№ 23693
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110158108 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ АД срещу Л. У., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 430,
ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които ищецът
претендира осъждането на ответника за заплащането на следните суми: 9524,05 лв.,
представляваща усвоена и непогасена главница по договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит от 17.10.2018 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, 4671,34 лв. –
договорна лихва, начислена за периода 22.01.2019 г. – 16.10.2021 г., 2093,52 лв. –
законна лихва за забава за периода 17.10.2021 г. – 19.10.2023 г., както и 87,66 лв. – сбор
от дължимите такси, формирани, както следва: 45 лв. – сбор от такси за невнесена
минимална сума за револвиране и 42,66 лв. – такса за управление.
Ищецът излага, че на 17.10.2018 г. сключил с ответника договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на
който предоставил на кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер на
10 000 лв., под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурявал чрез
издадена кредитна карта „Visa Gold”. Сочи, че за усвоената част от лимита клиентът
заплащал променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита,
която се начислявала ежедневно върху фактически използваната сума. Погасяването на
кредита се осъществявало чрез ежемесечни вноски на минимална сума за револвиране,
съгласно приложимите към договора общи условия. Усвояването по кредитния лимит
било извършвано чрез теглене на ATM и парични трансфери към трети лица –
заплащане с кредитна карта. Според чл. 1 от договора, олихвяването на сумата по
кредита било с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
бил на стойност от 17,95% годишно, или 0,05% на ден, формиран от стойността на
референтния лихвен процент в размер на 0,22% и фиксирана надбавка от 17,78%. При
невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по
картата се начислявала такса за невнесена минимална сума, съгласно чл. 26, ал. 6 от
общите условия (ОУ). Ищецът излага доводи, че в случай че четири поредни месеца
кредитополучателят не револвира кредита или револвира със суми по-малки от
дължимите, правото му на ползване на кредита се прекратявало. В тази връзка,
предвид липсата на револвиране на кредитния лимит в периода от месец януари 2019 г.
до месец април 2019 г., правото на ползване на кредита от страна на ответника било
спряно. Според чл. 27, ал. 2 от ОУ, срокът на ползване на кредита съвпадал със срока
на валидност на предоставената кредитна карта, който в настоящия случай изтекъл на
1
17.10.2021 г. Ищецът твърди, че вземанията му по договора са с настъпил падеж,
поради което претендира осъждането му за следните суми: 9524,05 лв. - усвоена и
непогасена главница, представляваща част от уговорения кредитен лимит, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
дълга; 4671,34 лв. – договорна лихва, начислена за периода 22.01.2019 г. – 16.10.2021
г.; 2093,52 лв. – законна лихва за забава за периода 17.10.2021 г. – 19.10.2023 г.; 87,66
лв. – сбор от дължимите такси, формирани, както следва: 45 лв. – сбор от такси за
невнесена минимална сума за револвиране и 42,66 лв. – такса за управление.
Обективира искане за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената
тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта
на сключен с ответника договор за револвиращ кредит със съдържанието, посочено в
исковата молба, усвояване на сумата по кредита от страна на ответника срещу поетото
от него задължение за връщането й, ведно с уговорената възнаградителна лихва,
съгласно условията на договора, изискуемост на вземанията, изпадането на ответника
в забава, както и дължимостта на претендираните такси.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да
бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
делото, тъй като същото е относимо и необходимо за правилното решаване на правния
спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.09.2025 г. от 9.40 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването възможност да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото,
вещото лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба, при
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ..., която да се призове след представяне на
2
доказателства за внесения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3