Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,26.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря ЮЛИАНА ШУЛЕВА
и прокурора сложи за
разглеждане
докладваното от
съдия Маркова в.гр.д.№ 2426 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20252114 от
15.11.2020 г. по гр.д.№ 24812 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 174-ти
състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищците Г.Б.И. и Б.Б.Г. не дължат при квоти от по 1/2 част за
всеки от тях на ответника Д.Б.И., суми в общ размер от 21051,31 лева,
представляващи предмет на изпълнително дело № 20158500401349 по описа на
ЧСИ А. Б., рег. № 850 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от
16.10.2007 г., издаден по гр. д. № 17482/2002 г. по описа на СРС, ГО, 25-ти
състав, и по изпълнителен лист от 13.10.2004 г., издаден по гр. д. № 21461/2003
г. по описа на СРС, ГО, 36-ти състав, поради
погасяването на същите по давност.
В тежест на ответника/в полза на
ищците са присъдени разноските по делото.
Подадена е въззивна
жалба от Д.Б.И., ответник пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение. Неправилно СРС бил приел, че по изп.дело били извършени
само две изпълнителни действия от подаване на молбата за образуване на изп.дело
– 10.05.2011 г. за налагане на запор. Неправилно СРС приел, че последното
изп.действие, което е годно да прекъсне давността е това за извършване на опис
на движимо и недвижимо имущество на 08.12.2006 г. Неправилен бил и извода на
СРС относно обявлението за извършване на публична продан на 07.04.2008 г.
Неправилно СРС бил приел, че давността е изтекла на 10.05.2013 г. Сочи, че СРС
не бил обсъдил възраженията в отговора по исковата молба, вкл. и възражението,
че наследниците не могат да упражняват чужди права, позовавайки се на период,
през който самият длъжник е разполагал с възможност да го стори, но не го е
направил.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да
постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Разноски не се
претендират.
По въззивната жалба е постъпил отговор от Г.Б.И. и Б.Б.Г., ищци пред СРС, в който се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Считат, че не
са допуснати сочените от въззивника нарушения; същото било съобразено със
събраните по делото доказателства и практиката на ВКС. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За решението на СРС, въззивникът
е бил уведомен на 14.12.2020 г. Въззивната жалба е подадена на 21.12.2020 г. поради
което е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната
жалба е подадена от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
Тъй като с
първоинстанционното решение е бил уважен предявеният срещу въззивника иск по
чл.439 ГПК, то за ответника /в производството пред СРС, въззивник в настоящето/
е налице правен интерес от обжалване.
Следователно,
въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
въззивната инстанция приема, че обжалваното
решение е постановено във валиден и допустим процес:
Ищците са поискали от съда да признае за установено, че не дължат на
ответника сумата в общ размер на 21 051,31 лв., от която главница –3 194,10
лв. ведно със законната лихва от 20.12.2002 г., която към момента на
предявяване на иска възлизала в размер на 6 012,03 лв.; 100 лв.-адв.възнаграждение,
3200 лв.- главница ведно със законна лихва от 27.12.2002 г. в размер на
6 014,84 лв.; 233,24 лв.- неолихвяеми суми за разноски; 690 лв.
неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ и 1607,10 лв.- дължима такса по т.26 от същата
Тарифа, които суми били предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 20158500401349
по описа на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ.
С исковата молба е представено
удостоверение от ЧСИ в което претендираните по-горе суми са посочени като
дължими /л.9/.
Видно от представеното с исковата
молба удостоверение за наследници от 27.09.2018 г. ищците са наследници по
закон на В.П.Г., починала на 24.09.2018 г./л.7 по делото пред СРС/, длъжник в
изп.производство.
Исковете са предявени при
условията на разделност – по ½ за всеки от ищците.
Твърди се, че вземанията по двата
изп.листа, издадени в полза на ответникав тежест на наследодателката им,
съответно от 13.10.2004 г. и 16.10.2007 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание /ал.2/.
Съгласно чл. 429, ал.2 ГПК издаденият
изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали
от наследството или че са го приели по опис.
Видно от данните по изп.дело ищците са били конституирани от ЧСИ като
длъжници като наследници на първоначалния длъжник В.П.Г..
По доводите във въззивната
жалба:
За да
постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е посочил, че в настоящата хипотеза,
предвид въведеното от ищците основание за недължимост на процесните вземания, а
именно – изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявения иск
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ наличие
на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; 2/
неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник;
3/ изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните
задължения. Предвид специфичния характер на отрицателния установителен иск,
предявен в хода на висящ изпълнителен процес, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК въвеждала изискването оспорването на изпълнението да се обосновава с факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Не били спорни между страните фактическите
обстоятелства, релевирани в исковата молба, относно правопораждащите процесните
вземания факти, издаването на изпълнителни листи за същите и образуването на
изпълнителни производства срещу наследодателя на ищците В.П.Г.. Тези
обстоятелства се установявали и от събраните по делото доказателства – изпълнителни
дела № 20088500400048, № 20078500400123
и № 20158500401349 по описа на ЧСИ А. Б., рег. № 850 в КЧСИ. За да се преценяло
изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената погасителна давност,
било необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент на
същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето
на давността. В тази връзка според СРС относими били разясненията, дадени с т.
10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна инстанция, с
изтичането на двугодишния срок по чл. 433,ал.1, т.8 ГПК автоматично настъпвало и прекратяването на
изпълнителния процес, като с обратна сила се обезсилвали извършените по него изпълнителни
действия и техните последици, освен относно правата, придобити от третите за
изпълнението лица върху имуществото на длъжника по изпълнението, както и
относно извършените плащания на трети задължени лица /чл.433, ал.4 ГПК/. Според
тълкувателното решение, при прекратен поради перемпция изпълнителен процес нова
погасителна давност относно вземането текла от последното валидно поискано или
валидно извършено изпълнително действие, независимо от издаването или не на
постановление на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването, което имало
само декларативен ефект, и без оглед осъществяването, спирането и
прекратяването на изпълнителното производство, тъй като и през време на
висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не спирала да тече
(Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието обратното, било обявено
за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт било посочено
неизчерпателно, че съгласно чл.116,
т.“в“ ЗЗД "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.". Нови действия, поискани или извършени след настъпване на перемпцията
спрямо изпълнителния процес, не били от естество да породят никакви правни
последици, включително относно право-прекъсващия ефект по отношение теченето на
погасителната давност по смисъла на чл.116, т.“в“ ЗЗД. Следвало изрично да се
посочи, че с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща
искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане
по чл.18 ЗЧСИ, давността се считала за прекъсната на основание чл.116, б.“ в“ ЗЗД. В този смисъл били и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в които било посочено, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, прекъсвали
давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсвала многократно в
изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В тази връзка било необходимо да се отбележи, че за прекъсването на
давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ било без значение дали съдебният изпълнител е предприел или
не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от
значение за развитието на изпълнителния процес било дали кредиторът действа.
Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело прекъсвала давността. В разглеждания казус не било спорно между
страните, а и се установявало от приложените изпълнителни основания, че
погасителната давност за процесните вземания е общата петгодишна такава,
доколкото изпълнителните листи били издадени въз основа на влезли в сила
съдебни решения. В този случай приложение намирала разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, съгласно която вземания, установени с влязло в сила решение, се погасявали
с изтичането на петгодишен давностен срок. За
да се прецени изтекла ли е относимата спрямо процесните вземания давност,
следвало да се разгледат извършените в хода на изпълнителните дела действия,
годни да прекъснат същата. По
изпълнително дело № 20088500400048, образувано по изпълнителен лист от
13.10.2004 г., издаден по гр. д. № 21461/2003 г. по описа на СРС, ГО, 36-ти
състав, били предприети следните изпълнителни действия: подаване на молба за
образуване с посочени в същата изпълнителни способи – на 29.10.2004 г.
(първоначално делото било образувано при държавен съдебен изпълнител с №
4984/2004 г. при съдебно-изпълнителна служба към СРС, 2-ро отделение); подаване
на молба от взискателя за налагане на удръжки върху вземания на длъжника и за
опис на негови движими и недвижими вещи – на 10.01.2005 г.; налагане на запор
върху пенсията на длъжника – на 24.01.2005 г. и на 22.03.2005 г.; подаване на
молба от взискателя за опис на имущество на длъжника – на 06.04.2005 г.;
налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника – на 14.06.2005 г.;
подаване на молби от взискателя за извършване на опис на движимо и недвижимо
имущество на длъжника – на 09.02.2006 г., на 03.07.2006 г. и на 08.12.2006 г. (опис назначен от ЧСИ
за 15.03.2007 г., впоследствие отложен за 01.05.2007 г., но такъв реално не бил
извършен). На 27.12.2007 г. била подадена молба от взискателя за прехвърляне на
изпълнителното дело при ЧСИ, като това било осъществено на 21.03.2008 г. В хода на изпълнителното дело при ЧСИ били извършени
само две изпълнителни действия от 10.05.2011 г. – подаване на молба от взискателя
за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и – съответно – налагане
на такъв с постановление на съдебния изпълнител от същата дата. СРС е приел, че от така описаните
изпълнителни действия, последното, годно да прекъсне погасителната давност за
вземанията по изпълнителния лист, е подаването на молба от взискателя на
08.12.2006 г. за извършване на опис на движимо и недвижимо имущество на
длъжника. Последващите тази молба действия – насрочването на опис и
прехвърлянето на делото при ЧСИ – не прекъсвали теченето на погасителната
давност спрямо вземанията, предвид възприетото от върховната съдебна инстанция
в цитираното по-горе тълкувателно решение. Едва
подаването на молба за налагане на запор и реалното налагане на такъв от
10.05.2011 г. било от естество да
прекъснат давността спрямо вземанията, предмет на делото. Същите, обаче, били
извършени след изтичането на двугодишен период от последното валидно
изпълнително действие, прекъснало давността, а именно подаването на молба от
взискателя за извършване на опис от 08.12.2006 г. Поради тази причина към
10.05.2011 г. изпълнителното производство вече било перемирало, т. е.
прекратено по силата на закона, съответно – извършените в хода на същото
действия след 08.12.2008 г. не следвало да се считат за валидни такива.
Доколкото последното действие, годно да прекъсне давността спрямо вземанията по
изпълнителния лист от 13.10.2004 г., издаден по гр. д. № 21461/2003 г. по описа
на СРС, ГО, 36-ти състав, било извършено на 08.12.2006 г., се налагал изводът,
че към 08.12.2011 г. (след изтичането на петгодишния давностен срок) тези
вземания били погасени по давност, още преди образуването на второто, висящо и
към момента изпълнително производство за тяхното събиране.
По изпълнително дело № 20078500400123, образувано
по изпълнителен лист от 16.10.2007 г., издаден по гр. д. № 17482/2002 г. по
описа на СРС, ГО, 25-ти състав, били извършени следните изпълнителни действия:
подаване на молба за образуване на производството с посочване на изпълнителни
способи – на 05.11.2007 г.; налагане на запор върху пенсията на длъжника – на
27.12.2007 г.; налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника – на
23.01.2008 г.; подаване на молба от взискателя за извършване на изпълнителни
действия – на 17.03.2008 г.; опис на недвижим имот на длъжника – на 01.04.2008
г.; обявление за публична продан на имота от 07.04.2008 г. в периода от
10.04.2008 г. до 10.05.2008 г.; подаване на молба от взискателя за налагане на
запори и налагане на такива от ЧСИ върху банкови сметки на длъжника – на
10.05.2011 г.; молба за извършване на изпълнителни действия – на 07.12.2010 г.;
налагане на запори върху вземания на длъжника – на 22.08.2011 г.; подаване на
молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия – на 10.04.2012 г.
По делото били насрочени и описи на недвижим имот на длъжника съответно за
17.04.2014 г. и за 24.07.2014 г., но такива не били извършени. След преценка на
посочените изпълнителни действия, съдът е достигнал до извода, че последното валидно предприето такова
действие, годно да прекъсне давността спрямо вземанията по изпълнителния лист,
е обявлението за извършване на публична продан на недвижим имот от 07.04.2008
г. и месечният срок за подаване на ценови предложения в периода от 10.04.2008
г. до 10.05.2008 г. Последващите изпълнителни действия, които могли да
прекъснат теченето на давността, а именно молбата на взискателя за налагане на
запори и реалното налагане на такива от 10.05.2011 г., обаче, били извършени
след повече от две години от последното валидно изпълнително действие (касаещо
публичната продан в периода от 07.04.2008 г. до 10.05.2008 г.). Видно било,
поради това, че към 10.05.2011 г. изпълнителното производство било перемирало,
а предприетите след 10.05.2008 г. действия по него не били годни да прекъснат
давността спрямо процесните задължения. Доколкото последното валидно
изпълнително действие, прекъсващо теченето на давността, било извършено на
10.05.2008 г., давността за вземанията по изпълнителния лист била изтекла на
10.05.2013 г., т. е. преди образуване на висящото към момента изпълнително дело
№ 20158500401349. Въз основа на така изложените мотиви СРС е приел, че исковата
претенция е основателна и следвало да бъде уважена в цялост, доколкото
процесните вземания и по двата изпълнителни листа, предмет на изпълнение по
висящото изпълнително производство, били погасени по давност.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК
същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Длъжниците
конститутирани на мястото на първоначалната такава, се позовават на давност. Предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК
иск, не
е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания или спирания на давността, в
този смисъл РЕШЕНИЕ
№ 257 ОТ 30.04.2020 Г. ПО ГР. Д. № 694/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Съгласно чл. 116 б.
"в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от този момент
започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако
вземането е установено със съдебно решение - чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Спорно по делото е изтекла ли е погасителната давност.
Погасителната
давност е определен от законодателя срок, с изтичането на който
законът свързва определени последици- преграждане на възможността за събиране
на вземането по съдебен ред. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ, независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на
документи, книжа и др., назначаване на експертиза, извършване на разпределение,
плащане въз основа на влязло в сила разпределение и др.
СРС внимателно е проучил изп.дела, които са били образувани за
принудителното изпълнение на вземанията по двата изпълнителни листа и е
достигнал до правилни изводи относно това кога е извършено последното валидно
изп.действие, водещо до прекъсване на давността и това са съответно по
изпълнително дело № 20088500400048, образувано по изпълнителен лист от
13.10.2004 г. - подаването на молба от взискателя на 08.12.2006 г. за извършване на опис
на движимо и недвижимо имущество на длъжника и по изпълнително дело №
20078500400123, образувано по изпълнителен лист от 16.10.2007 г. - обявлението за извършване на публична продан
на недвижим имот от 07.04.2008 г. и месечният срок за подаване на ценови
предложения в периода от 10.04.2008 г. до 10.05.2008 г.
Действително, взискателят може, докато
давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото
вземане, защото прекратяването на изпълнителното производство, нито погасява
вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.
Изпълнително дело по описа на ЧСИ Бизов № 20158500401349.
от 2015 г. е образувано по молба от 21.05.2015 г., когато вече е бил изтекъл
давностния срок.
Противно на соченото от въззивника, обжалваното решение е съобразено със
събраните по делото писмени доказателства, както и със задължителната съдебна
практика на ВКС.
Налага се извод, че първоинстанционното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивника разноски не се следват. На
въззивамите разноски се следват, а и такива са направени в
размер на 600 лв. – за адв-възнаграждение.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно; адв.възнаграждение е в рамките на минимума по чл.7, ал.2,т.1 от
НМРАВ /по 300 лв. на всеки от въззиваемите/.
Водим от
горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20252114 от 15.11.2020
г. по гр.д.№ 24812 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 174-ти състав, ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА Д.Б.И., ЕГН **********,***, да заплати на Г.Б.И., ЕГН **********,*** и Б.Б.Г.,***, съдебен
адрес:*** -адв.К.М., поравно сумата в
размер на 600 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.