РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. гр. Хасково, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Нина П. Делчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20235640200719 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №Х-27-18/09.08.2023г. на Началник
на Регионална Дирекция за национален строителен контрол – гр.Хасково, с което за
нарушение по чл.162 ал.4 от ЗУТ и на основание чл.232 ал.10 от ЗУТ на арх.Н. Й. Л. ЕГН
********** от ****** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради
което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и неправилно. Излага
подробни аргументи по същество. Нарушението било, че по проекта за сграда показателят
Кинт надвишава нормативния размер от 3,00. Описаното в НП помещение било едно и също
и представлявало „Кула“ по смисъла на закона – чл.93 ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Архитектурните елементи, каквито били кулите не се считали за „издатини“ и
ограниченията за издатини по чл.86 от Наредбата не се отнасяли за тях. Същите не се
ограничавали, когато заемали не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25
кв.м. и когато били на разстояние не по-малко от 3 м от страничната граница на УПИ. В НП
се сочело, че кулите били отразени и изчислени неправилно като площ поради нарушение на
чл.92 ал.1 от Наредбата. Тази норма била неприложима за кулите, защото регламентирала
издатини, а кулите не били издатини. В конкретния случай достигнатият Кинт бил 2,99.
Нямало нарушение на ЗУТ.
Иска от съда да отмени НП изцяло.
1
Ответникът по жалбата – Началник на Регионална Дирекция за национален
строителен контрол – гр.Хасково чрез гр.експерт оспорват жалбата. НП било правилно и
законосъобразно и като такова следвало да се потвърди изцяло.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. Й. Л. е архитект.
Като такъв, същият изготвил Инвестиционен проект за жилищна сграда –
„Многофамилна жилищна сграда“, за УПИ 13 в кв.326 по Плана на гр.Хасково, поземлен
имот с идентификатор №77195.712.72 по КК с възложител „Ер Билдинг 21“ ООД.
Проектът включвал различни части – Ел.част, ВиК част, Архитектурна част и
т.н.
Същият бил внесен в Община-Хасково и след преценка Гл.архитект на
Община-Хасково издал Разрешение да строеж №189/04.05.2023г./ в адм.преписка/
На 22.05.2023г. по повод цитираното разрешение за строеж била извършена
проверка от св.М. М. – гл.инспектор в РДНСК-Хасково и св.М. Н. - гл.инспектор в РДНСК-
Хасково.
Проверката била документална.
Инспекторите се запознали с цялата преписка по издаденото Разрешение да
строеж №189/04.05.2023г., която включва и проекта за жилищната сграда.
Така установили, при запознаване с Архитектурната част на проекта, че
неправилно е отразена РЗП на Сградата, като помещение с площ от 24,56 кв.метра не било
включено в общата РЗП на Сградата.
Това довело неправилно определяне на показателя Кинт / Интензивност на
застрояване/, който представлява съотношение между РЗП на Сградата и Площта на
парцела, в който се извършва застрояването.
В конкретния случай се получавал Кинт над 3,00 който е над заложената
интензивност на застрояване по ПУП за това конкретно място.
АНО достигнал до извод за нарушение по чл.162 ал.4 от ЗУТ.
Бил съставен Констативен протокол №ХС-РС-189/22.05.2023г.
След това бил съставен АУАН №Х-27/05.07.2023г. в присъствие на
жалбоподателя и връчен лично.
Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на св.М. и св.М.,
както и от представените писмени доказателства в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
2
По делото не се спори за факти, а за права.
Необходимо ли е било в конкретния случай в РЗП на Сградата да се включи
цитираната площ от 24,56 кв.м.?
Разгърната застроена площ /РЗП/ на сграда е легално понятие.
То е определено в §5 т.18 от ЗУТ и представлява - сборът от застроените площи
на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В разгънатата
застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на
сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите,
лоджиите и терасите.
Не е спорно, че невключената площ от 24,56 кв.м. е площ на кула на сградата.
Съгл.чл.92 ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони - над покривната равнина се
допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи, слънчеви фотоволтаични и/или
топлинни преобразуватели и други, ако остават зад равнината, разположена успоредно на
разстояние 70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл.74 ал.2.
Съгл.чл.74 ал.2 от Наредба №7 - Във височината на сградата не се включва
височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45
градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната
повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата
точка на ограждащите стени. В този случай котата на билото не може да превишава с повече
от 4,5 м котата на корниза, стрехата или ограждащата стена, а при вилни сгради - с повече от
3 метра.
В случая са били добавени 70 см., след което изчисляването на площите е
извършено по чл.93 ал.2 от Наредба №7, който предвижда, че не се считат за издатини по
смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи,
разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др. п., когато заемат не повече
от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-
малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот.
Т.е прието е наличие на хипотезата на чл.93 ал.2 от Наредба №7 и по тази
причина площта на кулата от 24,56 кв.м. не е била включена в РЗП на сградата.
От там и Кинт на сградата е определен на 2,99./ при максимално допустим по
ПУП – 3,00 /
Вярно е, че хипотезата на чл.93 ал.2 от Наредба №7 касае площи, които не се
включват в РЗП на сграда, защото не се считат за „издатини“ по смисъла на закона.
Но за да попадне една кула в хипотезата на чл.93 ал.2 от Наредба 7, тя трябва
съгласно ал.1 на същия член, да остава зад равнината, разположена успоредно на разстояние
70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл.74 ал.2.
В случая такива 70 см. е нямало, те са били добавени, за да попадне кулата в чл.93
3
ал.2 от Наредбата и след това нейната площ от 24,56 кв.м. не е била включена в РЗП на
сградата.
Така показателят Кинт е изчислен неправилно на 2,99 / т.е попаднал е в
законовата граница до 3,00 на ПУП за това конкретно място/ но всъщност интензивността на
застрояване е била по-висока – над 3,00, защото числителят на дробта образувана от
съотношението РЗП на Сграда / Площ на парцела става по-голямо число.
Така сградата е проектирана с по-висок Кинт / над 3,00/ от предвидения
максимално допустим по ПУП за това място.
Ето защо съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
Съгл.чл.162 ал.4 от ЗУТ проектантът носи отговорност за проектирането на
строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на
чл.169 ал.1 и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Проектантът предвижда в инвестиционния проект строителни продукти с
характеристики, чиито показатели отговарят на националните изисквания за влагане на
строителните продукти в строежите съгласно наредбата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството на основание чл.9 ал.2 т.5 от Закона за
техническите изисквания към продуктите.
Съгл.чл.232 ал.10 от ЗУТ се наказва с глоба от 1000 до 15 000 лв. проектант,
неизпълнил задължение по чл.162 ал.4 от ЗУТ.
Именно такъв е конкретния случай.
Санкционният текст е определено правилно от АНО.
На жалбоподателят е наложена глоба в размер на 1 000 лв. Това означава, че
АНО е индивидуализирал отговорността при пълен превес на смекчаващите вината
обстоятелства – на минимума от 1000 лв. Това е най-благоприятния вариант за
жалбоподателя. Според съда наказанието е правилно определено по вид и размер.
НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №Х-27-18/09.08.2023г. на
Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол – гр.Хасково, с което
за нарушение по чл.162 ал.4 от ЗУТ и на основание чл.232 ал.10 от ЗУТ на арх.Н. Й. Л. ЕГН
********** от ****** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Хасково, в 14-
4
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
5