№ 6894
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110143807 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на
/ФИРМА/ (с предишно наименование /ФИРМА/), с която
срещу Р. Р. Р., са предявени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.92,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземания на
ищеца, за сумата от 69,73 лева, представляваща дължими и
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 05.09.2019 г. до 04.11.2019 г.
по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен
номер +359********* от 28.07.2016г. и допълнително
споразумение към договора от 26.11.2018г., ведно със
законната лихва за периода от 14.12.2021 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането и сумата в размер на 251,63 лева,
1
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, ведно със законната лихва за периода от
14.12.2021 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
13.01.2022 г по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71514/2021 г. по
описа на СРС, І ГО, 45 състав.
С исковата молба ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало договорно правоотношение по
Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
+359********* от 28.07.2016г. и допълнително споразумение
към договора от 26.11.2018г. Твърди, че е изправна страна
по договора, както и че ответникът му дължи процесната
сума за ползване на мобилни устройства за два
последователни месеца, а именно за м. 10 и м. 11.2019 г., за
което задължение били издадени фактури №
7294844/05.10.2019г. и № **********/05.11.2019г., която била
в общ размер на 82,05 лв., със сторнирани с
пропорционално платени от ответника такси до размера на
сумата от 69,73 лева. Поддържа, че по повод
неизпълнението на ответника, прекратил едностранно
сключения между страните договор и начислил неустойка.
Последната била в общ размер на 251,63 лева и
представлявала сбор от сумата от 92, 46 лв. – неустойка за
абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“, представляваща
стойността на 3 месечно абонаментни такси и сумата от
2
159, 17 лв., представляваща неустойка за ползване на
устройство „Honor 8X 64GB Dual Black”.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, чрез назначения му особен представител,
в който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва
облигационното отношение между страните, както и
методиката, по която са начислени процесните суми.
Твърди, че не е използвал услугата, предоставяна от ищеца.
Поддържа, че претендираните неустойки са прекомерни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът Р. Р. Р., редовно
призован, не явява, представлява се от назначения му
особен представител – адвокат В., която поддържа отговора
на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените искове са допустими, като предявени при
наличието на правен интерес от легитимна страна в полза
на която е издадена Заповед за изпълнение на парично
3
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 71514/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по
чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от съда за
предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че между страните е валидно сключен
договор за далекосъобщителна услуга, изпълнение на
задълженията си по договорите размера на вземанията и
тяхната изискуемост.
От приетия по делото договор за мобилни услуги от
28.07.2016г. с предпочетен номер + +359********* се
установява че между страните са били налични договорни
отношения по договор за далекосъобщителна услуга,
подновен с допълнително споразумение от 26.11.2018г.
сключен за срок от 24 месеца до 26.11.2020г. за абонаментен
план „Тотал“, с размер на месечната абонаментна такса от
36,99 лева, като по договорен абонамент за мобилен номер
+359********* на ответника е предоставено и устройство
HONOR 8x 64GB Oual Blask, с отстъпка от стандартната
цена, видно от раздел II, т.1 от допълнително споразумение
от 26.11.2018г., както следва – стандартна цена на
4
мобилното устройство без абанамент от 659,90 лева, а
лизингова цена с избрана от абоната програма „Тотал“ е
279,99 лева.
Изслушаната по делото съдебно техническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съотносима на останалия, приет по делото доказателствен
материал, установява, че на абоната, за процесния период
на потребление от 05.09.2019г. до 04.11.2019г. са
предоставени за номер +359********* 550 минути за
разговори към държави в ЕС, международна зона 1,2 и
Балкани, 40000.00 МВ мобилен интернет на максимална
скорост в Б., 14200.00 МВ мобилен интернет на
максимална скорост в зона на ЕС, 3 кратки текстови
съобщения /SMS/, 46 минути разговори в мрежата на
ищеца, 238 минути разговори към други национални
мобилни мрежи, 4 минути разговори с фиксирани мрежи, 2
минути разговори към номера 0700/0800/00800 и плащания
на стойност 12,18 лева към услугата Google Play Store чрез
ищеца. Вещото лице е установило, че за периода от
05.09.2019г. до 04.11.2019г. абонатът е имал достъп и е
реализирал потребление в мрежата и услугите,
предоставени от ищеца, със следните изключения: в
периода от 05.09.2019г. до 25.09.2019г. абонатът е бил със
спрени изходящи услуги заради неплатени задължения, от
25.09.2019г. до 30.09.2019г. абонатът е бил със спрени
входящи и изходящи услуги заради неплатени задължения
и от 28.10.2019г. абонатът е бил със спрени изходящи услуги
5
заради неплатени задължения.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
установява, че процесните фактури с №
**********/05.10.2019г.; № **********/05.11.2019г.; №
**********/05.12.2019г. и № 7298907/05.01.2020г. са издадени
за периода от м.09.2019г. до м.12.2019г. Стойността на
фактурите е 321,36 лева, като за текущо потребление е
фактурирана сума по четирите фактури от 3336,68 - 12,32
лева, или сума в размер на 321,36 лева. Съответно по
фактура № **********/05.10.2019г. е начислена сума за
разговори и месечни абонаментни такси в размер на 31,05
лева с ДДС, с падеж до 20.10.2019г.; по фактура №
**********/05.11.2019г., за отчетен период от 05.10.2019г. до
04.11.2019г. е начислена сума за разговори и месечни
абонаментни такси в размер на 50,99 лева с ДДС, платима
до 20.11.2019г. По тези две фактури не е установено
плащане на общата сума от 82,05 лева, като ищецът е издал
кредитно известие № **********/05.12.2019г., с което е
извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата в
размер на 12,32 лева с ДДС за върнати на ответника
пропорционално начислени такси при сключване на
абонамента, и е отразено в незаплатените суми в размер на
82,05 лева за предходните два периода, при което
задължението на ответника се сторнира до размера на
сумата от 69,73 лева. Впоследствие поради неплащане на
задължението ищецът е прекратил предсрочно договора,
като е издал фактура № **********/05.01.2020г. на стойност
6
321,36 лева, от които сумата от 69,73 лева за незаплатени
далекосъобщителни услуги и сумата от 251,65 лева,
представляваща договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. Вещото лице е установило, че по
договора за абонаментен план „Тотал“ 36,99 лева с ДДС, без
ДДС 30,82 лева за мобилен номер 35895624744 е начислена
неустойка в размер на 92,46 лева, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, като е
начислена и сумата от 159,17 лева, представляваща
неустойка за ползване на устройство HONOR 8x 64GB Oual
Blask, представляваща част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща
на оставащия срок от договора.
