип S49 от владението на „Терна” АД-София, без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят.
Тримата подсъдими заедно са натоварили процесните две жп релси на двете каруци
с конски впряг, като едната релса е била поставена в каруцата на подс.А., а другата в каруцата на подс.А.. Подсъдимите А., А. и А. не само са натоварили
жп релсите в каруците,
установявайки фактическа власт върху тях, но са ги и закарали в двора на подс.А., с което пък са прекъснали
фактическата власт на „Терна” АД върху предмета на кражбата (жп релсите), в
чието владение са били те към този момент. Участието и на тримата в
изпълнителното деяние на кражбата се доказа по несъмнен начин от показанията на
свидетелите Ц.Г. (частично), Е.Г., П.Т. и М.К. (частично), от които се установи, че
тримата подсъдими А., А. и А. заедно са отишли в района на жп гарата в
гр.Симеоновград на 15.07.2016г. с намерението да
вземат намиращи се там жп релси, които впоследствие да предадат за изкупуване
като скраб, като когато стигнали до втория жп прелез, подс.С.А. ***(най –
вероятно за да не чака да отворят прелеза), а другите двама
подсъдими А. и А. продължили пътя си,
като оставили каруците в двора на подс.И.А.. Там са и намерени процесните 2 бр. жп релси, покрити с
черги съгл. показанията на свидетелите Е.Г., П.Т., М.К.
и В. М.. В подкрепа на горното са и направените от подсъдимите А. и А.
самопризнания за извършеното от тях престъпление, които се подкрепят и от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства - протоколи за
оглед и за доброволно предаване, показанията на свидетелите Ц.Г.
(частично), Е.Г., П.Т.,
М.К. (частично) и В. М..
От всички тези
доказателства се установява по безспорен начин, че тримата подсъдими заедно
като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК са участвали в
изпълнителното деяние на кражбата, тъй като се доказа, че тримата
заедно са отнели двата броя жп релси, като са ги
натоварили в двете каруци и са ги закарали в двора на подс.А.. По
този начин всъщност са установили собствена фактическа власт върху така
отнетото и са прекъснали фактическата власт на „Терна” АД върху предмета на
престъплението, в чието владение към момента на деянието са били тези две жп
релси (макар и собственост на НК „ЖИ” -гр.София), което се
установи от показанията на свидетелите К.А., Жанина Д. и С.Д., а и съгл. договорно
споразумение към договор №3888 по проект „Реконструкция и електрификация на жп
отсечка Димитровград-Симеоновград.
Двамата подсъдими А. и А., макар и
непълнолетни, съдът счита, че са разбирали свойството и значението на
извършеното от тях по чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК и са можели да ръководят
постъпките си съгл. чл.31, ал.2 от НК, което се потвърди от
целия събран по делото доказателствен материал, като няма данни в обратна
насока, което да доведе до извод
да бъде изключена наказателната им отговорност.
Съдът не извлича изводи от обясненията на подс.И.А.
относно липсата на намерение за присвояване на
отнетите жп релси от страна на подс.С.А.. Тези обяснения са в
противоречие с показанията на св.Ц.Г. и според съда по този начин подс.А. се опитва да оневини подс.С.А., за който има данни, че е
негов роднина съгл. материалите от досъдебното
производство. Заради това според съда обясненията на
подс.А. обслужват защитната версия на подс.А., а не
отразяват действителното фактическо положение по
делото.
Показанията на
свидетеля Ц.Г. досежно участието на подс.А. в
престъплението съдът възприема като дадени от незаинтересовано от
изхода на делото лице, логични, вътрешно убедителни и отразяващи
обективната истина. По тези съображения съдът ги
кредитира с доверие, отчитайки и факта, че този свидетел е придобил
най-непосредствени впечатления относно участието и на тримата подсъдими в
деянието и субективното им отношение
към извършеното, доколкото най напред пред него подсъдимите са дали
своите обяснения за извършеното. Отчитайки дългия период от време, който
е изминал от престъпното деяния, съдът не кредитира показанията на този
свидетел единствено в частта относно това в чий двор са намерени процесните жп
релси, доколкото в тази им част показанията не съответстват на останалите
събрани гласни доказателства, от които се установява, че жп релсите са намерени
в двора на подс.А.. Според съда относно доказаността на
авторството на деянието е без значение в чий двор са открити релсите, доколкото
намирането им в двора на единия от подсъдимите по никакъв начин не изключва
участието на останалите двама в осъществяването на престъплението. В
подкрепа на горните факти са и показанията св.М.К., от които може да
се направи извод, че подс.С.А. е замесен в отнемането на
вещите заедно с другите двама подсъдими. Показанията на
тази свидетелка не се кредитират от съда с доверие в частта относно
нейните субективни изводи, че участието
на подс.А. се състои в помагане на другите двама
подсъдими, доколкото според съда същият чрез действията си всъщност не само е помагал, но е и
участвал в изпълнителното деяние на престъплението. Нелогично би било същият да
отиде със своята каруца до мястото на престъплението
(според св.Ц.Г.), да участва в натоварването на двете жп релси, да напусне
заедно с другите двама подсъдими района на жп гарата, където са били
съхранявани, т.е. да участва както в отнемането на предмета на престъплението,
така и в настъпването на престъпния резултат (прекъсване на
фактическата власт на „Терна”АД върху него, в чието владение са били процесните
жп релси), и същевременно с това да се приеме, че не е имал
качеството на съизършител в престъпното деяние.
Единствено
изключването на допълнителния субективен признак на
престъплението кражба по отношение на подс.А., а
именно намерението за противозаконно присвояване на отнетите вещи, би довело до
извода за липсата на участие на подс.А. в престъплението като съизвършител. Съдът обаче, счита, че подс.А. е
целял своенето на отнетите вещи, които
впоследствие са искали да продадат за скрап, което се потвърди от казаното от
св.Г. и не се опроверга от други доказателства в
обратна насока. Индиция за субективното отношение на подс.А. към
извършеното от него и намерението му да свои отнетото като свое собствено е и изразеното от
него в хода на съдебните прения съжаление за стореното и обещание да не се
повтаря повече, както и обстоятелството, че именно той е този, който доброволно
е предал жп релсите на органите на реда, видно от протокола за доброволно
предаване.
Намерението на
другите двама подсъдими А. и А. за противозаконно присвояване на отнетите жп
релси, като субективен елемент от състава на престъплението кражба, се доказа по делото както от
техните признания, направени пред съда, така и от останалите доказателства по
делото – св.Г., св.М.К., от които се установява, че подсъдимите
са
искали да ги предадат в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, т.е.
имали са намерението да се разпоредят с тях като свой собствени.
Престъплението
кражба е резултатно престъпление, поради което за довършването му е нужно още настъпване на определен
престъпен резултат, а именно прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението от страна на
този, в чието владение се намира тя. Настъпването на престъпния резултат
се доказа в настоящия случай, доколкото от всички събрани по делото
доказателства се установи, че подсъдимите са закарали каруците, в които се
намирали откраднатите жп релси, в двора на подс.И.А., с което всъщност са
отнели фактическата власт на „Терна” АД върху тях и са
довършили престъпното деяние.
Следва да се отбележи още, че по отношение на
подс.С.А. престъплението кражба е подведено под квалифицирания състав на
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, а именно като извършено повторно и в немаловажен
случай. Съгласно чл.93, т.9 от НК „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. За да
се определи дали кражбата е маловажен случай, следва да се преценяват не само
стойността на откраднатото имущество и липсата и незначителността на вредните
последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Настоящият случай не може да се окачестви
като маловажен случай по смисъла на тази разпоредба, тъй като настъпилите
вредни последици не могат да се приемат като незначителни такива, нито пък така
извършеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други подобни
случай на същото престъпление, а напротив налице е една по-висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, за което свидетелстват лошите
характеристични данни, предишните осъждания на подс.А. и начина на извършване на деянието – рано сутринта преди започване
на работния ден, когато възможността за извършване на подобно престъпление е
улеснена предвид по-ниската степен на охраняване на собствеността в тези часове
и с оглед използваното средство за извършване на престъплението.
Предвид квалификацията на
престъплението по т.7 на чл.195 от НК спрямо подс.А.,
следва да се установи и докаже и наличието на другото квалифициращо
обстоятелство, а именно че престъплението е извършено от него при условията на
повторност. Това също се доказа по делото съгласно чл.28 от НК, тъй като
подсъдимият А. е извършил настоящото деяние на 15.07.2016г., след като е бил
вече осъден за друго такова престъпление (от същия вид) и преди да е изтекъл
5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по това
предходно осъждане. От приетата справка за съдимост от 17.01.2017г. на Бюро за съдимост гр.Харманли се
установява, че подсъдимият А. е осъден съгласно споразумение №349 от
05.12.2011г. по НОХД № 343/2011г. по
описа на РС-Харманли, влязло в законна сила на 05.12.2011г., с което е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение
на основание чл.66 от НК е било отложено за срок от 3 години. Съгл. чл.30, ал.2 от НК петгодишният срок по ал.1 на същата
разпоредба при условно осъждане започва да тече от деня, в който е изтекъл
изпитателния срок. В настоящия случай 3-годишният
изпитателен срок по НОХД № 343/2011г. по описа
на РС-Харманли е изтекъл на 05.12.2014г., поради което 5-годишният срок по ал.1
на чл.30 от НК изтича на 05.12.2019г. Следователно на 15.07.2016г., преди
да изтече този петгодишен срок, подс.А. отново е
извършил друго такова престъпление, а именно настоящото по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от НК. Безспорно се касае за същия
вид престъпление, доколкото и двете престъпления са кражба.
По отношение на стойността на процесните 2 броя жп релси, тип S49, с
дължина 5 м
и 6 м,
съдът възприе заключението по допълнителната оценителна експертиза и извлича
изводи от него, а не от заключението по първоначалната експертиза, тъй като по
делото се доказа по категоричен начин, че тези две жп релси
след демонтирането им от жп трасето не са годни за последваща употреба, а се
третират като скрап. Тези данни се установяват от показанията на св.С.Д., началник участък ПЖПС към служба ЖПС-Пловдив, които
заявява още, че тези релси са къси парчета и не могат да се
ползват за друго трасе. Обстоятелството, че впоследствие с последващ акт –
протокол на комисия на НК „ЖИ” – жп релсите биват обявявани за годни или
негодни за последваща употреба, не променят изводите на съда в тази насока. Фактът, че същите се третират като скрап, поради негодност за друга
употреба, се установи от посочените гласни доказателства и последващото им
формално категоризиране като такива е иррелевантно. Именно
поради това съдът счита, че стойността на процесните два броя жп релси следва
да се определи, изхождайки от средните пазарни цени за скрап. Поради това съдът извлича изводите си досежно стойността на
отнетото съобразно допълнителното експертно заключение, съгласно което
процесните 2 бр. жп релси са на обща стойност
от 91,82
лв., определена по средни пазарни цени за
скрап
към 15.07.2016г. Това заключение съдът възприема като обективно изготвено и от
компетентно вещо лице, поради което възприема тази по-малка стойност, а не
стойността от 464,50 лв., изчислена по средни пазарни
цени съгл. първоначалното заключение.
От субективна
страна и тримата подсъдими А., А. и А. са
действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като са
съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали настъпването им. И тримата
са съзнавали, че отнемат вещи, чужда собственост с намерението да ги присвоят
чрез последващо се разпореждане с тях. Умисълът е наличен и спрямо подс.А., който сочи като своя защитна теза, че само е
предоставил каруцата си на другите двама подсъдими и помогнал да я закарат
в двора на подс.А.. Тези доводи не се споделят от съда като
действително отразяващи фактите по делото, доколкото се установи от показанията на св.Г. и не се опроверга от
други доказателства в обратна насока, че подс.А. е участвал както в отнемането
на предмета на престъплението, така и в настъпването на престъпния резултат.
Освен това и тримата подсъдими са съзнавали и са целели участието си в
престъплението в качеството им на съучастници – съизвършители по смисъла на
чл.20, ал.2 от НК, което се установи от доказателствата по делото и най вече от
показанията на св.Г.. За умисъла за осъществяване на престъплението
свидетелстват още ранният час на извършването му, което идва да покаже, че
целта им е била да бъдат улеснени в извършването му, което са искали и целели, както
и фактът, че след отнемането на жп релсите подсъдимите са ги скрили, покривайки
ги с черги (съгл. св.Г., св.Г.), което пък е индиция, че същите определено са
знаели, че вземат нещо, което не е тяхна собственост и са искали то да остане
незабелязано от околните. Отклоняването на подс.А. ***
изключва умисъла му за инкриминираното деяние,
доколкото според съда по този начин той се е опитал да прикрие участието си в
извършеното, съзнавайки противоправното си поведение, още повече че е осъждан
многократно за престъпления против собствеността. Именно
заради това съдът счита за доказана субективната страна на престъплението по отношение и на тримата
подсъдими.
Предвид на така
изложените съображения, съдът призна подсъдимите за виновни и ги осъди за
противозаконното отнемане на 2 бр. жп релси на
обща стойност от 91,82 лв. от владението на «Тернна»
АД, като на основание чл.304 от НПК в частта по обвинението за разликата над
91,82 лв. до 464,50 лв. ги призна за невиновни и ги оправда, доколкото се
установи по делото, че стойността на процесните жп релси като скрап възлиза
на по-малката сума от 91,82 лв. съгл. допълнителната оценителна експертиза, а
не е 464,50 лв., за каквато стойност са и повдигнатите обвинения, изчислена по
средни пазарни цена. Съображенията за това съдът
изложи по-горе в мотивите си.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК за
непълнолетните подсъдими И.А. и З.А., като отчете и за двамата като многобройни
смекачачащи отговорността обстоятелства изключително ниската им възраст, недоброто
материално положение и липсата им на доходи, изразеното съжаление за
извършеното и проявеното критично отношение за стореното, съдействието на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, невисоката
стойност на предмета на престъплението, значително под минималната за страната
към този момент работна заплата, самопризнанията на подсъдимите пред органите
на досъдебното производство и съда, добрите им характеристични данни и чистото
им съдебно минало. Не се установиха оттегчаващи вината обстоятелства за тези
двама подсъдими. По тези съображения съдът отчете, че са налице многобройни
смекчаващи отговорносотта обстоятелства съгласно чл.55, ал.1 от НК, при което и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. За
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за което са предадени на съд подсъдимите А.
и А. е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години, а след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК
предвид това, че са непълнолетни, наказанието за това престъпление е “лишаване от свобода” до 3 години, т.е. не е
предвиден най-нисък предел за наказанието, поради което и на основание
чл.55, ал.1, т.2 от НК съдът замени така предивденото наказание “лишаване от свобода” с
наказание “пробация”. Така на основание чл.194, ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл.20 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б”, вр. чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.3, т.1, вр. чл.42а,
ал.1 и чл.42б, ал.1 от НК съдът наложи
на подсъдимите И.А. и З.А. наказания „ПРОБАЦИЯ” със следните
пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца с периодичност
2/два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 (шест) месеца.
Имайки предвид гореописаните многобройни смекчаващи обстоятелства съдът
определи двете задължителни пробационни мерки по т.1 и т.2 на чл.42а от НК да
бъдат за минималния предвиден в закона срок от 6 месеца, като по същите
съображения и периодичността на срещите с пробационния служител бе определена в
минимума от 2 пъти седмично.
По отношение на подсъдимия С.А.
съдът отчете като смекчаващи обстоятелства недоброто
материално положение и липсата на доходи и работа, изразеното в съдебно
заседание съжаление, невисоката стойност на предмета на престъплението,
значително под минималната за страната към този момент работна заплата, а като
оттегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите му характеристични
данни и предишните му осъждания. Изхождайки от тези данни съдът прие, че са
налице многобройни смекчаващи отговорносотта обстоятелства съгласно чл.55, ал.1
от НК, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. За престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс.А., е предвидено наказание лишаване
от свобода от една до десет години, т.е. предвиден е най-нисък предел.
Поради това и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.
чл.20 ал.1 вр. чл. 28, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказанието под този най-нисък предел,
като наложи на подсъдимия С.А. наказание “лишаване
от свобода”
за срок от 5 (пет) месеца, т.е. ориентирано към минимума, предвиден в закона за
този вид санкция съгл. чл.39, ал.1 от НК. Съдът
определи наказанието в този размер, отчитайки преобладаването на смекчаващи
отговорността обстоятелства и най-вече ниската стойност на предмета на
престъплението. На основание чл.57, ал.1, т.2 и чл.58,
т.2 от ЗИНЗС съдът постанови подс.А. да изтърпи ефективно наказанието
„Лишаване от свобода” при първоначален „строг режим” в затворническо общежитие
от закрит тип. Доколкото същият е осъждан за престъпление от
общ характер на наказание „лишаване от свобода” съгл. справката му за
съдимост (споразумение №349 от 05.12.2011г. по НОХД № 343/2011г. по описа на
РС-Харманли, влязло в законна сила на 05.12.2011г., с което е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,
чието изпълнение на основание чл.66 от НК е било отложено за срок от 3 години),
съдът установи, че е налице пречка за прилагане института на условното осъждане
по чл.66 от НК.
Съдът намира, че
така наложените наказания са справедливи и че съответстват на обществената
опасност на деянието и на авторите му и счита, че чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК, а именно да се превъзпитат и поправят
дейците да спазват законите в страната, да се въздейства върху тях и останалите
членове на обществото предупредително и превъзпитателно, както и да им се
отнеме възможността да извършат други престъпления.
Веществените доказателства
– 1 бр. железопътна релса с дължина 6 / шест/ метра, тип S 49 и 1 бр. железопътна
релса с дължина 5 / пет/ метра, тип S 49, оставени на отговорно пазене на К.Н.А.
с протокол от 15.07.2016г. съдът постанови да се върнат
на собственика НК „Железопътна инфраструктура”-гр.София съгласно
чл.111, ал.1 от НПК.
При този изход на процеса, и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите А., А. и А. да заплатят по
равно в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 106,26 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: