№ 308
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. КараН.
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно
наказателно дело № 20213110201746 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД с ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Оборище" № 36, ап.56, представлявано от управителя И.Н.Н., срещу
Наказателно постановление № 03 - 012903/ 18.06.2020 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Варна, с което за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.11, ал.1, т.6 от
Наредба № РД – 07 - 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ на „Хоспис
Свети Пантелеймон" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 1 900.00 /хиляда и деветстотин/ лв.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че то е постановено при
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, а в условията на евентуалност
нищожно. Сочи се, че липсва трудово правоотношение с лицето, то било на обекта за
тестване на способности и умения, а не да упражнява трудова дейност.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от адв. Х.,
ВАК който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като изтъква съображенията
изложени в жалбата и други съображения. Моли за присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.
Н., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.04.2020 година св.М.Д. и Н.З., инспектори в Д „ИТ“ - Варна, извършили
проверка на „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД с ЕИК *********:, „Хоспис Свети
Пантелеймон", находящ се в гр. Варна, ул.“Костадин Яръмов“ № 1. В хода на проверката в
обекта били установени няколко лица които полагали труд. Едно от установените лица било
Р.Л.Н., ЕГН ***, която извършвала дейности свързани с ежедневните нужди на пациенти, в
т.ч. помагане при хранене, разговор с пациентите. Впоследствие на представляващ възз.
дружество била връчена призовка, с която били изискани трудовите досиета на
работниците, установени в обекта, както и документи свързани с осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд.
При документалната проверка и след запознаване с книгата за инструктаж, св.М.Д.
констатирала, че дружеството не е документирало провеждането на начален инструктаж за
лицето Р.Л.Н..
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР 2010776/22.05.2020 год.
При тези констатации на 28.05.2020 год., М.Д. съставила срещу въззивното дружество
като работодател АУАН № 03-012903/28.05.2020 год. за това, че не е документирало
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в книга за начален
инструктаж на лицето Р.Л.Н., изпълняваща трудови функции - свързани с ежедневните
нужди на пациенти, в т.ч. помагане при хранене, разговор с пациентите, при постъпването и
на работа. Приела, че нарушението е извършено на 27.04.2020 год. към който момент е
следвало да се документира провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве
на работника в книгата за инструктаж, както и че е нарушена нормата на чл.11, ал.5, вр. чл.
11, ал.1, т.5 от Наредба № РД – 07 - 2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от управляващия въззивното
дружество лице, което го подписало без възражения.
Възражения не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
На 18.06.2020 год., въз основа на акта и материалите по АНП, било издадено и
атакуваното наказателно постановление. В него АНО приел изцяло фактическите и правни
2
констатации на актосъставителя, като посочил, че въззивникът „не е документирал
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на Р.Л.Н., ЕГН ***,
изпълняващ трудови функции - свързани с ежедневните нужди на пациенти, в т.ч. помагане
при хранене, разговор с пациентите.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, констативен
протокол, идентификационна карта, призовка, заповеди, копие от книга за инструктаж и др.,
които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде М.Д. - актосъставител. В
показанията си пред съда св.Д. възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика. Същата заявява, че по време на проверката
в обекта Н. е заварена да полага труд като извършвала дейности, свързани с ежедневните
нужди на пациентите, като същата декларирала всички елементи на трудово
правоотношение.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7 - дневен срок от узнаване за
издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на
органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе
разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна
инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било
издадено от Директора на Дирекция „ИТ” - Варна, който е бил надлежно оправомощен от
ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото Заповед № В 0014/12.01.2010
год. на ИД на „ГИТ“. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил
Директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
3
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице от представляващия
нарушителя и един свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на
чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно,
че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред
задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007 год. на ВКС се сочи, че
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването
му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН
не се сочи като нарушение на процесуалните правила.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било
допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно:
Съдът споделя становището, че е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като
не е бил преценен АУАН с оглед неговата обоснованост.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при
които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на
извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са
посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.
На първо място с АУАН и НП на въззивника е повдигнато фактическо обвинение в
качеството си на работодател не бил документирал провеждането на начален инструктаж на
Р.Л.Н.. Видно от съдържанието на НП/ а и на АУАН/ не са посочени факти, от които да се
направи извод, че се касае за наличие на ТПО, а не за друго правоотношение, тъй като не са
визирани елементите на действително съществуващо ТПО.
Тук следва да се посочи, че по делото са налице доказателства, че Р. Н. е работила във
въззивното дружество. В горната насока са показанията на св.Д., която е категорична, че
лицето е декларирало елементи на трудово правоотношение, които са отразени и в
констативен протокол.
Както в акта, така и в НП като дата на нарушение е посочена 27.04.2020 год., липсват
обаче каквито и да било факти, че именно на тази дата Н. е постъпила на работа като
декларативното посочване, че нарушението е извършено на 27.04.2020 год. не компенсира
липсата на факти. Началният инструктаж по силата на чл. 12, ал.2 от наредбата се провежда
в деня на постъпване на работа, а нито в акта нито в НП се съдържат факти от кога според
органите на Д“ИТ“ Н. е постъпила на работа.
4
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредба № РД – 07 - 2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите,
проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи, съгласно
Приложение 1.
Чл.11 ал.1 от Наредба № РД – 07 - 2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд вменява задължение за работодателя да осигури
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве, а чл.12, ал.1 от горепосочената
Наредба регламентира провеждането на начален инструктаж на постъпващите на работа и
на лицата по чл.11, ал.1, т.1 - 5 от Наредбата.
В конкретният случай от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е
извършено и защо именно работодателят следва да бъде отговорен за това нарушение по
следните съображения.
Видно от обстоятелствената част на НП липсват факти, от които да се направи извод
дали АНО приема, че е бил проведен начален инструктаж и ако да на коя дата, като
единствено не е бил документиран или се приема, че изобщо не е бил проведен начален
инструктаж. Касае се за две съвсем различни нарушения, поради което волята на АНО
следва да е ясна, а не да се гадае. Липсата на факти в горния смисъл е от съществено
значение, тъй като задължението на работодателя е да осигури провеждането на
инструктажите по безопасност и здраве, но съгласно ал.2 на чл.11 от цитираната по-горе
Наредба, тези инструктажи се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по
ред и условия, определени от работодателя, като именно длъжностното лице, което
провежда инструктажа издава и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата,
а съобразно образецът на книгата, в която се документират инструктажите, същите се
документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело. В този
смисъл в НП не са посочени никакви факти, от които да се направи извод, че работодателят
не е изпълнил конкретно свое задължение, свързано с осигуряване провеждането на
инструктажа, за да се прецени дали следва да бъде ангажирана неговата обективна
безвиновна отговорност, което още повече води до неяснота на волята на АНО.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени
такива и са също основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинено (за какво нарушение е наказано),
при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
От друга страна, според настоящия съд в случая неправилно контролния орган е
определил и субекта на адм. нарушение по следните съображения:
5
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД – 07 - 2 от 16.12.2009 год. работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал.2
на същата правна норма инструктажите по чл.10, ал.3 се провеждат от длъжностни лица с
подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на
цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя е да осигури
провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да извършва и
документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в
задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило.
В горната насока е и константната практика на АС – Варна: – решение по КНАД № 3652/
2015год.; решение по КНАХД № 951/2016 год., Решение по КНАХД № 2189/2016 год.;
решение по КНАХД № 2540/2016 год.; Решение по КНАХД № 284/2017 год., Решение по
КНАХД № 3134/2016год., Решение по КАНД № 2971/2018 год., КНАХД № 3408/2019 год. и
др.
Въззивното дружество като работодател, принципно би могло да носи отговорност по
наредбата, в случай, че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа (нарушение
на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано (нарушение на чл.3
от Наредбата).
Административнонаказващият орган обаче не е изследвал въпроса има ли лице, което е
било определено от дружеството работодател да провежда инструктажите, едва след което в
случай, че се установи, че такова не е било определено да се потърси
административнонаказателната отговорност на дружеството, по чл.11, ал.1 от Наредба № РД
– 07 - 2 от 16.12.2009 год., а не както е сторено по чл.11, ал.5 от Наредба № РД – 07 - 2 от
16.12.2009 год.
На следващо място според настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж,
за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, защото за това деяние санкция не е предвидена. В случая, с оглед
посочения като нарушен нормативен акт – Наредба № РД – 07 - 2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ, и фактите описани в НП – „не е документирал…. „
фактите действително биха могли да се обсъждат като относими към хипотезата на чл.413,
ал.2 от КТ. Последната обаче изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на
инструктажа, макар и недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил
запознат с всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както бе
посочено по-горе в мотивите, нарушение ще има, ако инструктаж не е бил проведен. В
случая обаче такова обвинение не е повдигнато, като това не е било изследвано и не за това
е наказано въззивното дружество. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за
документиране възниква само в случай, че инструктаж е бил проведен, поради което и
липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния удостоверителен документ
съобразно наредбата) на проведен инструктаж означава само едно, а именно че такъв
6
инструктаж не е бил проведен. С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното
НП е издадено и в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
От процесуален представител на Д “ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Идентично искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение е било направено в съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивното дружество.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019
г.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, но
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.144 от АПК,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е
неоснователно и се отхвърля от съда.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и
чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД с
ЕИК ********* да се присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административно - наказателен характер, извън случаите на
ал.2, възнаграждението е 300 лв.
Поради това и като съобрази, че разглеждането на делото приключи в едно съдебно
заседание и казусът не е с фактическа и правна сложност, съдът прецени, че на „Хоспис
Свети Пантелеймон" ЕООД с ЕИК *********, следва да се присъдят разноски в размер на
300.00 /триста/ лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 - 012903/ 18.06.2020 год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Варна, с което на „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД
с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Оборище" № 36, ап.56, представлявано от
управителя И.Н.Н., за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД -07 - 2
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на
основание чл.416, ал.5, вр.чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 900.00 /хиляда и деветстотин/ лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Варна да заплати на „Хоспис Свети
Пантелеймон" ЕООД с ЕИК *********, сумата от 300.00 лв. / триста лева/, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8