Определение по дело №74/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260089

 

17.02.2021г., град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                          МАРИЯ ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №74 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Постъпила е частна жалба вх.№271475/02.12.2020г. от Н.И.Ф. с ЕГН:********** ***, чрез пълномощника му адв.Й.Д. ***, против Определение №260495 от 10.11.2020г., постановено по гр.дело №384/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от него против „З.к.Д.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искова молба, и е прекратено производството по делото с обезсилване на издадените по ч.гр.дело №1688/2019г. по описа на Районен съд-К.Заповед №905/06.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист и осъждането му да заплати на кооперацията разноски от 480лв. по заповедното производство и разноски от 1960лв. по исковото производство. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които: на заявителя чрез пълномощника му адв.Д. са изпратени от заповедния съд две съобщения с указания за предявяване на иск съгласно чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, първото от които връчено на 10.01.2020г. чрез адв.И. Д.като „колега съдебен адрес“, без същия да е бил упълномощаван от заявителя за процесуално представителство, получаване на книжа или да бъде негов съдебен адрес, поради което и с оглед нередовността на това връчване да е изпратено второто съобщение, връчено редовно на 17.02.2020г.; неправилно окръжният съд е приел първото връчване за редовно без да изложи мотиви по каква причина; неправилно окръжният съд е пререшил въпроса по редовността на връчване на съдебни книжа, решен от районния съд посредством изпращане на второ съобщение; съобщението до адвокат на страна по дело, връчено при условията на чл.51,ал.1 от ГПК, има материална доказателствена сила за обстоятелствата на извършена от връчителя проверка, при която се е убедил, че са налице законовите условия да извърши връчването на лице, различно от адвоката, но страната, до която е адресирано съобщението, може да опровергае редовността на връчването, когато в частната жалба твърди връчителят да не е проверил законовите изисквания или те да не са осъществени, като в случая адв.Д. е с вписан адрес за упражняване на дейност в гр.Х., ул.“В.Л.“№*, ет.*, а на 18.12.2019г. е вписано Адвокатско дружество „Д. и Д.“ с адрес ***, който адв.Д. е използвал като съдебен адрес в заповедното производство, като адресът за упражняване на дейност на адв.И. ***, офис *, при което и доколкото в сградата на ул.“П.“№ * професионална дейност осъществяват и други адвокати, да е опровергана редовността на удостовереното от връчителя, който при това не е посочил дали „колегата“ работи в кантората на адвокатското дружество на един и същ адрес. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната жалба са представени описани в нея писмени доказателства.

         Ответникът по частната жалба „З.к.Д.“ не е подал писмен отговор по нея.

         Ответникът по частната жалба Т.Г.Д. като трето лице-помагач е депозирал чрез пълномощника си адв.И.Д. писмен отговор на същата с аргументи за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното определение.

         Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

         Съдът, след преценка доводите на страните и материалите по делото, намира следното по същество:

         Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№5539/17.02.2020г. на Н.И.Ф., посредством която е предявен против „З.к.Д.“ иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена Заповед №905/06.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №1688/2019г. по описа на Районен съд-К..

         Окръжният съд служебно е изискал делото, по което е издадена заповедта, за проверка на допустимостта на иска. С писмо вх.№8068/09.03.2020г. районният съд, поради невъзможност да изпрати делото, е удостоверил, че съобщението за връчено възражение е получено на 17.01.2020г. от адв.Д. като пълномощник на кредитора. С оглед на това, окръжният съд е постановил да се извърши размяна на книжата, като на 22.04.2020г. е подаден от ответната кооперация отговор на исковата молба, съдържащ и искане за привличане на Т.Г.Д. като трето лице подпомагаща страна и предявяване на обратен иск спрямо него. На 18.05.2020г. е постъпила обратна искова молба. С Определение №687 от 19.05.2020г. окръжният съд е конституирал Д. като трето лице – помагач на страната на ответника и е приел за съвместно разглеждане предявения обратен иск, по който са постъпили отговори. С Разпореждане №6172 от 03.08.2020г. обратната искова молба е оставена без движение, а с Определение №260108 от 08.09.2020г. тя е върната и производството по обратния иск е прекратено. С Разпореждане от 29.10.2020г. отново е изискано ч.гр.дело №1688/2019г. на Районен съд-К., по което е издадена заповедта за изпълнение, като същото е постъпило на 09.11.2020г.

         Видно от приложеното дело е, че то е образувано по заявление вх.№12450/04.11.2019г. на Н.И.Ф., подадено чрез пълномощник адв.Й.Д.. Към заявлението е приложено пълномощно за адв.Д. и списък за разноските, в които за негов служебен адрес е посочен такъв в гр.П., ул.“П.“№*, ет.*. Препис от издадената на 06.11.2019г. заповед за изпълнение е изпратен на заявителя Ф. чрез пълномощника му адв.Д. на така посочения адрес със съобщение, връчено на 11.11.2019г. чрез адв.И. Д.– колега от съдебния адрес, според удостовереното от връчителя. На 12.11.2019г. Ф. е получил издадения му изпълнителен лист. На 27.12.2019г. е постъпило възражение вх.№14737 от длъжника З.к.Д. срещу заповедта за изпълнение, заедно с молба за спиране на изпълнението по чл.420,ал.2,т.1 от ГПК. С възражението е представена покана за доброволно изпълнение от 28.11.2019г. по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изп.дело №526/2019г. по описа на ЧСИ А.А.с рег.№***, с която на длъжника е изпратен препис от заповедта за изпълнение. С разпореждане от 30.12.2019г. районният съд е постановил възражението и документите към него да се приложат към делото. Не е постановил на заявителя да се изпрати съобщение с указания по чл.415 от ГПК, но такова, според удостовереното със списък на лист 27, е изпратено на дата 03.01.2020г. чрез пълномощника адв.Д., връчено на 10.01.2020г. чрез адв.И. Д.– колега от съдебния адрес, според удостовереното от връчителя /лист 45/. С Разпореждане от 06.01.2020г. районният съд е постановил да се изиска справка от ЧСИ относно датата, на която на длъжника е връчена поканата за доброволно изпълнение, и е указал на длъжника да представи доказателства в тази насока, с оглед преценката за спазване на сроковете по чл.414,ал.2 и чл.420,ал.2 от ГПК. В отговор на 10.01.2020г. е постъпило писмо от ЧСИ А.с приложения, според които поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, са връчени на длъжника на 12.12.2019г. С Определение №22 от 13.01.2020г. районният съд е оставил без уважение молбата на длъжника за спиране на изпълнителното производство и е разпоредил да се уведоми заявителя за подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение с указания по чл.415 от ГПК, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, в който да представи и доказателства за това, както и да се изпрати на заявителя заедно със съобщението препис от определението и препис от възражението. В изпълнение на така разпореденото от районния съд на заявителя Ф. чрез пълномощника му адв.Д. са изпратени две отделни съобщения – едното на дата 14.01.2020г. с указания по чл.415 от ГПК, връчено на 17.01.2020г. лично на пълномощника адв.Д. /лист 49/, а другото на дата 13.01.2020г. с препис от определението, връчено на 17.01.2020г. лично на пълномощника адв.Д. /лист 47/.

         С обжалваното Определение №260495 от 10.11.2020г. окръжният съд е приел, че заповедният съд е изпратил на заявителя две съобщения с указание за предявяване на иск, съгласно чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, първото от които връчено му на 10.01.2020г. /лист 45/, а второто на 17.01.2020г. /лист 49/, с оглед на което за това указание същия да е уведомен на 10.01.2020г. и едномесечният срок по чл.415,ал.4 от ГПК за предявяване на иска за установяване на вземането да е изтекъл на 10.02.2020г. и тъй като исковата молба е депозирана на 17.02.2020г. след изтичане на срока тя да е просрочена, а предявеният с нея установителен иск – недопустим, по които решаващи съображения е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

         С частната жалба са представени извлечения от регистри, според които: адв.Д. е с вписан в регистъра на адвокатите служебен адрес в гр.Х., ул.“В.Л.“№*, ет.*; Адвокатско дружество „Д. и Д.“, съдружник в което е адв.Д., е вписано на 29.11.2019г. с адрес гр.П., ул.“П.“№*, ет.*, с какъвто фигурира и в представените договори за правна защита и съдействие; адв.И. Д.е вписан с адрес ***, офис *; адв.Р.П. е вписан с адрес гр.П., ул.“П.“№*, ап.*, ет.*; адв.М.Д. е вписана с адрес гр.П.., ул.“П.“№*, ап.*, ет.*.

         При тези обстоятелства настоящата инстанция намира действително, както поддържа жалбоподателят и както е приел и окръжният съд, на заявителя да са били изпратени две съобщения с указания по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, едното от които на 03.01.2020г., връчено на 10.01.2020г., а другото на 14.01.2020г., връчено на 17.01.2020г.

         Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че исковият съд, пред който е предявен иска по чл.422 от ГПК, не може да пререшава решения вече от заповедния съд въпрос относно редовността на връчването на съобщенията. Според задължителните указания по т.10а от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, включително досежно спазването на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Освен това, заповедният съд не е приел с изричен акт първото връчване за нередовно, с оглед на което да е разпоредил повторно връчване. Исковият съд също не е коментирал изрично редовността на първото връчване, а е приел, че при наличието на две връчвания срокът по чл.415,ал.4 от ГПК следва да тече от първото по време.

         Настоящата инстанция намира, че при наличие на две връчени на заявителя съобщения с указания по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК следва на първо място да се прецени редовността на връчванията. В случая и двете са извършени при условията на лично връчване на пълномощника, съгласно чл.39,ал.1 и чл.45 във връзка с чл.43,ал.1 от ГПК, при спазване на поредността на способите. Противно на възраженията на жалбоподателя, първото съобщение не е изпратено до адв.Д., който безспорно не е пълномощник на заявителя или негов съдебен адресат, а е връчено чрез него в хипотезата на чл.51,ал.1,изр.2 от ГПК. Второто съобщение е връчено в хипотезата на чл.51,ал.1,изр.1 от ГПК лично на адвоката-пълномощник. В практиката се приема, че в първия случай съобщението има материална доказателствена сила за обстоятелствата относно извършена от връчителя проверка, в резултат на която се е убедил, че са налице законовите условия да извърши връчването на лице, различно от адвоката, когато е намерил лицето в адвокатската кантора и то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката, без да е длъжен да опише всички действия по проверката, а е достатъчно да посочи качеството на лицето, както в случая „колега“. Допустимо е страната да опровергае редовността на връчването в производството по частната жалба срещу определението, с което са зачетени последиците на това връчване, като в случая жалбоподателят е изложил твърдения за нередовност. Обстоятелствата, на които се основават, не са в състояние да оборят материалната доказателствена сила на удостовереното от връчителя, тъй като общата работа и сътрудничество между двама адвокати по смисъла на чл.51,ал.1,изр.2 от ГПК не изисква те да работят в една и съща кантора, в каквато насока са представените с частната жалба доказателства, като връчване на същия посочен по делото служебен адрес на пълномощника адв.Д. е било извършено отново чрез колегата му адв.Д.още на 11.11.2019г. по повод връчване на заповедта за изпълнение и получаване на изпълнителния лист.

         При това положение и двете съобщения до заявителя с указанията по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК са редовно връчени. Следва да се има предвид, обаче, че първото съобщение е изпратено от съдебната администрация при постъпване на възражението срещу заповедта от длъжника без за това да има изрично разпореждане от съдията-докладчик, като напротив същият е изискал допълнителни сведения за датата на връчване на заповедта за изпълнение с поканата за доброволно изпълнение именно за да прецени дали възражението е в срок, съответно дали да укаже на заявителя да предяви иска за вземането си, и именно след постъпване на тези данни, според които възражението е подадено в срок, с определението си от 13.01.2020г., освен, че се е произнесъл по искането по чл.420,ал.2 от ГПК, вече е постановил и изрично да се уведоми заявителя за възможността му да предяви иск по чл.422 от ГПК, в изпълнение на което е изпратено второто съобщение. С оглед на това погрешно и преждевременно изпращане на първото съобщение и тъй като с редовното връчване на две съобщения формално са започнали да текат от различен момент и два срока за заявителя да предяви иска, с което интересите му са злепоставени вследствие неправилните действия на съда, следва да се приеме по-благоприятното за него положение, според което с подаването на исковата молба на 17.02.2020г. едномесечният срок по чл.415,ал.4 от ГПК от второто съобщение, връчено на 17.01.2020г., е спазен.

         Обсъденото обосновава извода за отмяна на обжалваното определение, с което исковата молба неправилно е приета за просрочена, и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ОТМЕНЯ Определение №260495 от 10.11.2020г., постановено по гр.дело №384/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

         ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: