№ 866
гр. София, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Съдия:Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
Образувано е по частен протест, подаден от прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП) срещу определение № 918/21.03.2022 г. на Софийски районен съд, НО,
105-ти състав, постановено по н.ч.д. № 2439/2022 г. по описа на същия съд, с което е
отменено постановление на прокурор при СРП, постановено на 20.01.2022 г., за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15074/2020 г. по
описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 22866/2020 г. по описа на СРП, образувано и водено за
осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като неправилно и
незаконосъобразно.
В подадения протест се твърди, че обжалваният съдебен акт е необоснован. Сочи се,
че в досъдебното производство са извършени всички необходими и възможни действия по
разследването, като въз основа на събраните доказателства е направен обоснован извод
относно липсата на извършено престъпление. Изтъква се, че прокурорът при СРП,
постановил прекратителния прокурорски акт, обосновано е приел, че са налице единствено
гражданско-правни отношения между страните. Твърди се, че първоинстанционният съд е
нарушил изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК. Предлага се атакуваният съдебен акт да бъде
отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който постановлението на СРП от
20.01.2022 г. да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Становище от страна на пострадалото лице А.Г. не е постъпило.
След като обсъди доводите във въззивния протест и се запозна с доказателствата по
делото, въззивният съд намери за установено следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл.
243, ал. 6 от НПК седмодневен срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, и
от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.
1
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Досъдебно производство № 15074/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР е образувано и
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за това, че през
2019 г. в гр. София, с цел набавяне на имотна облага, е възбудено заблуждение у А.В.Г. за
издаване на удостоверение А1 и с това му е причинена имотна вреда в размер на 8 100 евро
(осем хиляди и сто евро). В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в
процесуалното качество на обвиняем. В хода на производството са проведени действия по
разследването – разпитани са свидетели, проведени са и допълнителни разпити, извършена е
и очна ставка между свидетелите А.Г. и П.В., събрани са и писмени доказателства.
С постановление на СРП от 20.01.2022 г. наказателното производство по ДП №
15074/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 22866/2020 г. е прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да постанови обжалваното Постановление
СРП е приела за установена следната фактическа обстановка:
През декември 2019 г. свидетелят А.Г. потърсил съдействието свидетеля П.В., която
била бивш служител на НАП, за издаването на удостоверения А1 от НАП, които му били
нужни за извършваната от него строителна дейност в Белгия, тъй като при сдобиването с тях
имал затруднения. Свидетелят Г. се свързал със свидетеля В. чрез техен общ познат, като
последната го уверила, че може да му съдейства за издаването на необходимите
удостоверения, понеже имала позната в НАП. За извършването на „услугата“ двамата се
уговорили да бъде заплатена сумата от по 300.00 евро за всяко лице, за което е нужно да
бъде издадено удостоверение А1, като на В. било платено капаро в размер на 6 000.00 евро,
впоследствие – още 2 100.00 евро. На 27.12.2019 г. свидетелите Г. и В. се срещнали в
деоводството на НАП, където изчакали служителка от НАП, която им предала общо 27 броя
удодстоверения А1 и обяснила, че е успяла да изготви останалите 13 броя. Свидетелят Г.
възразил, че удостоверенията не отговарят на законовите изисквания поради липсата на
изходящи номера, като по-късно в същия ден служителката се върнала и им предала нови 27
броя удостоверения, които свидетелят Г. изпратил на свидетеля Х.С.. На следващия ден,
последният уведомил свидетелят Г., че в НАП няма входирани искания за издаване на
удостоверения А1. Свидетелят Г. уведомил свидетеля В. за това, като посочил също, че в
удостоверенията са допуснати грешки в адресите на лицата, поради което свидетелят В.
взела въпросните удостоверения, за да бъдат преиздадени. На 16.01.2020 г. в НАП били
входирани искания за издаване на удостоверения А1 за общо седем лица, които са в трудово
правоотношение с „В.К.“ ЕООД, и за четири лица, които са в трудови правоотношения с
„А.С.К.“ ООД, по които от НАП бил постановен отказ за издаването им поради
непредставяне на необходимите за това документи.
След случилото се, свидетелят Г. поискал свидетелят В. да му върне дадената
парична сума, тъй като е получил измамни обещания, а същата е бездействала, вместо да
изврши „услугата“, за която са се били договорили, при което свидетелят В. прекъснала
контактите си със свидетеля Г., а последният подал жалба в СРП.
Държавното обвинение е приело, че не е налице съставът на престъпление по чл.
2
209, ал. 1 НК, тъй като не се доказали всички обективни и субективни признаци на състава,
тъй като свидетелят А.Г. е имал ясна представа относно основанието за направеното от него
имуществено разпореждане, а именно съдействие от страна на свидетеля П.В. чрез
служителка от НАП за издаване на необходимите му удостоверения А1, като същата е
изпълнила част от направените договорености. Държавното обвинение е стигнало до извода,
че е налице гражданскоправен спор и тези отношения стоят извън компетентността на
прокурора, поради което и с постановление от 20.01.2022 г., на основание чл. 243, ал. 3, т. 1
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство било прекратено.
Против горецитираното постановление на СРП, по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК е
постъпила жалба от пострадалия А.Г. с искане за отмяна на постановлението и за
извършване на всички необходими действия за доказване по несъмнен и категоричен начин
вината на П.В..
С определение № 918/21.03.2022 г. на Софийски районен съд, НО, 105-ти състав,
постановено по н.ч.д. № 2439/2022 г. по описа на същия съд, на основание чл. 243, ал. 5, т. 3
от НПК е отменено обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
За да отмени обжалваното постановление на СРП, районният съд е приел, че
съдържащите се в него изводи са необосновани, като изрично е отчел, че липсва анализ на
събрания доказателствен материал. В определението на СРС се излага становище, че
органите на досъдебното производство не са положили необходимото старание да разкрият
истината обективно, всестранно и пълно. Изтъква се, че в постановлението на СРП
конкретно са посочени наличието на съществени противречия в показанията на свидетелите,
но въпреки това не са изложени мотиви на кои свидетелски показания държавното
обвинение дава вяра и защо. Районният съдия отчита, че не е изследвано задълбочено
наличието на субективната страна на престъплението по чл. 209 ал. 1 НК, а именно дали у
свидетеля В. е била налице изначална липса на намерение да изпълни поетото задължение
към свидетеля Г. или такава е възникнала впоследствие, не са обсъдени посещенията на
двамата в деловодството на НАП, предадените 27 броя удостоверения, както и връщането
им, липсата на входирани искания за издаване на удостоверения преди 16.01.2020 г.
Въззивният съдебен състав споделя напълно изложените в обжалваното
определение съображения. Изводите на районния съдия са правилни, като при анализа на
прокурорското постановление не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в
съответствие със изискванията на процесуалния закон е изследвал обосноваността на
постановлението и всестранността и пълнотата на извършеното разследване, с оглед на
което липсват основания, които да мотивират въззивният съд да достигне до различен краен
извод.
Уместно СРС е отчел, че в постановлението е налице изброяване на гласни
доказателствени средства, събрани при проведените разпити на сивдетелите и извършената
очна ставка, отчетени са констатираните противоречия между показанията на свидетелите
без да са обсъдени на кои свидетелски показания държавното обвинение дава вяра, защо ги
3
кредитира, като липсва и съпоставка между тях и останалия доказателствен материал.
Следва да се посочи, че по делото не са извършени допълнителни действия за отстраняване
на констатираните противоречия между свидетелските показания на А.Г. и свидетеля Х.С.
досежно обстоятелството дали го е придружил до банкомата или до банката, за да тегли
пари. Липсват ясни и логични мотиви въз основа на кои доказателства от цялата
доказателствена съвкупност е прието, че постигнатите договорки между свидетеля Г. и
свидетеля В. се отнасят единствено до съдействие за издаване на процесните удостоверения
А1. Оплакването от страна на държавното обвинение за необоснованост на съдебния акт е
неоснователно. Първоинстанционният съд е маркирал конкретни пороци, от които страда
постановлението от 20.01.2022 г. на СРП, и е подчертал ясно и точно в какво се изразяват те,
респективно и как трябва да се отстранят.
Във връзка с правните изводи на прокуратурата и първостепенния съд, въззивната
съдебна инстанция намира за необходимо да отчете, че престъплението измама засяга
обществените отношения, свързани с упражняването на правото на собственост. Същото е
резултатно, увреждащо престъпление с два предмета на посегателство - физическото лице,
върху което пряко и непосредствено се въздейства противоправно /в чиято фактическа власт
се намира определено имущество/, и самото имущество. Доказаната съставомерност на
престъплението по чл. 209, ал.1 от НК от обективна страна предполага установяването на
няколко предпоставки: на първо място, деецът, чрез активни действия, да възбуди
заблуждение у другиго. На второ място, е изискването това да стане с користна цел и
вследствие на така създадените неверни представи, пострадалият да бъде мотивиран да
извърши разпоредителни действия и в заключение, като резултат на така извършените
действия, се причинява имотна вреда за заблудения и съответно имотна облага за този, който
е възбудил заблуждението (р.№ 1170 от 20.02.2006 г. по н. д. № 568/2005 г., II н.о. на ВКС).
Когато постигнатите между страните уговорки се явява инкриминирано като способ
за измама, същността на самата договорка, а и оспорването на изпълнението (изцяло или
частично) е необходимо да бъде изследвано и обсъдено, защото би имало значение за
наличието/липсата на умисъл. Това е така, тъй като съдебната практика не изключва
възможността договорните отношения да бъдат използвани като способ за
наказателноправна измама, но в посочените случаи по безспорен и категоричен начин
следва да се установи, че изначално, към момента на постигането на конкретната уговорка,
съответния съконтрагент не е имал намерение да се задължи, респективно да изпълни
задълженията си по договореното, а сключването му е било единствено и само с цел
ощетяване на насрещната страна, за да извърши тя съответното имуществено разпореждане,
с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и
невъзстановим разход (в този смисъл р. № 728/30.01.2003 г. ВКС по н.д. № 612/2002; р.№
404/19.09.1995 г. на ВКС по н.д. № 300/1995 г.; р. № 402/11.08.1976 г. ВС по н.д. № 382/1976
г., р.№ 546/29.12.2008 г. по н. д. № 534/2008 г. на ВКС). Доколкото намерението за
задължаване се явява елемент от субективно естество, който юридически факт протича в
съзнанието на дееца посредством специфични психически процеси, наличието или липсата
4
на такова намерение следва да бъде изследвано и установено въз основа на действията,
предприети от страна на съответното лице, респективно неговите бездействия, които
съдържат и възпроизвеждат информация относно наличието на такова намерение. Приема
се, че такива факти биха могли да бъдат: липсата за възможност за изпълнение на поетото
задължение, поради липсата на необходими знания или умения, укриването на подсъдимия,
отричане дължимостта на съответното задължение, неиздаване на документи за получените
суми и др.
В случая, от доказателствата по делото несъмнено се установява, че А.Г. и П.В. са
влезли в облигационни отношения, като настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразното и коректно изследване на обстоятелството за наличие или липса на
изначално измамно намерение е от съществено значение за процесния казус, доколкото въз
основа на него следва да се направи извод дали простото неизпълнение на задължението на
В. би могло да се квалифицира като углавна измама или че в конкретната хипотеза е налице
единствено общо неизпълнение на облигационни задължения. Ето защо СГС се
солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че органите на досъдебното
производство следва да извършат необходимите действия за проверка на обстоятелството
дали договореностите между двамата са останали единствено до съдействие за издаване на
въпросните удостоверения, както и да се анализира задълбочено наличието на субективната
страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.
Тук следва да се направи и уточнението, че извършването на всички необходими и
възможни действия по разследването е изключително правомощие на органите на
досъдебното производство, което същите следва да упражняват във връзка с принципа за
разкриване на обективната истина и принципа на служебното началото, прокламирани в чл.
13 от НПК, а не единствено по повод на дадени от страна на съда задължителни указания по
приложението на закона. Наличието на указания за извършване на допълнителни действия
по разследване в насока изясняване на определени обстоятелства не препятства органите на
досъдебното производство да извършат допълнителни процесуални действия за
изясняването и на други факти, които биха могли да имат значение при преценката за
наличие или липса на извършено престъпление.
Предвид изложеното дотук въззивният съд споделя крайния извод на СРС, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено.
Същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, доколкото липсва пълен анализ
на събрани доказателствен материал, липсват точни и ясни мотиви, което в своята
съвкупност води и до липсата на правни изводи. Не са били изчерпани възможностите за
събирането на всички необходими доказателства и за изясняването в пълнота и с
категоричност на фактите с правно значение, с оглед на което СГС счита, че не са били
налице основания за прекратяване на наказателното производство.
Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че
подадения протест следва да бъде оставен без уважение, а определението на СРС следва да
бъде потвърдено, като делото следва да се върне на СРП за изпълнение на дадените
5
указания.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, VII-ми въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 918/21.03.2022 г. на Софийски районен съд, НО,
105-ти състав, постановено по н.ч.д. № 2439/2022 г. по описа на същия съд, с което е
отменено постановление на прокурор при СРП, постановено на 20.01.2022 г., с което на
осн.чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство,
водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал.1 НК и делото е
върнато на СРП със задължителни указания относно прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
6