РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. К., 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Търговско дело №
20231500900013 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част Четвърта „Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване
на производство по несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Делото е образувано по молба вх. № 2886/30.06.2023 г. на „**“ ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „**“ № 12, представлявано от
ликвидатора Е. И. Д., с адрес за кореспонденция: гр. С., кв.**, ул. „**“ № 39.
В молбата се сочи, че по искане на кредитор на дружеството – „**“ АД, в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията е вписана ликвидацията му, като с акт за
назначаване на ликвидатор № **/10.11.22 за ликвидатор на "**” ЕООД /в ликвидация/ е
назначен Е. И. Д.. Едноличният собственик и управител на дружеството е починал.
На 06.12.2022 г. била публикувана покана до кредиторите в ТР, като уведомени били
НАП и НОИ. Срокът на поканата изтекъл на 06.06.2023 г., като единственият кредитор,
който предявил вземане в законоустановения срок бил „**“ АД в размер на 147 000 лева.
След извършено проучване и издирване собствеността на дружеството от страна на
назначения ликвидатор било установено, че дружеството не разполага с активни банкови
сметки. Установен бил единствено актив, представляващ недвижим имот: Поземлен имот с
построена промишлена сграда с адрес: гр. К., ул. „**“ № 5, върху който била наложена
възбрана от НАП. След сдобиване с акта за собственост, актуални скици и данъчна оценка
/със задължения/, била изготвена оценка на имота и същият предложен за продажба.
Предлаганата цена на имота била формирана, освен от пазарната оценка и от известните
1
задължения на дружеството към НАП в размер на 100 000 лева, към Местни данъци и такси
Кюстендил в размер на 6 000 лева и вземането на кредитора, предявил вземане в
законоустановения срок – „**“ АД в размер на 147 000 лева, като се подчертава, че
посочените стойности са приблизителни поради ежедневното начисляване на лихви.
Продажба на имота не се осъществила поради нисък интерес на евентуални купувачи,
провокиран от наложената възбрана от НАП и висока цена на предлагания имот.
Подчертава се, че дружеството не е в състояние да изплати изискуемите по-горе суми
поради липса на парични средства, приходи и ликвидни активи, като се изтъква, че
затрудненията на дружеството не били временни.
Прави се искане за констатиране на неплатежоспособността на търговеца и
определяне началната й дата, откриване производство по несъстоятелност, и обявяване на
дружеството в несъстоятелност.
В молба допълнение вх. № 4314/25.10.2023 г. се конкретизират подробно кредиторите
и вида и размера на вземанията им, а именно: „**“ АД с вземане по договор за банков
инвестиционен кредит № 0187/203/12122016/12.12.2016 г. в общ размер 156 909,37 лева към
30.06.2023 г.; НАП с публично вземане в размер общо 99 216,16 лева към 30.06.2023 г. и
Община Кюстендил, ДМП с публично вземане в общ размер 6 487,50 лева към 30.06.2023 г.
Към молбата и подадената допълнително молба вх. № 4314/25.10.2023 г. са
приложени изискуемите се от чл. 628, ал. 1 и ал. 3 от Търговския закон документи, а именно:
опис и оценка на активите и пасивите на дружеството към дата на подаване на молбата
30.06.2023 г.; списък на кредиторите с посочване на адрес, вид, размер и обезпечение на
вземанията; встъпителен баланс към 07.06.2023 г.; опис на пасивите на дружеството към
дата на подаване на молбата 30.06.2023 г.; уведомление по реда на чл.78 от ДОПК до НАП.
От представените документи се установява, че „**“ ЕООД /в ликвидация/ има трима
кредитори, а именно: „**“ АД с вземане по договор за банков инвестиционен кредит №
0187/203/12122016/12.12.2016 г. в общ размер 156 909,37 лева към 30.06.2023 г.; НАП с
публично вземане в размер общо 99 216,16 лева към 30.06.2023 г. и Община Кюстендил,
ДМП с публично вземане в общ размер 6 487,50 лева към 30.06.2023 г.
По делото е прието заключение с вх.№ 827/21.02.2024г. и допълнително заключение с
вх.1264/18.03.2024 г. по назначената съдебно - икономическа експертиза, изпълнена от
вещото лице М. В..
Въз основа на извършените проверки, вещото лице е установило следното:
Коефициентът на обща ликвидност за 2016 г.: 71/16 = 4,4375; Коефициентът за бърза
ликвидност за 2016 г. : 11/16=0,6875; Коефициентът за незабавна ликвидност за 2016 г. е:
1/16= 0,0625; Коефициентът за абсолютна ликвидност за 2016 г. е: 1/16= 0,0625;
Коефициентът на обща ликвидност за 2017 г.: 21/140 = 0,15; Коефициентът за бърза
ликвидност за 2017 г.: 13/140 = 0,09259; Коефициентът за незабавна ликвидност за 2017 г. е:
6/140= 0,04286; Коефициентът за абсолютна ликвидност за 2017 г. е: 6/140= 0,04286.
