№ 14708
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110148540 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против М. Г. П..
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 43, находящ се в гр. ............ Твърди, че за процесния
имот се дължат:
сумата 1 823, 52 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 219, 37 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 17.05.2022 г.;
сумата 64, 76 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 12, 32 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 17.05.2022 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните
суми по ч.гр.д. № 30005/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
М. Г. П..
В проведеното открито съдебно заседание пред СРС ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ....... изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
1
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
На 06.06.2022 г. ........ е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Г. П. за сумата 1 823, 52 лв. главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. -
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
06.06.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 219, 37 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 17.05.2022 г.; сумата 64, 76 лв. главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата 12, 32 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 17.05.2022 г. В
т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 43, находящ се в гр. ............
С разпореждане от 04.07.2022 г. по ч. гр. д. № 30005/2022 г. по описа на СРС, 62
състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците, като е
разпоредил да заплати на заявителя и разноски по делото, от които: 42, 40 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника М. Г. П..
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Със заповед № РД-35-1052 от 01.09.1981 г. на основание чл.100 ЗТСУ в
обезщетение на ........ П.а, за която се сочи че има двама членове на семейството и син
М., апартамент № 43, находящ се в гр. ...... се предава на сина й М. Г. П. по искане по
чл.102 ЗТСУ.
По делото е представен протокол от проведено на 11.09.2002 г. Общо събрание
на етажните собственици на адрес: ........, на което те са взели решение да се сключи
договор с ......., за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата
се възложи на ........ В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. под № 20 от списъка за
ап. 43 – М. Г. П..
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ........ – възложител и ....... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
2
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ........ Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота – за 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и щранг лира, която е тръбно
отоплително тяло без уред за дялово разпределение, като отдадената от нея топлинна
енергия се определя по изчислителен път в съответствие с инсталираната й
отоплителна мощност. Извършени са отчети на ИРРО на 19.05.2020 г. и 10.05.2021 г.,
които са подписани от клиент. Топлинната енергия за БГВ е изчислена въз основа на
снети отчети на 2 бр. водомери, отчитани в края на отоплителния сезон, съответно на
19.05.2020 г. и 10.05.2021 г.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 1 823, 54 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 878, 07 лв. и сумата за връщане от
изравнителни сметки в размер на 54, 53 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 64, 76 лв.
Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е
преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че за исковия период има платени суми в размер на 31, 44 лв.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период
възлиза на сумата 64, 76 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
3
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая с представената заповед № РД-35-1052 от 01.09.1981 г. на основание
чл.100 ЗТСУ апартамент № 43, находящ се в гр. ......, е предоставен в обезщетение на
........ П.а за нуждите на сина й М. Г. П.. Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) ред. изм. ДВ,
бр.3/11.01.1980 г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата,
кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на
председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския
народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Съгласно
чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.) органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните
обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за правото на строеж, за
тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Нормата на чл.102 ЗТСУ
4
(отм.) предвижда, че правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или друг
обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на определени от
тях членове на семейството им или на други роднини по права линия до първа
степен, които отговарят на условията по законните разпоредби за придобиване на
имота. Исканията за това се правят с нотариално заверено заявление. По силата на
чл.103, ал.1 ЗТСУ (отм.) правоимащият придобива собствеността на недвижимия
имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95,
при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на
отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден
срок съгласно с действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство.
Когато със заповедта по чл. 100 ЗТСУ е отстъпен в обезщетение жилище за
нуждите на семейството на низходящ на отчуждения собственик, правото на
собственост върху имота възниква направо в полза на низходящия /в посочения
смисъл – решение № 519 от 7.12.2003 г. по гр. д. № 51/2003 г. на ВКС, I ГО; решение
314/21.12.2012 г. по гр. д. № 394/2012 г. на ВКС, II ГО, решение 339/22.04.2009 г. по гр.
д. № 311/2008 г. на ВКС, III ГО, решение 548/25.07.1990 г. по гр. д. 422/90 г. на ВС, I
ГО и др./
По изложените съображения от представената заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.) се
установява правото на собственост на ответника М. Г. П.. С оглед липсата на данни
заповедта да е обжалвана се налага извод, че същата е влязла в сила. От качеството на
ответника на собственик на процесния имот за исковия период произтича качеството
му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
5
исковия период между ответника и топлопреносното предприятие е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Установи се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 1 823, 54 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 878, 07 лв. и сумата за връщане от
изравнителни сметки в размер на 54, 53 лв.
От страна на ССЕ са констатирани плащания в размер на 31, 44 лв., след
приспадане на които дължимият остатък възлиза на сумата от 1792, 10 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично,
поради което съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнението му длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
6
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В този смисъл ищецът има вземане към ответника за мораторна лихва в размер
на сумата от 215, 66 лв. за периода 15.09.2020 г. – 17.05.2022 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от ........ Общият
размер на дължимата цена на дяловото разпределение за исковия период възлиза на
сумата от 64, 76 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца на л. 26 от делото и заключенията на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
7
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 90, 33 лв. разноски за заповедното производство и сумата от
628, 02 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не е отправил искане за присъждането им, нито представя доказателства да е
сторил такива, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........, ЕИК ....... срещу М.
Г. П., ЕГН ********** искове, че М. Г. П. дължи на ........, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, следните суми:
сумата 1792, 10 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 43, находящ се в гр. ..........., за периода м.05.2019 г. -
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
06.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 215, 66 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2020 г. – 17.05.2022 г.;
сумата 64, 76 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2022 г. до изплащане на вземането;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.07.2022 г.
по ч.гр.д. № 30005/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1792, 10 лв. до 1 823, 52 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия, иска за сумата над 215, 66 лв. до 219,37 лв.,
представляваща мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, и
иска за сумата 12, 32 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за
периода 01.07.2019 г. – 17.05.2022 г.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН ********** да заплати на ........, ЕИК ......., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 90, 33 лв. разноски за заповедното производство
и сумата от 628, 02 лв. разноски за исковото производство.
8
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9