Съдът приема исковете за основателни, като доказани
по основание и размер.
От съвкупния доказателствен материал по делото,
съдът намира, че се установи наличието на договорни
правоотношения между страните, доставянето на
далекосъобщителните услуги, както и размера на сумите по
фактурите. Съответно т. 23, б. "б" и "в" от Общите условия
предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент,
който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги,
7
представляваща сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27
от Общите условия е предвидено при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги да се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител –
страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В
случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок,
/ФИРМА/“ *** има право да ограничи и/или спре достъпа
на потребителя до услуга/услугите, с изключение на
достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане
на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. "в" от Общите
условия „/ФИРМА/“ *** има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно съгласно Общите условия.
За да е елемент от същото задължението на ответника
да заплати стойността на потребени далекосъобщителни
услуги, ищецът следва да установи реалното им
предоставяне за процесния период. Задължението за
8
абонаментни такси в размер на 61,64 лева без ДДС е
дължимо и без налично потребление. Представените
фактури не са подписани от получателя на отразената в тях
облагаема доставка. Същите съставляват частен
удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна
информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен
счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е
носител на информация за регистрирана за първи път
стопанска операция. Данъчната фактура е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно
събитие и начислен данък, която следва да се цени
съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите
не установява осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на
нейната стойност, но предвид обстоятелството, че
фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на
процеса, а ответникът оспорва доставянето на
далекосъобщителните услуги и техния размер то съдът
допусна изслушване на съдебно-техническа експертиза. От
нея се установява, че съобразно избрания абонаментен план
и допълнително споразумение, сключено между страните от
26.11.2018г. на ищеца са доставени услуги, реално ползвани
в рамките на плана, като на практика сумата от 69,73 лева
представлява месечните абонаментни такси, които са
дължими и без потребление, доколкото се установи, че
поради неплащане на абоната са ограничени изходящите
9
обаждания. По изложеното съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени и съответно е
възникнало задължението за заплащане на стойността им,
касаещи месечни абонаментни такси и ползвани услуги по
процесния договор.
По отношение на претендираната неустойка: В
разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия /ОУ/,
приложени към заявлението е уредена правната
възможност "/ФИРМА/ Б." да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, когато последният
не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при
условията на т. 19б и т. 19в. В чл. 19б от ОУ е предвидено,
че договорът се прекратява от ищеца, когато абонатът не е
платил дължимите суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ,
която именно хипотеза се установява в производството. От
изслушаната по делото ССчЕ се установи, че по фактура №
**********/05.10.2019г. е начислена сума за разговори и
месечни абонаментни такси в размер на 31,05 лева с ДДС, с
падеж до 20.10.2019г.; по фактура №
**********/05.11.2019г., за отчетен период от 05.10.2019г. до
04.11.2019г. е начислена сума за разговори и месечни
абонаментни такси в размер на 50,99 лева с ДДС, платима
до 20.11.2019г. Следователно ответникът не е изпълнил
основното си задължение да заплати, дължимите във
връзка с договора абонаментни такси. Възражението на
особения представител на ответника – адвокат Т. – В., че
10
неустойката е начислена без основание и че е прекомерна е
неоснователно. Същата е уговорена в договора и по правна
природа има характер на компенсаторна такава. По
отношение на нея съдът следва служебно да направи
преценка, доколко договорната клауза не противоречи на
добрите нрави, което би обусловило нейната нищожност.
Съгласно постановката на ТР № 2014 г. на ОСГТК на ВКС
кредиторът по двустранен договор с продължително и
периодично изпълнение, каквито са процесните, може да
търси неустойка за обезщетяване на вредите поради
настъпило бъдещо разваляне ако такава реално е била
уговорена. Неустойката е компенсаторна по своя характер,
като целта й е да възмезди вредите на кредитора от
прекратяване на правната връзка, за което длъжникът
отговаря. Предвидимата вреда към датата на сключване на
договора за предоставяне на електронни услуги при
предсрочното му прекратяване е нереализирания приход от
ползването на предоставени номера в рамките на срока на
договора. В рамките на срока на договора очакванията на
оператора, който предоставя електронни услуги, са да
получи договорените месечни такси, както и суми над тях
във връзка с друго реализирано потребление. В случаите,
когато тези негови очаквания не се сбъднат по вина на
потребителя, довело до прекъсване на договорната връзка,
клаузата за заплащане на неустойка в рамките на таксите
за остатъка от срока на договора, но не повече от
трикратния размер на дължимите стандарти месечни
11
такси, не може да бъде определена като неравноправна или
противоречаща на добрите нрави, нито като прекомерна.
Неустойката, определяна в рамките на три стандартни
месечни вноски не съставлява по своята същност насрещна
престация от страна на потребителя без насрещен неин
еквивалент от страна на оператора. Тя е насочена към това
да компенсира вредите на оператора, които няма да
подлежат на доказване, като не може да се приеме, че това
съставлява несъответствие с присъщата й функция и
следва да се приеме за установено, че ответника я дължи.
При предсрочно прекратяване поради неплащане,
операторът не може да разчита да получи абонаментните
такси, дължими при изрядно изпълнение до края на
договора, включително и по договора за лизинг, сключен
към договор за мобилни услуги от 28.07.2016г., с клиентски
номер ********* за предпочетен номер +359*********,
доколкото установи се в производството, че ответникът е
взел мобилно устройство HONOR 8x 64GB Oual Blask на
преференциална цена със значителна отстъпка, при
условия, че избере абонаментна програма „Тотал“. При
незаплащане на таксите по абонамента за оператора
възниква правото да начисли неустойка, за да компенсира
вредите от неизпълнената насрещна престация по
заплащане на таксите по абонамента.
Неоснователно е и възражението на ответника за
давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника, който може да се позове на давност, ако в
12
определен период, считано от настъпване изискуемост на
вземането, кредиторът не е предприел действия по
реализирането на вземането. Приложимата погасителна
давност по договори за мобилни услуги и договори за
лизинг е тригодишната давност, защото се касае за
периодични платежи – Тълкувателно решение, постановено
по тълк. дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Софийският районен съд приема, че възражението за
погасителна давност се явява неоснователно. Най-старото
претендирано задължение от страна на ищцовото
дружество е по фактура № **********/05.10.2019г., по която
е начислена сума за разговори и месечни абонаментни
такси в размер на 31,05 лева с ДДС, с падеж до 20.10.2019г.
За да счете, че възражението за давност е неоснователно,
съдът взе предвид, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение първоначално е депозирано пред СРС на
14.12.2021г., когато давността е прекъсната, а впоследствие
е спряла да тече. С оглед това, исковата претенция следва
да се счита предявена на 14.12.2021 г., като от датата на
която е станало изискуемо най-старото задължение до
датата на предявяване на иска, не е изтекла предвидената в
закона тригодишна давност. По изложеното възражението
за давност е неоснователно.
Исковете се установи от изслушаната ССчЕ, че са
доказани и по размер, поради което следва да бъдат
уважени в цялост.
13
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 205,00 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 25,00 лева, 400,00 лева - депозит за назначаване на особен
представител, сумата в размер на 600,00 лева, внесена като
депозит за изслушване на експертизи, като на ищеца следва
да се присъди и заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева, за реалното
заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, са налице доказателства на л.8
от досието по делото. Или общо следва да се присъдят
разноски в исковото производство в размер на 1205,00 лева.
Съдът констатира, че е определил и изплатил по
изготвената ССчЕ, във връзка с възраженията на
ответника, сумата от 50,00 лева от бюджета на съда, която
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде възложена
в тежест на ответника, с оглед изхода на спора.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от "/ФИРМА/" ***, ЕИК
************* срещу Р. Р. Р., ЕГН **********, искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и
14
чл. 422 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, че Р. Р. Р. дължи на
"/ФИРМА/" ***, сумата в размер на 69,73 лева /шестдесет и
девет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
дължими и неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 05.09.2019 г.
до 04.11.2019 г. по Договор за мобилни услуги за ползване
на мобилен номер +359********* от 28.07.2016г. и
допълнително споразумение към договора от 26.11.2018г.,
ведно със законната лихва за периода от 14.12.2021 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, сумата в размер на 251,63 лева
/двеста петдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, ведно със законната лихва за периода от
14.12.2021 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
13.01.2022 г по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71514/2021 г. по
описа на СРС, І ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
"/ФИРМА/" ***, ЕИК *************, сумата в размер на
205,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
15
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
"/ФИРМА/" ***, ЕИК *************, сумата в размер на 1
205,00 лева, деловодни разноски в исковото производство
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на 50,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16