Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 32

 

гр.Севлиево 27.05.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА, в присъствието на прокурора                          като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 46 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят „Т.Ц.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Никола Петков” № 60, вх.В, ап.47, чрез управляващия и представляващ Т.К.Ц.е обжалвал наказателно постановление № ********** от 19.12.2019 г. на Директор на Регионална здравна инспекция / РЗИ / гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл.56, ал.1 и на осн. чл.218, ал.3 от Закона за здравето / ЗЗ / му е наложено наказание имуществена санкция в размер от 3 000.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на закона, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РЗИ гр.Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят „Т.Ц.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Никола Петков” № 60, вх.В, ап.47, стопанисвал ресторант „Етно Чакала“, находящ се в местността „Чакала“ в землището на община Севлиево.Ресторанта се състоял от масивна сграда, с пристроена към нея тераса, която била с покрив и изцяло остъклена.На 29.11.2019 г., в 23.05 часа, свид.Д.И.Б. и К.Х.С., двамата инспектори в Дирекция “Обществено Здраве” при Регионална здравна инспекция Габрово, съвместно със служител на РУ МВР Севлиево, извършили проверка на посоченото по-горе заведение.Тримата влезли в остъкленото помещение на терасата през затворена входна врата.По време на проверката установили, че на една от масите в остъкленото помещение имало няколко жени, едната от които пушела цигара.От последната била поискана личната карта и свид.С. й съставил АУАН.През това време свид.Б. потърсила управителя на заведението и от персонала й обяснили, че ще дойде след малко.След пристигането й проверяващите провели разговор с нея.Междувременно установили, че на масите в остъклената част на терасата има поставени пепелници, както и, че този на който се намирали жените, едната от които пушела е пълен с фасове от цигари.Констатирали също така, че до входната врата на остъклената тераса има поставен голям метален кош тип пепелник, който също бил пълен с фасове от цигари.Проведен бил отново разговор с управителката Т.Ц., при който й било обяснено, че за резултатите от проверката ще бъде съставен Протокол за извършена инспекция.Последната заявила, че желае в протокола да бъде отразено, че в случая става въпрос за тераса, а инспекторите заявили, че това ще бъде отразено, но ще бъде вписано и това, че терасата е остъклена, както и, че всички прозорци по време на проверката са били затворени.На същата дата от страна на проверяващите бил съставен Протокол от извършена инспекция № 5142, който бил подписан от проверяващите и управителя на заведението.Същевременно на управителя Т.Ц. била връчена покана да се яви на 02.12.2019 г. в РЗИ Габрово, за да й бъде съставен и връчен АУАН за констатираните нарушения по време на проверката.На посочената в поканата дата управителя на дружеството-жалбоподател се явил в сградата на РЗИ – Габрово.На същата дата - 02.12.2019 г. свид.Б., в присъствието на свид.С., съставила АУАН № ********** против жалбоподателя “Т.Ц.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Никола Д.Петков” № 60В, ЕИК *********, в обект Ресторант, гр.Севлиево, общ.Севлиево, местност Чакала за следните нарушения: При извършената проверка на 29.11.2019 г. в 23.05 часа, съвместно с младши инспектор С.Д. от РПУ Севлиево на ресторант, намиращ се в местността „Чакала“, общ.Севлиево на фирма „Т.Ц.“ ЕООД, се установи: Юридическото лице представлявано и управлявано от Т.К.Ц.на заведението допуска тютюнопушене на цигари в остъклената част на терасата, при затворени прозорци и входна врата.При проверката се установи лице, което пуши цигара /Vogue/ и на масата има стъклен пепелник с фасове, предоставен от заведението.Пепелници имаше и на други маси в ресторанта.Срещу входната врата в заведението имаше метален кош-пепелник с много фасове.Нарушен е Закон за здравето чл.56, ал.1.Нарушителят е „Т.Ц.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Никола Д.Петков“ 60В, Булстат *********, представлявано от Т.К.Ц.на длъжност управител.Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя чрез Т.К.Ц., в качеството й управляващ и представляващ дружеството-жалбоподател, срещу подпис на същата дата - 02.12.2019 г.След запознаване със съдържанието му същата е вписала, че възразява срещу съставения акт.Възражения са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В същите управляващият и представляващ дружеството-жалбоподател е запиисал, че в момента на проверката не е била в заведението, била извикана и отишла в него.При пристигането й се водели спорове между проверяващите и клиенти на заведението.Тя не взела участие в тях и бил написан акт на една от клиентките.Разбрала, че сервитьорката, която работи във фирмата е дала пепелниците на компанията, която празнувала рожден ден и е отворила от изток и запад остъклението на терасата.След нея обаче клиентите ги затворили от едната страна, откъдето всъщност влезли проверяващите.Твърди се, че не може да носи отговорност за действията на клиентите и персонала, още повече, че не била там.Излага се също така твърдението, че това е първото констатирано нарушение от седем години дейност в заведението, поради нейното отсъствие през цялата вечер.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора на РЗИ гр.Габрово с № ********** с изх. № РД-05-60 от 19.12.2019 г.Същото е издадено за това, че при извършената проверка на 29.11.2019 г. в 23.05 часа, съвместно с младши експерт С.Д. на ресторант, намиращ се в местност „Чакала“, общ.Севлиево на фирма „Т.Ц.“ ЕООД се установило: Юридическото лице „Т.Ц.“ ЕООД, представлявано и управлявано от Т.К.Ц.допуска в заведението тютюнопушене на цигари в остъклената част на терасата при затворени прозорци и входна врата.При проверката се установи лице, което пуши цигара /Vogue/ и на масата има стъклен пепелник с фасове, предоставен от заведението.Пепелници имаше и на други маси в ресторанта.Срещу входната врата в заведението имаше метален кош-пепелник с много фасове.В заключение административно-наказващият орган / АНО / е приел, че са нарушени разпоредбите на Закона за здравето, чл.56, ал.1.Счел е, че нарушителят е „Т.Ц.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Никола Д.Петков“ 60В, Булстат *********, представлявано от Т.К.Ц.на длъжност управител. Наказващият орган на основание чл.231, ал.2 от Закона за здравето е наложил на „Т.Ц.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. по чл.218, ал.2 от Закона за здравето.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите  Д.И.Б. и К.Х.С., съпоставени с писмените доказателства - Протокол от извършена инспекция № 5142 от 29.11.2019 г.; Покана за съставяне на АУАН; АУАН № ********** от 02.12.2019 г.; Възражение от дръжеството-жалбоподател и НП № ********** с изх. № РД-05-60 от 19.12.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя чрез Т.К.Ц., в качеството й на управляващ и представляващ дружеството-жалбоподател на 30.01.2020 г.Жалбата е подадена на 05.02.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, оправомощен за това по силата на чл.231, ал.2 от Закона за здравето, предвид заеманото от него длъжностно качество.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата разпоредба, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ, текстът на която гласи следното: “Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.218, ал.2 от ЗЗ е наложил на дружеството-жалбоподател наказание имуществена санкция в размер от 3 000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице”.

