Решение по дело №372/2021 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № ……

           

30.12.2022г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                             VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

в публично заседание на двадесет и трети септември 2022г., в следния състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ                                                       

секретар: РОСИЦА ДЗОБЕЛОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр. дело № 372 по описа  за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

В исковата молба се твърди, че на 25.05.2020г. ищеца П.К.К., заедно с майка си Д. К. и съжителя й отишли на гости у свои роднини- семейство Я. и С. Б., във вилната зона на гр.Сливен.  Там те заварили и други гости, в т.ч. и ответника Р.Н.С. и дъщеря му С.. Всички били на общо маса; черпели се и се веселили. Сред онези, които не употребявали алкохол, бил и ищеца, който седял от лявата страна на ответника. Твърди се още, че по някое време С. започнал да се държи неприятно за присъстващите; говорел на висок глас и започнал да си търси мъжката чантичка, в която били парите му. Изведнъж и без повод, се изправил и с лявата си ръка грабнал от масата кухненски нож и след като се обърнал към ищеца с думите „Изглежда ти ще си късметлията тази вечер“, нанесъл удар в дясното му бедро. Ножът попаднал в близост до основна кръвоносна артерия и това предизвикало обилно кръвотечение. Направен бил опит да бъде спряно, чрез пристягане с колан, след което П., майка му и съжителя й тръгнали с частен автомобил към „Спешна помощ“ в гр.Сливен. По пътя Р.С. ги увещавал да не уведомяват полицията, а да кажат, че раната е в резултат на битова злополука.

При прегледа в Центъра за спешна медицинска помощ при Окръжна болница в Сливен лекарите установили прободно-порезно нараняване по предната повърхност на дясното бедро на ищеца, в неговата средна трета, с цепковидна форма, ориентирана по оста на бедрото, с дължина 2-3см. и дълбочина 7-8 см., като раневия канал е достигнал до бедрената кост, прерязвайки намиращите се в тази област мускулни тъкани. Обилното кръвотечение пък довело до средна степен на следкръвоизливна анемия, с начални прояви на хиповолемичен шок- ниско кръвно налягане, учестена сърдечна дейност, бледа кожа и лигавици.

След приемането му в медицинското заведение му била извършена хирургическа интервенция, спешна и животоспасявяща по думите на ищеца. В продължение на десет дни бил на стационарно болнично лечение, а майка му била негов придружител. Конците му били свалени на 03.07.20г.- един месец след изписването му. В този интервал от време придвижването на П.К. било с помощни средства.

Твърди се и че във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство, в което Р.С. се признал за виновен и сключил споразумение по НОХД № 1687/2020г. по описа на СлРС. За извършено от него престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,  което на осн.чл.66 от НК било отложено за срок от три години. Споразумението влязло в сила на 30.12.2020г.

 

Твърди се още, че мъките, болките и страданията, които ищеца търпял в резултат на нараняването му от ответника продължили повече от два месеца, а дори не са отшумяли и към момента на депозиране на исковата молба пред съда. В тези два месеца се придвижвал с помощни средства, като първоначално не бил в състояние да се обслужва сам, а му помагала майка му. В продължителен период от време страдал от безсъние, тревожност и уплаха. Дори получавал паник-атаки, което се отразило изключително негативно върху заболяването му „параноидна шизофрения“. В не малък период от време ищеца се чувствал изключително засрамен и с унижено достойнство, тъй като инцидента с него станал в присъствието на няколко човека. В резултат почти престанал да говори и да общува с околните; изпитвал постоянен страх и уплаха, че може отново да бъде приведен в болницата, но без майка си, защото тя трябвало да работи.

 Изтъква се от пълномощника на К., че в развилото се наказателно производството той не е предявявал граждански иск и поради това в отделно и нарочно исково производство- настоящото, претендира С. да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 22 000лв., като дори ги разделя „по пера“ в петитума на исковата молба: 20 000лв. - за болки и страдания, в резултат на получената травма и 2 000лв. - за негативните изживявания от загрозяващия белег, останал след шевовете на раната, получена в резултат на намушкването с ножа.

Претендира разноски.

 

Ответникът бе представляван  от назначен му от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител-адвокат- адв.О. от СлАК. На него именно бе връчен препис от исковата молба. В срок той депозира писмен отговор, в който излага доводи по допустимостта и основателността на ищцовата претенция. Намира я завишена по размер; на първо място- защото за болки и страдания, каквито се твърдят в исковата молба, би се следвало по-малко по размер обезщетение и на второ- защото ищеца може да е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния за него резултат.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от материалите в присъединеното към настоящото дело НОХД 1687/2020г. по описа на СлРС, че Р.Н.С. се е признал/е признат за виновен, с влязло в сила споразумение, в това, че на 25.05.2020г. в гр.Сливен, в местността „Дюлева река“, в дом №147А, причинил средна телесна повреда на П.К.К., в следствие на нанесено прободно-порезно нараняване по предната повърхност на дясното бедро, съпроводено с обилно кръвотечение и значителна, бързо настъпила  кръвозагуба, довела до средна степен на остра следкръвна анемия с начални прояви на хиповолемичен шок, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Видно от нарочното отбелязване, извършено от наказателния съд, споразумението е влязло в сила на 30.12.2020г.

 От епикризата на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД се установява, че П.К.К. е бил приет там на лечение на 25.05.2020г. Медицинското лице установило, че е промушен в дясното бедро, което в момента на прегледа е било пристегнато с колан и с дрехи, подгизнали в кръв. Мъжът бил контактен и адекватен. Установява се и че раната е около 1.5см. и се намира на дясното бедро, в средната трета на предната повърхност. В същия ден му е извършена операция, а е изписан в 08.30ч. на 10.06.2020г.

От друг представен с исковата молба документ- експертно решение на ТЕЛК „Общи заболявания“ при същото лечебно заведение от 14.05.2020г., се установява, че ищеца е с водеща диагноза „Параноидна шизофрения“ на фона лека умствена изостаналост и 80% трайно намалена работоспособност.

 

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Д. П. К. -майка на ищеца; Я. И. Б.- ищеца е негов племенник и Д. Д. Д.- живущ на семейни начала с майката на ищеца. От показанията им съда приема, че П.К. по никакъв начин не е предизвикал необяснимото за всички присъствали на събирането, а и за съда сега, поведение на Р.С.. Така също, установява се, че от намушкването ищеца е имал силно кръвотечение и е бил приет в болница, където са му направени две операции. Изписан бил след престой от около десет дни, а конците му са свалени на седмия-осми ден след изписването- свид. К. От свидетелските показания съда приема, че ищеца е бил силно стресиран от преживяното; имал болки и страдал от безсъние, получавал и паник-атаки. За около месец било необходимо майка му да го обслужва,  докато се съвземе, като напр. слагала му подлога; бил на памперси. След това започнал сам да се обслужва- свид. К. Установява се и че все още /към  датата на даване на показанията на свидетелите/ ищеца изживява случилото се, а белега на крака му не се е заличил.

Установява се и че това не е инцидентна, единична проява на Р.С., тъй като по-рано във времето той е имал подобно поведение, в София, където живее, с агресия, насочена главно към едри, масивни мъжа.

Показанията съда кредитира- тъй като са свидетели -очевидци, т.е. непосредствено възприели фактите, за които даваха показания; тъй като не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, а и защото съда няма основание да се съмнява в казаното от тях, дори и да ги цени през призмата на чл.172 от ГПК. Тримата са в близки отношения с ищеца, като първата свидетелка е негова майка, но именно като такива те имат преки, непосредствени впечатления от състоянието му и преживяното от него.

Свидетелите дадоха подробни сведения за инцидента от 25.05.2020г., но съда не ги обсъжда, тъй като това не е необходимо- с оглед сключеното по НОХД споразумение, тези факти се считат доказани.

 

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, назначена по настоящото дело, съда приема, че по спешност е била осъществена оперативна интервенция на К., при която са били зашити прерязаните мускулни влакна от предната мускулна група на предното му бедро; било преустановено интензивно кръвотечение. След това, при опит да отиде до тоалетна, ищеца почувствал силна болка  и получил силно кръвотечение от раната, а това наложило повторна хирургична интервенция и шев на същата. Изписан от болничното заведение след деветдневен престой, с насочване за продължаване на лечението в домашна обстановка. Първият месец след дехоспитализацията му е бил предимно легнал, а придвижването без помощни средства е било възможно след 20-25дни /сведения от самия пострадал/.

При извършения на 31.08.22г. преглед ищеца е в много добро общо състояние; възстановен от травмата. Походката е нормална, без болезненост при придвижване. Чувства леко изтръпване в областта на нараняването и леко опъване при по-голямо физическо натоварване. По предно-вътрешната повърхност на бедрото на десния крак е наличен масивен белег от оперативна интервенция, с леко дъговидна форма и обща дължина от 12-13 см. Белегът е неравен, груб, на места под нивото на околната кожа, бледорозов цвят. Това според медика води до загрозяване в тази област на крака- белега е с постоянен характер, за цял живот.

Съдът кредитира заключението, като обективно и компетентно изготвено; като неопровергано от останалия събран по делото доказателствен материал и като неоспорено от страните по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен, оценяем иск, за парично вземане.

Основан e на един от основните източници на права в облигационното ни право- деликта. Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, всеки е длъжен да поправи вредите, нанесени виновно и противоправно другиму. Вината се предполага, до доказване на противното- ал.2 на чл. 45 ЗЗД.

В случая деянието на ответника по делото, дадено в проявната форма „действие“, е доказано по безспорен начин- защото с него С. е осъществил състав на престъпление /средна телесна повреда/. Това е установено с влязло в сила споразумение по вече приключило НОХД пред Сливенски районен съд. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, по въпросите извършено ли е то, неговата противоправност и виновността на дееца. Това в случая означава, че несъмнено е доказано, че на 25.05.2020г. ответника е нанесъл удар с нож в бедрото на ищеца. Доколкото въобще е възможно да се направи подобно възражение и да се коментира то от съда, съдията- докладчик ще отбележи, че от доказателствата по делото се установи, че ищеца по никакъв начин не е предизвикал това противоправно поведение на С.. Т.е., изключен е аргумента за принос на К. за настъпване на вредоносния за него резултат. Доказано бе също- главно чрез гласните доказателствени средства, а и от заключението на вещото лице, че в резултат на пробождането с нож ищеца е претърпял болки и страдания - понесъл е оперативна намеса, при това на два пъти; нараняването е било съпроводено с обилно кръвотечение и болничен престой от девет дни. След това лечението е продължило в домашни условия, като около 20-25дни ищеца е бил на легло, а конците от шева на раната са били свалени 7-8 дни след изписването на ищеца от болничното заведение. Т.е., налице е и причинно-следствена връзка между деянието на ответника и увредата на ищеца, а и негативните му изживявания след това.

За съдията-докладчик всички тези факти безспорно и класически изпълват хипотезата на неимуществени вреди. Съвсем ясно е, че същите следва да бъдат обезщетени, от ответника. Ето защо иска е основателен.

За размера, до който трябва да се уважи- съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът не възприе, а след събиране на доказателствата по делото- напротив, изключи аргумента на особения процесуален представител на ответника за принос на ищеца за настъпването на вредоносния за него резултат. Съгласен е обаче с възражението, че търсеното в настоящото дело обезщетение /22 000лв./ е в завишен размер. Според съда, принципа на справедливостта изисква доказаните от ищеца претърпяни от него болки, страдания и дискомфорт – като вид, интензитет и продължителност, обезщетение от 5 000лв. Така е, защото макар първоначално състоянието на ищеца да е изисквало грижи на трето лице- в случая от майка му, това е било само по време на болничния му престой и първите дни у дома, тъй като постепенно ищеца е започнал да се възстановява и да се обслужва сам. Така също, не бе доказано наличието на негативни изживявания у него с особена продължителност- към момента, видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, при извършен на 31.08.22г. преглед ищеца е в много добро общо състояние; възстановен от травмата. Походката му е нормална, без болезненост при придвижване. Единствено чувства леко изтръпване в областта на нараняването и леко опъване при по-голямо физическо натоварване. Както сам съобщил на медика, започнал да се придвижва с помощни средства на около двадесет и петия ден.

Обезщетение се претендира и за загрозяващия белег, останал от раната и шевовете, с които е била зашита, след свалянето им. Видно отново от заключението на вещото лице по медицинската експертиза по делото, дори понастоящем по предно-вътрешната повърхност на бедрото на десния крак на К. е наличен масивен белег от оперативна интервенция, с леко дъговидна форма с обща дължима от 12-13 см. Белегът е неравен, груб, на места под нивото на околната кожа, бледорозов цвят, а всичко това води до загрозяване в тази област на крака. При това положение съда би присъдил, както се казва „с чиста съвест“, обезщетение в размер на 2 000лв. само на това основание. Няма да го направи обаче, защото от ищеца не бяха ангажирани доказателства, а то бе в негова тежест, да е претърпял и какви, негативни изживявани от наличието на този белег.

В резюме- съда намира предявения иск за основателен и доказан по размер за 5 000лв. За горницата над тази сума до пълния претендиран размер- 22 000лв., ще го отхвърли.

Сумата ще бъде присъдена, тъй като е поискано, а то-искането е основателно, заедно със законната лихва- като обезщетение за забавата, в която ответника е изпаднал в плащането на обезщетението. В случая началния момент, от който тече тази лихва, е деня, следващ датата на увреждането, защото съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжника е в забава и без да е необходима покана до него да плати.

 

Изходът на делото предопределя становището на съда по въпроса за разноските. Такива се търсят от ищеца, като той направи следните: заплатил е на пълномощника си-адвокат възнаграждение от 1 250лв. Особеният процесуален представител на ответника направи възражение, че то е прекомерно, но съда не го споделя, защото иска е оценяем, за парично вземане е, а с оглед неговия размер, минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба №1/09.07.2004г., трябва да е 1190лв.- чл.7 ал.2, т.4. Т.е., договореното и заплатено възнаграждение за адвоката минимално надвишава минимума по закон /подзаконов нормативен акт/.  Съразмерно уважената част от иска- чл.78 ал.1 от ГПК, на това основание на ищеца се следват разноски от 500лв.

 

Тъй като ищеца е освободен- по силата на закона- чл.83 ал.1, т.4 от ГПК,  от заплащането на такси и разноски по делото, при предявяването на иска той не е заплащал такса за образуване на делото. Такава обаче се дължи и тъй като иска е оценяем, за парично вземане, таксата е 4% от цената на иска- чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Следващата се от размера, до който бе уважен иска, трябва да се възложи върху ответника- чл.78 ал.6 от ГПК; в случая е 200лв. На същото основание върху С. трябва да се възложат и разноските по делото, които съда разпореди да се платят от бюджетните средства - това е възнаграждението на вещото лице по съдебно- медицинската експертиза. То е 250лв., а съразмерно уважената част от иска, от ответника се дължат 100лв.

 

Водим от изложеното,  Сливенски районен съд

                                                                                                                                    

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА Р.Н.С. с ЕГН **********, представляван по делото от назначения му от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител- адвокат- адв.О. от СлАК да заплати на осн.чл.52 във вр. с чл.45 от ЗЗД на П.К.К. с ЕГН: ********** и съдебен адреса***, сумата 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от втория от тях неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на пробождането му в дясното бедро с нож от С. на 25.05.2020г. във вилната зона на гр.Сливен, в извършването на което деяние ответника се е признал за виновен в производството по НОХД № 1687/2020г. на СлРС, с влязло в сила споразумение.

ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над 5 000лв. до пълния претендиран размер на обезщетението – 22 000лв.

Сумата 5 000лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 26.05.2020г. и до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на особения процесуален представител на ответника- адв.О., възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнагражедение на адвоката му -пълномощник по настоящото дело- адв.Г.М. и ОСЪЖДА Р.Н.С. с ЕГН ********** да заплати на П.К.К. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото, съразмерно уважената част от иска- 500лв. /петстотин лева/.

 

ОСЪЖДА Р.Н.С. с ЕГН ********** да заплати на осн.чл.78 ал.6 във вр. с чл.83 ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на държавата, в полза на Сливенски районен съд, за държавна такса за уважената част от иска, разгледан в това дело, сумата 200лв. /двеста лева/, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното събиране на това вземане съда служебно издаде изпълнителен лист или пък изпълнителен лист бъде издаден за присъдените в полза на ищеца суми.

ОСЪЖДА Р.Н.С. с ЕГН ********** да заплати на осн.чл.78 ал.6 във вр. с чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, на държавата, в полза на Сливенски районен съд, част от заплатеното от бюджетните средства възнаграждение на вещото лице по делото, съразмерно уважената част от иска, негов предмет- сумата 100лв. /сто лева/, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното събиране на това вземане съда служебно издаде изпълнителен лист.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: