Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 3813 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 506268 от 11.10.2018 г. по
гр. дело № 11858/2018 г., СРС, ГО, 34 с-в е признато за установено по
предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 от ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу И.А. И., с ЕГН ********** и О.Д.И.,
с ЕГН **********, с общ адрес: ***, че И.А. И.и О.Д.И. дължат разделно /всеки
от тях по 1/2 част/ следните суми: сума в общ размер от 52,50 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 18.12.2017г. /датата на депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и
сума в общ размер от 9,16 лева – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 01.12.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
29.12.2017г. по ч.гр.дело № 87898/2017г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, като са
отхвърлени исковете за сумите над уважения размер до предявения, както следва: сума
в общ размер от 2 172,72 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 18.12.2017г.
/датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане
на вземането и сума в общ размер от 280,58 лева – обезщетение за забава за
периода от 16.09.2015 г. до 01.12.2017 г. С решението са присъдени разноски
съобразно изхода на спора.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Въззивникът
– ищец „Т.– София“ ЕАД обжалва решението в частта за отхвърляне на исковете, с
оплакване за неправилност и нарушение на материалния закон. Поддържа, че първостепенният
съд неправилно е приел, че ответниците са сключили споразумение за процесните
задължения, доколкото последното е сключено след завеждане на съдебното
производство, процесните суми не са част от споразумението, а извършените
плащания по него касаят текущи задължения. По изложените съображения, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, като
вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове за главница,
лихва, и разноски като основателни и доказани. Претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Третото
лице помагач не е депозирало писмено становище на въззивната жалба.
Въззиваемите
страни, ответниците И.А. И.и О.Д.И., оспорват жалбата в писмен отговор по реда
на чл. 263 ГПК. Моли се първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Решението в частта
за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС,
към които препраща по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
За да се уважат
предявените искове, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като
стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е
имотът на същия има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
От страните по
делото не се спори, че ответниците се намират в облигационно правоотношение с
топлопреносното дружество и че е ползвана доставената до топлоснабден имот –
апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к. „******, топлинна енергия за процесния
период, поради което с Определение № 424923 от 07.06.2018г., постановено по
реда на чл.140 и след. ГПК, СРС, 34 състав е отделил като безспорно установени
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата,
касаещи валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба
на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството на потребител на
ответниците, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за
процесния период и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, по
което е възникнало и вземането за цена по предоставена услуга в посочения
размер. Самият проект за доклад без възражения на страните е стабилизиран като
окончателен на 19.10.2018 г. Посочените обстоятелства се установяват и от
представените и неоспорени по делото доказателства – извлечение от сметки по
месеци за процесния период за абонатен № 276657, молба за вписване на възбрана,
протокол от 18.09.2001г. на общо събрание на собствениците на етажната
собственост за избор на фирма за дялово разпределение, списък на живущите в
апартаментите в сграда бл.4, находяща се в гр.София, ж.к.“******“, договор
между ЕС и „Б.Б.“ ООД, удостоверение за актуално състояние на „Т.– София“
ЕАД, договор № 1468 от 19.07.2002г.
между „Т.– София“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД, Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.– София“ ЕАД на потребители
в гр.София, одобрени 2008г. и 2014г., молба от О.Д.И. *** ЕАД, договор между „Т.–
София“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД от 08.07.2011г.
Единственият
спорен пред въззивната инстанция въпрос е свързан с това дали ответниците са
погасили изцяло задълженията си към топлопреносното дружество за процесния
период.
Между страните не
съществува спор за това към датата на подаване на исковата молба какъв е бил
дължимият от ответниците размер за доставена през исковия период топлинна
енергия и дялово разпределение, както и че същите съответстват на размера на
исковете, така както са били предявени от "Т.– София" ЕАД.
По делото от
страна на ответника О.Д.И. е представено сключено между него и топлопреносното
предприятие споразумение от 14.05.2018 г., неоспорено от въззивника - ищец, от
което се установява следното: съгласно чл. 1 от споразумението ответникът О.
Димитов И. е признал, че дължи на ищеца сума в размер на 4 706,38 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2009 г. до
31.03.2018 г. и сума в размер на 2 426,28 лева – лихва. В чл. 2 от
споразумението ищецът „Т.– София“ ЕАД е признал, че вземането за главница в
размер на 3 979,83 лева за периода от 01.02.2009 г. до 31.07.2014 г. и
вземането за лихва в размер на 2 426,28 лева са погасени по давност и се е
задължил да не предприема действия за принудителното им събиране. В чл. 3 от
споразумението е посочено, че дължимата сума за плащане след приспадане на
погасените по давност вземания възлиза на 726,55 лева, като за нея страните са
постигнали договореност да бъде заплатена на 8 вноски, както следва: падежът на
първата вноска в размер на 217.97 лева да бъде на 14.05.2018 г. /в деня на
подписване на споразумението/; падежът на втората вноска в размер на 72.65 лева
да бъде на 28.06.2018 г.; падежът на третата вноска в размер на 72.65 лева да
бъде на 28.07.2018 г.; падежът на четвъртата вноска в размер на 72.65 лева да
бъде на 28.08.2018 г.; падежът на петата вноска в размер на 72.65 лева да бъде
на 28.09.2018 г.; падежът на шестата вноска в размер на 72.65 лева да бъде на
28.10.2018 г.; падежът на седмата вноска в размер на 72.65 лева да бъде на
28.11.2018 г.; падежът на последната осма вноска в размер на 72.68 лева да бъде
на 28.12.2018 г.
В чл. 4 от
споразумението ищецът се е задължил, че при точно спазване от страна на
ответника на задълженията му по споразумението, няма да начислява мораторна
лихва.
По делото са
представени от ответниците платежни документи, неоспорени от ищеца, от които се
установява следното: 1. На 14.05.2018 г. ответниците са заплатили на ищеца сума
в общ размер от 235,21 лева, състояща се от сумата от 217,97 лева и сумата от
17.24 лева, респективно същите са заплатили първата вноска по споразумението в
размер на 217,97 лева на посочената в споразумението дата – 14.05.2018 г.; 2. На
27.06.2018 г., т.е. при спазване на уговорения падеж, ответниците са заплатили вноска
в размер на 72.65 лева; 3. На 01.08.2018г. ответниците са заплатили и третата
вноска в размер на 72.65 лева, като действително в споразумението е посочено,
че падежът е на 28.07.2018 г., но същевременно в чл. 5 от споразумението е
посочено, че при извършено плащане в срок от 5 календарни дни от датата на
падежа, едва тогава ищецът ще счита ответника в забава. Доколкото плащането е
извършено в срок по-малък от 5 дни от датата на падежа, то съдът счита, че
извършеното плащане е в рамките на договорения срок; 4. На 11.09.2018г. ответниците
са заплатили четвъртата вноска в размер на 72,65 лева, отново при спазване на
уговорения падеж.
Съобразявайки така
установените обстоятелства, настоящият състав приема, че при постановяване на
решението си, районният съд е съобразил по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
представените доказателства за погасяване на част
от дължима към „Т.– София“ ЕАД сума,
като към момента на приключване на устните
състезания пред първата инстанция не е бил настъпил падежът, предвиден в
споразумението да заплащането на остатъка от дължимата сума, респективно и
вземанията към този момент все още не са били изискуеми.
Горепосоченото
споразумение, сключено между страните в настоящото производство, има характер
на спогодба между тях. Със същото страните в производството изрично са уговили,
че към датата на сключването му – 14.05.2018 г., общата дължима сума от страна
на ответника за процесния период е в размер на 726,55 лева. Със същото
споразумение страните се договорили, че така дължимата от ответника сума ще бъде
заплатена от последния на една първоначална и 7 равни
месечни вноски, последната от които е платима към 28.12.2018 г.
От заключението на
назначената и приета по делото във въззивното производство съдебно – счетоводна
експертиза се установява следното: 1. Към 20.02.2018г. (датата на депозиране на
исковата молба) няма данни за извършени плащания от ответника, които да
погасяват задължения за процесния период от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. за
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******, ап.73, с аб.№ 276657; 2. През
процесния период са съставени изравнителни сметки, подробно описани в констатично – съобразната част на
експертизата; 3. Със суми за възстановяване по изравнителни сметки не са
прихванати задължения по месечни сметки отпреди процесния период, а ответникът
има за доплащане по изравнителни сметки за процесния период сума в размер на
14,89 лева; 4. Общият размер на главницата към 20.02.2018г. е в размер на 2
225,22 лева, от които за топлинна енергия 2 172,72 лева и за дялово
разпределение на топлинна енергия 52,50 лева; 5. Общият размер на мораторните
лихви за забава върху сумите по процесните фактури възлиза на сумата от 289,37
лева, от тях за топлинна енергия 279,97 лева и за дялово разпределение за
топлинна енергия 9,40 лева; 6. Процесният период от исковата молба е включен в
споразумението; 7. С подписаното споразумение № 33545/14.05.2018г. между „Т.–
София“ ЕАД и ответникът О.Д.И., последният се е задължил да заплати на ищеца
дължимите суми от месец 02.2009г. до месец 03.2018г. на обща стойност 726,55
лева, представляващи само главница. В експертното заключение изрично е
посочено, че задълженията по споразумението са изплатени изцяло. Прието е също
така, че с исковата молба от 20.02.2018г. „Т.– София“ ЕАД претендира задължения
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., който се явява част от периода на Споразумение
№ 33545/14.05.2018г., обхващащ времето от 01.02.2009г. до 31.03.2018г.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира изцяло заключение по назначената и приета по делото във
въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза като компетентно и
обективно изготвено, отговарящо в пълнота на поставените задачи.
Спорният между
страните въпрос, свързан с това, дали ответникът е изпълнил точно и
добросъвестно задълженията си по сключеното споразумение, т. е. дали е спазил
уговерения между страните погасителен план и изплатил ли е всички суми,
дължимостта на които е признал със сключеното споразумение се установява от
представените в производството писмени доказателства – платежни документи, както
и от неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, видно от които
задължението е погасено изцяло.
С оглед изложеното,
въззивната инстанция приема, че предявените срещу И.А. И.и О.Д.И. искове от „Т.–
София“ ЕАД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на
процеса. Поради изложените мотиви, решението на Софийски районен съд следва да
бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
спора и доколкото въззиваемият не е релевирал искане в тази насока, на страние
не се дължат разноски.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 506268 от 11.10.2018
г., постановено по гр. дело № 11858/2018
г., СРС, ГО, 34 с-в.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.