Р Е Ш Е Н И Е
Номер 81 Година 27.01.2022 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и втора година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Й. Банкова
Прокурор Х. Колев
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
1209 по описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по иск за
обезщетение подаден от Б.А.Д. с ЕГН: ********** *** против Министерство на
вътрешните работи. С исковата молба се иска да се осъди ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 6 300,00 лева, като компенсация за
неполучени обезщетения за безработица за периода от 18.09.2019г. до 24.03.2020г.
– вторите шест месеца от годината, през която е останал без работа и е бил
регистриран като безработен, но не е получавал обезщетение, поради това че МВР
го е отстранило неправомерно от длъжност и през периода от над 11 месеца не го
е осигурявал съгласно изискванията на КСО. С исковата молба се претендират и
направените по делото разноски.
Ответникът – Министерството на вътрешните работи, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като недопустима и неоснователна
и прави искане да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
Със заповед №
8121к-6196/09.05.2018г. на министъра на вътрешните работи Б.Д. е временно
отстранен от длъжност. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, като жалбата срещу
нея е отхвърлена, като неоснователна. Това не е спорно по делото, като се установява
и от извършената от съда служебна справка на Интернет страницата на Върховен
административен съд. По направеното оспорване на заповедта е било образувано
адм.д.№ 7204/2018г. и с решение № 13920/14.11.2018г. жалбата е била отхвърлена.
Това решение е обжалвано и е оставено в сила с решение № 4966/03.04.2019г. по
адм.д.№ 756/2019г. на петчленен състав на ВАС.
Заповедта е породила правно
действие през периода от 15.05.2018г. (датата на нейното връчване) до 18.03.2019г.
(датата на която е била връчена заповед № 8121к-6939/14.03.2019г.).
Със заповед №
8121к-6939/14.03.2019г. на министъра на вътрешните работи е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в
МВР на инспектор Б.Д. – полицейски инспектор V степен, (началник смяна) на ГКПП
– Малко Търново, от ГПУ – Малко Търново към РД „Гранична полиция“ – Елхово при
ГД „Гранична полиция“ – МВР. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е отменена
с решение № 2700/19.02.2020г. постановено по адм.д.№ 12599/2019г. на ВАС.
Б.Д. е възстановен на работа
със заповед № 3282з-847/24.03.2020г. на директора на ГД „Гранична полиция“.
В следствие на уволнението Б.Д.
е останал без работа през периода от 24.04.2019г. до 24.03.2020г., като от него
е подадено заявление вх.№ 021-00-1529/24.04.2019г. до ТП на НОИ гр.Бургас, за
отпускане на парично обезщетение за безработица.
С разпореждане №
021-00-1529-1/08.05.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица, е
отказано отпускане на заявеното парично обезщетение за безработица на основание
чл.54а от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че лицето няма
осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред и е потвърдено с решение № 1040-02-67/19.09.2019г. на
директора на ТП на НОИ гр.Бургас.
При възстановяване на работа на
Б.Д. е изплатено обезщетение на основание чл.237, ал.1 от ЗМВР, в размер на 6
месечни брутни заплати, за периода от 18.03.2019г. до 18.09.2019г., като е
приспаднато възнаграждението което е получил през периода от 18.03.2019г. до
24.04.2019г.
С подадената по делото искова
молба ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на
6 300,00 лева, за периода от 18.09.2019г. до 24.03.2020г. Тази сума,
според него представлява обезщетението за безработица, което би получил, ако е
била осигуряван от МВР, съгласно КСО, докато е бил отстранен неправомерно от
длъжност, за толкова дълъг период от време.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Исковата молба е
процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните
процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение
за имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразно бездействие да му бъдат
заплащани осигуровките, през периода на отстраняването му от длъжност със
заповед № 8121к-6196/09.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на
ищеца, за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразно бездействие
на административен орган, то е налице спор по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на
административните съдилища.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението.
Доколкото в
случая се твърди, че е налице незаконосъобразно бездействие от което за ищеца
са произтекли претендираните имуществени вреди, то са налице предпоставките за
завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално
допустима.
Разгледано по същество исковата
претенция е неоснователна, по следните съображения:
Обезщетение
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
държавни или общински органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност. Във
фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на
администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая не са
налице предвидените от законодателя предпоставки.
Първата
предпоставка не е налице, доколкото не се установява незаконосъобразност на
твърдяното бездействие на органите на ответника, в резултат на което се твърди,
че са причинени претендираните от ищеца имуществени вреди.
От ищеца се претендира заплащане на сумата от
6 300,00 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
неполучено обезщетение за безработица за периода от 18.09.2019г. до 24.03.2019
година. Заявеният размер на обезщетението е определен като 70 % от основното
възнаграждение на ищеца, преди отстраняването му от длъжност – 1 513,10
лева или месечно 1 050,00 лева.
Заповед № 8121к-6196/09.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи е обжалвана по съдебен ред, като жалбата срещу нея е
отхвърлена с решение № 13920/14.11.2018г. постановено по адм.д.№ 7204/2018г. на
ВАС, оставено в сила с решение № 4966/03.04.2019г. по адм.д.№ 756/2019г. на
петчленен състав на ВАС.
След като заповедта е била обжалвана и жалбата
срещу нея отхвърлена, е недопустимо да се извършва повторна проверка на нейната
законосъобразност, съгласно чл.159, т.6 от АПК, било чрез директното обжалване,
било по реда на косвения съдебен контрол. Ето защо, наведените от ищеца
твърдения за незаконосъобразност на заповедта не следва да се обсъждат в
настоящото производство.
След като заповед № 8121к-6196/09.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, не е отменена, като незаконосъобразна, то не е налице и
твърдяното бездействие да бъдат заплатени осигурителните вноски на ищеца, за
периода през който е бил временно отстранен от длъжност.
Съгласно чл.54а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО), в приложимата
редакция към момента на подаване на заявлението за безработица 24.04.2019г., а
именно ДВ бр.12/08.02.2019г., право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването и отговарят на останалите посочени изисквания.
С разпореждане № 021-00-1529-1/08.05.2019г. на
ръководителя на осигуряването за безработица (л.29 от делото), на Б.Д. е
отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО,
тъй като няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18
месеца, преди прекратяване на осигуряването. Това разпореждане е потвърдено с
решение № 1040-02-67/19.09.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас (л.31-32
от делото).
Не е спорно по делото, че Б.Д. е бил
осигуряван за всички осигурени случаи от МВР, до датата на отстраняването му от
длъжност – 15.05.2018г., на основание чл.4, ал.1, т.4 от КСО. От ответника не
се отрича, че след отстраняване от длъжност на ищеца, включително и към момента
на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението за безработица и
издаване на разпореждането с което то му е отказано, не са били внесени
осигурителни вноски за периода на отстраняването от длъжност.
Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й, а съгласно ал.2, осигуряването се прекъсва през
периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по
чл.4 или чл.4а, ал1 не е прекратена.
В чл.9 от КСО се съдържат разпоредбите
уреждащи осигурителния стаж на лицата, като в ал.3, т.1 е предвидено, че за
осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т.1,
2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1 не
са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато
са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в
специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на
осигурителя, а за лицата по чл.4а, ал.1 - от
работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било
осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните
вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и
осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съгласно чл.9, ал.5
от КСО, осигурителните вноски по ал.3 са в размерите
за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, като в случаите по ал.3, т.5
не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд.
Видно от цитираните разпоредби на
чл.9 от КСО, през периода на отстраняване от длъжност на ищеца, вноските за
фонд „Безработица“ не са били дължими от осигурителя, включително и след
признаването на уволнението за незаконно. За този период, дори и отстраняването
от длъжностна ищеца да е било признато
за незаконно, той подлежи на осигуряване единствено за рисковете „инвалидност
поради общо заболяване“, „старост“ и „смърт“ във фонд „Пенсии“, но не и за
безработица във фонд „Безработица“.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че осигуровките
на ищеца за риска „безработица“, освен че не са били внесени от МВР, но и принципно
не са били дължими за периода на отстраняване на ищеца от работа до неговото
уволнение, независимо че този период се зачита за осигурителен стаж при
пенсиониране, дори и ако отстраняването бъде обявено за незаконно, какъвто не е
настоящия случай.
След като МВР, в качеството му на осигурител,
не е имал задължението да внася осигурителни вноски за фонд „Безработица“ за
ищеца, през периода на временното му отстраняване от длъжност, то не е налице
твърдяното незаконосъобразно бездействие.
Видно от решение № 1040-02-67/19.09.2019г. на
директора на ТП на НОИ гр.Бургас, последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването на Б.Д. са периода от 23.10.2017г. до 22.04.2019г., като за този
период той има осигуряване за фонд „Безработица“ за 7 месеца и 4 дни, към
датата на издаване на разпореждането за отказ. По тези съображение е прието, че
не са налице изискващите се в нормата на чл.54а, ал.1 от КСО, най-малко 12
месеца от последните 18 месеца, да са внесени или дължими осигурителни вноски
за фонд „Безработица“.
В случая, след като МВР в качеството му на
осигурител не е бил длъжен и не е внесъл осигурителни вноски за фонд
„Безработица“ за ищеца за периода на отстраняването му от длъжност, то по отношение
на Б.Д. не са били налице предпоставките по чл.54а от КСО за отпускане на
парично обезщетение за безработица, след неговото уволнение. Ето защо, следва
да се приема, че по делото не се установява ищецът да е претърпял
претендираните имуществени вреди, в резултат на твърдяното незаконосъобразно
бездействие от страна на ответника. Съответно не е налице и причинна връзка
между бездействието на ответника да заплати осигурителни вноски за фонд
„Безработица“ на лицето, за периода на отстраняването му от длъжност и отказа
да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица.
С
оглед изложеното
и предвид липсата и на трите кумулативно предвидени от законодателя
предпоставки в нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, искът на Б.Д. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, десети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на от Б.А.Д.
с ЕГН: ********** *** против Министерство на вътрешните работи, с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
в размер на 6 300,00 лева, изразяващи се в неполучено от ищеца обезщетение
за безработица за периода от 18.09.2019г. до 24.03.2019г., претърпени в
резултат на бездействие на осигурителя – МВР, да му заплати дължимите
осигуровки за фонд „Безработица“, през периода на отстраняването му от длъжност
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: