№ 2398
гр. Варна , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501614 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, чрез
пълномощник ю.к. Р. срещу разпореждане №271566/07.04.2021г. по ч.гр.д.911/21г по описа
на ВРС 17 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК за удостоверени в извлечение от банкова сметка по потребителски кредит
задължения за сумите: 119.88лв премия по застраховка „Защита на сметките“, 25.89 лв.
начислена възнаградителна лихва по тези премии за период 05.01.2020г – 05.12.2020г и
29.12лв. начислено обезщетение за забава за същата главница от 05.01.2020г до 7.01.2021г,
както и 90.51лв премия по застраховка „Защита на кредита“, 19.55 лв. начислена
възнаградителна лихва по тези премии за период 05.01.2020г – 05.12.2020г и 21.99лв.
начислено обезщетение за забава за същата главница от 05.01.2020г до 7.01.2021г. и
съответни акцесорни вземания за законна лихва от сезиране на съда на 21.01.2021г. и
съразмерна част от разноските.
Жалбата вх. №286546/11.05.21г. е подадена в законоустановения едноседмичен срок
(изтичащ на 14.05.21г.), считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен
отказ. Изявлението за сезиране на въззивен съд е на надлежна страна – заявител срещу
подлежащо на обжалване разпореждане и производството по жалбата е процесуално
допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е
внесена.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилно приложена нормативна уредба,
като твърди, че като кредитор е основал претендираните в заявлението свои вземания на
валидно поети от потребител задължения с изрични договорни клаузи. Сочи, че
потребителят е пожелал за сключи застраховките, без това да е било условие за сключването
1
на кредитния договор, а в този случай дължимите премии по изрична уговорка е следвало да
се преведат от кредитора по сметката на застрахователя. Позовава се на полезното за
потребителя покритие на риска от финансови загуби при съответно уговорените в
застраховките неблагоприятни събития, пораждащи финансови затруднения по обслужване
на кредит и нареждането му нужната за това покритие сума да бъде финансирана така, че да
формира стойността на отпуснатия кредит. Пояснява, че всички уговорки, включително и
отнасящите се до застраховката клаузи са били включени в подписания писмен договор като
са представени еднакво с останалите уговорки във формата, шрифта и размера, изискуем от
специалния закон. Излага и оплаквания за неправилно отречено предоставяне на цялата
сума, като сочи, че в счетоводството на банката е отразена отпусната главница, включваща
както стойността, преведена в полза на кредитополучателя към кредитора – продавач на
стоката, чиято покупка е била финансирана, така и стойността, изплатена на застрахователя
за сметка на застрахования кредитополучател, респективно общият размер на така
формираната главница е олихвен и разпределен по погасителния план, така както е било
уговорено между страните. С доводи за необосновано отричане на валидността на
уговорките за финансиране на застраховките и начисляване на лихви върху тях,
жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея
въззивният съд да постанови издаване на заповед за всички поискани суми.
Насрещна страна не се конституира в настоящото производство( чл. 413 ал. 2 ГПК).
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до
съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270
ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост
и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014
на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице –
потребител с настоящ адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е
сезиран с формуляр по чл. 417 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на
първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 418 ал.4 ГПК и е
действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана сборна
претенция, формирана от различни вземания, начислени като задължения, възникнали по
договор за предоставен потребителски кредит. След изискване на допълнителни пояснения
поради очертано противоречие между описаните в извлечение от сметка данни за размер на
сумата (1470.60лв), изискуема главница, формирана от всички 12 бр. вноски (1209.39лв) и
указаната в договора цел на кредитиране – покупка на стока (с цена 999лв), в допълнително
2
уточняваща молба заявителят е посочил, че е предоставил сборна главница, формирана от
два компонента, само един от които е дължима от кредитополучателя цена(преведена на
доставчика на стоката), а другият е образуван от дължими на застраховател премии по
застраховки, предложени на кредитополучателя като допълнителна услуга. В това
пояснение, заявителят е признал, че макар и да не са били изисквани като условие за
договарянето на кредита за покупка на стоката, тези застраховки са сключени от
кредитополучателя в полза на кредитора за обезпечение на вземане по сключен
потребителски кредит, чрез присъединяване към вече съществуваща застраховка, уговорена
от банката с конкретен застраховател, предлагана като пакетна програма „Защита на
кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга. Именно това
застраховане на клиента, според заявителя е обусловило начислението на сбора от премии,
определими като еднократно платима на застрахователя сума, и формирането на втори
компонент от предоставена главница по потребителския кредит. С тази молба са
конкретизирани и съответните части от всяко от заявените от кредитора вземания за
главница лихви и обезщетения за забава, които кореспондират на този втори компонент
(свързан само със сключените застраховки) от така пояснените претенции.
Твърденията на заявителя достатъчно индивидуализират тези части от вземанията,
предмет на настоящото производство като част от съществената престация по договора за
потребителски кредит. Позоваването на отделното договаряне на застраховките не може да
промени квалификация на основанието и за тези части от дълга, търсени несъмнено като
ГЛАВНИЦА и ЛИХВИ, а не като възнаграждения за допълнително предоставяни услуги,
различно от основното ползвано от кредитополучателя благо, поради което в случая
правилата на чл. 10а ЗПК отнасящи се до уговорките за допълнителни възнаграждения в
полза на доставчик, предоставящ потребителски кредит на гражданин не могат да намерят
директно приложение. Затова и преценката на обосноваността на правата на доставчика на
потребителското кредитиране следва да се извърши само въз основа на съдържанието на
сделката, документирана като договор за потребителски кредит(общо 9 номерирани и
подписани от потребителя страници). Преценката от външна страна по този документ,
извършена от въззивният съд не води до съмнение за недействителност поради липса на
форма, съответно и оплакванията на жалбоподателя в тази връзка са основателни.
Ангажирането на отговорност на потребителя обаче налага допълнителна проверка
на съдържанието на тази сделка, по арг. от чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, като в предметния обхват
на контрола за гарантиране на права на потребителите попадат не само най-общите
закрилни норми на ЗЗП, но специфични изисквания за минимално необходимо поведение на
договарящи и съдържание на обвързващи клаузи и типични проявни форми на злоупотреби
с договорната свобода, чиято потенциална опасност е толкова висока, че законодателят ги е
забранил изрично със специални правила, каквито са императивните изисквания и забрани
по ЗПК.
В конкретния случай съставът констатира съмнение за несъответствие на процесния
3
договор именно с такива норми.
На първо място, както самия заявител е конкретизирал, макар да е предлагал и
сключил договор за целево кредитиране на покупка на стока от потребител, в пояснението за
предмета на основната престация, освен покупна цена на телевизор в размер на 999лв са
посочени множество услуги със самостоятелни цени, чийто произход не е пояснен в
съдържанието на самия договор, но сборът им явно формира именно главница като общ
размер на кредита, обозначен като 1209.39лв. Същевременно като начин за усвояване на
предоставена главница е уговорено изплащане на цена на закупена стока, а само в случай на
договорена в хода на преддоговорните отношения допълнителна сделка, и изплащане на
дължими от потребителя суми на застраховател или посредник. Така уговореното
съдържание само формално съответства на изискванията по чл. 11 ал.1 т. 7 и 8 ЗПК.
Съставът на въззивният съд констатира, че при този начин на обявяване на съществената
престация за потребителя, определяща не само търсеното от него благо като непосредствена
цел на финансовата услуга(придобиване на телевизора като стока с потребителско
предназначение) но и допълнително завишената финансовата тежест, която следва да понесе
за това придобиване, съществува голяма вероятност потребителя да не е в състояние да
възприеме в цялост последиците от множеството изявления, които е направил в хода на
преговорите, довършени с този документ.
За всяка сделка, при която тече договаряне между естествено неравнопоставени
субекти, добросъвестността изисква от доставчика, специализиран както на пазара на
кредитирането, така и в застрахователната услуга, като посредник на конкретен
застраховател, да разясни и предложи съдържание на клаузи разбираеми за потребител,
встъпващ в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от текущата му
нужда от конкретната стока. Затова при „добавяне“ към главница на допълнителни суми,
които не са договорени като цена на допълнителни услуги а именно като част от основна
усвоена по кредита главница, законосъобразното договаряне изисква и промяна на целта на
кредита, отпуснат вече не само за покупка на стока, но и на покупка на три други
самостоятелно договорени от потребителя услуги. Само тогава клиентът ще е в състояние
да възприеме, че незадължителните застраховки, които банката му е предложила без да
изисква от него пряко плащане, не са му предоставени безвъзмездно, а на определена цена,
която не само оскъпява закупуваната стока с размера на лихвения процент върху тази цена,
но и с „добавена“ и също олихвяема стойност възлизаща на 1/5 от цената на стоката.
В тази връзка въззивният съд отчита и доводите на жалбоподателя, основани на
самата характеристика на отношенията по предлагане на този клиент на застрахователна
сделка, изявеното от него съгласие с условията по нея и съдържанието на полезното за
потребителя покритие на определени рискове като обстоятелства които имат преюдициално
значение за водения преговорен процес на предлагане на основната услуга от
специализирания търговец, който е запознавал потенциалния си клиент не само с условията
по кредитирането за покупка на желаната от потребителя стока (посочена като главна цел на
4
договора в чл. 2), но е действал и като агент на застраховател, с който е бил вече обвързан с
рамково съглашение за покритие на финансов риск като обезпечение в полза на банката, за
сметка на застраховани нейни клиенти. При такова договаряне на застраховката се поражда
съмнение, че съвпадението в личността на преговарящия не позволява на потребителя да
разграничи ясно различните по предмет договори, с които се обвързва и действително да
възприеме застраховането като допълнение, което макар и да не е било непосредствено
търсено, е съответно на осъзнат конкретен друг индивидуален негов имуществен интерес
извън несъмнено търсеното придобиване на телевизор на кредит. Съмнението се поражда
както от вида на застраховката (обезпечение в полза на кредитор) така и от предлагането й в
пакет от предварително комбинирани от ползващия се кредитор като застраховащ и
посредник на застрахователя продукти за покритие на рискове, които се дублират в частите,
уреждащи плащания на застрахователни суми на застрахован потребител с частите,
предвиждащи плащане на дълга по кредита пряко на застрахователя, както и оглед на
обусловеността на застрахователното покритие от налична към момента на договарянето
трудова заетост. Предлагането в „пакет“ на двете същество различаващи се по последиците
си застраховки, само едната от които включва и покритие свързано със загуба на стоката( но
само в групата насочена преимуществено към интереса на застраховащия кредитор), поставя
под обосновано съмнение и възможностите на неподготвения за застраховане потребител да
осъзнае конкретния си личен интерес от задължаването си с цена на премия за всеки от
„пакетираните“ елементи.
Макар всяко от уговорените възнаграждения да е добавено по отделно към основната
цена на получаваната от потребителя стока, този начин на уговаряне не може да се изключи
от контрола на съда като елемент от същественото съдържание, за което страните се
договарят индивидуално, доколкото не е формулиран ясно и разбираемо не само от
граматическа гледна точка, но и по начин, позволяващ на клиента да осъзнае действително
произтичащите за него икономически последици от съгласието му да бъде застрахован от
кредитора си (по аргументите, изложени по сходен въпрос в дело C 96/14, както и
принципното разрешение на въпросите за критериите за отграничаване на основен от
допълнителен предмет на договаряне в съединени дела C-224/19 и C-259/19).
Липсата на яснота по основния предмет на сделката затруднява и преценката за
надлежното оповестяване на ГПР, като основен показател за ориентация на клиента в избора
му на конкурентен пазар на кредитни услуги, като в тази насока също се пораждат съмнения
за съответствие на съдържанието на договора с изискване на чл. 19 ал. 4 ЗПК.
В заключение въззивният състав достига до изводи сходни с наблюденията на
първата инстанция и макар да не може с категоричност на този етап от съдебната защита да
осигури в цялост проверката за начина, по който страните са постигнали съгласието по
основните параметри на кредитна сделка за покриване на цена на закупуване от потребител
на стока на кредит и допълването им с уговорките, последица от предложен и одобрен от
кредитополучател застрахователен пакет, намира за обосновано съмнението за нарушение на
5
императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно.
Основаването на претенция за снабдяване с изпълнително основание и то от вида,
позволяващ на кредитора незабавно да предприеме принуда срещу длъжника несъмнено
противоречи на целта на заповедното производство, уредено като облекчена форма за
събиране на безспорни вземания, чийто основания не пораждат никакви съмнения (чл. 411
ал. 2 т.3 ГПК). Само след мотивиран със съмнение отказ искането на кредитора се
трансформира в защита по общия ред (чл. 415 ал.1 т.3 ГПК) за да бъде опровергано това
съмнение и установена безспорно валидността на клаузите, ползващи кредитора, след като
се проведе пълното съдебно дирене по въпросите относно сключването на сделката, но вече
с участието и на надлежно информирания за правата му потребител.
Обжалваното разпореждане следва да се потвърди като резултат изцяло съвпадащ и с
мотивите на въззивния съд.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №271566/07.04.2021г. по ч.гр.д.911/21г по описа на
ВРС 17 с-в, В ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК за удостоверени в извлечение от банкова сметка по
потребителски кредит задължения на потребител, произтичащи сключени застраховки като
обезпечения по повод договорен потребителски кредит за закупуване на стока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от ТР4/2013 на
ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6