РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 628
Град Пловдив, 03.04.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2885 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на „ХИМСНАБ – ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ“ ООД, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Балкан“ № 15, представлявано от
управителя А.Б., чрез адв. Н.Н., против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-1030-001228 от 25.10.2022
г. на началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Твърди
се, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена от некомпетентен
орган при съществено нарушение административнопроизводствените правила и в
противоречие с процесуалния и материалния закон. В открито съдебно заседание се
излагат подробни съображения относно неизследване от страна на органа на
обстоятелствата, от които произтича налагането на оспорваната ПАМ, както и
непосочване в същата кои конкретно нормативни разпоредби, административният
орган счита за нарушени. В този смисъл се моли за отмяна на наложената ПАМ. Претендират
се направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – началник
към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ в писмено становище намира
жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита заповедта
за издадена при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на
закона. Посочва, че същата е издадена от компетентен орган, в срок, липсват
неясноти, налице са и мотиви, а описаната фактическа обстановка отговаря на
установеното.
Административен съд – Пловдив
в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок - видно от заповедта, същата е връчена на 26.10.2022 г., а жалбата е
подадена на 09.11.2022г. пред съда, при
наличието на правен интерес.
По същество съдът намира
жалбата за основателна, предвид следното установено от фактическа и правна
страна:
Предмет
на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1030-001228 от 25.10.2022 г. на началник сектор към ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В
оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от Й.П.М. на началник
сектор към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“. По делото е представена
заповед № 8121К-12530 от 17.12.2021г. на министъра на вътрешните работи,
съгласно която Й.П.М. е предназначен на длъжност „началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив. Представена е и заповед №
317з-3162/15.04.2022г., издадена от директора на ОД на МВР – Пловдив по силата
на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД – МВР – Пловдив,
сред които и „Началници на сектор „Пътна полиция“, да прилагат
административните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6
и т. 7 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от
компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на
жалбоподателя санкция по чл. 171, т. 2, б. „б“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на несъответствието, при следната фактическа
обстановка: При извършена на 21.10.2022г. проверка в гр.Пловдив, бул.„Дунав“, завиване надясно по
бул. „Цар Борис III Обединител“ с посока на движение към бул.„България“ в 14:36
е установено, че МПС – товарен автомобил, Рено Мастер с рег. № **, собственост
на „ХИМСНАБ – ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ“ ООД и управлявано от С.Х.К., е без
необходимия набор от документи за превоз на опасен товар – азотна киселина,
движи се в разрез с изискванията на Европейската спогодба за международен
превоз на опасни товари по шосе, а водачът е без документ /ADR/ за необходимата
професионална компетентност за превоз на този опасен тип товар. Горното е
установено с оглед на констатациите в съставен на 21.10.2022г. АУАН серия GA №
831955.
С оглед на така посочената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 2 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от
Закона на административните нарушения и
наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.
Съгласно нормата на чл. 171, т. 2, б. „б“ от ЗДвП се предвижда временно спиране от движение на пътно превозно средство до
отстраняване на несъответствието, когато ППС превозва опасен товар, но не
отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар.
Според §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП, „опасни
товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или
се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и
Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари
по шосе /АDR/. Изискванията относно осъществяване контрол при превоза на опасни
товари са законово определени в Глава седма от Наредба № 40 от 14.01.2004г. за
условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари. Съгласно
чл. 44, ал. 5 от Наредбата, длъжностните лица по ал. 1, съобразно своите
компетенции, проверяват необходимите документи и вземат проби от опасните
товари или опаковки за изследване, без това да застрашава безопасността. В тази
насока е и разпоредбата на чл. 46 от Наредбата, съгласно която длъжностните
лица могат да вземат проби за анализ от превозвания товар с цел разкриване на
нарушения на изискванията за превоз на опасни товари. Според чл. 45, ал. 1 от
Наредбата, при извършване на проверки на пътя длъжностните лица от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ съставят контролен лист по образец съгласно
приложение № 8, а съгл. ал. 3 на същия член, копие от контролния лист се връчва
на водача на МПС.
В настоящия случай съдът намира, че единственото
доказателство в подкрепа на тезата на административния орган за извършване на
автомобилен превоз на опасни товари е съставеният акт за установяване на
административно нарушение. Няма данни в в хода на извършената проверка да е
съставен контролен лист по образец съгласно изискванията на наредбата, не е
взета проба за анализ, не са извършени други действия от контролните органи, от
които може да се установи истинността на изложеното в АУАН, респ. на издадената
въз основа на същия заповед за налагане на ПАМ. Предвид това нарушението остава
недоказано, предвид липсата на доказателства административния орган по безспорен начин да е
установил, че с процесното МПС се извършва автомобилен превоз на опасен товар. Вместо
това, едва след издаване на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ
административният орган „с оглед пълната и всестранна проверка на образуваната
административнонаказателна преписка за законосъобразност и обоснованост“ е
провел коореспонденция с Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив с цел установяване какви са изискванията към водач превозващ опасен
товар, респ. търговско дружество, извършващо тази специфична дейност и „какви точно изисквания на Европейската спогодба
за международен превоз на опасни товари по шосе са нарушени в конкретния
случай“.
Отделно от това в случая не е установено в оспорваната
заповед за прилагане на ПАМ кое поведение на водача е квалифицирано като
нарушение на Европейската спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе, с оглед на множеството различни
констатации в съставения на жалбоподателя АУАН. На следващо място по отношение на определянето на вида на
процесния опасен товар като азотна киселина, липсват каквито и да е данни,
както в АУАН, така и в процесната заповед, на какво основание е определен като
такъв, при все че в Таблица А: Списък на опасни товари от Европейската спогодба
за международен превоз на опасни товари по шосе се съдържат различни видове и
подвидове азотна киселина. Освен по отношение на вида на опасния товар в
мотивите на оспорваната заповед не са изложени и фактически и правни основания
относно количеството на констатирания при проверката опасен товар, което с
оглед на изискванията на Приложение А „Общи разпоредби и разпоредби за опасните
вещества и изделия“ на Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе също е от съществено значение с оглед на изключенията,
предвидени в същата за конкретни категории и количества товари. В настоящия
случай, както се посочи по-горе, квалифицираният като „опасен“ товар не е ясно
конкретизиран по вид и количество, което води до нарушаване на принципа на чл. 7
от АПК при издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, който гласи, че
административните актове се основават на действителните факти от значения за
случая. Освен това административният орган, с оглед разпоредбата на чл. 35 от АПК е длъжен да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени. В случая такива действия са предприети след издаване на
оспорваната заповед.
Съгласно чл.170, ал.1 от АПК в тежест на административния
орган е да установи фактическите основания посочени в акта и наличието на
законовите предпоставки за издаването му. В настоящия казус административният
орган не е изпълнил тези си задължения, поради което оспорения административен
акт се явява издаден при липса на материалноправни предпоставки, което води до
неговата незаконосъобразност. След като посоченото в заповедта за прилагане на
ПАМ административно нарушение не е подкрепено от събраните по административната
преписка доказателства, както и не са посочени в същата конкретни правни
основания с които се сочи, че поведението на адресата на заповедта е в разрез,
съдът счита, че липсва основание за издаване на оспорената заповед и същата ще
следва да се отмени.
С оглед изхода на правния спор и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, административният орган следва да заплати в полза на оспорващия сторените
по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, съгласно представен по делото списък с разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-1030-001228 от 25.10.2022
г. на началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на „ХИМСНАБ
– ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя А.Б., е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР - Пловдив да заплати „ХИМСНАБ – ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя А.Б. сума в размер на 600 /шестстотин/ лева направени по делото
разноски.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: