РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Ловеч, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100569 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж,
Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт ......... на основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от
ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 13172.09 лева по
Договор за потребителски кредит № PLUS-15057512/14.07.2017 г., формирана от следните суми:
8915.76 лева – главница, 3060.32 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019 г. до
05.08.2024 г. и 1196.01 лева – мораторна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че с горепосочения договор “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ е
отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 10000.00 лева и закупуването на застраховка
от 4704.00 лева, като сумата, предмет на договора, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл. 1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по него. Съгласно условията на
договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски – всяка по
242.74 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й,
съгласно годишния процент на разходите – 15.87% и годишния лихвен процент – 13.63%,
посочени в параметрите по договора. Твърди се, че ответникът е преустановил плащането на
вноските по кредита на 05.07.2019 г. /първа неплатена вноска/, към която дата е погасил 22
1
месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска /05.08.2019 г./. Предвид изложеното, ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 15056.08 лева, представляващ оставащите 62 броя
погасителни вноски към 05.08.2019 г., към която дата кредитът е станал изискуем в целия му
размер.
Ищецът твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, ответникът
не е изпълнил задължението си. Поради това, ищецът посочва, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до Районен съд-Ловеч, като по
образуваното ч.гр.дело № 201/2021 г. съдът отхвърлил заявлението.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, ищецът предявява
настоящия осъдителен иск за присъждане на горепосочените вземания по договора за
потребителски кредит.
Претендира присъждане на съдебните разноски по заповедното производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, както и разноските в
настоящото исково производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор и не е
изразил становище по предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила
писмена молба от негов пълномощник, същият моли да бъдат уважени предявените искове, като
основателни и доказани, както и да им се присъдят разноските по делото.
Ответникът ЕЛМ. АЛ. АС., редовно призован, не се явява и не изразява становище по
съществото на спора.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 201/2021
г. по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
вх.№ 478/26.01.2021 г., от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, чрез “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България“ – гр. София, е било образувано ч.гр.дело
№ 201/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, против длъжник /сега ответник/ ЕЛМ. АЛ. АС.
за същите вземания, произтичащи от същия договор за потребителски кредит № PLUS-
15057512/14.07.2017 г.
С Разпореждане № 178/15.02.2021 г., заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението и
указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск
срещу длъжника за вземанията си.
Заявителят е предявил осъдителен иск в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК,
поради което се развива настоящото производство.
По делото не се спори, а и видно е от приложения Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15057512/14.07.2017 г., че същият е сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД /правоприемник на който е ищецът по делото/, като кредитор, и ответника ЕЛМ.
2
АЛ. АС., като кредитополучател, с размер на предоставената в кредит сума – 10000.00 лева за
потребителски цели. Видно от чл. 3 от договора, кредитополучателят е поел задължение да върне
на кредитора предоставената в кредит сума, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на
последния, като следвало да му заплати 84 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на
242.84 лв., с падежна дата 5-то число на месеца, съгласно съдържащ се в договора погасителен
план, с падеж на първата вноска – 05.09.2017 г., а на последната – 05.08.2024 г. Годишният процент
на разходите е в размер на 15.87%, а лихвеният процент – 13.63%, като общата стойност на
плащанията е в размер на 20398.56 лв. В параметрите на договора са посочени и застрахователна
премия от 4704.00 лв. и такса ангажимент от 350.00 лв.
По делото не е спорно, че договорът за кредит е подписан от ответника, с което
последният се е съгласил с условията му.
Видно от отбелязването в раздел “Удостоверявания” на договора, ищцовото дружество е
изпълнило задължението си като кредитор, като е предоставило на ответника договорената сума.
С оглед на това съдът приема, че за него е възникнало задължението като кредитополучател да
върне получената в кредит сума съобразно условията, предвидени в договора.
В чл. 5 от договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Уговорено е също,
че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с
дължимото обезщетение за забава.
В погасителния план към договора е посочена всяка падежна дата в месеца, размера на
месечната вноска /242.84 лева/ и оставащата главница.
В представено от ищеца извлечение по кредита и погасителния план е отразен поотделно
размера на главницата по кредита, договорната лихва и застраховка, формиращи общия размер на
месечната вноска от 242.84 лева в рамките на погасителния план – от 05.09.2017 г. до 05.08.2024 г.
Отразени са и получените плащания – 22 броя вноски от 242.84 лева, платени в периода от
23.08.2017 г. до 10.10.2019 г., в общ размер на 5342.48 лева. В извлечението по т. 3 „разнесени
плащания“ са отразени така получените плащания по падежни дати, като видно е, че от 05.07.2019
г. са преустановени плащанията на погасителните вноски, като общият размер на дължимата
главница до крайната падежна дата на договора – 05.08.2024 г., е в размер на претендираната сума
от 8915.76 лева. В тази сума се включват и три вноски за застраховка от по 56.00 лева с падежни
дати – 05.11.2019 г., 05.12.2019 г. и 05.01.2020 г., а след тази дата застраховката е анулирана.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с осъдителни искове с
правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, за присъждане на вземания по договор за потребителски кредит.
По така предявените искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване всяко от вземанията си по
договора по основание и размер, както и че сключеният договор е валиден и не
страда от пороци, водещи до нищожност.
В случая не се спори факта на сключения между ищеца, в качеството му на
кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател, договор за
3
потребителски паричен кредит, размерът на предоставената в кредит
сума, посочена в договора, както и че същата е била усвоена от
ответника.
След преценка съдържанието на договора, съдът приема, че
между страните е налице валидно сключен договор за потребителски
паричен кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, в предвидената
от закона форма /чл. 10 от ЗПК/, съдържащ съществените елементи за този вид договор,
регламентирани с разпоредбата на чл. 11 от ЗПК. Вследствие на така сключения договор между
страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което дружеството - ищец е
предоставило на ответника уговорената с договора парична сума, а последният се е задължил да я
върне съобразно уговореното.
С оглед възприетия извод, че между страните е налице
валидно облигационно отношение по силата на сключения между тях
договор за потребителски паричен кредит, по който ищецът е изпълнил
задължението си да предостави уговорената в кредит сума на ответника,
следва да се прецени дали той е изпълнил насрещното си задължение да
върне кредита, съобразно уговорените брой и размер погасителни вноски,
ведно с договорената лихва за ползване на кредита.
От представеното и неоспорено извлечение по кредита, което
съдът преценява като годно доказателство по смисъла на чл. 182 от ГПК, се установи, че в
периода след 05.07.2019 г. няма постъпили плащания по договора.
Следователно от уговорените по договора дължими 84 броя месечни
погасителни вноски остават неплатени 62 броя, с последна падежна дата
- 05.08.2024 г.
Доколкото следва от съдържанието на исковата молба, ищецът
счита вземанията си за изцяло предсрочно изискуеми, с оглед клаузата
на чл. 5 от договора, според която при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска /в случая 05.08.2019 г./, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за
забава.
Необходимо е да се отбележи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само
на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й /Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV
г.о./. Относно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на ответника – длъжник, съдът
счита, че настоящият осъдителен иск има характер на волеизявление в тази насока с факта на
връчване на препис от исковата молба на ответника, т.е. съдът приема, че ответникът е уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора с факта на връчените
му на 22.06.2021 г. съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 131 от ГПК, заедно с
препис от исковата молба и приложенията към нея. В този смисъл е и съдебната практика /напр.
4
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №193/2018 г. на ВКС, Първо отделение/.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството представлява ново
обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание разпоредбата на чл. 235
ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право.
При тези данни, с оглед установеното от събраните доказателства просрочие в
плащането на уговорените погасителни вноски по договора, което е наложило обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, съдът счита, че предявеният осъдителен иск за главницата,
произтичаща от предоставената в кредит сума, е основателен и следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер на сумата 8915.76 лева.
По отношение на претендираната възнаградителна /договорна/ лихва, следва да се
отбележи, че тя представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата на
уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи наред с главното задължение и при
точно изпълнение на главния дълг. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по
тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи. С волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора, а именно връщане на заетата сума, поради което искането за изпълнение
може да се кумулира с искане за обезщетение за забава. В настоящия случай, както се посочи по-
горе, предсрочната изискуемост следва да се счита обявена на лицето на 22.06.2021 г. или
възнаградителна лихва се дължи за периода от датата, на която е преустановено плащането на
вноските по договора /05.07.2019 г./ до датата на обявяване на предсрочната изискуемост
/22.06.2021 г./. От извлечението по погасителния план към договора /л. 43 и 44 от делото/ се
установява, че дължимата възнаградителна лихва за горепосочения период е в общ размер на
1941.52 лева /от т. 23 до т. 46 от извлечението/. С оглед на това, съдът счита, че предявеният
осъдителен иск за вземане от възнаградителна лихва следва да бъде уважен именно до размер на
тази сума от 1941.52 лева за периода от 05.07.2019 г. до 22.06.2021 г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 3060.32 лева и за периода от 23.06.2021 г. до 05.08.2024 г., искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно обезщетението за забава /мораторната лихва/, следва да се отбележи, че в т. 2 от
цитираното по-горе тълкувателно решение е прието, че при предсрочна изискуемост по договор за
кредит се дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. Предвид това разрешение, искът за присъждане на лихва за забава в размер на
1196.01 лева за периода от 05.08.2019 г. до 15.01.2021 г., както и за присъждане на законната лихва
върху главницата за периода от 26.01.2021 г. /датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда/ до 21.06.2021 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Върху главното
вземане от 8915.76 лева следва да се присъди законната лихва, считано от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост /22.06.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането.
С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на сумата 516.71 лева, включващи държавна
5
такса - 526.88 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100.00 лева за настоящото исково
производство, като след изчисляването им по съразмерност се получава сумата в общ размер
516.71 лева.
Искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство /по ч.гр.дело № 201/2021 г. на РС-Ловеч/, следва да бъде отхвърлено, тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕЛМ. АЛ. АС., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., на основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ –
Париж, Франция, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Д.Т.Д. следните суми по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15057512/14.07.2017 г., а именно: 8915.76 лв.
/осем хиляди деветстотин и петнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ – главница, 1941.52 лв.
/хиляда деветстотин четиридесет и един лева и петдесет и две стотинки/ – възнаградителна лихва
за периода от 05.07.2019 г. до 22.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, а искът за разликата до пълния
претендиран размер възнаградителна лихва от 3060.32 лева и за остатъка от периода на последната
от 23.06.2021 г. до 05.08.2024 г., както и искът за присъждане на мораторна лихва от 1196.01 лева
за периода от 05.08.2019 г. до 15.01.2021 г. и на законна лихва върху главницата за периода от
26.01.2021 г. до 21.06.2021 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЕЛМ. АЛ. АС., с горните данни, да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, Франция, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България“, с горните данни, сумата 516.71 лв. /петстотин и шестнадесет лева и седемдесет и една
стотинка/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
Банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на ищеца:
IBAN: , „Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6