№ 419
гр. гр.Велинград, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100474 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от А. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Стара планина“, № 9, ет. 6, ап. 13, чрез адв. В. Д., АК Пазарджик
срещу И. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Луковица“ № 6,
с която се иска от съда да се допусне до делба недвижими имоти.
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на Поземлен имот с
идентификатор 10450.502.170 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Велннград, община Велинград, област Пазарджик, одобрени
със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителният директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземленият имот е от
21.06.2023г„ с адрес на поземления имот: гр. Велинград, ул."Луковица" №6,
целият с площ от 268 кв.метра, съгласно приложената по делото скица, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: имот 2919, от квартал 348, парцел 111, при граници
и съседи: поземлени имоти с идентификатори: 10450.502.165; 10450.502.164;
10450.502.1 71; 10450.502.1 83; 10450.502.184; 10450.502.3083, Ведно с
разположения в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА -
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10450.502.170.1.1 с адрес на
поземления имот: гр. Велинград, ул. "Луковица" № 6, ет. 1, със застроена
площ от 66 кв. метра, съгласно приложената по делото Схема №15-791093
от 24.07.2023г. на СГКК - гр.Пазарджик, 71 кв.метра по документ за
собственост, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище
апартамент - в жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения в
поземления имот, за каквито следва да се счита и СГРАДА с
1
идентификатор 10450.502.170.2, със застроена площ от 17 кв. м., брой
етажи – 1, с предназначение – хангар, депо, както и СГРАДА с
идентификатор 10450.502.170.4, със застроена площ от 26 кв. м., брой
етажи – 1, с предназначение – Друг вид сграда за обитаване.
Сочи, че другите два етажа от построената върху земята триетажна
жилищна сграда с идентификатор 10450.502.170.1, принадлежат на различни
собственици, и дворното място на основание чл. 38 ЗС се явява обща част,
която не може да се дели, поради което дворното място не е предмет на
настоящето дело за съдебна делба.
Сочи следните основания за възникване на съсобствеността.
На 06.07.2011 година с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №1
12, том I, рег.№1514, дело № 106 от 06.07.201 1 год. С. И.ова Г.а ЕГН:
**********, починала на 05.02.2018 г. (баба на ищцата А. А. и майка на
ответника И. Г.) и Н. Й.а А. ЕГН: ********** (дъщеря на С. Г.а, майка на
ищцата и сестра на ответника) дарили на ответника И. Й. Г. целият поземлен
имот, с площ от 264 кв. метра, заедно с първи етаж от триетажна масивна
жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 71 кв. метра, заедно с
всички подобрения и приращения върху недвижимия имот.
На 05.02.2018 година починала С. И.ова Г.а и оставила следните
наследници но закон - сина си И. Й. Г. ЕГН: ********** и дъщеря си Н. Й.а А.
ЕГН **********.
След смъртта на С. И.ова Г.а, дъщеря й предявява против И. Й. Г. искове
с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Твърди, че с Решение
№260117 от 18.05.2021 г. постановено по гр.д. №234/2019г. по описа на
Районен съд - Велинград е отменено дарението, извършено от С. И.ова Г.а в
полза на И. Й. Г. по отношение на поземления имот, ведно с разположения в
имота СОС - жилище апартамент с идентификатор 10450.502.170.1.1 по
КККР на гр. Велинград, като на основание чл. 30 ЗН за възстановяване на
запазената част на Н. Й.а А. от наследството на С. И.ова Г.а е възстановена
запазената част на Н. Й.а А. от наследството на С. И.ова Г.а и се ВРЪЩА
в наследството па покойната С. И.ова Г.а целият недвижим имот, като се
осъжда Н. Й.а А. да заплати на И. Й. Г. сумата от 17 926.67 лв.
представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на С.
И.ова Г.а. Искът по чл.227, ал.1, б.”в" ЗЗД е отхвърлен.
Излага, че с Решение № 267 от 13.12.2021 г. постановено по в.гр.д.
№695/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е отменено Решение
горното решение, в частта с която Велинградския районен съд е осъдил Н. Й.а
А. да заплати на основание чл. 36, ал.1 ЗН на И. Й. Г. сумата от 17 926.67 лв.
представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на С.
И.ова Г.а, за разликата над 12 049.83 лв. до размера от 17 926.67 лв., като в
останалата част е потвърдено. Въззивното решение на Окръжен съд -
Пазарджик не е обжалвано от страните пред ВКС, в частта постановена по
иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и в тази част решението е влязло в
2
сила.
С Определение № 50848 от 18.11.2022 г. постановено по к.гр.д.№1
142/2022г. по описа на Върховен касационен съд. Четвърто гражданско
отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Й.а А. срещу
Решение №267 от 13.12.2021 г. постановено по в.гр.д.№695/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик - в частта му, с която е отхвърлен искът й с правно
основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Определението на ВКС не е обжалвано и е
влязло в сила.
Сочи, че на 09.06.2022г. по време на висящото съдебно производство за
отмяна на дарението настоящият ответник И. Й. Г. се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на
надлежни писмени доказателства №177, том I, рег.№2075, дело №164 от
09.06.2022г. на Емил Чолев. Нотариусът е признал ответника И. Й. Г. за
едноличен собственик на построената в съсобственото между страните дворно
място СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Велинград, община Велинград, област
Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на
Изпълнителният директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата е със Заповед №18- 4125 19.04.2022 г. на началник на СГКК -
Пазарджик, с адрес на сградата: гр. Велинград, ул. „Луковица” № 6, със
застроена площ от 26 кв. метра, съгласно приложената по делото скица, брой
етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение
- Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план - няма.
Твърди, че сградата се използва за механа и е разположена в източната
част на ПИ. За съществуването на горепосоченият констативен нотариален акт
майката на ищцата е разбрала случайно, при направена справка в Община
Велинград за имота в края на месец март 2024 г.
Заявява, че на 05.07.2023г., след приключване на съдебните
производства за отмяна на дарението, с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №195, том 1, рег.№2553, дело №189 от 05.07.2023г. на Емил
Чолев - нотариус вписан в регистъра на Нотариалната камара под №649, с
район на действие Районен съд Велинград, Н. Й.а А. дарява на дъщеря си А. В.
А., следният свой недвижим имот: 3/8 ид.части от Поземлен имот с
идентификатор 10450.502.170, с площ от 268 кв.метра, заедно с 3/8 ид.части
от разположения в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10450.502.170.1.1, с площ от 66
кв.метра, съгласно приложената по делото Схема №15-791093 от 24.07.20231.
на СГКК - гр.Пазарджик, 71 кв.метра по документ за собственост, заедно с 3/8
ид.части от разположената в североизточната част на поземления имот
СГРАДА - гараж с идентификатор 10450.502.170.2, с площ от 17 кв.метра.
Ищцата А. В. А. оспорва КНА за собственост върху недвижим имот, с
който нотариусът е признал ответника И. Й. Г. за едноличен собственик на
3
СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.4, ползваща се понастоящем от
ответника като МЕХАНА.
Сочи, че ищцата и ответника са съсобственици върху процесното дворно
място при квоти - 3/8 ид.части за ищцата и 5/8 ид.части за ответника. Намира,
че след като въпросната сграда с площ от 26 кв.метра е построена върху
съсобственото дворно място, без да е учредено валидно право на строеж от
единият на другият съсобственик, след построяване на сградата всеки
съсобственик придобива идеална част от сградата, съобразно съответната
идеална част от земята, която притежава.
Моли съда на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени констативен
нотариален акт и въпросната сграда да се допусне също до съдебна делба, при
квотите на съсобственост притежавани от всеки от съделителите
Намира, че квотите в съсобствеността са както следва: За ищцата 3/8 ид.
ч. за всички имоти, а за ответника – 5/8 ид. ч.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника И. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Луковица“ № 6, чрез адв. Д. К., със
служебен адрес: гр. Велинград, ул. „И. Вазов“ № 11. Не оспорва, че ищцата е
собственик по дарение на СОС с идентификатор 10450.502.170.1.1 жилище,
апартамент, както и сграда с идентификатор 10450.502.170.2 – хангар, депо,
оспорва се наличие на съсобственост върху сграда с идентификатор
10450.502.170.4, която е лична собственост на ответника, построена лично от
него през 2011 г.
Твърди, че считано от 06.07.2011 г. ответникът е едноличен собственик и
на дворното място и като такъв е извършил строителство в свои имот, поради
което и построената сграда е лична собственост.
В производството за отмяна на дарението не е била въведена като
предмет на спора сграда с идентификатор 10450.502.170.4, поради и което
същата не е участвала в образуването на наследствената маса и не е върната в
наследството.
На следващо място приема,че сграда с идентификатор 10450.502.170.2 с
предназначение хангар, депо се използва от всички етажни собственици на
жилищната сграда, няма друго сервизно помещение в сградата, поради което и
същата е обща част. С оглед на горното следва да се изключи от делбената
маса.
Намира, че квотите в съсобствеността са различни от сочените в
исковата молба. Ответникът по наследство от покойния му баща притежава
1/4 ид.част, а от покойната му майка също 1/4 ид. част, и по дарение от
праводателката на ищцата още ¼ ид.част, или общо ¾ ид. части.
Праводателката на ищцата притежава в процесиите имоти не 3/8 ид.части, а
2/8 /или 1/4/ ид. части, съгласно влязлото в сила решение по гр.д.№ 234/2019г.
на PC Велинград. Това е така, тъй като съпругът на С. И.ова Г.а, баща на
праводателката и ответника е починал през 1977г., и към датата на смъртта му,
4
майка им - С. Г.а, съгласно действащата към момента на смъртта му
разпоредба - чл. 14, ал.7 от СК, като преживяла съпруга, наследяваща заедно с
деца на починалия, не получава дял от частта на починалия съпруг от общото
имущество. В този смисъл са изложените съображения в Решение
260117/18.05.2021г. на PC Велинград, представено като доказателство по
делото.
Намира, че праводателката на ищцата не може да прехвърли права,
повече от тези, които притежава в съсобствеността, затова и ищцата се
легитимира като собственик в делбените имоти за 2/8ид.части от тях, а не за
3/8ид. части.
Постъпил е инцидентен отрицателен установителен иск, предявен
в първото заседание по гр. дело № 474/2024 г. по описа на РС Велинград, от
ищцата А. А. срещу ответника И. Й. Г.. С посочената искова молба се иска на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено, че ответникът не е
едноличен собственик на сграда с идентификатор 10450.502.170.4 по КККР на
гр. Велинград, предмет на делбата, като в уточняваща молба с вх. №
6642/30.09.2024 г., подадена в определения от съда срок, сочи правен интерес
от предявяване на иска и уточнява, че искът е предявен за 3/8 ид. ч. от
недвижимия имот, за които твърди, че същите са собственост на ищцата.
Постъпил е отговор на предявения отрицателен установителен иск от
ответника И. Г.. Твърди, че той е едноличен собственик на процесната сграда с
идентификатор 10450.502.170.4, защото същата сграда не е била предмет на
гр. д. № 234/2013 г. по описа на РС Велинград. С постановеното по делото
решение в наследстовто на С. Г.а се връща единствено притежаваната от нея
приживе ½ ид. ч. от дворното място, първи жилищен етаж и гараж, но не и
процесната сграда. Построена била през 2011 г., преди А. да стане собственик
на имотите. Намира, че сградата е построена във време, в което Г. е едноличен
собственик на земята, поради което е придобил изключителна собственост
върху нея.
Съдът е сезиран с два обективно съединени иска иск за делба, с правно
основание чл. 34 от ЗС и инцидентен отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Предявеният инцидентен отрицателен установителен иск от ищцата
срещу ответника по първоначалния иск за делба е подаден е в срока по чл. 212
ГПК. Същият е допустим, тъй като ищцата твърди, че тя е собственик на
процесната сграда с идентификатор 10450.502.170.4 на 3/8 ид. ч. от нея, като
построена върху поземлен имот, от който тя притежава съответната идеална
част, като твърди, че липсва учредено право на строеж в полза на ответника.
На второ място ищцата сочи интерес за предявяване на иска, а именно – че
ответникът се е снабдил с КНА на 09.06.2022 г.
Съдът намира, че е дoпycтимo cъeдинявaнeтo нa oтpицaтeлeн
ycтaнoвитeлeн иcĸ зa coбcтвeнocт въpxy идeaлнa чacт oт нeдвижим имoт c иcĸ
зa дeлбa пo peдa нa чл. 212 ГΠK в xипoтeзa, пpи ĸoятo oтвeтниĸът пo иcĸa зa
5
дeлбa ce лeгитимиpa ĸaтo индивидyaлeн coбcтвeниĸ нa цeлия имoт, пpeдмeт нa
дeлбaтa, c ĸoнcтaтивeн нoтapиaлeн aĸт зa coбcтвeнocт. Този извод е направен и
в Решение № 50037/29.03.2023 г. на ВКС , постановено по гр. д. № 2691 от
2022 г. Този иск е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като ако
бъде отхвърлен няма да е налице съсобственост между страните.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе
следните правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с
нот. акт № 112, том 1 от 06.07.2011 г. по описа на нот. Л.Т.С И.ова Г.а /баба на
ищцата и майка на ответника/ и Н. Й.а А. /майка на ищцата и сестра на
ответника/ даряват на ответника следните свои недвижими имоти – УПИ III –
2919, с площ от 264 кв. м., в кв. 348, по кадастралния план на гр. Велинград, ,
при граници и съседи на парцела – от север УПИ IV-2934, от изток –
XVI-2920, от запад – улица Луковица на Община Велинград и от юг – УПИ II
– 2914, имот с пълен номер 5012919 и планоснимачен номер 2919 от кад.
район 501, заедно с първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда с площ
от 71 к м., заедно с всички подобрения и приращения върху гореописания
недвижим имот.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници на С.
И.ова Г.а, същата е починала на 05.02.2018 г., като семейното й положение към
този момент е вдовица и е оставила за наследници И. Й. Г. и Н. Й.а А..
С Решение № 260117/18.05.2021 г., постановено по гр. дело № 234/2019
г. по описа на РС Велинград е отменено Дарение, съгласно описания по-горе
нот. акт, извършено от С. И.ова Г.а в полза на ответника върху процесния
поземлен имот, ведно със СОС с идентификатор 10450.502.170.1.1 първи етаж
от къща, ведно с всички подобрения и приращения в ПИ, каквото се счита
сграда с идентификатор 10450.502.170.2 със застроена площ от 17 кв. м. с
предназначение – хангар, депо, гараж.
Със същото Решение се възстановява запазената част на Н. А. от
наследството на С. Г.а на гореописаните имоти, като отново изрично са
посочени и всички подобрения и приращения в имота, които се връщат в
наследствената маса на С. Г.а.
Решението в тази част е влязло в сила на 18.11.2022 г.
В диспозитива на цитираното решение се отменя цялото дарение,
извършено от С. Г.а, като не се сочат идеалните части, за които е сторено.
Същото се извежда от мотивите на цитирания акт, а именно: тъй като
процесните имоти са притежавани в режим на СИО между наследодателите на
И. Г. и Н. А. – техните родители С. И.ова Г.а /починала на 05.02.2018 г./ и на Й,
И.ов Г., починал през 1977 г., т.е при действието на СК от 22.05.1968, като
съгласно чл. 14, ал. 7 от СК /1968 г./ когато преживелият съпруг наследява
6
заедно с деца на починалия, той не получава дял от частта на починалия
съпруг от общото имущество, поради което съдът е приел, че след
прекратяването на СИО С. е получила единствено половината от нея – ½ ид.
ч., а Н. А. и И. Г. по силата на наследствено правоприемство на основание чл.
5, ал. 1 от ЗН са придобили всеки по ¼ ид. ч.
Тук следва да се отбележи, че на основание чл. 298, ал. 2 от ГПК
горепосоченото решение обвързва страните по настоящото дело – И. Й. Г., в
качеството му на ответник по гр. д. 234/2019 г. и А. А. – в качеството й на
частен правоприемник на ищцата в производството от 2019 г., като съдът
следва да се съобрази и да зачете влязлото в сила решение, още повече, че
предмет на настоящото дело е делба на наследството на С. Г.а, което
наследство е било предмет на иска по чл. 30 ЗН и изводите на съда не могат да
бъдат пререшавани.
Страните не спорят, че са съсобственици на поземления имот, първи
етаж от жилищната сграда и гаража. Спорът се отнася до идеалните части,
притежавани от съсобствениците, както и принадлежността на сградата с
предназначение лятна кухня, механа.
По отношение на сградата с идентификатор 10450.502.170.4, използвана
като лятна кухня, механа ищецът твърди, че същата е стара, съществувала е
преди 2011 г. и като приращение е обхваната от всички правни последици на
договора за дарение от 2011 г. и последвалите актове на съда по уважаване на
иска по чл. 30 ЗН. Ответникът твърди, че сградата е построена през 2011 г.,
когато последният е бил едноличен собственик на земята и като такъв е
придобил изключителна собственост върху построената сграда.
В подкрепа на тези твърдения съдът е разпитал свидетели, сочени от
двете страни. Свидетеля Илиев установява, че процесната сграда е
съществувала към 2008 г., когато е идвал при ищцата за Коледа. Идвал е и след
2010 г за рожден ден на А. А.. Описва местонахождение – по коридор в двора
и леко наляво се намира сградата. Същата се състои от тоалетна и общо
помещение като хол с кухня. Сочи, че сградата е масивна и има камина.
Свидетеля Деянова установява, че сградата е отсреща на жилищната сграда,
както и че през 2009 г. е присъствала на рожден ден на ищцата в тази сграда,
дори е спала там.
Втората група свидетелски показания са абсолютно противоположни на
горепосочените. Свидетелите Г. и Г.а /дъщеря на ответника/ заявяват, че
сградата „механа, лятна кухня“ е построена през август 2011 г. Г.а сочи, че
преди да се построи тази сграда на нейно място е имало кочина, която не е
била масивна, с размерите „колкото да влезе едно прасе“.
Съдът дава вяра на първата група показания, отчитайки, че са
непротиворечиви помежду си, убедителни, както и, че са направени от
напълно незаинтересовани от изхода на делото лица, докато св. Г.а е дъщеря
на ответника. Основния мотив, заради който съдът се довери на тези
показания е, че видно от Констативен нот. акт от 09.06.2022 г., съставен въз
7
основа на надлежни писмени доказателства – по чл. 587, ал. 1 ГПК, с който се
признава право на собственост върху сграда с идентификатор 10450.501.170.4,
изрично е описано, че при съставянето на акта пред нотариуса е представено
Удостоверение за търпимост на строеж № 168/11.03.2022 г.
За да е налице търпим строеж е необходимо да е налице строеж по
смисъла на пар. 5, т. 38 от ЗУТ, който да е изграден до 07.04.1987 г. без
строителни книжа- т. е . да е незаконен и да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му. Това означава, че
сградата – механа, лятна кухня е незаконен строеж. Обстоятелството, че
ответникът разполага с нотариален акт и същата е заснета и нанесена в
кадастъра не променя горния извод. Търпимостта представлява отношение
към строителните изисквания на закона – разпоредбите на ЗУТ, а не се
създават вещни права. С правото на търпимост не се създава право на
собственост, т. е. търпимият строеж не е собственост на този, който го е
построил, а на собственика на поземления имот по силата на приращението.
Изхождайки от тези съображения, изводът е, че сграда с идентификатор
10450.502.170.4 по КККР на гр. Велинград принадлежи на собственика на
земята. Презумпцията на чл.92 ЗС се прилага както в случаите, при които
дворното място е изключителна собственост на едно лице, така и в случаите,
при които мястото е съсобствено /Така и в Решение 252/14.10.2013 г. на 2296
по описа за 2013 на ВКС, Решение №96 от 07.03.12 г. по гр. д. №1148/10 г. на
ВКС, І ГО/.
Възражението на ответника Г., че процесната сграда не е била част от
предмета на гр. дело 234/2019 г., поради което не е върната в наследствената
маса на С. Г.а, поради което е останал изключителен собственик, съдът намира
за неоснователно.
Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките върху нея, освен ако е установено друго. Т. „друго“ по смисъла на
цитираната разпоредба е учредяване на право на строеж, което не се доказа в
настоящото производство, но не се и твърди от страните. При сключване на
договори с транслативен ефект с предмет поземления имот, по силата на тази
оборима презумпция се прехвърля и всичко построено без учредено право на
строеж. Нещо повече, в договора за дарение от 2011 г. и Решението по гр. д
234/2019 г. по описа на РС Велинград изрично е посочено, че предмет са и
всички подобрения и приращения към имота. Единствено в нот. акт за
дарение на недвижим имот от 05.07.2023 г., с който ищцата се легитимира като
собственик на имота, това не е посочено. Но същото се извежда от правилото,
че презумпцията на чл. 92 ЗС се отнася винаги, когато юридическия факт е
осъществен при свобода на договаряне, т. е. при сделките винаги се прилага
правилото за приращението. Различно е при публична продан на имот по реда
на принудителното изпълнение по реда на ГПК, което пък изключение,
разгледано в ТР № 5/2017 г. по т. д. 5/2015 г. на ОСГК на ВКС потвърждава
горните изводи.
8
Относно сграда с идентификатор 10450.502.170.2 с предназначение
гараж, съдът намира, че същата не може да се определи като обща част,
обслужваща самостоятелните обекти в режим на етажна собственост, тъй като
имотът е годен обект на самостоятелно право на собственост и принадлежи на
собствениците на земята, а не на сградата.
С оглед на горното, съдът намира, че всички процесни имоти, а именно
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.170.1.1 с площ от
66 кв. м., сграда – гараж с идентификатор 10450.502.170.2 с площ от 17 кв. м.
и сграда с идентификатор 10450.502.170.4 с площ от 26 кв. м. механа са
съсобствени между страните по делото, при квоти: ¼ ид. ч. за ищцата и ¾ ид.
ч. за ответника.
Както съдът прие по-горе, процесните имоти са били притежавани в
режим на СИО между наследодателите на И. Г. и Н. А. – техните родители С.
И.ова Г.а /починала на 05.02.2018 г./ и на Й, И.ов Г., починал през 1977 г., т.е
при действието на СК от 22.05.1968, като съгласно чл. 14, ал. 7 от СК /1968 г./
когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия, той не
получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, поради
което след прекратяването на СИО С. е получила единствено половината от
нея – ½ ид. ч., а Н. А. и И. Г. по силата на наследствено правоприемство на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН са придобили всеки по ¼ ид. ч.
През 2011 г. С. Г.а и Н. А. даряват на ответника целия имот, макар че
същите са притежавали общо ¾ ид. ч. – ½ ид. ч. за първата и ¼ ид. ч. за
втората. В случая се прилага принципът, че никой не може да прехвърли
повече права, отколкото сам притежава, вещното действие на договора за
дарение се простира върху ¾ ид. ч. от предмета на договора, а не както е
посочено в него – целите имоти.
През 2018 г. е починала С. Г.а, при което е оставила наследници И. Г. и Н.
А. с дял от наследството за всеки един от тях – ½.
С Решението по гр. д. № 234/2019 г. на ВРС в наследствената маса на С.
Г.а е върната ½ ид. ч. от имота, като искът за отмяна на дарението на ¼ ид. ч.,
направено от Н. А. е отхвърлен като неоснователен. Т. е. към този момент
ответникът притежава ¼ ид. ч. от имотите в наследство от баща си, ¼ ид. ч.
след дарение от сестра си и ¼ ид. ч. в наследство от майка си, или общо ¾ ид.
ч.
С нот. акт. За дарение от 05.07.2023 г. Н. А. дарява на дъщеря си ищцата
А. А. 3/8 ид. ч. от процесните имоти, но прехвърлителят е притежавала ¼ или
2/8 ид. ч. от тях. Отново следва да намери приложение принципа на
деривативните придобивни основания, а именно Nemo dat quod non habet, с
оглед на което ищцата е придобила 2/8 ид. ч., или ¼ ид. ч. от имотите.
При горните фактически и правни изводи, съдът намира, че предявеният
инцидентен отрицателен установителен иск, с който се иска да се приеме, че
ответникът не е собственик на 3/8 ид. ч. е частично основателен за идеалната
9
част от 2/8, при горните съображения, като за горницата над 2/8 до 3/8 следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед частичното уважаване на този иск и на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК съдът е длъжен да отмени Нот. акт. № 177, том 1, рег. № 2075, дело 164
от 09.06.2022 г. по описа на нот. Емил Чолев, вписан в СВп. с вх. рег. № 1579
от 09.06.2022 г., дв. вх. рег. № 1579/09.06.2022 г. за 2/8 ид. ч. от имота.
Изхождайки от гореприетото, до делба следва да се допуснат следните
имоти - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.170.1.1 с
площ от 66 кв. м., сграда – гараж с идентификатор 10450.502.170.2 с площ от
17 кв. м. и сграда с идентификатор 10450.502.170.4 с площ от 26 кв. м. механа
при квоти: ¼ ид. ч. за ищцата А. А. и ¾ ид. ч. за ответника Георги Гагов.
По разноските:
Съдът следва да се произнесе по разноските сторени по инцидентния
отрицателен установителен иск в това производство, а тези по допускане на
делбата – едва с решението за нейното извършване. На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК и двете страни имат право на разноски, но такива по конкретния иск са
сторени само от ищеца и изразяващи се в платена държавна такса в размер на
50 лв., като ответникът следва да му заплати пропорционално на уважената
част от иска или сумата от 33,34 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищцата А. В. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Стара планина“ № 9, ет. 6, ап. 13, че И.
Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Луковица“ № 6 не е
собственик на 2/8 ид. ч. от СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.4, със
застроена площ от 26 кв. м., брой етажи – 1, с предназначение – Друг вид
сграда за обитаване, построена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.170 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велинград, Община Велинград, Област Пазарджик, одобрени със Заповед
№РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземленият имот е от 21.06.2023г., с адрес на
поземления имот: гр. Велинград, ул."Луковица" №6, целият с площ от 268 кв.
метра, съгласно приложената по делото скица, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: имот 2919,
от квартал 348, парцел 111, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 10450.502.165; 10450.502.164; 10450.502.1 71; 10450.502.1
83; 10450.502.184; 10450.502.3083, като отхвърля иска за горницата до 3/8
ид. ч. като неоснователен.
10
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯ Нот. акт. № 177, том 1,
рег. № 2075, дело 164 от 09.06.2022 г. по описа на нот. Емил Чолев, вписан в
СВп. с вх. рег. № 1579 от 09.06.2022 г., дв. вх. рег. № 1579/09.06.2022 г. в
частта, с която е признато право на собственост на ответника И. Й. Г. върху
2/8 ид. ч. от имота.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следните недвижими
имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10450.502.170.1.1, със застроена площ от
66 кв. метра, съгласно приложената по делото Схема №15-791093 от
24.07.2023г. на СГКК - гр.Пазарджик, 71 кв.метра по документ за собственост,
с предназначение на самостоятелния обект: Жилище апартамент - в жилищна
сграда, СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.2, със застроена площ от 17
кв. м., брой етажи – 1, с предназначение – хангар, депо, както и СГРАДА с
идентификатор 10450.502.170.4, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи
– 1, с предназначение – Друг вид сграда за обитаване, които сгради са
построени в Поземлен имот с идентификатор 10450.502.170 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, Община Велинград, област
Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на
Изпълнителният директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземленият имот е от 21.06.2023 г., с адрес на поземления имот: гр.
Велинград, ул. "Луковица" №6, целият с площ от 268 кв.метра, съгласно
приложената по делото скица, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: имот 2919, от
квартал 348, парцел 111, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 10450.502.165; 10450.502.164; 10450.502.1 71; 10450.502.1
83; 10450.502.184; 10450.502.3083
между А. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Стара
планина“ № 9, ет. 6, ап. 13 при квота ¼ ид. ч. за нея и И. Й. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Луковица“ № 6 при квота ¾ ид. ч.за
него.
ОСЪЖДА И. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Луковица“ № 6 да плати на А. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив,
ул. „Стара планина“ № 9, ет. 6, ап. 13 сумата от 33,34 лв. /тридесет и три лева
и тридесет и четири стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11