Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 193 07 февруари 2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– БУРГАС, ІІІ - ти състав, в публично
заседание на двадесет и втори януари,
две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар
Ирина Ламбова
като разгледа
докладваното от съдия Чавдар Димитров
административно
дело номер 3112
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „Сънрайс
Хоумс ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София , 1700,
кв. Студентски град, *************************, със законен представител Р.К.,
срещу АУЗД № РА000414/18.09.2019г. на органа по приходите,
издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, служебно, който акт е бил обжалван и съответно санкциониран с Решение № 10/07.11.2019г.
на Началник отдел ПМДТ при Община Созопол.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата
съда жалба. Желае
административния акт да бъде отменен като неправилен - издаден в
нарушение на материалния закон. Твърди още, че се е разпоредил с имота, предмет на
облагане, преди периода, за който му е начислен съответния данък. Представя
доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – началник отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител адв. А.,
оспорва жалбата. Иска нейното отхвърляне. Представя административната преписка,
сред която и следните доказателства, изпратени на самия жалбоподател:
Справка
по лице, с отразяване продажба на процесния имот, представляващ ателие за творческа дейност в гр. Созопол с площ от
27,00 кв. м., както и екранна справка от информационната система за управление
на община Созопол с отразяване по партидата на дружеството жалбоподател, че
партидите на всички бивши негови имоти са закрити. Спорният
АУЗД с доказателства за компетентност на органа по приходите, както и
потвърждаващото го решение.
Административен съд – Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази
събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното:
Жалбата
е депозирана с искане за прогласяване нищожността на оспорения АУЗД, а при
условията на евентуалност за отмяната му. Подадена е в срока по чл.156, ал.5 ДОПК, пред надлежна инстанция от лице което има правен интерес от оспорването,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съдът намира за установено следното:
Оспореният административен акт е издаден на основание декларация по
чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 1103/26.06.2009г. (според екранната справка за задълженията на дружеството
към община Созопол), подадена от дружеството по отношение на недвижим имот,
находящ се в гр. Созопол, ул. **********.
В Акта за установяване на задължение по декларация № РА
000414/18.09.2019г., издаден по отношение на Сънрайс Хоумс ООД е посочено, че
същото дружество е собственик на имота, предмет на акта, находящ се в гр.
Созопол през периода за който са начислени данъчните задължения. С акта са
установени задължения за данък върху недвижими имоти и ТБО, възникнали
вследствие констатирани фактически несъответствия касаещи посочения имот за периода
01.01.2018г. – 31.12.2018г., които дават основание за увеличаване на размера на
публичните вземания както следва с: 81,94 лева ДНИ, ведно със законна лихва в
размер на 08,70 лева към 18.09.2019г., както и и 53,85 лева ТБО, ведно с 5,72
лева законна лихва върху главницата към 18.09.2019г.
Така
постановения АУЗД бил изпратен с обратна разписка (л.24) и съответно получен от
жалбоподателя на 24.09.2019г., като в срок бил оспорен пред началника на отдел
ПМДТУ при Община Созопол.
Със свое решение №10/07.11.2019г. началникът на отдел ПМДТУ при Община
Созопол, разгледал възраженията по същество, излагайки съгласие с доводите в
жалбата, т.е. приемайки я за основателна, заради доказаната като извършена
разпоредителна сделка, с НА №42/17.10.2014г., с която имотът бил отчужден от
патримониума на жалбоподателя. Посочил е в мотивите си, че липсва практически
предмет на оспорване, тъй като при установяване на горните обстоятелства
спорният АУЗД бил „анулиран“.
След изложените мотиви практически съдът констатира 5 бланкови
диспозитива, както следва: Потвърждава, изменя,отменя, обявява за нищожен и
връща преписката със задължителни указания.
Липсват данни за точната дата на връчване на Решението, но най-ранната
възможна дата според съдебния състав е тази, на която е било изготвено
уведомителното писмо до жалбоподателя - 20.11.2019г.. Доколкото жалбата до АС
Бургас е депозирана на 28.11.2019г. съдебният състав приема, че същата е
депозирана в срока за обжалване на АУЗД пред съдебен състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена на основание чл.156, ал.1
от ДОПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и
интерес от оспорването. Доколкото Началникът на отдел МДТ при Община Созопол се
е произнесъл по съществото на спора с нарочен акт - решение, съдържащо мотиви, а
след тях множество противоречиви и бланкетни по съдържанието си диспозитиви,
съдът приема че същият с тези свои процесуални действия практически не е
удовлетворил жалбата на Сънрайс Хоумс ООД с отправено искане за отмяна на АУЗД,
поради което жалбоподателят притежава правен интерес от оспорване на
постановеното решение.
Разгледана по същество процесната жалба се преценя като депозирана против
АУЗД, определящ публични задължения за дружеството жалбоподател за процесния
период, а по същество съдът възприема жалбата за основателна поради следните
съображения:
Оспореният административен акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК
на основание декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 1103/26.06.2009г., подадена от дружеството
- жалбоподател по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Созопол, ул.
Вихрен №32.
На основание чл.1 от ЗМДТ в относимата за спора редакция, „Данъкът се определя върху данъчната оценка
на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ)към
1 януари на годината, за която се дължи.“
Според разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМДТ, „Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.“
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Е. Михова на длъжност Старши инспектор,
орган по приходите , оправомощен със заповед №8-Z-1586/12.11.2015г.
на Кмета на Община Созопол, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на административно-производствените правила, в изискуемата
от закона форма и с необходимите й реквизити. Актът е мотивиран, като в него са
изрично посочени, а в решението постановено от по-горестоящия орган са отхвърлени
със същата конкретика фактическите и правни предпоставки за издаването му, без
обаче изводите изложени в мотивите да са надлежно обективирани в годен да
породи правно действие диспозитив.
Доколкото предмет на съдебно разглеждане е АУЗД, а не Решението на
по-горестоящия орган, следва, че съдът не е в хипотеза да обсъжда и преценя в
детайли това решение. За съществото на спора от съществено значение е
обстоятелството, че в мотивите му се сочи АУЗД да е бил анулиран, а партидата
на имота по декларацията на жалбоподателя да е била закрота, без да се доказва
с конкретика по какъв начин е било сторено това, вкл. дали е извършено от
компетентен орган и в надлежната писмена форма, както и обстоятелството влязъл
ли е в сила такъв по-късно постановен административен акт със сочения правен
ефект, като в същото време от диспозитива на това решение не става ясно дали
производството се прекратява или се преценя законосъобразността на АУЗД и се
постановява акт по същество с противоречив смисъл и значение.
Касателно такаопределеното задължение за ДНИ и ТБО, за данъчен период 01.01.2018г.
– 31.12.2018 година, съдът приема следното:
Задължението за ДНИ и ТБО би произтичало от закона, в случай на наличие
на предпоставките за реализирането му. Правопораждащият го факт е притежанието на недвижим имот от
данъчнозадълженото лице. Доколкото липсва спор относно обстоятелството, че
Сънрайс Хоумс ООД през спорния период не е собственик на недвижимия имот на
територията на Община Созопол и това обстоятелство е регистрирано в
административната система на общината с отразяване, че партидата е била закрита
към 31.12.2014г., то следва, че в конкретния случай липсва основната
материалноправна предпоставка за ангажиране данъчната отговорност на
жалбоподателя.
Съобразно изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в
противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което
жалбата против него е основателна и следва да бъде уважена.
Ирелевантно за спора е
обстоятелството, че данъчната администрация на Община Созопол е отразила в решение
№ 10/07.11.2019г. на Началника на отдел
ПМДТУ, че АУЗД е бил „анулиран“. Доказателства за наличие на валиден,
законосъобразен и влязъл в сила т.е. пораждащ действие властнически акт, както
и за неговия автор не се представят по делото, поради което изложените
твърдения в тази насока остават недоказани. Съгласно разпоредбата на чл.91,
ал.1 АПК „В 7-дневен срок, а когато
органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.“
Вместо да стори това, административният орган, издал оспорения АУЗД
очевидно е предпочел да препрати жалбата и оспорения административен акт на
начлника на отдел ПМДТУ при Община Созопол, което безспорно оборва твърдението
в решението на последния за неговото „анулиране“.
Искане
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски е направено със самата жалба до АС Бургас, като
са представени доказателства (стр.15) под формата на договор за правна помощ и
пълномощно, договорени от страните да бъдат възприемани и като разписка за
извършено плащане в размер на 150,00 лева. Претендирана със списък на
разноските е и сума в размер на 13 лева пощенски разходи, недоказана по
основание и размер. Предвид изхода на спора искането се явява основателно в
размера на направените разходи от 150,00 лева.
В
същото време съдебният състав констатира, че е допуснал пропуск да събере
държавна такса в размер на 50,00 лева от жалбоподателя, представляващ
юридическо лице и същата следва да бъде присъдена в негова тежест с крайния
съдебен акт.
При
този изход на спора разноски в полза на ответния орган не се дължат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „Сънрайс Хоумс ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София , 1700, кв. Студентски град, *************************,
със законен представител Р.К., АУЗД № РА000414/18.09.2019г. на органа по
приходите, при община Созопол, издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК.
ОСЪЖДА община Созопол да заплати на „Сънрайс Хоумс ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София , 1700, кв. Студентски град, *************************,
със законен представител Р.К. направените по делото разноски в размер на 150,00
лева.
ОСЪЖДА „Сънрайс Хоумс ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София , 1700, кв. Студентски град, *************************,
със законен представител Р.К. да заплати на Административен съд Бургас държавна
такса в размер на 50,00 лева за разглеждане на спора по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: