РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501282 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
„Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР гр.София, с адрес гр.София,
ул.”Пиротска” № 171А, срещу Решение №1515/13.07.22г., постановено от Бургаски районен
съд по гр.д.№2545 по описа за 2022г., с което въззивникът е осъден да заплати на С. Н. К.,
сумата от 609.78 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 68.64 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.08.2019г. до
10.07.2020г., 480 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.04.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 130.90 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 26.04.2022г.; сумата от 350
лева - съдебно-деловодни разноски, а по сметка на Бургаския районен съд - държавна такса
в размер на 100 лева и 180 лева - разноски за експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди
се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от
него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по
коефициент 1,143. Извършва се анализ на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове, които въззивникът намира за приложими. Твърди се, че положеният от
ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено
съгласно действалите специални нормативни актове.
Извършва се анализ и се аргументира тезата че в случая не е налице празнота в
нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова
регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен
от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се извършва
1
приравняване с коефициент от 1,143. Според въззивника, общото трудово законодателство е
неприложимо спрямо служебните правоотношения на държавните служители в системата на
МВР и правоотношенията се уреждат изцяло според специалните нормативни актове.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца С. Н. К., чрез
процесуалния му представител адв.Билянова. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор, с който въззиваемият обосновава приложение на трудовото
законодателство по отношение на претенцията за присъждане на възнаграждение за
положен от него извънреден труд.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, досежно заеманата от ищеца длъжност „старши спасител“ в Сектор СОД към
РДППЗН Бургас, при РДПБЗН на МВР, в изпълнение на която е полагал труд на 24 -часови
смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч. Установил е,
че при отчитане на положения в периода 01.08.2019г. – 10.07.2020г. труд, не е извършено
преизчисляването му с коефициент 1.143, с оглед приравняване на този труд към дневен.
Поради това и с помощта на съдебно – икономическа експертиза е установил положените от
ищеца часове нощен труд, преизчислил ги е с коефициент 1.143 и е намерил, че това е
довело до разлика между заплатеното и дължимо възнаграждение за извънреден труд.
Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност
или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотиви на
първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР
определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР
подневно и на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват
с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва
такова изрично правило.
Съгласно разпоредбата на 67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и
правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. В чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018
г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ.
2
Съгласно чл. 9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
(НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време – с
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.
Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на
закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от
НРВПО.
Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по-горе, е
налице празнота, която следва да се преодолее съобр. чл.67, ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време - 1,143 получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на
труда и подзаконовите нормативни актове.
Бургаският окръжен съд по направеното в писмената защита оплакване, досежно
приложимостта към настоящия казус на постановеното в Решение по дело №С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, намира следното:
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
В исковия период и до 2020г., в българското законодателство не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни
механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния
труд.
Освен казаното, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в
този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Остава различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от
0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки
- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като
такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената
в законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд от
седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
3
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г
няма определена нормална продължителност на нощния труд за служителите на МВР;
такава е определена по-късно.
Специфичният характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, не може да обоснове различното им третиране не могат да бъдат
възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на
длъжността. Показателно е, че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе
посочено по –горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Поради това дадените с
решението на СЕС отговори не променят становището на настоящия състав.
Ето защо искът е основателен. Решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените във въззивното производство
съдебно – деловодни разноски, в размер на 350 лева – адвокатско възнаграждение, който
размер не е прекомерен, предвид нормата на чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1515/13.07.22г., постановено от Бургаски районен съд
по гр.д.№2545 по описа за 2022г.
ОСЪЖДА „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР гр.София, с
адрес гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. К. ЕГН**********, сума, в
размер на 350 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4