Съгласно публикуваните в Търговски регистър годишни финансови отчети на
2
дружеството: Задължения към 31.12.2016 г. - 222 000 лева; Задължения към 31.12. 2017 г. -
258 000 лева; Задължения към 31.12.2018 г.- 241 000 лева /намалели са задълженията към
персонала и няма осигурителни задължения/,
От наличните данни експертът е установил неплатени задължения по Договор за
инвестиционен кредит в размер на 119 000 лева, в т. ч. главница от 30.10.2019 г. и неплатени
данъчни задължения в размер на 51 000 лева. Съгласно допълнителното експертно
заключение се установява, че декларирани и неплатени задължения към бюджета са общо
105 185,81 лева. /главница 64 579,80 лева. и главница -40 606,01 лева./, както и неплатени
задължения по Договор за инвестиционен кредит - 119 000 лева, в т. ч. главница от
30.10.2019 г. Първото неплатено задължение е към НАП по подадена декларация - образец 6
№100021703000518/27.3.2017 г., като плащанията са дължими до 27.3.2017 г.
Относно активите на дружеството е отчетено, че „**“ ЕООД /в ликвидация/ разполага
с дълготрайни активи, с които не може да покрие посочените в годишния финансов отчет
задължения. В допълнителното заключение е посочено, че съгласно предоставените от ТД
на НАП данни, дружеството има големи по размер задължения, които и към 07.03.2024 г. не
са покрити. Задълженията са отразени като такива в ГФО.
Относно финансовите показатели на дружеството вещото лице е установило, че
коефициент на финансова автономност за 2017 г. е - 84/258= -0,3256; коефициент на
задлъжнялост за 2017 г. е 258/-84= -3,07; коефициент на финансова автономност за 2018 г. е
28/241= 0,1162; коефициент на задлъжнялост за 2018 г. е 241/28= 8,607
По данни от ГФО за 2017 г. „**“ ЕООД /в ликвидация/ има касова наличност в
размер на 6 000 лева. Към датата на изготвяне на експертното заключение няма данни и не
може да се установи касова наличност.
Към 31.12.2016 г. са посочени вземания към трети лица в общ размер на 10 000 лева,
към 31.12.2017 г. - 7000 лева и към 31.12.2018 г. - няма данни.
Относно извършваните от дружеството плащания към кредитори вещото лице сочи,
че към НАП има дължими плащания от 2017 г., а към банкова институция по Договор за
ипотечен кредит - дължима главница от 30.1.02019 г.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност,
поради неплатежоспособност на търговско дружество „**“ ЕООД /в ликвидация/.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон, производство по несъстоятелност може
да се открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие
на определени материалноправни предпоставки.
Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/
търговци /съгласно чл.607а от ТЗ/, с изключение на търговец - публично предприятие, което
упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон /чл.612 ал.1 от ТЗ/; 2/
3
неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито
производство по несъстоятелност /чл.610 от ТЗ/, включително починали и/или заличени в
търговския регистър /(чл.611 ал.2 от ТЗ/; 3/ починал или заличен ЕТ – чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/
лице, което прикрива търговска дейност, чрез неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и
5/ сдружения и фондации /чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ/. В конкретния случай „**“ ЕООД /в
ликвидация/ е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява
търговец по формата си.
Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност,
съгласно чл. 625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът, съответно ликвидатора; 2/ кредитор, притежаващ
изискуемо парично вземане по чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/
Националната агенция за приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане и 4/
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за
повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
По настоящото дело молител е ликвидатора на „**“ ЕООД /в ликвидация/, поискал
откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството, за което е открито
производство по ликвидация, т.е. същият има качество на легитимирано лице .
Установената активна легитимация на молителя налага съдът да обсъди останалите
предпоставки за основателност на искането за откриване на производство по
несъстоятелност, а именно - налице ли е състояние на неплатежоспособност и кога е
настъпила.
Материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност
са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния
на длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички видове
длъжници, и 2/ свръхзадълженост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите
търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с ограничена отговорност,
акционерни дружества и командитни дружества с акции.
В разглеждания случай молителят поддържа наличие на основание за откриване на
производство по несъстоятелност, изразяващо се в неплатежоспособност. Съгласно чл. 608,
ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1/
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно
държавно вземане, или 4/ задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
4
Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която
съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че
той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите, води до извода, че за да бъде налице неплатежоспособност,
имущественото състояние на длъжника следва да се характеризира с трайна невъзможност
на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
В чл. 608, ал. 3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4
на чл.608 от ТЗ са предвидени още две презумпции за наличие на състояние на
неплатежоспособност, съответно - предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови
отчети за последните три години, както и неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.
Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице към момента на
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по
необходимост предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на
дейността на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето.
По делото е прието заключение по назначена съдебно- финансова икономическа
експертиза – основно и допълнително, в които са изследвани счетоводните показатели на
длъжника, като от съществено значение са анализираните коефициенти за ликвидност и за
финансова автономност на молителя. Така, в решение № 115 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.
№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че съдът следва
да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под
единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на
длъжника, като обективно състояние. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не
е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни.
Коефициентите за ликвидност са количествени характеристики на способността на
дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи.
Ликвидността не е статична величина и следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно
се променя, поради непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици,
банки и др., както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като при него
предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
5
В конкретния случай, коефициентите за обща ликвидност за 2016 г. е 4.4375, а за 2017
г. е 0.15. Коефициентът за бърза ликвидност за 2017 г. е 0.6875, а за 2017 г. е 0.09259.
Коефициентът за незабавна ликвидност за 2016 г. е 0.0625, а за 2017 г. е 0.04286.
Коефициентът за абсолютна ликвидност за 2016 г. е 0.0625, а за 2017 г. е 0.04286.
Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост на
дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова автономност е
равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска. Коефициентът
на финансова автономност на дружеството за 2017 г. е - 0.3256, а за 2018 г. е 0.1162.
Коефициентът за задлъжнялост за 2017 г. е -3.07, а за 2018 г. 8.607.
При наличните данни може да се заключи, че към 27.03.2017 г. „**“ ЕООД /в
ликвидация/ не е било в състояние да поеме плащанията на текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи, парични средства и краткорайни инвестиции, както и че
същото е било в зависимост от кредитори. Дружеството е имало вземания към трети лица
към 31.12.2016 г. в размер на 10 000 лева, а към 31.12.2017 г. в размер на 7 000 лева. Вещото
лице отчита, че към 31.12.2018 г. няма данни за вземания към трети лица. Предвид липсата
на каквито и да било налични парични средства и краткотрайни материални активи на
дружеството за покриване на краткосрочните задължения на предприятието, както и
констатираната от експерта липса на плащания към трети лица при налични задължения, се
формира извод, че затрудненията на дружеството към 2017 г. са били не само трайни, но и
необратими. Гореизложените цифрови показатели, ведно с обстоятелството, че понастоящем
не се установява търговецът да разполага с дейност и имущество, с които да преодолее
влошеното финансово състояние, сочат, че състоянието на длъжника понастоящем е дълбоко
и необратимо и е налице обективното състояние на неплатежоспобност.
Липсата на данни за последващия период не дават основание да се формира различен
извод от така направения, освен за наличие на хипотеза на влошаване на финансовото
състояние на дружество, което е спряло дейността си, няма никакви материални активи, не
разполага със свободни парични средства и краткосрочни вземания към настоящия момент,
а размерът на публичните му задължения възлиза на 241 000 лева. Според съда, данните по
делото очертават извод, че дружеството е декапитализирано и това му финансово състояние
има траен и необратим характер.
Всичко изложено води до заключението, че, както в минал период, така и към
настоящия момент, „**“ ЕООД /в ликвидация/ е в състояние на трайна невъзможност за
изпълнение на паричните си задължения. Следва да се приеме за установено състояние на
неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което изисква съдът да определи
началната дата на това състояние.
В Търговския закон липсва регламентация относно критериите за определяне на
началната дата на неплатежоспособността. В съдебната теория се приема, че началната дата
на неплатежоспособността следва да бъде най-ранно установената по делото дата, към която
са налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо
финансово затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна практика по въпроса за
6
началната дата на неплатежоспособността преодолява становището, че това е датата на
последното плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели плащанията/, като
приема, че „неплатежоспособността“ представлява трайно и обективно икономическо
състояние на длъжника за невъзможност за плащане/погасяване на задълженията/ към
всички кредитори. Счита се, че началната дата на неплатежоспособността следва да се
определи не според датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на
последното погасяване на задълженията /последното извършено плащане към определен
кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като се вземе
предвид онова спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно
състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Началната дата на
неплатежоспособността трябва да бъде израз на последваща, бъдеща, трайна и обективна
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си /в този смисъл е напр. решение
№90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК8. Следва да се
има предвид и, че съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията
на отделни кредитори.
Съдът счита, че в настоящия случай като начална дата на неплатежоспособността
следва да се приеме датата 27.03.2017 г., когато дружеството е преустановило плащанията си
към ТД на НАП, която представлява израз на трайното и обективно състояние на
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. В този смисъл са констатациите и
изводите на вещото лице в приетото заключение.
Относно наличието на средства за покриване на началните разноски:
С оглед отразеното в заключението на изслушаната СФИЕ относно липсата на
свободни налични парични средства или бързо ликвидни активи на „**“ ЕООД /в
ликвидация/ и предвид необходимостта от извършване на съответните действия по ТЗ в
производството по несъстоятелност, с определение по чл. 629б от ТЗ съдът е определил
сумата 5 000 лева, която трябва да бъде предплатена за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност. В указания срок, с молба от 27.06.2024 г. "**" АД, с
данни по делото, че това ТД е кредитор е представило доказателства за внесена по сметка
на КнОС сумата от 5 000 лева. за покриване на началните разноски, поради което следва да
се постанови решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Относно съдържанието на решението за откриване на производство по
несъстоятелност:
С решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ съдът следва да назначи временен синдик.
Съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначен Т. Н.
Н., ***, С., ул. **, бл. **, ет. 12, ап. 67, тел. **, вписан в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от
Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към
датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от
7
ТЗ.
Като взе предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния
синдик по ТЗ, включително по чл. 668 от ТЗ, съдът намира, че на временния синдик следва
да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 200 лева, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за
изменение на размера на възнаграждението.
С § 36 от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн., ДВ, бр.
66/01.08.2023 г./ са отменени разпоредите на чл. 669 – 672 от ТЗ /"Първо събрание на
кредиторите"/, като съгласно § 99 от ПЗР на ЗИД на ТЗ, заварените висящи производства по
несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго.
С оглед на горното, независимо че молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на 30.06.2023
г., т. е. преди влизане в сила на този ЗИД на ТЗ, съдържанието на решението по чл. 630, ал. 1
от ТЗ следва да отговаря на приетите изменения. Поради гореизложеното свикване на първо
събрание на кредиторите не се дължи с решението за откриване на производството по
несъстоятелност.
С горецитирания ЗИД на ТЗ в чл. 630, ал. 1, т. 5 от закона се предвижда в решението
на съда за откриване на производството да се укаже срокът за предявяване на вземанията,
като това кореспондира със задължението по чл. 24, § 2, б. "з" от Регламент (ЕС) 2015/848 на
Европейския парламент и на Съвета относно производството по несъстоятелност. С оглед на
горното, с решението следва да бъдат указани сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от
ТЗ.
С оглед обстоятелството, че по отношение на длъжника е открито производство по
ликвидация, следва да бъде съобразена нормата на чл. 272а от ТЗ. Според ал. 1 на посочения
текст от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност
производството по ликвидация на дружество в ликвидация се спира; производството по
ликвидация се прекратява от датата на влизане на решението по чл. 630 в сила; с решението
за откриване на производството по несъстоятелност съдът обявява дружеството-длъжник в
несъстоятелност по чл. 630, ал. 2, съответно по чл. 632, ал. 1.
Предвид горепосоченото, с настоящото решение следва да се постанови спиране на
производството по ликвидация, като се постанови решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ и се обяви
и несъстоятелността на длъжника. Прекратяване на дейността не следва да се постановява,
тъй като тя вече е прекратена и дружеството е в процедура на ликвидация, която се спира.
Воден от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „**“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „**“ № 12, представлявано от ликвидатора Е. И.
Д..
8
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „**“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „**“ № 12, а именно -
датата 27.03.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „**“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „**“ № 12.
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЛИКВИДАЦИЯ по отношение „**“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „**“ № 12 на
основание чл. 272а, ал. 1 ТЗ от датата на решението за откриване производство по
несъстоятелност.
НАЛАГА общи възбрана и запор върху имуществото на „**“ ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „**“ № 12.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „**“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „**“ № 12
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Т. Н. Н., ***, С., ул. **, бл. **, ет. 12,
ап. 67, тел. **, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и
обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да
представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Т. Н. Н.,***, С., ул. **, бл. **,
ет. 12, ап. 67, тел. ** в размер на 1 200 лева /хиляда и двеста лева/ месечно, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за
изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от
датата на получаване на препис от настоящето решение.
УКАЗВА, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания
пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на
решението за откриване на производството по несъстоятелност.
9
УКАЗВА, че съгласно чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на
предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред, както и че след изтичането
на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност не могат да се предявяват.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в Търговски регистър при Агенцията по вписванията по
партидата на „**“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
К., ул. „**“ № 12.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София, в
седмодневен срок от датата на вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.
След влизане в сила на настоящето решение да се изпрати заверен препис от същото
на Агенцията по вписванията на основание чл. 272а от ТЗ за прекратяване на
производството по ликвидация на „**“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. К., ул. „**“ № 12.
Препис от решението да се изпрати на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
10