Присъда по дело №899/2020 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И

към

присъда № 13/06.07.2021г. по н.о.х.д. № 899 по описа на Д.кия районен съд за
2020г.

Производството по н.о.х.д. № 899 по описа на Районен съд – гр. Д. за
2020г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247 ал. 1 т. 1 от НПК
обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Д. по досъдебно производство
№ 13/2020г. по описа на OСлО при ОП – гр. Д. срещу обвиняемия Д. М. А.
ЕГН **********.
Районна прокуратура – гр. Д. е повдигнала обвинение на Д. М. А. по чл. 206
ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец март 2017г. в град О.,
*** противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка
„...“, модел „....“, с рег. № .... на стойност 14 690 лева, собственост на Д. В. С.
от град Д., която владеел.
По молба на пострадалата от деянието Д. В. С. ЕГН **********, чрез адвокат
Н.М., съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото производство
предявения от Д. В. С. срещу подсъдимия Д. М. А. граждански иск в размер
на 14 690 лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – месец март
2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът конституира Д. В. С. , в качеството на граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
В хода на съдебните прения, представителят на Д.ката районна
прокуратура изразява своята позиция, че е безспорно доказана обективната и
субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия Д. М. А.
престъпление, поради което и представителят на държавното обвинение моли
съда да постанови осъдителна присъда. Предлага съдът да наложи на
подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието
изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от четири години.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, прави искане
подсъдимият да бъде признат за виновен, гражданският иска да бъде уважен в
1

размера, в който е предявен.
Процесуалният представил на подсъдимия, настоява подсъдимият да
бъде оправдан, като се отхвърли гражданския иск, с всички произтичащи от
това законови последици.
Подсъдимият дава обяснения, като не се признава за виновен.
В предоставената на основание чл. 297 ал. 1 от НПК последна дума,
подсъдимият заявява, че не мисли, че е извършил престъпление.
След преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. М. А. и свидетелката И. С. Д. през 2007 година
сключили .... От съвместното им съжителство имали едно дете.
С Договор за покупко – продажба от 01.10.2014г., сключен между
Н.Н.Н. и подсъдимият Д. М. А. , последният придобил собствеността върху
лек автомобил марка „....”, модел „....”, с рег. № ...., рама № .... След
закупуване на автомобила, регистрацията му била променена на – ..... С
нотариално заверено пълномощно от 23.03.2015г. подсъдимият Д.А.
делегирал права на свидетелката Д. по отношение на процесния автомобил,
вкл. и да го продава на когото сама прецени.
Постепенно двамата съпрузи Д.А. и И.Д. се отчуждили. Започнали
проблеми и натрупване на финансови задължения. Наложило се и двамата да
изтеглят потребителски кредити. С цел евентуалното принудително
производство да не бъде насочено срещу лек автомобил марка „....”, модел
„....”, с рег. № ...., рама ...., в случай, че кредитите не бъдат погасявани
подсъдимият А. и свидетелката Д. решили да прехвърлят моторното превозно
средство на свидетелката Д.С. – майка на свидетелката Д..
Затова на 24.08.2015г. бил сключен писмен договор за покупко –
продажба на автомобил марка „....”, модел „....”, с рег. № ...., рама .... между
свидетелката Д. и пострадалата Д.С.. Спазена била изискуемата от чл. 144 ал.
1 от ЗДвП форма за прехвърляне на собствеността на моторното превозно
средство. По този начин пострадалата придобива собствеността върху лекия
автомобил.
Впоследствие на 17.12.2015г. пострадалата Д.С. издала на подсъдимия
2

Д.А. нотариално заверено пълномощно, по силата на което делегирала права
върху лекия автомобил, като на подсъдимия А. били дадени правомощия
единствено във връзка с управлението и ползването на автомобила, но не и
такива за разпореждане с него. Разпитани в хода на разследването,
свидетелите Д.С. и И.Д. заявяват, че това е направено, тъй като автомобилът е
закупен по времето на брака между свидетелката Д. и подсъдимия А. със
средства, получени от заем, който свидетелката Д. изплаща. Според двете
свидетелки, по този начин са искали да гарантират, че този автомобил няма да
бъде отчужден /присвоен/ от подсъдимия А. без тяхно съгласие. След
закупуването на автомобила свидетелката С. започнала регулярно да плаща
данъчните си задължения към Община гр. Д., т.е. същата започнала да
третира автомобила като свой.
Подсъдимият Д. М. А. , в края на 2015 година, решил да замине за ***,
поради това, че семейството му било натрупало много задължения към
различни финансови институции, а доходите, които изкарвал в България били
крайно недостатъчни. Затова, пострадалата издала посоченото пълномощно
на подсъдимия, за да може последният да отиде до Г. и да използва
автомобила там.
След като пристигнал в Г., подсъдимият А. започнал работа. Направил
си адресна регистрация в гр. О. във ФР Г. С оглед изготвеното пълномощно
от 17.12.2015г., подсъдимият Д. М. А. взел процесния автомобил със себе си
и започнал да го управлява във ФР Г.
Докато бил във ***, подсъдимият А. няколко пъти бил спиран от
служители на полицията в гр. О..
От справка от Дирекция „МОС“ при МВР се установява, че
подсъдимият няколко път е бил глобяван от полицейските власти на ФРГ, тъй
като е управлявал МПС-то на територията на гр. О., без да плаща данък
затова. При една от поредните проверки, извършена от полицейските
служители, същите констатирали, че подсъдимият А. управлява лекия
автомобил на територията на ФРГ повече от 6 месеца, без да плаща данък.
Поради това, полицейските служители свалили регистрационните табели на
автомобила и ги взели със себе си. Попитали подсъдимия Д. М. А. , къде е
собственикът на автомобила, като той обяснил, че е в България. Тогава
полицейските служители му казали, че трябва да върне автомобила на
собственика. Подсъдимият отговорил, че не може да го направи.
Полицейските служители му казали, че може да прехвърли автомобила на
свое име, ако носи големия талон. Подсъдимият Д. М. А. казал, че го носи и
така автомобила бил прехвърлен на негово име през месец октомври 2016
година.
Месец март 2017г., пострадалата Д. В. С. отишла до Община град Д.,
Дирекция „Местни данъци и такси“, за да плати данъка на автомобила.
Установила, че е в по – малък размер, от обичайния. При направена справка в
3

ТД НАП - В., офис Д., тя установила, че не дължи годишен данък за този
автомобил от месец октомври 2016г., когато собствеността на автомобила е
била прехвърлена. Свидетелката С. се обадила на дъщеря си, за да я уведоми,
че автомобилът не се води вече нейна собственост и, че си го иска обратно.
Свидетелката И. С. Д., незабавно се свързала по телефона с подсъдимия
Д. М. А. , който по това време се намирал в град О.. Свидетелката Д. попитала
подсъдимия, защо е регистрирал автомобила на свое име. Той обяснил каква е
ситуацията на Д. и казал, че не може и няма да плаща данъци и в България, и
в Г. Тогава свидетелката Д. казала на подсъдимия Д. М. А. , че майка й си
иска автомобила обратно и, че той следва да й го върне. Подсъдимият казал
на Д., че отказва да върне МПС-то на свидетелката Д.С., с мотива, че същият
бил закупен с негови лични средства и бил негова собственост. Последвали
многократни телефонни разговори, провеждани в периода от месец март
2017г. напред, в които свидетелката И.Д. многократно е искала от свое име и
от името на своята майка свидетелката Д.С. връщането на този автомобил, но
това не се случвало.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно -
оценъчна експертиза, пазарната стойност на инкриминирания автомобил към
датата на деянието, възлиза на сумата от 14 689 лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията
на свидетелите Д. В. С. и И. С. Д., които съдът кредитира като
последователни, логични и непротиворечиви, от заключението на вещите
лица по съдебно – оценъчната експертиза, безпристрастно и компетентно
дадено.
Дадените обяснения от подсъдимия Д.А. в съдебно заседание, че не е
уведомен в телефонен разговор от свидетелката И.Д., че нейната майка си
иска автомобила, съдът намира за израз на защитна позиция в процеса. Така
изложени обясненията са в противовес на показанията на свидетелите Д. и С.,
както и на обясненията на подсъдимия, прочетени на основание чл. 279 ал. 1
т. 3 от НПК.
Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат
противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти,
са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за
установена фактическа обстановка.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин и
от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се,
които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
4

2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за
доказано, че Д. М. А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, като на неустановена дата през месец
март 2017г. в град О., *** противозаконно присвоил чужда движима вещ –
лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № .... на стойност 14 690 лева,
собственост на Д. В. С. от град Д., която владеел.
От обективна страна А. е осъществил изпълнителното деяние на
престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, чрез бездействия, отказвайки да върне
лекия автомобил на пострадалата Д.С.. От приложените по делото договори
за покупко-продажба и пълномощни, е установено, че към инкриминирания
период Д.С. е била собственик на процесното МПС, по силата на договор за
покупко - продажба на МПС от 24.08.2015г. Лекият автомобил марка „...“,
модел „...“, с per. .... е попаднал във фактическата власт на подсъдимия на
правно основание - пълномощно от 17.12.2015г., по силата на което на същия
са били делегирани правомощия да го управлява. При това положение, за
него е съществувало задължение, след като автомобилът е бил поискан от
пострадалия, да го върне. Чрез неправомерното му задържане и отказа да го
върне на Д.С., подсъдимият Д. М. А. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК.
Обсебването на чужда движима вещ е престъпление, което се извършва само
с пряк умисъл. За да бъде съставомерно деянието от субективна страна при
разглежданата хипотеза, а именно отказ да бъдат върнати чуждите движими
вещи е необходимо подсъдимият Д. М. А. да е бил уведомен, че Д.С. си иска
вещта обратно. Това обстоятелство се установява, както от показанията на
свидетелите И.Д., Д.С., така и от обясненията на самия подсъдим, които той е
депозирал пред съдия в хода на досъдебното производство. След като Д. М.
А. е бил уведомен за желанието на пострадалата да си получи автомобила
обратно, същият е манифестирал отказ да я върне. Т.е. налице е умишлено
деяние по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. Така Определение № 62 от
09.02.2018г. по н.ч.д. № 62/2018г. по описа на Окръжен съд – Д..
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на подсъдимия за извършените
престъпления, съдът взе предвид следното:
За извършеното от А. престъпление, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Подсъдимият Д. М. А. е ***. Със ........
При индивидуализация на наказателната отговорност, като смекчаващи
отговорността обстоятелства, следва да се отчетат - чистото съдебно минало и
5

добрите характеристични данни, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства - високата стойност на вещта и факта, че причинената с
деянието имуществена вреда не е възстановена.
Поради изложеното, на основание чл. 206 ал. 1 във вр. с чл. 54 ал. 1 от
НК, съдът наложи на подсъдимия Д. М. А. наказание лишаване от свобода за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, когато съдът налага
наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
Налице са предпоставки за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК, поради
което, съдът отложи изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок
от три години.
Съдът намира, че определеното наказание ще окаже необходимото
поправително и възпитателно въздействие по отношение на осъдения и ще
допринесе за неговото поправяне.
Съдът намира, че така определеното наказание напълно ответства на
тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще
изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК
- да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите
нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
В този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ.
съответно на престъплението.
4. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предвид обстоятелството, че съдът намери за виновен подсъдимия А. в
извършване на престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, съдът счита, че
предявения граждански иск от гражданския ищец Д. В. С. за заплащане на
сума в размер на 14 690.00 лева е доказан по основание и размер, поради
което и следва да бъде уважен в цялост. Паричната сума представлява
обезщетение за претърпените от гражданския ищец имуществени вреди в
резултат на престъпното деяние, извършено от подсъдимия, като съществува
пряка причинно – следствена връзка между престъпните действия на
подсъдимия и имуществените вреди, причинени на гражданския ищец.
По изложените съображения, съдът осъди подсъдимия Д. М. А. ЕГН
6

********** да заплати на гражданския ищец Д. В. С. сумата от 14 690.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – месец март 2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
5. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия Д. М. А. ЕГН
********** следва да бъде възложено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 587.60 лева, представляваща държавна такса върху
размера на уважения граждански иск за престъплението по чл. 206 ал. 1 от
НК.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия Д. М. А. ЕГН
********** следва да бъде възложено да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител Д. В. С. сумата от 500.00 лева, представляваща направени
по делото разноски.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия Д. М. А. ЕГН
********** следва да бъде възложено да заплати направените по делото
разноски в размер на 168.00 лева по сметка на ОСлО при ОП - гр. Д..
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Председател:
/Мариана Момчева/

7

Номер на акта:	13
Дата:	6 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия:	Мариана Момчева

Дело:	20203230200899
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Присъда по дело №899/2020 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите