№ 17799
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110158867 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 118958/03.04.2025г. подадена от адвокат-
представител на И. Х. А. (Ищец), за произнасяне по чл.248 ГПК, като се измени решение №
4431/14.03.2025г. в частта на разноските и се присъди адв.хонорар в пълен размер от 800лв.,
вместо присъдените 210лв. за искова и заповедна част, т.е. иска се да се присъдят още 590лв.
в полза на адвоката предоставил безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв.
Молбата по чл.248 ГПК е изпратена за отговор на другата страна П.К.Б. ЕООД
(Ответник), като е постъпил такъв с вх.№ 131831/14.04.2025г., с което се оспорва искането
на ищеца, и се моли съдът да отхвърли молбата по чл.248 ГПК, защото се посочва, че се
водят множество дела от същия ищец, представляван от адвокати по реда на чл.38 ЗАдв., за
да се получават повече разноски, като включително се водят частично искове за главници.
Посочва се, че адвокатите представляващи ищеца по делата нарушават чл.3 ГПК - „с цел
единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника“.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е страна по
делото, молбата по същество е неоснователна.
Неоснователна е, защото за съда няма законова забрана да променя разноските
присъдени със ЗИ издадена по заповедно п-во, напротив, след като се установи, че сумите
по издадената ЗИ№ 21974/16.7.2024г. по ч.гр.д.№ 37553/2024г. по описа на СРС са спорни и
производството е продължило с подаване на ИМ с вх.№313757/7.10.2024г., за което е
образувано настоящото производство и ответникът е възразил по реда на чл.78, ал.5 ГПК, то
съдът може да промени крайния размер на разноските, които се присъждат с решението
постановено по делото.
Макар адвоката на ищец да се позовава на разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от
9.7.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.), съдът
приема, че същата не изпълнява изискванията посочени в с Решение на СЕС от 25 януари
1
2024 година по дело C‑438/22, макар че измененията са направени именно, за да се
преодолее това решение на СЕС, т.е. дори към момента с определените минимуми в чл.7,
ал.2 на Наредбата се нарушава правото на ЕС. Това е така, защото съгласно диспозитива на
решението, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по[1]нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта” по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, като
в този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При тези разяснения, настоящият състав
приема, че при определяне размера на дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа(в новата си редакция след изменения
публикувани в ДВ бр.14/2025г.) отново не следва да се прилага.
Съдът е изложил мотиви в решението по какви причини присъжда на адвоката
посочения размер за адв.възнаграждение.
Следва, за пореден път, да се отбележи, че при цена на иск от 423,43лв. да се иска
присъждане на разноски за адв.възнаграждение в размер на 800лв. е недопустимо и в
нарушение на добрите нрави, а също така неприемливо при положение, че адвоката се е
съгласил да предостави „безплатна правна помощ“ по реда на чл.38 ЗАдв., т.е. адвоката е
приел изначално, че размера на възнаграждението му ще бъде определено по справедливост
от съда с оглед разгледания спор.
Не на последно място по важност следва да се посочи, че реално адвокат на ищец с
молбата по чл.248 ГПК иска да се формулират нови правни изводи относно разноските
присъдени с решението по отношение на адв.хонорар присъден на адвоката представлявал
ищеца. Няма място за какъвто и да е друг извод, тъй като това би означавало подмяна на
мотивите на акта, което би било пряко нарушение на правилата по изготвяне на решение по
чл.235 ГПК и чл.246 ГПК. Новите правни изводи може да направи само въззивната
инстанция по пътя на инстанционния контрол.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че липсват основания за изменение на
постановеното решение в частта, за присъденото в полза на адвоката на ищеца
адв.възнаграждение в размер на 210лв.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх.№ 118958/03.04.2025г. подадена от
адвокат-представител на И. Х. А. (Ищец), за изменение на решение № 4431/14.03.2025г.
постановено по делото в частта на разноските, като се присъди допълнителен адв.хонорар за
2
разликата над присъден размер от 210,00лв. до поискан пълен размер от 800,00лв.по реда на
чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАдв.(в полза на адвоката), на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3