Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........02.2020
г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията,
т.д. № 222/2019 г., по описа на
ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Г.В.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания в
резултат на настъпило ПТП на 22.02.2014 г., в гр. Варна, на бул. “Цар Освободител“
в посока кръстовището на ул. “Пирин“, причинено виновно от водача на л. а. „Мерцедес“ с
per. № ***,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG22113000898615, валидна до 20.03.2014 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 22.02.2014 г. до окончателното
изпащане на задължението, както и сумата от 628.54 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, както следва: 46.40
лв. по талон за платена такса изх. №3046 по КП 2202 на МБАЛ „Св.Ана“, 284.57 лв.
по касови бонове за закупени медикаменти в периода 25.03.2014г. – 30.09.2014г.,
5 лв. за дигитална обработка на диск, 55.20 лв. за билети от БДЖ от
20.10.2014г. и 31.10.2014г., 35.20 лв. по талон за връщане №1074002 и №1074003
на БДЖ, 10 лв. за разписка за спално място №0019585, 11.90 лв. по рецептурна
бланка от от 22.12.2014г. от д-р Мерджанова, 33.90 лв. по рецептурна бланка на
д-р Цанков и касов бон от 04.11.2014г., 97.58 лв. по фактура №**********/09.06.2014г.
и 48.79 лв. по фактура №**********/08.06.2015г.
Ищецът твърди, че на 22.02.2014 г. в гр. Варна, на бул.
“Цар Освободител“ в посока кръстовището на ул. “Пирин“ неизвестен водач на л.
а. „Мерцедес“ с per. № *** навлязъл рязко в лентата на движение на управлявания
от ищеца л.а. „Нисан“ с рег. № ***, като се придвижил от лява в средна пътна
лента. Вследствие на тази маневра л. а. „Мерцедес“ ударил л.а. Нисан“ със
страничната си дясна част. В резултат от удара на ищеца е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на 11 и 12 гръдни прешлени и
бодилестия израстък на 12 гръден прешлен. В причинна връзка с ПТП ищецът е
получил множество посттравматични увреди: увреждане на междупрешленните дискове
в поясния и други отдели на гръбначния стълб с редикулопатия, нарушена
проводимост по двигателните влакна на перонеус в проксималните сегменти,
радикулопатия на L5 двигателни коренчета двустранно, ирадиация по
междуребрията, високо кръвно налягане болки в двете глезенни стави, за които
лекарите не дават положителни прогнози за възстановяване. От описаните
здравословни проблеми и претърпения стрес, ищецът продължава да търпи болки и
страдания, изпитва страх при управление на автомобил, напрегнат и неспокоен е,
страда от неспокоен сън, притеснения и физически болки, ограничени движения в
гърба и кръста. По случая е образувано ДП № 61/2014 г. по описа на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР- Варна, което е спряно срещу неизвестен извършител.
Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG22113000898615, валидна
до 20.03.2014 г. Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция №
L-3554/23.11.2016 г., по която застрахователят е постановил отказ.
В
отговора на исковата молба ответникът поддържа доводи за неоснователност на
предявения иск, тъй като в хода на досъдебното производство не е установено, а
и не са събрани еднозначни и категорични доказателства, че застрахованият
автомобил е участвал в процесното ПТП, при което е пострадал ищецът.
Досъдебното производство е спряно, тъй като не е установено съприкосновение
между двата автомобила, като това прокурорско постановление е потвърдено изцяло
от съда. Междувременно по пр.пр. 8306/2014г. на ВРП е постъпила молба от ищеца,
с която той е заявил желанието си да оттегли изцяло подадената от него жалба
срещу постановлението за спиране. По досъдебното производство са извършени множество процесуални действия, но не са
събрани доказателства, че застрахованият автомобил е участвал в ПТП. В
протокола за ПТП също е посочено, че единият от участниците и ППС са
неизвестни. С оглед изложеното счита, че не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя. В условията на евентуалност твърди,
че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП, поради което поддържа възражение
за съпричиняване. Оспорва твърденията за претърпени неимуществени вреди,
тяхната продължителност и интензитет. Размерът на обезщетението се оспорва като
прекомерен. По претенцията за лихва за забава релевира възражение за изтекла
погасителна давност за периода 22.02.2014 г. – 11.02.2016 г.
В срока по чл. 372, ал. 1
от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която възраженията на
ответника се оспорват като неоснователни. Допуснатите в хода на досъдебно
производство експертизи са дали заключение, че е възможно да е имало съприкосновение
между двата автомобила. Възражението за съпричиняване се оспорва като
неоснователно и недоказано.
В срока по чл. 373, ал. 1
от ГПК не е постъпил допълнителен отговор на искова молба.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №591/ 20.08.2014г., в който
е удостоверен фактът на настъпило на 22.02.2014г. ПТП в гр.Варна, бул.“Цар
Освободител“ до МБАЛ „Св.Ана“ по посока ул.“Отец Паисий“ между неизвестен
участник и л.а. „Нисан“ с рег. № ***, управляван от Г.В.Г., при което
на последния са нанесени телесни повреди: фрактура на 11 и 12 прешлени на
гръбначния стълб.
По повод
произшествието е образувано ДП №61/2014г. по описа на сектор „ПП-ОД-МВР-Варна“,
което е спряно с влязло в сила Постановление от 29.03.2016г. по пр.пр. №8306/2014г. на ВРП
(л.207) на основание чл.245, ал.1 и чл.199 от НК поради неоткриване на
извършителя и липса на категорични данни за съприкосновение между л.а. „Нисан“ с рег. № *** и
посочения от пострадалия л. а. „Мерцедес“ с per. № ***.
Приети са като
доказателства по делото материалите по служебно изготвена преписка по ДП №61/2014г. по описа
на сектор „ПП-ОД-МВР-Варна“, сред които и Протоколи за оглед на
местопроизшествие от 27.02.2014г., 31.03.2014г., 30.06.2014г. и 28.01.2015г. и
снимкови албуми към тях, в които са описани констатираните увреждания по
процесните автомобили.
Не е спорно
между страните, че л. а.
„Мерцедес“ с per. № *** е бил застрахован по риска
„Гражданска отговорност”, по застрахователна полица № BG22113000898615, сключена с „Лев Инс“АД, гр.София, със срок на действие от 20.03.2013г. до 20.03.2014г.
От заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че ПТП не е било запазено по отношение
на автомобилите, като точката на ПТП и механизмът са били посочени на органите
на досъдебното производство от пострадалия – ищец в настоящото производство. По
данни на пострадалия ПТП е
настъпило при движение и маневра от страна на л.а.„Мерцедес“ със значителна
скорост за изменение пътната му лента на движение непосредствено на около 12
метра преди светофарната стоп линия, при забранителна маркировка за изменение
лентата за движение; Маневрата се заключавала в престрояване от лява в средна
пътна лента - от ляво в дясно, по която в същия момент на по-задна позиция се
движел л.а.„Нисан“; При навлизането в средна пътна лента за движение в права
посока л.а.„Мерцедес“ допуснал съприкосновение със задна дясна част относно
предна лява част на л.а.„Нисан", характеризиращо се с приплъзващ удар без
отместване в дясно на предната част на л.а.„Нисан". Вследствие настъпилия
удар по автомобилите били констатирани конкретни издирания и леки деформации. От приложените в досъдебното производство снимкови албуми и огледи
за местопроизшествие са установени леки странични деформации по лява предна
страна на л.а.“Нисан“, засягащи предна броня, преден ляв мигач и ляв преден
калник на височина 0.53 м. от настилката. Деформацията/издирането на л.а.
„Мерцедес“ е при заден десен калник и задна броня, а също така по цялата
обиколка на автомобила, при височина до средата на вратите и горната част на
предна и задна броня – на 0.42 м. от настилката. Обследването на л.а.
„Мерцедес“ е било извършено около 9 дни след датата на събитието. Височината на
деформациите/остъргванията по двата автомобила не съвпадат, като се наблюдава
около 10 см. разлика във височината спрямо подлежащата настилка. И двата
автомобила са сиви на цвят, металик с производствена конфигурация на боята и не
може да се установи категорична идентичност спрямо установените автомобили или
други такива. Липсата на извършен оглед на двата автомобила към момента на
събитието не дава възможност да се установи дали издиранията на боята на
автомобилите са с характерни неравни ръбове и материя от издирането, прикрепена
нетрайно към мястото на увреждане – този способ е можел да конкретизира
непосредственост на настъпилото събитие по автомобилите. По данни на пострадалия
точката на навлизане на л.а.“Мерцедес“ пред л.а. „Нисан“ е била на 12 метра
назад от стоп линията на булеварда, преди навлизане в кръстовището, което
показва, че в лява лента е нямало автомобили. Наличието или липсата на автомобили
в лява лента при червен светофар преди извършване на ляв завой, конкретизира
верността на събитието като механизъм. Светофарната уредба позволява
преминаване на двата процесни автомобила в права посока и на дясно по ул.“Битоля“,
докато е с червен сигнал за завиващите на ляво. При позволителен сигнал за ляв
завой, се преустановява движението в права посока и в дясно към ул.“Битоля“. За
да е възможно пристрояването на л.а. Мерцедес“ от лява в дясна/средна лента, е
необходимо в лявата лента да не е изчаквал повече от един автомобил, тъй като
при наличие на два автомобила, разстоянието зад тях би било по-голямо от около
12 метра. Разстоянието от входа на спешен център до стоп линията на
светофарната колона е 44 метра, спрямо които метри е налична двойна непрекъсната
линия между лява и средна лента на 30 метра преди стоп линията. При
разглежданата точка на ПТП, указана от пострадалия, л.а.“Мерцедес“ е извършил
нарушаване на разпоредбите на пътната маркировка, но водачът на л.а.“Нисан“ е имал
възможност да предприеме мерки по избягване на ПТП с по-бързо движещия се и
навлизащ в лентата му автомобил, който преди маневрата е бил успоредно
разположен с предна част по-напред по протежение на пътното платно. По делото няма данни за спирачен режим от
л.а. „Нисан“, т.е. да е била предприета реакция за ненастъпване на ПТП. По делото няма данни л.а. „Нисан“ да е бил
отклонен в дясно при удара, какъвто ефект би се наблюдавал при придаване на
голяма кинетична енергия/скорост, съпроводено с конкретно придвижване на тялото
на пострадалия в обема на автомобила с рязкост в първия момент на ляво/напред и
в ляво и при отблъскване на тялото на дясно. Категорично при указаната от
пострадалия точка на удара над двойната непрекъсната линия, последният следва
целенасочено да се е движел по или в непосредствена близост до двойната
непрекъсната линия отделяща лява от средна пътна лента. Изводът на в.л. М. по
техническата част от експертизата е, че предвид всички описани данни за
техническо положение и поведение на автомобилите спрямо пътното платно,
конкретизираните леки деформации, липсата на авариен спирачен режим и липсата
на фронтален удар между тях, от техническа гледна точка степента на увреждане
на автомобилите не отговаря на ситуация довела до увреждане на ищеца, но от
медицинска гледна точка увреждането е било установено непосредствено след ПТП.
По отношение на получените от ищеца
увреждания от експертизата се установява, че в резултат от инцидента ищецът е
получил откършечни фрактури на телата на 11 и 12 гръден прешлен и счупване на
страничния израстък на 12 гръден прешлен, обусловили трайно затруднение на
движението на снагата за повече от 30 дни. Механизмът на получаване на
травмата, е от рязко свиване на тялото напред, което може да се получи и при
рязко натискане на спирачката, тъй като счупване на прешлените е незначително. Средната продължителност на лечението
на този вид увреди е около 6 месеца, но тъй като при ищеца има усложнения,
изразяващи се в увреждане на нервните коренчета, лечението се удължава, има
периодични болкови периоди със или без засягане на периферната нервна с-ма
/радиколопатии/. Болките са особено силни в първите 10 дни, след това
постепенно стихват и под контрола на обезболяващи са поносими. След инцидента
ищецът е хоспитализиран и е изписан на 05.03.2014г. с препоръки за домашно
лечение. Впоследствие многократно е постъпвал в болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация. Ползваните болнични листи за временна
нетрудоспособност са за общо 169 дни. Преди травмата ищецът има увреждания в
междупрешленните дискове и стави, дължащи се на дегенеративни промени -
описаните при рентгеновите изследвания остеохондроза и спондилартроза.
Счупването на прешлените ускорява тези дегенеративни промени. Понастоящем фрактурата е
зараснала, но тъй като ищецът има съпътстващи увреждания на междупрешленните
дискове, които са свързани с възрастта, лечението се е усложнило с травматична
радикулопатия. Клиничният
израз на заболяването Посттравматична радиколопатия се изразява в болки по хода
на нервите при физическо натоварване и при рязка промяна на времето, променено
усещане на участъци от кожата и болезнено ограничени движения. Лекува се с физиотерапия и с
болкоуспокояващи лекарства.
При по-тежко засягане може да се стигне до парализи на мускули. В гръдния отдел
може да има затруднение в дишането, не може бързо да се поеме въздух поради
опасваща болка. От
извършения от вещото лице преглед е установено, че няма деформации и изкривявания
по гръбначния стълб, налице са болезнено ограничени движения в
гръдно-торакалния отдел на гръбначния стълб, което е вследствие на дразненето на коренчетата
на нервите от съпътстващото заболяване.
За установяване
на твърдяните болки и страдания по делото са допуснати гласни доказателства
чрез разпит на свид. М. и Д.. От показанията им се установява, че ищецът е
служител на КАТ и бивш спортист, преди инцидента полагал грижи за майка си и
сестра си, които са инвалиди. Ищецът споделил пред свид. М., че в деня на
инцидента продължил да шофира след автомобила, който му отнел предимство, до
Здравна каса, където направил обратен завой и се върнал до Окръжна болница, за
да бъде прегледан. След ПТП спрял да шофира, подложил се на продължително
лечение, ползвал дълъг отпуск за временна неработоспособност. Понастоящем
продължава да чувства остри болки в кръста, има затруднение с дишането,
накуцва.
От показанията
на свид. С. не се установяват релевантни за спора факти, тъй като същата няма
спомени във връзка с инцидента.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
Oбект на застраховане по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предмет на
застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е.
отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. С оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от кумулативните
елементи за възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на
увреждането, то не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността на
застрахователя по предявения срещу него пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
В разглеждания случай от
ангажираните доказателства не се установява по несъмнен начин участието на
водача на застрахования автомобил в процесното ПТП. Действително фактът на
претърпени от ищеца телесни увреждания при пътен инцидент е безспорно
установен, но липсват категорични доказателства за виновното му причиняване от водач
на застрахован при ответното дружество автомобил. Автомобилът, управляван от
виновния водач, не е идентифициран нито в протокола за ПТП, нито в досъдебно
производство, въпреки извършените многобройни следствени действия в рамките на
продължителен период от време. Констативният протокол за ПТП не е съставен при
условията на запазено произшествие, а изцяло по обяснения на пострадалия. В
него не са обективирани непосредствено възприети от съставителя факти, по
отношение на които документът да формира обвързваща доказателствена сила. Липсват
данни за спирачен път и крайно положение на автомобила на пострадалия след ПТП,
от които да се формират изводи за механизма на ПТП. Досъдебното производство е
спряно не само поради неоткриване на извършителя, но и поради липса на
доказателства за съприкосновение между двата автомобила.
С оглед принципа за
непосредственост в гражданския процес е недопустимо използването на събрани в
наказателното производство доказателства за формиране на изводите на съда, още
повече, че в случая назначените в досъдебното производство технически
експертизи са противоречиви в изводите си относно участието на л.а. „Мерцедес“
в ПТП. Допустими са единствено изготвените в досъдебното производство официални
документи, тъй като са съставени от длъжностни лица в кръга на тяхната
компетентност, поради което се ползват с материална доказателствена сила. В
случая видно от заключението на вещото лице в съставените в досъдебното
производство протоколи за оглед са описани щети по процесните автомобили, но не
може да се формира еднозначен извод за съответствие между тях. По делото няма категорични данни, че
одраскванията и деформациите са
именно от съприкосновение между процесиите два автомобила. Липсва изходна
информация и за мястото, поведението и скоростта на движение на двата
автомобила, освен обясненията на пострадалия. Видно от експертното заключение височината на деформациите по двата автомобила не съвпадат, като се
наблюдава разминаване от около 10 см. Според обясненията на вещото лице в о.с.з. процесният л.а.
„Мерцедес“ има издирания и леки деформации по цялата си повърхност, част от
които съвпадат по височина с тези по л.а.„Нисан“, но не се установяват такива,
които да се свържат категорично с процесното ПТП. За да се приеме за доказано
съприкосновението между двата автомобила, наред с наличието на отделни
произволни съвпадения в следите, са необходими допълнителни източници на
косвени доказателства, образуващи единна логическа верига, каквито по делото не
са налице. Тъй като автомобилите са с идентичен цвят на боята, не би могло да
се направи извод за съответствие само въз основа на снимковия материал, а
иззетите в хода на досъдебното производство сравнителни образци не могат да
ползвани за целите на настоящото производство.
Налага се извод за недоказаност
на участието на застрахования автомобил в процесното ПТП. Заключението на вещите лица за обоснованост от медицинска
гледна точка на получените увреждания при твърдяния механизъм на ПТП, не е в
състояние да разколебае този извод, тъй като същият не може да почива на
предположение за достоверността на твърденията на ищеца и в частта
относно идентификацията на увреждащия автомобил. С оглед изложеното се явява безпредметно да се обсъждат останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. При установената по делото липса
на предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахования и предвид
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя, преките искове
на ищеца срещу застрахователя се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Изходът на
спора по главния иск обуславя извод на неоснователност и на акцесорната
претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Разноски не се
присъждат в полза на ответната страна поради липсата на представени
доказателства за сторени такива в настоящото производство.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В.Г. с ЕГН ********** с
адрес ***, срещу „Лев Инс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, в условията на
кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 226 от КЗ
(отм.) и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в
резултат на настъпило ПТП на 22.02.2014 г., в гр. Варна, на бул. “Цар Освободител“
в посока кръстовището на ул. “Пирин“, при твърдения за причиняването му виновно
от неустановен водач на л. а. „Мерцедес“ с per. № ***, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG22113000898615, валидна до 20.03.2014 г., ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането – 22.02.2014 г. до окончателното изпащане на задължението, както и сумата от 628.54 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: