Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Таня
Георгиева, като разгледа
докладваното от младши съдия Углярова ВНЧД № 575 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано
е по повод депозирана жалба от частния тъжител В.К.К. срещу разпореждане № 20275911
от 14.12.2020 г. на съдията – докладчик при Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 100 състав, постановено по НЧХД № 2478/2020 г. по описа на СРС, НО,
с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл.81
от НПК, е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на В.К.К. срещу
Д.С.Д..
Недоволство
от разпореждането на съдията-докладчик е изразил тъжителят В.К.К., която в
срочно депозирана въззивна жалба го атакува като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тъжбата е подадена
след изтичане на 6 – месечния срок от узнаване за извършване на престъпленията,
доколкото разпоредбата на чл.81, ал.3 НПК визира две отделни хипотези относно
срока, преклудиращ правото на пострадалия да депозира тъжба за извършено
престъпление от частен характер, като в конкретния случай е налице именно
втората от тях. Сочи, че частният тъжител е получил препис от постановление на
Софийска градска прокуратура, с което се потвърждава постановление на Софийска
районна прокуратура, с което е отказано образуване на досъдебно производство за
престъпление от общ характер на 27.01.2020г., а частната тъжба е подадена на
18.02.2020г., респективно и срокът по чл.81, ал.3 НПК е спазен, а тъжбата е
допустима. На следващо място излага, че районната съдебна инстанция неправилно
е формирала извод за липса на идентичност между фактите и обстоятелствата,
посочени в частната тъжба и тези, изложени от В.К. в депозираната от последната жалба с вх.№
338300 – 4008/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР, въз основа на която е била
образувана пр.пр.№ 40677/2019г. на СРП. Във връзка с последното излага, че
визираните факти и обстоятелства не са различни, нито се касае за различен
период или деяния, като в случая в подадената жалба К. е сигнализирала за общо
поведение на нейната съседка, тъй като е била изключително разстроена, а
частната жалба е изготвена от адвокат, поради което е и по – подробна и
конкретизирана. В допълнение се сочи, че указанията на съда са изцяло
изпълнени, надлежно и в срок, паради което и изводът за неизпълнението им по
отношение престъплението по чл.147, ал.1 от НК се явява неоснователен. Релевира
се искане разпореждането да бъде отменено, а делото да се върне на СРС за
разглеждането му по същество.
С
подадената въззивна жалба не е направено искане за събиране на доказателства от
въззивния съд.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК също е преценил, че спецификата на производството
не предполага събиране на гласни, писмени или веществени доказателства.
В
открито заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на
тъжителя – адв. Т., поддържа депозираната жалба изцяло, отправените с нея
доводи и направеното искане. Пледира, че тъжбата, въз основа на която е
образувано цитираното наказателно производство, отговаря
на изискванията на закона и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Посочва, че аргументите и доводите, изложени в разпореждането на първостепенния
съд, са неправилни и необосновани. Моли атакуваният първоинстанционен акт на
бъде отменен, а делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частният
тъжител и жалбоподател в производството В.К.К.,
се присъединява и поддържа изцяло изложеното от повереника си адв. Т..
Пред
въззивната инстанция се явява упълномощеният процесуален представител на Д.С.Д.,
който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а
първостепенният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Лицето,
срещу което е подадена тъжбата – Д.С.Д., поддържа изцяло заявеното от
процесуалния си представител.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Въззивната частна жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице. Същата отговаря
на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Предмет на настоящата проверка е
разпореждане на първоинстанционния съд, с което се преустановява висящността на
наказателното производство. Поради това обстоятелство, първоинстанционният акт
подлежи на въззивен контрол по реда на глава 21 от НПК. В настоящото производство въззивната
инстанция има задължение да провери единствено и само изложените в тъжбата
обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия
съд, направена на плоскостта на разпоредбата на чл. 250 от НПК, а не разглежда делото по същество.
След извършване на проверката от страна на
настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на
въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Производството
пред СРС, НО, 100 състав, е образувано въз основа на подадена на 18.02.2020г. в
СРС тъжба от В.К.К. срещу Д.С.Д., с която е повдигнато частно обвинение срещу Д.
за това, че в началото на месец юли – между първо и пето число на месеца, Д. е
направила клеветнически твърдения против частния тъжител, като е заявила пред З.А.,
че тъжителката „развращава млади момичета“, че „кани млади момичета в
апартамента си, в късните часове мърсува с тях и ги изпраща в неизвестна посока
с таксита“, че „развращава не само млади момичета, а всичко, до което се
добере“, както и че в началото на месец юли – между първо и пето число на
месеца, Д. е срещнала тъжителката в жилищния им блок и я нарекла „простакеса“ –
престъпления по чл.147, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК.
Въз
основа на така депозираната тъжба е образувано НЧХД № 2478/2020г. по описа на
СРС, НО, 100 състав.
С разпореждане на съдията–докладчик от 14.12.2020г.,
наказателното производство по делото е прекратено на основание чл. 250, ал.1,
т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81 от НПК, като е прието, че тъжбата е
депозирана извън шестмесечния срок по чл.81, ал.3 НПК, считано от датата на
узнаване за извършените престъпления. Първоинстанционният съд е приел, че не е
налице идентичност между предмета на предварителната проверка, направена по
повод подадения сигнал от тъжителката до 08 РУ – СДВР и предмета на НЧХД №
2478/2020г. по описа на СРС, НО, 100 състав, поради което и 6 – месечният срок
за депозиране на тъжбата следва да се брои именно от датата на узнаване за
извършените деяния, а не от деня, в който тъжителката е разбрала за постановения
отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията - докладчик
за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2
от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 2478/2020 г. по
описа на същия съд, образувано въз основа на подадена тъжба от частния тъжител В.К.К.
срещу Д.С.Д., за неправилни.
На първо място следва да бъде отбелязано,
че съдията - докладчик неправилно е определил датата, от която започва да тече
преклузивният срок за подаване на тъжба до компетентния съд от пострадалото
лице. Видно от материалите по пр.пр.№ 40677/2019г. по описа на СРП, по повод
подаден от В.К.К. сигнал срещу Д.С.Д. е била извършена проверка вх.№ 338300 –
4008/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР. Същата е приключила с постановление от 27.08.2019
г. на прокурор при СРП, с което е отказано образуване на наказателно
производство за престъпление от общ характер по НК. За да достигне до крайния
си правен извод прокурорът е приел, че изложеното от страна на жалбоподателя
представлява отправяне на обидни реплики, което се субсумира под състава на чл.
146, ал. 1 от НК. Посоченото престъпление съгласно чл. 161, ал. 1 от НК е от
частен характер, поради което прокуратурата не разполага с процесуална
активност, а започването на производството е изцяло в зависимост от поведението
на пострадалия – подаване на тъжба до съд. С тези аргументи и на основание чл. 213,
ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от НПК прокурорът е отказал да образува
досъдебно производство. Визираният прокурорски акт е бил потвърден от
горестоящата прокуратура с постановление от 22.10.2019г. на прокурор при СГП по
пр.пр.№ 18395/2019г. по описа на СГП.
Видно от приложените по делото материали
по пр.пр.№ 40677/2019г. по описа на СРП е, че на 05.07.2019г. В.К.К. е депозирала в 08
РУ – СДВР сигнал (заявление) срещу Д.С.Д., за това, че за период около година
съседката й Д., която живее в апартамент под нейния, системно я тормози като я
обижда и непрекъснато разпространява клевети срещу нея, като била заявила
намеренията си пред съседи, че ще й разбие вратата.
Производството пред СРС е образувано въз
основа на подадена на 18.02.2020 г. тъжба до Софийски районен съд, с която е
повдигнато обвинение срещу Д.С.Д. за това, че в началото на месец юли – между
първо и пето число на месеца, Д. е направила клеветнически твърдения против
частния тъжител, като е заявила пред З.А., че тъжителката „развращава млади
момичета“, че „кани млади момичета в апартамента си, в късните часове мърсува с
тях и ги изпраща в неизвестна посока с таксита“, че „развращава не само млади
момичета, а всичко, до което се добере“, както и че в началото на месец юли –
между първо и пето число на месеца, Д. е срещнала тъжителката в жилищния им
блок и я нарекла „простакеса“.
Следва да бъде отбелязано, че разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от НПК (след измененията на закона, публикувани
в ДВ бр. 7 от 2019 г.) урежда две отделни хипотези, установяващи началната
дата, от която започва да тече преклузивният срок за подаване на тъжба до съда,
като в актуалната си редакция същата регламентира период от 6 месеца, считано
от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното
производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. След измененията,
публикувани в ДВ бр. 7 от 2019 г., когато в хода на досъдебното производство се
установи, че деянието се преследва по желание на пострадалия чрез подаване на
тъжба до съда, производството се спира и пострадалият има 6-месечен срок да депозира
тъжбата си. В противен случай досъдебното производство се прекратява.
Предходните редакции установяваха срок, в който пострадалото лице може да
подаде своята тъжба, след като досъдебното производство вече е прекратено.
Въпреки че всяка една от редакциите на разпоредбата относно обсъжданата втора
хипотеза, визира вече образувано досъдебно производство, разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК следва да бъде тълкувана разширително,
тъй като регламентира права на страна в процеса. В този смисъл съдебната
практика е константна, че обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от
кога започва да тече преклузивният срок, в който пострадалото лице следва да
подаде тъжба за преследване на престъпление от частен характер, е не само денят
на узнаване за извършеното престъпление, но и датата, на която тъжителят е
узнал за произнасянето на прокурора, който приема, че не са налични основания
да се образува наказателно производство за дело от общ характер. От гражданите
не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва
да се образува. Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да се
прецени дали се касае за престъпление от общ характер или такова, преследвано
по реда на частното обвинение. След като прокуратурата е преценила, че не са
налице основания за образуване на досъдебно производство, от този момент за
пострадалия започва да тече преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 НПК (реш. № 1 от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 673/2009 г., НК, II н. о.). Едва след постановяването на акта на прокурора,
пострадалото лице, ако смята, че срещу него е извършено престъпление, може да
реализира правото си на защита, депозирайки частна тъжба до компетентния съд.
Единствено и само той може да възбуди наказателно преследване на престъпления
от частен характер и да определи обема на защита, която търси, описвайки
фактическите обстоятелства в тъжбата. Тази практика остава важима и при
последните изменения на процесуалния закон, доколкото в противен случай би се
накърнило именно правото на защита на частния тъжител.
В конкретния случай, видно от материалите
по делото, последното произнасяне на прокурора е от 22.10.2019 г. (изведено на
24.10.2019г.), когато с постановление СГП е потвърден отказът на СРП за
образуване досъдебно производство, тъй като се касае за деяние, което се
преследва по тъжба на пострадалото лице. Липсват данни по делото
кога точно е връчено постановлението за отказа за образуване на досъдебното
производство, като пострадалото лице навежда доводи, че това се е случило на
27.01.2020г., след което се е възползвало от възможността да възбуди
наказателно преследване за деянието осъществено спрямо него, подавайки тъжба
пред Софийския районен съд на 18.02.2020 г. Следователно, тъжбата е подадена в 6 –
месечният срок след узнаване за постановеното прокурорско постановление, поради
което безсъмнено е спазен преклузивният срок.
Във връзка с гореизложеното е необходимо
да бъде отбелязано, че за да се счете, че преклузивният срок по чл.81, ал.3 НПК има за свое начало датата, на която
частният тъжител В.К.К. е уведомена за отказа на прокурора да образува досъдебно
производство и дали в случая този срок е изтекъл към датата на подаване тъжбата
до Софийски районен съд, следва да се установи идентичност на фактическа
обстановка относно деянието, за което прокурорът е преценил, че наказателното
преследване се възбужда чрез подаване на тъжба до компетентния съд и деянието, описано
в тъжбата. В конкретния случай настоящата инстанция намира, че такъв идентитет
е налице. Установява се от материалите по преписката, че В.К. се е
оплакала общо от поведението на Д., като е посочила, че последната системно я
тормози като я обижда и непрекъснато разпространява клевети срещу нея,
последното осъществявано за период около година, като визираното поведение е
конкретизирано в депозираната тъжба, а именно, че последната е заявила, че
тъжителката „развращава млади момичета“, че „кани млади момичета в апартамента
си, в късните часове мърсува с тях и ги изпраща в неизвестна посока с таксита“,
че „развращава не само млади момичета, а всичко, до което се добере“, както и я
е нарекла „простакеса“. Упоменатото в сигнала поведение несъмнено включва и
процесното такова, визирано в тъжбата,
още повече, че се касае и за времеви период на осъществяване на деянията, за
който също е налична идентичност - в тъжбата се посочва време на извършване на
конкретно посочените деяния - между
първо и пето число на месец юли 2019г., което несъмнено попада в обхвата на
едногодишния период, визиран в сигнала до полицейските органи.
С оглед гореизложеното настоящият състав
намира, че преклузивният срок има за свое начало датата, на която частният
тъжител В.К.К. е уведомена за отказа на прокурора да образува досъдебно
производство и в случая този срок не е изтекъл към датата на подаване тъжбата
до Софийски районен съд, както неправилно е счел съдията – докладчик. В нея е
описана същата фактическа обстановка относно деянието, за което прокурорът е
преценил, че наказателното преследва се възбужда чрез подаване на тъжба до
компетентния съд, поради което и атакуваното
разпореждане е незаконосъобразно.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
на съдията докладчик № 20275911 от 14.12.2020 г., постановено по НЧХД №
2478/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, с което наказателното
производство по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото
на същия съдебен състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.