МОТИВИ към
Присъда № ..…/19.06.2018 г., постановена по
НОХД № 336/2017 г., по описа на Районен съд – гр. Средец
Производството по делото е
образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Средец обвинение против В.А.М.
за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – за това, че след като е
осъден с влязло в сила Решение по гр. дело № 25/2014 г. по описа на Районен съд
– гр. Средец, в сила от 01.04.2014 г., да издържа свой низходящ сродник –
детето си С.В.М., роден на *** г., съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от месец ноември
2016 г. до месец октомври 2017 г. включително в размер на 12 /дванадесет/
месечни вноски по 90 лева месечно, в общ размер 1 080 лева /хиляда и
осемдесет лева/.
Предвид наличието на искане от
защитника на подсъдимия и основания за провеждане на съкратено съдебно
следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като
производството се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
В съда са представени 3 бр.
разписки за приемане на паричен превод № 00982660/06.03.2018 г., №
00998576/03.04.2018 г. и № PS8300002106E от 19.06.2018 г., от които е
видно, че подсъдимият е заплатил на сина си С.В.М. присъдената издръжка, поради което моли да не му
бъде налагано наказание.
Участващият по делото прокурор
поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като на
основание чл. 183, ал. 3 от НК да не му бъде наложено предвиденото в закона
наказание.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В.А.М. и св. Г.П. се
намирали във фактическо съжителство на семейни начала в с. Оризаре, Община
Несебър, за период от около две години. От съжителството си имат родено дете – С.В.М., роден на
*** г., припознато от подсъдимия. След около шест месеца родителите се
разделили и след напускане на семейното жилище свид. П. заедно със сина им се
установила да живее в с. Дебелт. Със спогодба по гр. дело № 25/2014 г. по описа на
Районен съд – гр. Средец, в сила от 01.04.2014 г., подсъдимият бил осъден ежемесечно
да заплаща издръжка на детето си С. в размер на 90 лева. Издръжката била
платима на майката – св. П. ***. Поради неплащане на присъдената издръжка,
свид. П. се снабдила с изпълнителен лист и завела изп. дело № 20142170400019,
по което М. заплатил издръжка за минал период в общ размер 1 080 лева. За
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. също заплатил сумите по присъдената
издръжка. От януари 2015 г. подс. М. започнал да плаща издръжката не в
установения от съда времеви порядък /ежемесечно/, но въпреки това до август
2016 г. бил регулярен платец. На 04.08.2016 г. внесъл сума 270 лева, равняваща
се на издръжката за три месеца, считано за месеците август, септември и
октомври 2016 г., след което напълно преустановил плащанията. Такова е било и
фактическото положение до месец ноември 2017 г., т. е. от месец ноември
2016 г. до месец октомври 2017 г. включително – период, равен на дванадесет месеца,
подсъдимият не изпълнил задължението си за плащане на дванадесет месечни вноски
за издръжка по 90 лева, общо 1 080 лева.
Видно от справка за съдимост,
подсъдимият е осъждан четири пъти за престъпления против собствеността,
налагани са му наказания лишаване от свобода, които е изтърпявал ефективно в
затвор, като по последното осъждане не е настъпила реабилитация.
Горните факти се подкрепят изцяло
от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на
разпитаната по делото свидетелка, обясненията на М., както и от всички
приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства са
безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето
и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените
самопризнания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият В.А.М. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като, след като е би осъден с
влязло в сила Решение по гр. дело № 25/2014 г. по описа на Районен съд – гр.
Средец, в сила от 01.04.2014 г., да издържа свой низходящ сродник – детето си С.В.М.,
роден на *** г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече
от две месечни вноски, а именно за периода от месец ноември 2016 г. до месец
октомври 2017 г. включително в размер на 12 месечни вноски по 90 лева месечно,
в общ размер 1 080 лева.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил признаците от състава на престъплението, визирано в чл. 183, ал. 1
от НК, тъй като въпреки, че е бил осъден със съдебно решение да издържа свой
низходящ, не е изпълнил задължението си в размер на две и повече от две месечни
вноски.
Позовавайки се на констатираните
факти и обстоятелства, подкрепени по категоричен начин от доказателствата по
делото, съдът направи своите изводи относно субективната страна на деянието,
характеризираща се с форма на вина – пряк умисъл. Субективното отношение на
подсъдимия към осъщественото се отличава с наличие на изискуемия се
интелектуален момент за умисъла предвид обстоятелството, че той е знаел
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъпното деяние и
съставляващи обективно съдържание на същия. Волевият момент на умисъла се
характеризира с бездействието на дееца да изпълни задължението си. Бездействал
е съзнателно.
По изложените съображения съдът
намира, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното деяние по
повдигнатото му от РП – Средец обвинение.
Тъй като преди постановяване на
присъдата подсъдимият изпълни задължението си за издръжка за процесния период в
общ размер 1 080 лева и не се установи от деянието да са настъпили други вредни
последици за детето С., съдът приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК,
като не наложи наказание на дееца. Цитираната разпоредба не е прилагана преди
това по отношение на подсъдимия.
По гореизложените съображения
съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: