№ 534
гр. София , 22.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500406 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 13.07.2021 г. на ответника Застрахователна компания „Надежда“ АД срещу
разпореждането от 15.12.2020 г. по в. гр. д. № 12526/2020 г. на Софийския градски съд, ІІ-Г състав, с което е
върната въззивната жалба с вх. № 5112532/12.08.2020 г. срещу решението от 14.07.2020 г. по гр. д. № 36569/2017
г. на СРС, 54 състав.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е върнал въззивната жалба, при положение, че указанията му по
разпореждането от 18.11.2020 г. се отнасяли до нередовности на исковата молба, а не на жалбата. Сочи се, че при
неотстраняване на нередовност на исковата молба следвало да се обезсили първоинстанционното решение
съобразно т. 7 от ТР № 2/2004 г. на ВКС – ОСГК.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, както и да му
присъди разноските за частното производство в размер на заплатената държавна такса.
Ищецът Сдружение „Асоциация на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване“, редовно
уведомен, не взема становище по частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба от 12.08.2020 г., подадена по пощата на
7.08.2020 г., на ответника Застрахователна компания „Надежда“ АД срещу решението от 14.07.2020 г. по гр. д. №
36569/2017 г. на СРС, 54 състав, в частта, с което: 1) на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца Сдружение „Асоциация на лицензираните дружества за доброволно здравно
осигуряване“ сумата 4 500 лв., представляваща неплатен годишен членски внос за периода 2013 г. – 2015 г., и
сумата 301,37 лв., представляща законната лихва за забава за периода 30.03.2016 г. – 25.11.2016 г.; 2) ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски за заповедното производство в размер на 102,06 лв. и разноски за
1
исковото производство в размер на 108,83 лв.
С разпореждане от 18.11.2020 г. СГС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в 7-
дневен срок да представи пълномощно за адв. М., чрез която е подадена исковата молба. За указанията на ищеца е
връчено съобщение на 25.11.2020 г.
За да постанови обжалваното разпореждане от 15.12.2020 г., с което е върнал въззивната жалба, СГС е приел,
че в определения срок указанието по разпореждането от 18.11.2020 г. не е изпълнено.
Разпореждането е неправилно. На връщане подлежи въззивна жалба, която е нередовна и нередовностите не
бъдат отстранени в дадения срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, при положение, че съдът е дал ясни, точни и конкретни
указания до ищеца – чл. 262, ал. 2 ГПК. В настоящия случай въззивният съд нито е констатирал нередовности на
въззивната жалба, подадена от ответника по иска, нито е давал указания за отстраняване на подобни
нередовности. При липсата на дадени по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК указания, прилагането на последиците на чл.
262, ал. 2 ГПК се явява лишено от основание. Въззивният съд е дал указания за отстраняване на нередовности, но
не спрямо въззивната жалба, а спрямо исковата молба. Неизпълнението на тези указания не може да има за
последица връщане на жалбата, още повече, че тя е подадена от ответника по иска, а не от ищеца, подал
обездвижената искова молба. В тази хипотеза следва да се процедура според постановките на т. 7 от ТР №
2/2.07.2004 г. на ВКС – ОСГК, а именно – след насрочване на открито заседание да се постанови обезсилване на
първоинстанционното решение.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане се явява неправилно, поради което следва да се отмени.
Въпреки този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат своевременно поисканите разноски
за частното производство, а същите следва да се присъдят от въззивния съд съобразно изхода на въззивното дело.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането от 15.12.2020 г. по в. гр. д. № 12526/2020 г. на Софийския градски съд, ІІ-Г състав,
с което е върната подадената от Застрахователна компания „Надежда“ АД въззивна жалба с вх. №
5112532/12.08.2020 г. срещу решението от 14.07.2020 г. по гр. д. № 36569/2017 г. на СРС, 54 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Застрахователна компания „Надежда“ АД за присъждане на
разноски за настоящото частно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2