Р Е Ш Е Н И Е
№ 459/18.09.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Д*** и с участието на прокурора Александров разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 420/2018 г. по описа на Административен съд Монтана.
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение № 258/19.07.2018 г., постановено по АНД № 951/2018 г., Районен съд Монтана е отменил наказателно постановление № 4/11.06.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, гр.Монтана, с което на „В*** “ АД, със седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.Я*** С*** № * , представлявано от изп.директор Д.С.М., е наложено административно наказание“имуществена санкция“ в размер на 2000 лева по чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/.
Недоволен от така постановеното решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В съдебно заседание пълномощникът на касатора се явява, поддържа жалбата и моли да бъде отменено решението на въззивния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна и атакуваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени издаденото НП, съдът е приел „ При извършената служебната проверка във връзка със законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът намира, че същото е издадено при допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, което обуславя неговата отмяна на процесуално основание. Видно от съставения АУАН и обжалваното НП е, че административно наказващият орган е приел, че бездействието на дружеството „В*** " АД съставлява административно нарушение по чл.166 т.З от Закона за опазване на околната среда. Съдът намира, че вменената за нарушена норма, е санкционна и същата не регулира хипотезата на извършено нарушение, което следва да бъде административно репресирано. Съображенията за този извод се състоят в липсата на хипотеза, която следва да бъде нарушена. В наказателното постановление е отразено препращане към чл.165, ал.2, която норма предвижда наказание имуществена санкция за юридическо лице или търговец, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал.1, т.е не допусне в обекта или на територията контролен орган. В конкретния случай нито в АУАН, нито в обжалваното НП няма изложени фактически твърдения, че служител на дружеството е осуетявал извършване на проверка, а напротив - вменено е нарушение за неизпълнение на предписание вследствие на извършената проверка на място…….А, че неизпълнението на предписанията, отразени в констативните протоколи, съставени от длъжностните лица, представлява административно нарушение по чл.155, ал.2 от ЗООС. Отсъствието на хипотезата на правната норма на извършеното нарушение и замяната на същата със санкциониращата я такава всякога съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя. Доколкото обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна на процесуално основание, се явява безпредметно обсъждането на доказаността на вмененото нарушение и извършване на правен анализ по същество.“ Въз основа на което съдът постановил отмяна на НП № 4/11.06.2018 г. на директора на РИОСВ, гр.Монтана.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за незаконосъобразно постановено при следните доводи:
Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В случая пред въззивния съд е било обжалвано наказателно постановление № 4/11.06.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, гр.Монтана, с което на „В*** “ АД, със седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.Я*** С*** № * , представлявано от изп.директор Д.С.М., е наложено административно наказание“имуществена санкция“ в размер на 2000 лева по чл.166, т.3 във връзка с чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/. Ако въззивният съд внимателно беше прочел цитираните разпоредби на ЗООС, щеше да установи, че препращането от чл.166 към 165, ал.2 е само относно размера на наказанието „ С наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които:..“, а разпоредбата на чл.166, т.3 ЗООС е именно във връзка с дадени предписания по чл.155 „ които.. не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ..“ .
По тези съображения, настоящата касационна инстанция не споделя изложените от въззивния съд доводи за съществено процесуално нарушение, което да ограничава правото на защита на нарушителя. При определяне на административното наказание правилно административнонаказващият орган е определил приложимата правна норма, както и връзката и с правната норма във връзка с определения размер на наложеното административно наказание.
Касационната инстанция, е изправена пред невъзможност да извърши проверка на постановеното решение и по същество, т.к. въззивният съд не е разглеждал спора по същество. Съдът е постановил решението си само като се обосновал със съществено процесуално нарушение, което не се споделя от настоящия съдебен състав и не се подкрепя от събраните в производството писмени доказателства. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение се явява основателно, а делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. При новото му разглеждане, съдът следва да обсъди конкретните факти и обстоятелства, относими и от значение за правилното решаване на спора, като обоснове решението си със съдържащите се в делото доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 258/19.07.2018 г., постановено по АНД № 951/2018 г., Районен съд Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Лом.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: