Протокол по ВНОХД №1281/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 179
Дата: 17 февруари 2025 г. (в сила от 17 февруари 2025 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20243100601281
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 179
гр. Варна, 17.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова

мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Десислава Ц. В.а
и прокурора П. Ил. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243100601281 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБ.-ПОДС.Н. Ж. Д., редовно призован, явява се лично и с адв.Г. К.,
редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
ЖАЛБ. ГР.ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.И. Н. А., редовно призован, явява се
лично и с адв.В. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ЖАЛБ. ГР.ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.С. М. И., редовно призован, явява се
лично и с адв.Х. Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки за даване ход на делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ
1

Страните заявиха, че нямат искания за събиране на нови
доказателства на този етап.

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че е отменен хода по същество
за провеждане на разпит на пострадалия И. Н. А. намира, че следва да бъде
възобновено съдебното следствие, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И. Н. А., със снета по
делото самоличност.
НАПОМНИ му се отговорността по чл.290 от НК, обеща да говори
истината.
СВИДЕТЕЛЯ И. Н. А.: Аз познавам Н. от много отдавна. Той учеше в
друга паралелка, но бяхме в едно училище. Последния път, той дойде до нас
да ме извика да пушим по една цигара и след това ме накара да отидем зад
един блок, дето не трябва, и ми събу гащите и ме накара да го правим. Аз му
казах, че не искам и той продължи насила. Аз се прибрах у къщи. Той пак
насила зад стадиона ме накара. Там зад блока нищо не сме правили, само туй -
дето ми събу гащите. Аз му казах, че не искам, но той продължи. Това беше
зимата, но не знам коя година. Той ми събу гащите и ме накара да правим, но
аз му отказах. Той ме накара да правим секс. Аз не съм му пипал члена. Той
ми събу гащите и взе да ми пипа моя член. Аз изобщо неговия не съм го
пипал. След това взе да го лапа и не знам какво… после искаше да пушим по
още една цигара и да се прибираме. Аз не му дадох цигара и се прибрах
директно вкъщи и казах на нашите. Той ми каза, че ако кажа нещо, ще ме
хване по улиците и щял да ме пребие до смърт.
Тогава той си вкара члена отзаде на мен. Аз не съм искал да правя
такова нещо, той насила ме накара. Тези неща се случиха три пъти. И трите
пъти беше без мое съгласие. Аз му казах, че не искам, но той ме заплаши с
нож - от малките, джобните ножки, като го допря до гърлото ми. Това стана
вечерта към 8.30 часа. Иначе това става втория път. Аз не съм ходил
доброволно при него, не сме се уговаряли за нищо, изобщо няма такова нещо.
2
Той намери къде живея при баба ми и дядо ми и дойде да вика на вратата.
Извика ме да пушим по една цигара и се прибираме, като аз му казах, че не
искам да правя нищо, но той насила ме накара да правим.
Втория път, пак по същия начин ме намери вкъщи, където живеят
родителите ми и вика да пушим по една цигара. Това става още в началото.
Той като ме извика да пушим, накара ме да пушим по една цигара и аз
му казах, че пушим и се прибираме, защото ми е студено и не искам да правя
никакви работи. Той ме накара насила да отидем зад тоз блок, зад една барака
зеленчукова. Тогава ни видя Борко. След тези случки не съм спирал да ходя на
училище. В училище ми се подиграваха за това, което се случи. Аз се
почувствах страшно обиден и страшно наранен. Вкъщи празнуваме Коледа и
Нова година. Това стана преди Коледа. Не си спомням кога точно стана това.
Не знам колко е един месец като време.
Вторият път като ме извика за цигара, ми мина през акъла, че е само за
цигара, обаче се оказа, че искаше да правим. Той настояваше да правим. Като
отидохме зад блока, той ме дърпа и аз му отказах много пъти. Казах му, че не
искам да го правим, но той каза: „Ще го правим!“ и ме наведе зад една стена и
ми събу гащите.
Ние отидохме зад блока и аз виках за помощ да може някой да ме спаси,
обаче Н.й не ми помогна и близо до една стена зад блока ме наведе и ми събу
гащите. До там отидох насила. Той ме хвана за ръката. Аз тогава бях облечен
със синя блуза и дебел анцуг. Нямах връхна дреха, само с блуза. Беше студено
времето.
Аз виках за помощ, докато правехме това. Борко ни хвана и ни видя със
събути гащи. Борко чу, че викам за помощ.

Съдът намира, че между днес депозираните показания на свидетеля и
тези, дадени на ДП от 19.02.2021 г., които не са бали приобщени към
доказателствения материал в хода на първоинстанционното производство, са
налице съществени противоречия, поради което следва да бъдат приобщени
чрез прочитането им при условията на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, с
ограничението на ал.8 на същата разпоредба.
Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :
3

ПРОЧИТА показанията на свид.И. Н. А., дадени на ДП -т.1, л.31 от
19.02.2021 г.

СВИД.А.: Това, което казах преди малко, е истина. Това, което сега
прочетохте, и то е истина. Той изобщо не ме е питал дали съм съгласен. Не
съм бил съгласен изобщо за това, което прави Н.. Аз мога да чета и да пиша.
Това, което прочетохте, полицайката ми го прочете и аз тогава й казах, че не
съм съгласен с туй, дето е написано.

Съдът ПРЕДЯВЯВА на свид.А. протокол за разпит от 19.02.2021 г. на
л.31 и сл., т.1 от ДП.

СВИД.А.: Май това е моя подпис. /свидетелят посочва подписа под
„свидетел“/.
Това не е вярно, че съм искал да правим секс с Н.. Той ме кара насила
без да ме пита и без да съм искал. Няма как да стане, че аз съм си искал.
Не е вярно това, че и аз съм искал. Последния път, зимата на миналата
година, аз не съм искал да правим секс, той ме накара. Аз Н.га не съм си
искал. Последния път бях изморен и не бях добре.
Аз изобщо не съм го ебал Н.. Не е вярно, че аз съм го ебал. Изобщо не
съм му лапал пениса. Н.й път такова нещо няма да тръгна да го правя. Изобщо
няма да посегна да лапам пенис аз. Той ме е карал да му лапам пениса, но аз
съм му отказвал. Вярно е, че майка ми разбра за тези отношения с Н., докато
говорех с нея по телефона, защото тогава Борис го каза. Аз без да искам бях
на високоговорител по телефона, докато говорех с майка и тя го чу от Борис,
че Н. ме е ебал. После тя ме заведе в полицията да направя жалба.
Аз имам страх от Н.. Това е от много време и ме е страх да не ме
причака някъде. Страх ме е и през деня, и през нощта. Вечер се прибирам със
страх от работа и през деня, като тръгвам за работа, пак със страх. След като
подадох жалбата, Н. постоянно ме следи и ме е заплашвал. Като отивам до
баба ми, аз отивам със страх. Аз го виждам, че е наблизо до мен. Нищо не ми е
правил, но аз постоянно се обръщам и се оглеждам да видя накъде се крие, да
не ме причака някъде по пътя.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
4

АДВ.В.: Представям договор за правна защита и съдействие.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава
ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Смятам, че от проведеното следствие и приобщените
материали по време на първоинстанционното дело, се доказа по безспорен
начин, че подсъдимият е извършил деянията, за които е повдигнато
обвинение.
Ще се спра на показанията на постр.А., като считам, че следва да цените
както тези, дадени в днешно с.з., така и тези, дадени в ДП. Стана ясно, че той е
отишъл в полицията непосредствено след това с майка си да подаде жалба и
няма причина да се смята, че това, което е заявил пред полицията, не е истина.
Стана ясно от днешния разпит, че натрупаното социално напрежение след
случилото се му тежи и се усеща чувство за вина. Това е типично за жертвите,
което ме навежда на мисълта, че заявеното в днешно с.з., че не е извършил
тези действия, за които е говорил пред полицията, не е така. Въпреки това
смятам, че следва да бъде прието, че подсъдимия е извършвал спрямо
пострадалия А. деянието в условията на продължавано престъпление, тъй като
достатъчно ясно става от всички показания на пострадалия, че той изпитва
страх към него и в момента, когато е изнасилен за първи път, заплашен с нож
и от там нататък формата на принуда, макар и не физическа, смятам, че е
налице по отношение на последващите деяния, защото всички сме чели
експертизи в този смисъл и личност с нивото на развитие като неговата, могат
лесно да бъдат накарани да извършат неща само с една по-лека форма на
психическа принуда, след като веднъж вече е породено това чувство на страх,
включително страх за живота, както стана ясно.
Първоинстанционната присъда смятам, че страда от някои недостатъци,
като единият от тях е непосочване броя на деянията, което не е съществено
нарушение, което да доведе до отмяна на присъдата, но моля да измените
същата, като посочите, че на три пъти в периода на лятото на 2020г., и че се
касае за три деяния, извършени от подсъдимия срещу постр.А..
5
Следващият порок, който се забелязва в присъдата е, че при групиране
на основание чл.23 от НК е определен изпитателен срок, т.е. като е решавал
въпроса по чл.66 от НК, първоинстанционният съд е определил изпитателен
срок от 3 години, като не е изложил мотиви защо, при положение, че двете
наказания са 2 години Лишаване от свобода с 4 години изпитателен срок, при
решаване на въпроса по чл.66 от НК е определил по-кратък срок и също така
липсват изцяло мотиви защо не е приложен чл.24 от НК.
Този порок смятам, че представлява процесуално нарушение, което не е
неотстранимо и може да бъде отстранено от въззивната инстанция с
упражняване на правомощията по чл.334 от НПК и не налага отмяна на
присъдата. Моля, ако измените присъдата с Вашето решение, да приложите
чл.23 от НК.
По отношение на наказанията, за да не бъде нарушен принципа
„реформацио ин пеюс“, понеже има жалба само за това да бъде изтърпяно
ефективно от страна на частния обвинител и няма протест, според мен ще
бъде нарушен този принцип с увеличаване на наказанията и може по чл.23 от
НК да бъде определено общо наказание от 2 години Лишаване от свобода,
което съда да реши да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ
режим, каквото е моето искане, но няма основание, според мен, за
увеличаване на наказанието.
В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, като по
отношение на гражданско-осъдителната част предоставям на съда да прецени
дали размера на иска отговаря по справедливост на извършените деяния.

АДВ.В.: Напълно съгласен съм с казаното от представителя на ВОП.
Подробни мотиви сме изложили и във въззивната жалба.
Що се отнася до гр.иск – искам да уточня, че претендираме
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието – 22.06.2020 г. – началото на астрономическото
лято. Считам, че същият е в много занижен размер. На практика едва ли има
сума, която да овъзмезди по някакъв начин пострадалото лице. Както стана
ясно и в днешно с.з., и в момента той се страхува, чувства се унизен и живее в
едно малко населено място, където всички знаят за това, което се е случило. В
този смисъл считам, че постановеното обезщетение от първоинстанционният
съд е силно занижено и моля да бъде определено в по-голям размер.
6

АДВ.Г.: Присъединявам се към становището на представителя на
Окръжна прокуратура – Варна. В съдебно заседание пред
първоинстанционният съд и в молбата съм посочил мотиви защо считам, че
съответното наказание следва да бъде ефективно и затова Ви моля да
постановите съдебен акт, с който да отмените присъдата на ПРС и да
отмените приложението на чл.66 от НК спрямо подсъдимия и да постановите
изтърпяването на наказанието да бъде ефективно.
Моля да уважите гр.иск в пълен размер.

АДВ.К.: Поддържам жалбата и моля да отмените присъдата на
първоинстанционния съд, като неправилна и незаконосъобразна и
постановите нова, с която да оправдаете изцяло подс.Н. Ж. Д. по възведените
му обвинения.
На първо място ще се спра на аргументите, които представителя на
Окръжна прокуратура–Варна посочи за порок на присъдата. Такъв аз не
намирам. Съдът се произнася единствено и само в рамките на обвинителния
акт и се съобразява само с диспозитива на обв.акт и няма как да правораздава
извън обхвата, който е възвела прокуратурата.
По отношение на ефективното изтърпяване на наказанието считам, че
искането е неоснователно, като не се сочат никакви обстоятелства, които да го
налагат, а съответно първоинстанционният съд е изложил подробни
съображения защо приема наложеното наказание да бъде изтърпяно при
условията на чл.66 от НК.
В днешно с.з. настоящият състав на съда придоби преки впечатления
касателно свидетелската годност на пострадалия И. А.. Убеден съм, че има
колебание в обв.теза, което е дало израз и в присъдата на ПРС, а именно, че
подсъдимия е осъществил деянията, за които е привлечен като подсъдим. При
внимателен прочит на разпита на свидетеля-пострадал от 19.02.2021 г. и при
съпоставка с разпита му в днешно с.з. се вижда, че той не притежава тази
стилистика, за да изложи всички тези аргументи. Това прави впечатление, че
той няма реална представа и не знае колко дни представлява един месец, а тук
в разпита на ДП е дал подробно описание, че 3-4 дни след като го е насилил
Н., че последния път е бил еди си кога, а всъщност не сочи ден и месец, в
които това се е случило.
7
От разпита му става ясно по безспорен начин, че е имало доброволно
сексуални отношения, което подсъдимия Н.га не е отричал по делото.
Причината да се стигне до повдигане на обвинение и предаване на съд, е
всъщност случайното узнаване от майката на свид.А., докато той говори с нея
за обстоятелства, за които Борис Георгиев се е шегувал и подигравал с
пострадалия – „Баланчето ли те еба?“. А. заявява, че в цялото село се е
разчуло, че ..„сме се ебали с „Балана“ и го е срам да ходи по улиците, защото
му се смеят, което заяви и в днешно с.з.
В крайна сметка, аз считам, че няма никакви конкретни доказателства,
които да сочат на една категоричност, на която следва да почива присъдата,
касателно извършени от подсъдимия престъпления по чл.157, ал.1 и чл.157,
ал.6 от НК. Вие също положихте необходимите усилия, но аз считам, че няма
как да сте убедени в това, че подсъдимият е виновен и следва да се
кредитират показанията на двамата пострадали, с оглед тяхното психическо и
интелектуално състояние.
Ако все пак не приемете тези наши доводи и съображения за
оправдаването му и по двете възведени обвинения, аз ще моля да приложите
закон за по-леко наказуемо деяние, след преквалификацията му, с
приложението на чл.63, ал.1 от НК, тъй като не е изяснен кой е този
окончателен момент в края на 2020г., доколкото подсъдимият на 22.11.2020 г.
е навършил пълнолетие. Считам, че неизясняването на това обстоятелство не
може да бъде ценено във вреда на подсъдимото лице и спрямо него следва да
бъде приложен по-благоприятен закон.
Предвид изложените съображения аз считам, че обвиненията не са
доказани по един несъмнен и категоричен начин, поради което на първо място
моля за оправдаването на подсъдимия, а алтернативно - за преквалификация
на деянието на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.3 от НПК.

АДВ.В./реплика/: В хода на наказателното производство е изготвена и
комплексна СППЕ, от която е видно, че И. А. може правилно да възприема
фактите и да дава достоверни показания. Също така, дадените свидетелски
показания пред първата инстанция и на ДП пред съдия и в днешно с.з., са на
практика идентични. Единствено в хода на ДП има някакво разминаване, но
както самия пострадал заяви, той не е казал тези неща.

8
ПОДС.Д./право на лична защита/: По принцип искам да кажа, че
всичко е доброволно, а той отрича. Никакви ножове не е имало. Той ако е
викал, то там има и хора.
Аз съм невиновен и доброволно е свършено от първото до последното.
Аз не работя, нито уча. Аз живеех на Кабакум при хазяина ми, бях под наем и
работех при него, но малко ми плащаше и напуснах. След това се прибрах в
Дългопол при нашите.


ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:


ПОДС.Н. Ж. Д.: Невиновен съм за тези деяния.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като след съвещанието счете
делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9