Жалбоподателят на практика не оспорва така установената и изложена по-горе фактическа обстановка.В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага доводи, че НП неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на закона, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

Излага се на първо място твърдението, че към НП няма приложена заповед за упълномощаване на издателя му, поради което се оспорва неговата активна легитимация.

Съдът не споделя този довод, по отношение на който е взел становище по-горе в мотивите си.

На следващо място се твърди, че при издаване на НП е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която то трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.В обжалваното НП не се съдържало точно описание на извършеното нарушение и място на извършването му, което ограничавало правото на защита на дружеството-жалбоподател.

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат неговата отмяна.Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на дружеството-жалбоподател.Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.АУАН и НП, както вече бе отбелязано по-горе, са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.То съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити.Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.

В Закона за здравето не е разписана легална дефиниция на понятието "закрито обществено място". За такова приема закритото помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна. Не се спори между страните, а и от описанието в акта и в наказателното постановление на мястото на нарушението, се установява, че същото е извършено в тераса, която е била изцяло остъклена, с входна врата в ресторант, находящ се в местността "Чакала", т. е. посетеният от служителите на РЗИ Габрово обект на контрол е притежавал покрив и ограждащи стени. Това обстоятелство се потвърди и от дадените от тях показанията в съдебно заседание. От свидетелските показания се установи по безспорен и несъмнен начин, че всички прозорци от остъклението на терасата са били затворени, затворена е била и входната врата. Ето защо, съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя за недоказаност на един от обективните елементи от състава на нарушението, а именно, че мястото на нарушението е закрит обект.

