№ 180
гр. Враца, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
Членове:Катя Н. Гердова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500189 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 63/10.03.2025 г. по гр. д. № 837/2024 г. на Районен съд – Оряхово, е
отхвърлен като неоснователен иска по чл. 439 ГПК, предявен от В. И. К. срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *** /провоприемник на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД/, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от един член на
Съвета на директорите (З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г.), заедно с прокурист, за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 21.04.2010 г.
по ч. гр. дело № 146/2010 г. по описа на РС Оряхово, поради изтекла 5-годишна погасителна
давност, в периода от 15.02.2013 г. до 14.11.2022 г., в който период е било образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията при ЧСИ Г. Б.. С решението е
осъдена на осн. чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 13, т. 2 от НПП В. И. К., с
ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, сумата от 300 лв.
(триста лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ищцата В. И. К.. Жалбоподателката счита решението за
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилен бил
изводът на решаващият съд, че давността по образуваното изпълнително дело започнала да
тече на 26.06.2015 год., съобразявайки задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно
1
решение № 2 от 26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК, ВКС, свързани с
преустановяване приложението на ППВС № 3/80 год. досежно спиране течението на
погасителната давност в изпълнителния процес и следвало да изтече на 26.06.2020 год.
Неправилно обаче Районен съд - Оряхово приел в атакуваното решение, че през този период
(26.06.2015 год. - 26.06.2020 год.) са предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността. И това е така, тъй като давността по отношение на длъжника не е прекъсната с
насрочването на описи на движими вещи в дома на длъжника, тъй като от една страна
същият не е уведомен надлежно за насрочените описи, а от друга страна разпорежданията
на ЧСИ Г. Б. за насрочване на няколко описа на движими вещи в дома на въззивницата не
прекъсват давността, защото такова прекъсване по смисъла на TP № 2/2013 година от 26 юни
2015 година, ОСГТК, ВКС, т. 10, настъпва с извършването на опис и оценка на движими
вещи, за каквито изпълнителни действия по изпълнителното дело данни не се намират.
Формалният акт - разпореждането на ЧСИ, без действителното пристъпване към изпълнение
- действията свързани със самото провеждане на описа, не води до прекъсване на давността.
Следващо прекъсване може да е налице само при проведено изпълнително действие, но не и
формален акт на съдебния изпълнител без пристъпване към изпълнение и реални последици
за длъжника. Ако всичко това било обсъдено от Районен съд - Оряхово, същият щял да
стигне до други изводи, противоположни на тези в постановеното решение. Претендира
отмяна на обжалваното решение № 63 от 10.03.2025 г. на Районен съд – Оряхово,
постановено по гр. дело № 837/2024 год., като неправилно и незаконосъобразно,
включително в частта за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд или постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че В. И. К.
не дължи сумата от 597,02 лева, главница по договор за потребителски заем с номер PLUS-
*** от 23.04.2008 год., договорна лихва представляваща печалба на дружеството в размер на
114,09 лева, за периода 20.04.2009 г. до 20.10.2009 г., законна лихва за забава върху
главницата по т.9а в размер на 55,80 лева за периода от 20.05.2009 г. до 08.03.2010 г., законна
лихва върху главницата, считано от 29.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 25 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. Претендира
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В отговора въззиваемата страна заявява, че счита
депозираната въззивна жалба за процесуално допустима, но изцяло неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение било валидно и допустимо. Застъпено било в
практиката, че неправилно е валидно и допустимо решение, което противоречи на
действителното правно положение, а постановеното решение на PC - Оряхово било в пълен
синхрон с материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на ВКС и
утвърдената практика на българските съдилища. Счита за релевантни за изхода на спора
задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с TP № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, както с ППВС № 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с посочените две
решения - TP № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК. В TP № 2/2013 г. на
ОСГТК на 26.06.2015 г. се приело, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г.
2
следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то трае, давност
не тече. Така с постановяването на решение № 2/2013 г., по задължителен начин се уредило
правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да "действа" или да "не действа". Относно прекъсването на давността се приело,
че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие, изграждащо
съответния способ. Макар, че с дадената през 2015 г. нова уредба на отношенията по повод
на изпълнителния процес останал висящ въпросът за действието на въпросното решение №
2/2013 на ВКС и дали същото поражда действието си от влизането си в сила на 26.06.2015 г.
или се ползва с ретроактивно действие. Разрешение се дало с постановяването на в TP №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. С последното изрично и недвусмислено
ВКС се произнесъл, че „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на TP
№ 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, а за изпълнителни дела, които са
образувани преди тази дата се прилагало ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което
предвиждало, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от
18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите
или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започвала да тече
считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответствал и на практиката на
ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пap. 1 Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба №
2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г.. Според последната, при
аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС/ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК
на ВКС/, отменящи стари ППВС/ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително
тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия
тълкувателен акт означавало да се наруши правото на ефективен достъп до съд,
прокламирано в чл. 6, пap. 1 КЗПЧОС. Правилно РС-Оряхово съобразил всички извършени
по делото изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече на 26.06.2015 г.
погасителната давност. Съгласно законодателната уредба у нас, издаването на изпълнителен
лист се предшествало от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез
която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание. В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение. По делото няма представени доказателства, които да удостоверят, че процесната
заповед за изпълнение не е влязла в сила. Съгласно съдебната практика, доколкото
заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение,
а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение
нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното
3
предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК. В същото време обаче, застъпено е
мнението, че същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира
вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна
по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Във връзка с изложеното, следва да се приеме че заповедта за изпълнение е влязла в сила,
доколкото няма данни за подадено в заповедното производство възражение, респ.
провеждане на производство за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Започналата след 26.06.2015 г. погасителна давност била прекъсвана
неколкократно със следните действия, извършени в хода на водения изпълнителен процес:
На 07.08.2015 г. в кантората на ЧСИ Б. е входирана молба за конституиране на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в производството, с което давността отново е прекъсната.
Това е така, защото в молбата си за конституиране „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ - действие, което е годно да
прекъсне давността. Съгласно Решение № 266082/12.10.2021 г. по в.гр.д. № 11196/2020 г. на
СГС: „Последното изп.действие е това по конституирането на основание чл.429 ГПК на
ответника по настоящето дело -„Н.И.И.БГ" ЕАД като взискател на основание сключения
договор за цесия с първоначалния взискател - „БНП П.П.Ф." ЕАД, което е обективирано в
разпореждане от 28.09.2015 г.. Това е така, защото съгласно горецитираното TP по въпросите
на изп. производство, действието по конституиране на нов взискател е такова, което
прекъсва давността." В този смисъл било и Решение № 903265/20.07.2020г., постановено по
в.гр.д. № 309/2020 г. на ОС - Благоевград. На 29.12.2016 г. била входирана молба за опис
надвижими вещи. Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно
изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната
давност. Волята на взискателя за събиране на вземането е безспорно изразена, в тази вр.:
„При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение" - TP № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната.
Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си
служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга
подобна формулировка. Множество съдебни решения подкрепят тази теза, като например:
Решение № 4297 от 13.06.2019 г. на СГС по гр. д. № 5658/2017 г.: "Във връзка с изложеното,
съдът намира, че насрочването на опис от съдебния изпълнител представлява предприемане
на действия по изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, което от своя страна
прекъсва изтичането на давността, дори да не бъде реално извършено, тъй като не е налице
бездействие на кредитора."; Решение № 4770 от 27.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
7906/2019 г.: „Така насрочването на опис от ЧСИ е със същата последица, каквото би имало
4
искане на взискателя за насочване на изпълнението към определен обект от имуществото на
длъжника."; Решение № 4495 от 19.06.2019 г.на СГС по гр. д. № 10659/2018г.: „...следващо
валидно изпълнително действие е изпращане на запорно съобщение до работодателя на
длъжника на 27.03.2015 г., респективно изпращане на съобщения до длъжника от
08.01.2016г. и от 01.02.2017 г. за насрочване на опис на движими вещи"; Решение № № 2381
от 14.06.2018 г. на Окръжен съд Пловдив, по гр.д. № 3166/2018 г.: „От така изброените в
хронологичен ред изпълнителни действия, предприети по отношение на ищеца, както се
прие по-горе, на първо място, течението на погасителната давност е било прекъснато от
насрочения опис на движими вещи на 19.04.2011 г., макар и такъв реално да не е бил
извършван."; Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд -
София приема, че „Разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на опис на
движимите вещи съставлява предприемане на изпълнително действие в рамките на
изпълнителен способ и има ефект да прекъсне срока на погасителната давност". В този
смисъл са Определение № 278 от 8.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2469/2018 г., II т. о., ТК,
постановено, във връзка с цитираното Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3527/2017
г. на Апелативен съд - София: Решение № 5472 от 18.07.2019 г. на СГС по гр. д. №
10543/2018 г., Решение № 1028 от 21.08.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 441/2019 г.,
Решение № 395 от 28.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 336/2019 г.. На 25.05.2017 г.
била входирана молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; На
05.04.2018 г. била входирана молба за опис на движими вещи, с което погасителната давност
отново била прекъсната; На 11.04.2018 г. изп. дело 1228/2010 г. било прекратено на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК; На 15.05.2018 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
входирал молба за образуване на ново изпълнително производство, в която било поискано
прилагането на конкретни изпълнителни способи, а именно извършването на справка в
регистъра на КАТ и налагането на запори, както и насрочването на дата за опис на движими
вещи. На 28.03.2019 г. била входирана молба за справка в регистъра на БНБ с искане за
налагането на запори. Ha 11.02.2020 г. била входирана молба за опис на движими вещи; На
03.08.2020 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочване на дата за
опис на движими вещи; На 08.06.2021 г. била входирана молба за справка в регистъра на
БНБ с искане за налагането на запори; На 08.07.2021 г. била изходирана призовка за
принудително изпълнение с насрочване на дата за опис на движими вещи; На 14.11.2022 г.
било изходирано запорно съобщение до „Банка ДСК" АД, както и изпратено уведомление до
длъжника за наложения запор; На 21.04.2023 г. била входирана молба за разсрочено
погасяване от страна на длъжника, с което може да се направи извод, че същата е признала
вземането, обективирано в изп. лист от 21.04.2010 г.. Правилно първоинстанционният съд
приел, че давността е прекъсвана с посочените молби с искане за извършване на
изпълнителни действия. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия
по реализирането му са предприети от ЧСИ. В този смисъл била и трайната практика на
различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от 09.01.2017г. по гр. д. №
24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д.
5
№ 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по
гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд - Пловдив, решение № 1565 от
07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд - Пловдив, решение №
514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд - Пловдив. В
цитираната практика по безпротиворечив начин се приемало, че за нуждите на преценката
дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали
вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за
предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение била кредиторовата
пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако
той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия
прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме
необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния
изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя. Предприемането
на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсне
погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС.
В мотивите на т. 10 от TP № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се
изтъквало, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стигнало до заключение, че
давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". Въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС
посочвали неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ
ефект за давността: „ ... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.". Не било необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която
законодателят неслучайно си служил с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а
не „извършени" или друга подобна формулировка. От изложените съображения, които
съвпадат изцяло с тези на PC- Оряхово, и макар изминалият период от време, твърди, че
както по отношение на главното, така и спрямо всички следващи се от него вземания,
6
погасителна давност не е настъпила. Във връзка с изложеното, следва да бъде споделено
застъпеното в практиката на ВКС становище, че „настъпилата перемпция на изпълнителното
дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните
действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на
погасителната давност съгласно чл.116, б. „в"от ЗЗД". В посочени решения било прието още,
че когато в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ,
след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не можел да откаже да го изпълни, а
следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността
независимо дали е било образувано ново дело. Разяснено било още, че ако искането на
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от
надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята
на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането. Сочи съдебна практика в
подкрепа на доводите си. Конкретно по изп. дело 1228/2010 г. и изп. дело № 346/2018 г.,
двете по описа на ЧСИ Г. Б. за действията, следва да се приеме, че всяко оттях е прекъсвало
течащата погасителна давност, а от извършването на всяко от тях е започвала да тече нова
давност. Поддържат изцяло изложеното в отговора на исковата молба по делото пред PC –
ОРЯХОВО и споделят напълно направените от същия изводи и постановения краен акт във
връзка с тях. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
В съдебното заседание въззивницата, в докладвана писмена молба, поддържа жалбата
по съображения изложени в същата. Заявява възражение за прекомерност на претендираните
разноски от другата страна.
В съдебното заседание въззиваемото дружество, в докладвана писмена молба,
оспорва жалбата по съображения изложени в отговора.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Козлодуй ищцата В. И. К. е предявила срещу ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, иск за признаване за установено, че не дължи сумите от
597,02 лв. главница по договор за потребителски заем от 23.04.2008 г., 114,09 лв. договорна
лихва за периода от 20.04.2009 г. до 20.10.2009 г., 55,80 лв. лихва за забава върху главницата
за периода от 20.05.2009 г. до 08.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 29.03.2010 г., до окончателното й изплащане, както и 25 лв.
държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист
от 21.04.2010 г. по по ч. гр. д. № 146/2010 г. по описа на Районен съд - Оряхово и са
образувани изпълнително дело № 1228/2010 г. и изп. дело № 346/2018 г., двете по описа на
7
ЧСИ Г. Б., като погасени по давност. Излага, че от 15.02.2013 г. (когато е наложен запор на
трудово възнаграждение на ищцата в „Транс Трейд 2011" ЕООД) до 14.11.2022 г. (когато е
наложен запор на банковата сметка в „Банка ДСК" АД) по двете изпълнителни дела не са
предприемани никакви действия по принудително изпълнение, поради което е изтекла
погасителната давност за вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно
изложени в него.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.
Районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите от 597,02 лв. главница по договор за
потребителски заем от 23.04.2008 г., 114,09 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2009 г.
до 20.10.2009 г., 55,80 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 20.05.2009 г. до
08.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –
29.03.2010 г., до окончателното й изплащане, както и 25 лв. държавна такса и 100 лв.
адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по по ч.
гр. д. № 146/2010 г. по описа на Районен съд - Оряхово и са образувани изпълнително дело
№ 1228/2010 г. и изп. дело № 346/2018 г., двете по описа на ЧСИ Г. Б., като погасени по
давност.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява, се от приложени по делото преписи от документи по изпълнително дело
№ 1228/2010 г. и изпълнително дело № 346/2018 г., двете по описа на ЧСИ Г. Б., че съгласно
издаден изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр. дело № 146/2010 г. по описа на РС
– Оряхово, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 113/29.03.2010 г.,
издадена по същото дело на РС – Оряхово, ищцата е осъдена да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумите от 597,02 лв. главница по договор за
потребителски заем от 23.04.2008 г., 114,09 лв. договорна лихва за периода от
20.04.2009 г. д 20.10.2009 г., 55,80 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
20.05.2009 г. до 08.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението - 29.03.2010 г., до окончателното й изплащане, както и 25 лв. държавна
такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на този ИЛ е образувано
изпълнително дело № 1228/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Б., с взискател „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и длъжник ищцата, а впоследствие вземането е цедирано в
полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и дружеството е било конституирано
като взискател по делото.
Видно от приложените по делото запорни съобщения до работодател - на
18.01.2011 г. и на 15.02.2013 г. са наложени запори на трудовото възнаграждение на
8
ищцата, от които са постъпвали удръжки.
Съгласно молба на ответното дружество от 29.12.2016 г. до ЧСИ - на 25.04.2017
г. е насрочен опис на движимо имущество, съгласно приложен Протокол за това от
25.04.2017 г..
Съгласно постановление от 11.04.2018 г. ИД № 1228/2010 г. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на 15.05.2018 г. е образувано ново ИД №
346/2018 г. за събиране на процесното вземане от страна на взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД.
От приложените по делото молби от 11.02.2020 г. и от 08.06.2021 г., както и 2
броя протоколи от 29.09.2020 г. и от 11.08.2021 г. се установява, че на датите
29.09.2020 г. и 11.08.2021 г. са били насрочени описи на движими вещи, находящи се
на адреса на ищцата длъжник по ИД № 346/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б..
Съгласно приложено запорно съобщение - на 14.11.2022 г. е наложен запор на
банковата сметка на ищцата в „Банка ДСК" АД.
От молба на ищцата до ответното дружество от 21.04.2023 г. се установява, че
тя е заявила искане за разсрочено плащане на процесните суми и спиране на
принудителното изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително производство.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
Уважаването на предявения установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК, предполага установяването от ищеца на изгодните за него твърдени в исковата
молба положителни факти, на които основава доводите си, включително, че в описаният в
исковата молба период е изтекъл предвиденият в закона срок и вземането е погасено по
давност.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, което е задължително за съдилищата, ВКС прие, че давността се прекъсва по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, между които са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно решение,
ВКС прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че
9
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило
сила.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС,
пък ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
При приложение на постановките в посочените по – горе две тълкувателни решения
на ВКС, с оглед установеното от приложените по делото преписи от документи по
изпълнително дело № 1228/2010 г. и изпълнително дело № 346/2018 г., двете по описа на
ЧСИ Г. Б., следва да се приеме, че погасителна давност не е текла докато е траел
изпълнителен процес относно процесните вземания до 26.06.2015 г. – датата на приемане на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. От приложените
по делото молби от 11.02.2020 г. и от 08.06.2021 г., се установи, че със същите е искано
насрочване на опис на движими вещи, находящи се на адреса на ищцата длъжник по
ИД № 346/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б..
В конкретния случай подадените молби на взискателя, изрично посочени по - горе,
дори и да са били нередовни, представляват искания от кредитора за предприемане на
изпълнително действие, които са направени своевременно и дори тези от тях, по които
исканото изпълнително действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, отново прекъсват давността с искането. В посочения смисъл
е съдебната практика - Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение № 50130 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 3235 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. С оглед изложеното, съобразно
данните по делото, след 26.06.2015 г. (приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС) до 01.11.2024 г. (предявяване на исковата молба) не е изтекла правилно
приетата от първата инстанция за приложима, за процесните установени със заповед за
изпълнение вземания, петгодишна погасителната давност.
Поради изложените съображения, иска е неоснователен, като такава е и подадената
въззивна жалба. С оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на районния
съд, същият е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден, като на основание чл. 272 ГПК трябва да се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. Не се налага обсъждане поотделно на останалите доводи в
жалбата, доколкото същите се основават на несъгласие с някой от горепосочените
постановки в практиката на ВКС, която като споделена от настоящия състав, бе детайлно
разгледана по - горе.
Предвид изхода на делото ответникът по жалба има право на разноски, като съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото му се дължат направени по
делото разноски, в размер на сумата от 100,00 лева, за адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт. С оглед на горното и като съобрази характера на спора,
10
който се отличава със сравнително невисоката фактическа и правна сложност, обема и
съдържанието на осъщественото от пълномощника процесуално представителство, съдът
намира, че посоченото по – горе възнаграждение на процесуалния представител на
ответника по жалбата не е прекомерно, с оглед интереса по делото и доколкото същото е в
размер равен на нормативно установения минимален размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 837/2024 г. по
описа на Районен съд – Оряхово.
ОСЪЖДА В. И. К., с ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, с ЕИК ***, сумата 100,00 лева, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11