Решение по дело №453/2021 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 46
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20211250200453
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Сандански, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200453 по описа за 2021 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ******/*****., издадено от Началник РУ
към ОДВ МВР – ***, РУ - ***, с което на жалбоподателката А**. Д.****, ЕГН – **********,
с адрес – гр. *****, с адрес за призоваване – гр. **** у л.“**“ № **- чрез **, за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и е
наложено административно наказание “ГЛОБА в размер 500/петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е направено искане
за неговата отмяна, като незаконосъобразно, мотивирана с твърдението на жалбоподателя,
изложено в допълнение към жалбата от процесуалния и представител, че са налице
несъответствия с фактическата обстановка, както и налични съществени процесуални
нарушения. Иска се от съда да отмени атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – ****, ТО - ***, редовно
и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище
по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал.2 пр.1 от ЗАНН и срещу
правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. Процесното
НП съдът приема, че е редовно връчено на жалбоподателя на 16.07.2021г., а жалбата срещу
същото е подадена чрез АНО до РС – ***– на 21.07.2021 /******, т.е. в преклузивния
седмодневен срок. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство
процесуално допустимо.
1
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и
направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На ****г. длъжностни лица при РУ – **** - актосъставителят Г.Г., в присъствието
на свидетеля В.Ц., съставил на жалбоподателката АУАН № *****затова че на същата дата –
29.05.2021г. около 17.54 часа в гр. **** по ул.“**** в посока ул.“****н“, в района на ГУМ,
управлява собствения си лек автомобил марка „Джип Чероки“ с рег. № ****, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, а именно 0,68 промила на хиляда. Пробата е
извършена на място от контролните органи с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“ с
фабричен номер AESK 0287, който отчел положителен резултат, а именно 0,68 промила на
хиляда с пореден номер на пробата 2843, отчетено и показно на водача от издишвания му
въздух в техническото средство. Показанието на уреда е било видяно от водача –
жалб.А.*********., и на същата бил издаден и талон за медицинско изследване на кръвта №
0007724. От изготвената химическа експертиза № ********г. е установено наличие на
алкохол 0,55 промила на хиляда. Актът за административно нарушение бил съставен на
място, предявен е на жалбоподателката, същата го разписала без възражения. В
законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от жалбоподателката.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение,
Началник РУ към ОДВ МВР – ****, РУ - *** издал атакуваното Наказателно постановление
№ *****г., с което на жалбоподателката А*****., ЕГН – **********, за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 500/петстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото
писмени доказателства, от показанията на актосъставителя Г. и на свидетеля по акта Ц.,
които потвърждават констатациите, отразено в акта за нарушение.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл.281 от НПК писмени
доказателства по делото, като прецени относимостта им към предмета на доказване в
производството и взаимната кореспонденция между тях.
Съдът даде вяра на показанията на полицейските служители, които са категорични, че
към момента на проверката жалбоподателката е извършила вмененото и административно
нарушение.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени от
компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН, актът е предявен лично на нарушителя и подписан от него.
Съдът намира, че при установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя са спазени изисквания на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно разпоредбата на чл.3а, т.2 от цитираната Наредба, концентрацията на алкохол
в кръвта се извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване, а не с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта посредством
измерването му в издишания въздух, в случаите когато лицето не приема показанията на
2
техническото средство. В процесния случай, видно от вписаното в приложения талон за
изследване, жалбоподателят саморъчно е вписал, че не приема показанията на техническото
средство. Безспорно установено е, както от свидетелските показания, така и от писмените
доказателства, че поради тази причина жалб.Д. е била придружена от полицейски служител
за вземане на кръвна проба, на която е било проведено химическо изследвано, установило
концентрация на алкохол 0,55 промила. Въпреки това, в нарушение на чл.3а, т.2 от
Наредбата за меродавен е бил приет резултатът от изследването с техническото средство –
Дрегер Алкотест, който е бил вписан в наказателното постановление и въз основа на тези
факти, жалб.Д. е била санкциониран за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а именно, че
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда. Същевременно, съгласно заключението от изготвения по делото Протокол за
повторно химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в изпратената за
изследване кръвна проба /контролна/, взета от жалб.А****** се установява наличие на
алкохол /етанол/ в концентрация 0,45 промила на хиляда. Тези именно резултати не са били
взети предвид съгласно изискванията на Наредбата от проведеното повторно химическо
изследване, съгласно което е била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,45
промила. В допълнение към изложеното, налице са и твърдяните от жалбоподателя
нарушения при вземане на пробите за извършване на химическото изследване. Ненадлежно
установената концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, вписана в НП, води до
незаконосъобразното му санкциониране за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не се доказва по безсъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства.
Поради изложените доводи, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде отменено.
Видно от приложения в кориците на делото договор за правна защита и съдействие
/л.28 от делото/, по делото са били направени разноски от жалбоподателката А*****,
представляващи адвокатски хонорар в размер на 500/петстотин/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният чрез адвоката
си е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 500 лева, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски
от жалбоподателя, но не в пълния претендиран размер, предвид обстоятелство, че делото не
е с фактическата и правна сложност, както и броя на проведените съдебни заседания,
поради което и съобразявайки Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счете, че претенцията е
основателна в размер на 300/триста/ лева.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно, в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е РУ – Сандански към ОДМВР – Благоевград
/като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР
3
Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен
съд/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2*****., издадено от Началник РУ към
ОДВ МВР – *****, РУ - Сандански, с което на жалбоподателката А******, ЕГН –
**********, с адрес – гр. *****, ул.“******, с адрес за призоваване – гр. ***** ул.“***“
№ 18А- чрез адв******, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и е наложено административно наказание “ГЛОБА в
размер 500/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА РУ – **** към ОДМВР – *** , да заплати на А*********., ЕГН –
**********, с адрес – гр. ***, ул.“***“ **, сумата от 300(триста) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4