Адресати на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места са както посетителите на тези места, така и лицата, под чийто контрол е дейността в обекта. Със санкционната норма на чл. 218, ал. 2 ЗЗ се налагат глоби на лицата, които допускат, т. е позволяват да бъде нарушавана. Законът за здравето предвижда нарушението да се извърши във формата на допустителство, съобразно чл. 10 ЗАНН. Субект на нарушението е управителя на дейността, като това може да бъде както физическото лице управител на обекта, така и търговецът физическо или юридическо лице, който го стопанисва. Отговорността на управителя не изключва отговорността на търговеца, доколкото адресат на задължението са и двата правни субекти. Затова правноирелевантно е дали управителят на дружеството, осъществяващо търговска дейност в закрито обществено място е възложил на другиго да следи за спазването на наредбата, доколкото същият не може да се освободи от собственото си задължение по закон да я съблюдава, нито да го прехвърли другиму.

В приложимия материален закона липсва легална дефиниция на понятието "тютюнопушене", но за тютюнопушене следва да се счита пушенето на тютюневи изделия, сред които попадат и цигарите, по арг. от чл. 11 ЗАДС и § 1, т. 4 и т. 4а ДР ЗТТСИ. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че в обекта в ресторант в местността "Чакала", в землището на общ.Севлиево по време на проверката се е намирало лице, което е пушило тютюневи изделия. Контролните органи са установили, че в момента на проверката посетител в обекта пуши, на масата пред него има пепелник и кутия с цигари, като на някои от останалите маси също има поставени пепелници, установено е също така, че в помещението е имало поставен и кош-пепелник, в който също е имало фасове от цигари. В тази връзка са показанията на свидетелите, които съдът кредитира. Това доказва релевантните факти, изпълващи състава на посочената норма, а именно на "обществено място" по смисъла на закона се е пушело тютюнево изделие /цигара/. Безспорно е, че цигарата представлява тютюнево изделие за пушене по см. на § 1., т. 5, във вр. т. 4а от ДР на ЗТТСИ, доколкото консумацията й се осъществява чрез процес на горене. По време на проверката управителя на дружеството-жалбоподател не е оспорила констатациите на актосъставителя, че се пуши цигара и за контролните органи не е възникнало задължение да я изземат с цел установяване на съдържанието й. По делото няма данни жалбоподателят да е искал надлежно установяване съдържанието на пушената в заведението цигара, но това не е и необходимо, предвид че тютюневият дим е лесно разпознаваем.

Ето защо съдът намира, че по делото е безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на дружеството-жалбоподател. Следва да се отбележи също по отношение на доводите в с.з., че в случая става въпрос за обективна (безвиновна) отговорност, при която на нарушителя, в случая жалбоподателят, се налага имуществена санкция в качеството му на търговец, а не на физическо лице.

При определяне вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението от жалбоподателя, правилно му е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лв., която като размер е минимално предвидена в закона за посоченото административно нарушение, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗЗ.

На следващо място в жалбата и в съдебно заседание се твърди, че се касаело за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и на това основание се иска НП да бъде отменено.

Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Налице е засягане на обществените отношения, касаещи осигуряване безопасността и здравето на гражданите. Съгласно чл.2 от Закона за здравето опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на определени законово изброени принципи, между които и предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда. В подкрепа на обстоятелството, че подобно нарушение на забраната на  чл. 56, ал. 1 ЗЗ не е незначително са и размерите на определените в закона санкции. Видно е, че законодателят е предвидил висок размер на глобите и имуществените санкции, при което дори и конкретният случай да е единствен, то по никакъв начин същият не може да се определи като маловажен.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** с изх. № РД-05-60 от 19.12.2019 г. на Директор на Регионална здравна инспекция гр.Габрово, с което на “Т.Ц.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Никола Д.Петков” № 60, вх.В, ЕИК 201573, за извършено нарушение на чл.56, ал.1 и на основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 / Три хиляди / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА “Т.Ц.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Никола Д.Петков” № 60, вх.В, ЕИК 201573, да заплати на Регионална здравна инспекция гр.Габрово, представлявана от Д-р Н.П., сумата от 300.00 / триста / лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: