/НОХД № 1075/2013 година на ЕРС/
М ОТ И В И :
Наказателното от общ характер производство е образувано против:
1. Х.Д.В., ЕГН – **********,***,
по обвинение в престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това че на неустановени дни в периода от месец октомври 2011 година до месец
декември 2011 година в гр. Елхово, обл. Ямболска и село
Кирилово, обл. Ямболска, действайки при условията на
продължавано престъпление в съучастие със С.Т.М. *** и М.Д.П. от с. Кирилово,
като извършител и при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у различни лица, с което им причинил имотна
вреда в общ размер на 280.00лева, както следва:
на неустановен ден през месец октомври 2011
година, в гр. Елхово, обл. Ямболска в съучастие със С.Т.М.
***, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение
у М.К.Г. ***, че С.Т.М. е внук на В. М. А. от гр. Елхово и същата чрез внука си
желае да продаде Заповед № Е435/26.08.2011г. на Директора на ДСП Елхово за
отпускане на социални помощи /ваучер за дърва/, с което причинил на М.К.Г.
имотна вреда в размер на 180.00лева и
на неустановен ден през месец декември 2011
година в с. Кирилово, обл. Ямболска, действайки в съучастие
с М.Д.П. ***, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у С. А. С. от с. Кирилово, обл.
Ямболска, че ще му достави въглища, с което причинил на С. А. С. имотна вреда в
размер на 100.00 лева
2.М.Д.П., ЕГН – **********, в момента в затвора в гр. Пловдив, по обвинение в престъпление
по чл.211, пр.
3, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, букви „А“ и „Б“, вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на неустановен ден през месец декември
2011 година в с. Кирилово, обл. Ямболска, действайки в съучастие
с Х.Д. ***, като извършител,
с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил заблуждение у С. А. С. от с. Кирилово, обл. Ямболска, че ще
му достави въглища, с което причинил на С. А. С. имотна вреда в размер на 100.00 лева, като деянието
е извършено при условията на опасен
рецидив и
3. С.Т. М., ЕГН – **********, към настоящия момент в следствен арест гр. Елхово, по
обвинение в престъпление по чл. 209, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК за това, че на неустановен
ден през месец октомври 2011 година в гр. Елхово, обл.
Ямболска, в съучастие с Х.Д. ***, като извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил заблуждение у М.К.Г. ***, че той /С.М./ е внук на В. М.
А. от гр. Елхово и същата чрез него /като неин внук/ желае да продаде Заповед №
Е435/26.08.2011г. на Директора на ДСП Елхово за отпускане на социални помощи
/ваучер за дърва/, с което причинил на М.К.Г. имотна вреда в размер на 180.00
лева.
В съдебно заседание участвуващият по делото прокурор Сн. С. поддържа
изцяло повдигнатите
обвинения спрямо всеки от подсъдимите
Х.В., М.П. и С.М. и с оглед
на
събраните доказателства по делото желае
съдът да ги признае за виновни по всяко от така повдигнатите им обвинения, като предлага да им бъдат наложени следните
наказания: на всеки от подсъдимите Х.В. и М.П. – по три години лишаване от свобода, което
да изтърпят ефективно при строг режим в затвор, а на подс.С.М.
– една година лишаване от свобода, което същия да изтърпи ефективно при строг
режим в затвор, като спрямо последният се приведе в изпълнение и наказанието,
наложено му с Определение по НОХД № 143/2010 г. на ЕРС – шест месеца лишаване
от свобода, тъй като настоящото деяние е
извършено в изпитателният срок, за който е било отложено същото наказание от
изтърпяване.
Подсъдимият
Х.В.
не се признава за виновен по повдигнатото спрямо него обвинение,
като по отношение на първото
от двете деяния от продължаваното
престъпление, извършено в съучастие с подс.
М. съгласно обв. акт, заявява че не е знаел как и по какъв начин С.М. се е снабдил с ваучера за дърва и му е повярвал
на заявеното от него, че същият
ваучер е издаден за неговата
баба и желае да го продаде, като само
му е съдействал за последното, а по отношение на второто
деяние - извършено според обв. акт в съучастие с М.П., твърди, че изобщо не е ходил в
село Кирилово и в дома на С. С. А., а още по-малко е въвел в заблуждение С., че ще му достави въглища.
Подсъдимият М.П.
също заявява, че не се признава за виновен и че не е посещавал село Кирилово
повече от повече от 10 години.
Третият подсъдим
- С.М. заявява, че се признава за виновен за това, че е взел от свид.Х.С. издадената за трето лице Заповед на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Елхово за доставка на дърва, след което решил да го
продаде на друго лице и да усвои парите за себе си, като без да заявява пред подс.В. откъде и как се е снабдил с този ваучер за доставка
на дърва, го е помолил само да му съдейства и да намери купувач на същия, което
Х.В. и сторил. Твърди, че от получените от св. М.Г. пари за този ваучер, не е
давал на подс. Х.В., а ги е дал на лице,
на което самият той дължал пари.
Служебният
защитник на подс. Х.В. – адв.Д.Ил.Д. заявява, че от събраните в хода на съдебното дирене
писмени и гласни доказателства не се доказва по
несъмнен и категоричен начин обвинението спрямо В., поради което съдът следва
да постанови оправдателна присъда.
Твърди, че осъдителната присъда не може да се позовава само на косвени
доказателства, а безспорни доказателства в подкрепа на обвинението не са
събрани.
Служебният
защитник на подс. М.П. – адв.Г.Д. заявява в съдебно заседание, че обвинението спрямо него не е доказано по
категоричен и абсолютен начин. Анализът на доказателствената
съвкупност налага извода според защитника, че подс. П. не е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състава на чл.211, пр.3, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б. А и Б от НК, тъй като
няма никакви доказателства, че именно той е извършил в съучастие с подс.Х.В. престъплението, в което е обвинен. Предвид на изложеното адв.Д. желае подс. М.П.
да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното и поддържано спрямо него
обвинение.
Служебният
защитник на подс. С.М. – адв.В.Д. заявява, че от събраните по делото доказателства
и от самопризнанията на самия М. в съдебно заседание се доказва обвинението
спрямо него, поради което желае съдът да го признае за виновен и да му наложи
минимално предвиденото за извършеното престъпление наказание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи следното:
Подсъдимият Х.Д.В. е роден на *** ***, в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в
затвора в гр. Стара Загора.
Подсъдимият С.Т.
М. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, към настоящия
момент е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в следствен
арест гр. Елхово, а подс. М.Д.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес *** момента изтърпява наказание лишаване
от свобода в затвора в гр. Пловдив. Тримата
се познават помежду си, не са роднини.
През месец септември
2011година св.М.Г.И. *** предоставил издадената на името и в полза на майка му
– В. Минкова Асенова Заповед № Е435/26.08.2011 година на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Елхово за отпускане на
целева социална помощ за отопление с твърдо гориво - ваучер за доставка на
дърва за огрев на стойност 289.60 лева за отоплителен сезон 2011/2012г. /заверено
копие от който е приложен на л.11 от ДП/, на св. Х. *** за изпълнение, тъй като
последният се занимавал с доставка на дърва по домовете. Поради недостиг на
дървата за огрев към този момент, св. Х.С. забавил изпълнението на доставката
на дърва на В. Асенова.
На неустановен ден през месец
октомври 2011 година подсъдимият С.Т.М.
отишъл в една къща, близо до детската градина в центъра на град Елхово да търси
там свой познат, но той отсъствал. От жилището там излязла възрастна жена и
помолила подс.М. да провери при св. Х.С. защо не й е
доставил дърва за огрев по предаденият му ваучер за дърва и да вземе последния.
Подсъдимият М. твърди, че не познавал жената, но решил да извърши услугата, за
която тя го помолила. В резултат на това той намерил къщата, където живее св. Х.С.
и му казал, че бабата, която живее наблизо, като казал на свидетеля къде се
намира точно къщата й, пита защо не й е донесъл още дърва и си иска ваучера
обратно. При разговора между тях станало въпрос, че жената на която е издаден
ваучера, се казва В.. Подс. М. бил чул, че жената, която живее в тази къща, в
която търсел своя познат и която го помолила да вземе ваучера, действително се
казва В. и потвърдил пред св. Х.С., че баба В. го изпраща за ваучера. От проведеният разговор между двамата, свид. Х.С.
останал с впечатление, че С.М. е внук на баба В. и че именно тя го е изпратила
да вземе ваучера и тъй като той наистина бил забавил доставката на дърва,
предал на С.М. ваучера за доставка на дърва на името на В. Асенова.
След като
получил ваучера, подс. М. решил да не го предава на жената, която го помолила
да го вземе от св. С., а да се разпореди с него и да го продаде на някой, който
желае да си купи дърва, а парите да похарчи за себе си. Докато вървял по
централната улица на град Елхово, подс. С.М. срещнал случайно втория подсъдим -
Х.В., по прякор „Н.“. В. попитал С. къде
отива, на което той му казал че търси
желаещи да купят ваучер за доставка на дърва, издаден на името на
неговата баба. Подс. В. казал на М., че малко време
преди това самия той е продал такъв ваучер и може да го отведе при човек, който
да му помогне. След като М. се съгласил, двамата отишли при св. Х.К..
Последният погледнал ваучера, но отказал да го вземе за себе си.
След това Х.В. и
С.М. тръгнали да търсят св. М.К.Г. ***, на който да предложат да купи ваучера
за дърва. След като двамата подсъдими намерили св. М.Г., те
му предложили ваучера за продажба като му обяснили, че ваучера е на бабата
на С.М. и същата има нужда от пари, а не
от дърва. Св. Г., който познавал подс. В., не им се доверил веднага и поискал
да отидат до базата на св. Х.К., който се занимавал с доставка на дърва и да
провери редовността на предлаганият му ваучер. Двамата подсъдими се съгласили и
заедно със св. Г. посетили свид. Х.К.. Там двамата подсъдими представили отново
ваучера на св. Х.К. и след като същият потвърдил, че документа е редовен, св. М.Г.
решил да го вземе срещу определена сума пари. След това М.Г. взел ваучера и го
предоставил на св. Х.К. за изпълнение - за да му достави дърва за огрев до дома
му, а след като тримата напуснали базата на св. К., св. М.Г. заплатил на С.М.
сумата от 180.00 лева като равностойност на 4 кубика дърва за огрев, които св. К.
ще му достави в изпълнение на предоставеният ваучер. След като подс. С.М. взел
парите от св. М.Г., М. и В. се разделили. По-късно С.М. предал парите, които
получил от св. Г. на свой познат, на който дължал парична сума.
Няколко дни по-късно, св. Х.К.
потърсил св. М.Г., за да занесе ваучера за подпис на В. Асенова, на името на
която е издаден. Св. М.Г. потърсил двамата подсъдими - В. и М. и тогава
установил, че е измамен от същите, че ваучера не е на бабата на подс. М. и веднага
сигнализирал в РУП гр. Елхово. По същото време св. М.Г.И. посетил св. Х.С., за
да се разбере защо не са доставени все още дървата за огрев на майка му В.
Асенова. От проведения разговор между двамата, свид. Х.С. също разбрал, че
подс. С.М. го е измамил като се е представил за внук на В. Асенова и е взел
ваучера за дърва, издаден на нейно име.
Въпреки това св. Х.С. доставил съответното количество дърва за огрев на В.
Асенова.
В хода на разследването св. Х.К. е предал с протокол за доброволно
предаване от 22.11.2011г. на инсп. К. К. от РУП
Елхово предаденият му от сви. М.Г. ваучер за доставка на дърва – оригинала на Заповед № Е435/26.08.2011
година на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Елхово за отпускане на целева социална помощ за отопление с твърдо
гориво - ваучер за доставка на дърва за огрев на стойност 289.60 лева за
отоплителен сезон 2011/2012г. Същият ден,
предаденият ваучер бил върнат срещу разписка на св. Х.С., който бил доставил вече съответно
количество дърва за огрев съгласно този ваучер на В. Асенова и го отчел като
изпълнен, а по делото е приложено заверено копие от същия.
На неустановен ден в края на
месец декември 2011 година, подс. Х.Д. ***, заедно с друго лице, неустановено
по категоричен начин по делото, че това е бил подс. М.Д.П.,*** и отишли в дома
на С. А. С. от същото село, находящ се на ул. „Плиска“,
№10.Подсъдимият Х.В. заявили пред С. С.,
че може да му достави въглища и го попитал желае ли да му достави такива. С. С.
отговорил, че действително се нуждае от въглища и желае да му бъдат доставени.
Тогава подс. В. поискал от С. С. да му даде сумата от 100.00 лева
предварително, след което ще му достави няколко чувала с въглища. Освен парите,
В. поискал Славов да му предаде и документа си за самоличност - лична карта, за
да му запише данните. След като С. С. предал на В. личната си карта и сумата от
100.00 лева, подс.Х.В. и другото лице си тръгнали от
домът му.
В един от следващите дни,
преди Коледа на 2011година, вечерта в дома на С. С. отишъл на гости свид. Т.П. ***.
Същата вечер в дома на Славов в с. Кирилово дошли подс. Х.В. и подс. М.П. по прякор „Пет пари“. С. С. попитал подс. В. кога ще му достави
въглищата, на което подсъдимият В. му отговорил да не се притеснява, а освен
това поискал от С. да му даде още пари, за да му достави по-голямо количество
въглища. Славов отговорил, че няма повече пари, след което В. и П. си тръгнали.
След това в разговор между С. и св. Т.П., последният разбрал от Славов, че е
дал пари на подс. В. за да му достави въглища и тъй като П. знаел, че В. няма
откъде да вземе въглища, заявил на Славов, че е бил излъган от него и няма да
му достави въглища.
В един от следващите дни,
дъщерята на С. С. – свид. С.Ж. посетила баща си в дома му в
с.Кирилово, за да почисти жилището му, при което установила, че документа му за
самоличност- лична карта не бил на мястото, където обикновено той го
съхранявал. Свид. Ж. попитала баща си къде е личната
му карта, при което той й отговорил, че преди известно време в дома му дошли
две момчета – единия по-висок, а другия
по-нисък, които предложили да им даде личната си карта и пари, за да му
доставят въглища или дърва и той им дал документа и 100.00 лева, но те така и не му били
доставили въглищата, респ. дърва. Свид. Ж. отново
попитала баща си кои са тези момчета, при което той й казал, че на единият
прякорът му е „Н.“, а второто момче било от с. Кирилово, но не го назовал по
име или с прякор. Като разбрал, че подс. В. го е измамил и няма да му достави
въглища, С. С. е подал жалба в РУП Елхово чрез дъщеря си – св. С.Ж. за
извършената измама.
В хода на
разследването С. С. е бил разпитан като свидетел от разследващ полицай, но
впоследствие – на 09.06.2013година Славов е починал, поради което и не е
разпитан в хода на съдебното производство като свидетел.
Видно от приложените по
делото справки за съдимост, подсъдимите са осъждани както
следва: Подсъдимият Х.В. е осъждан общо с 22 бр. влезли в сила
присъди както следва: 1. С присъда
58/1988 година по НОХД № 157/1988 година на РС – Елхово, в сила от
14.10.1988 година е осъден
за престъпление по чл.252,
ал.1 от НК, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, извършено на 02.10.1987 година на една година лишаване от
свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
2. С присъда № 23/1990 година, по НОХД № 36/1990
година на РС – Елхово, в сила от 09.065.1990 година е осъден за престъпление по чл.195, ал.1 във вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, извършено през периода
есента на 1988 година - зимата на 1989 година, на една година лишаване от свобода и
за престъпление по чл. 252, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК, извършено в същия период на една година и шест месеца лишаване от
свобода. Между посочените две наказания, със същата присъда на основание чл.23,
ал.1 от НК му е определено общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и на основание
чл.69 от НК В. е бил освободен изцяло от изтърпяване на
наложеното му с предходната присъда по НОХД № 157/1988 година на ЕРС наказание една година лишаване от свобода.
3. С присъда
№ 1а/12.01.1996 година, по НОХД № 197/1995 година на РС – Ямбол, в сила от 26.01.1996 година е осъден за престъпление по чл.252, ал.2
от НК, извършено през м.10.1991
година на четири години лишаване от свобода; за престъпление по чл.256, ал.1 от НК,
извършено през м.12.1992 година на
четири години и три месеца
лишаване от свобода; и за престъпление по чл.157, ал.2 от НК, извършено на 19.01.1992 година на три години лишаване от
свобода, и на основание чл.23 от НК му е
определено общо наказание – лишаване от свобода за срок от четири години
и три месеца.
4. С определение
№ 69/2001 година по НОХД № 368/2000 година на РС – Елхово, в сила от 12.03.2001
година, е осъден за престъпление
по чл.209, ал.1
от НК на глоба в размер на 200
лв.
5. С Присъда № 49/2004 година по НОХД № 306/2003 година на ЕРС, в сила от
23.06.2004 година, е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК,
извършено на 30.03.2003 година на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
6. С присъда № 72/2004 година, по НОХД № 150/2004 година, в сила от
30.09.2004 година е осъден за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, извършено на
26.12.2003 година на три месеца лишаване от свобода. Със същата присъда е
определено едно общо наказание между
наложеното с нея наказание и наказанието по НОХД № 306/2003 година на ЕРС, в
размер на шест месеца лишаване от свобода.
7. С присъда № 108/2004 година по НОХД № 201/2004 година на ЕРС, в сила от
23.12.2004 година е осъден за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на
05.04.2004 година на шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда на В.
е определено и едно общо наказание между наказанията наложени му по НОХД №№
306/2003г., 150/2004г. и 201/2004г.,
всички на ЕРС в размер на шест месеца лишаване от свобода.
8. С присъда № 109/2004 година, постановена по НОДХ № 340/2004 година на
ЕРС, в сила от 27.12.2004 година, за престъпление по чл.210, ал.1 т.4 от НК,
извършено през м.юли 2004 година е осъден на лишаване от свобода за срок от
девет месеца.
9. С присъда № 44/2004 година по НОХД № 42/2004 година на РС-Елхово, в сила
от 12.01.2005 година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, извършено на
03.04.2003 година е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
10. С присъда №20/2005 година по НОХД № 322/2004 година на ЕРС, в сила от
07.03.2005 година е осъден за престъпление по чл.209, ал.3 от НК, извършено в
края на м.юли 2004 година на три месеца лишаване от свобода.
С Определение № 124/2005 година на ЕРС на осъдения е определено общо
наказание между наказанията наложени му по НОХД № 340/2004 година, НОХД
№42/2004 година, НОХД № 323/2004 година и НОХД № 322/2004 година, а именно
девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с
два месеца. Наказанието по тази съвкупност и по определеното общо наказание
между наказанията по НОХД № 306/2003 година, НОХД № 150/2004 година, НОХД №
201/2004 година, всички на ЕРС са изтърпени на 07.11.2005 година.
11. С Присъда № 21/2005 година по НОХД № 323/2004 година на ЕРС, в сила от
07.03.2005 година е осъден за престъпление по чл.206 от НК, извършено през
м.юли 2004 година на лишаване от свобода за срок от девет месеца.
12. С присъда № 60/2006 година по НОХД № 174/2006 година на РС-Елхово, изменена с решение 454/2006г по ВНОХД
№404/2006г. на ЯОС, в сила от 18.07.2006
година за престъпление по чл.196, ал.1 т.2 от НК, извършено на 23.02.2006
година е осъден на девет месеца лишаване
от свобода.
13. С присъда № 58/2006 година по НОХД № 151/2006 година на РС-Елхово в
сила от 12.10.2006 година, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, извършено на 13.02.2006 година е осъден на
девет месеца лишаване от свобода. С Определение № 27/18.01.2007 година на ЕРС
на подсъдимия е било определено общо наказание между наказанията по НОХД №
151/2006 година и НОХД № 174/2006 година, и двете на РС-Елхово, в размер на
девет месеца лишаване от свобода. Определеното общо наказание е изтърпяно на 14.05.2007 година.
14. С присъда № 30/2008 година по
НОХД № 97/2008 година на РС – Елхово, в сила от 27.06.2008 година,
потвърдена с решени е 67/2008г по ВНОХД № 148/2008 г. на ЯОС, за
престъпление по чл. 196, ал.1 от НК,
извършено на 13.03.2008 година е осъден на шест месеца лишаване от свобода при
строг режим .
15. С присъда № 15/2009 година по
НОХД № 227/2008 година на РС –
Елхово, в сила от 01.07.2009 година,
изменена с решение № 70/01.07.2009
по ВНОХД № 142/2009г. на ЯОС, е осъден
за престъпление по чл.196, ал.1 от НК, извършено в края на м.12.2007 година на шест месеца лишаване от свобода при
строг режим.
С определение №200/2009 година по
ЧНД № 386/2009 година на РС – Елхово, в
сила от 28.09.2009 година, на осъдения В. е било определено на основание чл.25, ал.1
във вр. чл.23, ал.1 от НК общо наказание между
наказанията наложени му по НОХД №97/2008
година и НОХД № 227/2009
година, и двете на РС – Елхово, в
размер на шест месеца лишаване от свобода
при строг режим. Определеното общо наказание на основание чл.24 от НК е
увеличено с два месеца. Общото наказание
- осем месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 28.10.2009 година.
16. С присъда № 16/2010 година по
НОХД № 432/2009 година на РС - Елхово, в
сила от 08.03.2010 година е осъден
за престъпление по чл.211 от НК,
извършено в началото на м. 01.2008
година на 8 месеца лишаване от
свобода. Със същата присъда на В. е определено и общо наказание между наказанието по тази
присъда и наказанието по НОХД № 227/2008
година на ЕРС - лишаване от свобода за срок от осем месеца.
17. С присъда № 38/2010 година по
НОХД № 7/2010 година на РС – Елхово, в сила от 11.05.2010 година е осъден за
престъпление по чл.196, ал.1 от НК, извършено в средата на м.05.2009
година на осем месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
18. С присъда № 42/2010 година по НОХД № 373/2009 година на РС - Елхово, в сила от
26.05.2010 година, е осъден за
престъпление по чл.196, ал.1 от НК, извършено на 09.03.2009 година на една година и два месеца лишаване
от свобода при строг режим.
19. С определение 204/2010 година по НОХД № 289/2009 година на РС –
Елхово, в сила от 31.05.2010 година, е осъден за престъпление по чл.196,
ал.1 от НК, извършено на
25.12.2007 година на осем месеца
лишаване от свобода при строг режим. Със същото определение на основание чл.25,
ал.1 във вр.
чл.23, ал.1 от НК на осъдения В. е
определено едно общо наказание между наказанията наложени му по НОХД №97/2008
година и НОХД №227/2008 година, и двете
на ЕРС, в размер на осем месеца лишаване
от свобода при строг режим .
С определение № 347/2010 година на ЕРС,
потвърдено с решение №
4/26.01.2011г. по ВЧНД №588/2010г. на ЯОС, на осъдения В. е определено едно общо наказание между
наказанията наложени му по НОХД №№432/2009г., 7/2010г., 373/2009г. и
289/2009г., всички на ЕРС, в размер на
една година и два месеца лишаване от
свобода при строг режим. Наказанието от
1 година и 2 месеца е изтърпяно
на 18.07.2011 година .
20. С присъда № 252/ от 23.08.2013
година по НОХД № 175/2013 година
на РС – Елхов, в сила от 10.09.2013
година, за престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1 от НК, извършено на
30/31.10.2012 година В. е осъден на
десет месеца лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК от определеното на осъдения наказание е приспаднато времето, през което
същият е бил задържан под стража по
същото дело, считано от 31.07.2013 година до привеждане на присъдата в
изпълнение.
21. С присъда 128/18.052013г. по НОХД № 207/2012 година на РС – Елхово,
потвърдена с решение № 142/2013г. по ВНОХД №220/2013г. на ЯОС, в сила от
01.11.2013 година, е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, извършено в периода от началото на
м. ноември 2011 година до 06.12.2011 година и
22. С присъда № 365 от 24.04.2014г., постановена по НОХД № 193/2014г. по
описа на ЕРС, влязла в сила на 12.05.2014г., В. е осъден както следва: за
престъпление по чл. 142а, ал.4, вр. с ал.1 от НК,
извършено в периода от началото на м. януари 2009г. до 21.01.2009 година, като
му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода; за престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр. с
ал.1, т.2, вр. с чл. 26, ал.1, вр.
с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, извършено в периода от началото на м. януари
2009г. до 21.01.2009 година, като му е наложено наказание две години и осем
месеца лишаване от свобода и за престъпление по чл. 155, ал.5, т.5, вр. с
ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.
26, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, извършено
в периода от началото на м. януари 2009г. до 21.01.2009 година, му е наложено
наказание две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
12000.00 лева. Със същата присъда е определено на основание чл. 23 от НК едно
общо наказание на В. лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца,
което на основание чл. 24 от НК е увеличено на три години и два месеца и е
постановено същото да бъде изтърпяно в
затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал.3 от НК е
присъединено към определеното общо наказание изцяло и наказанието глоба в
размер на 12000.00 лева
С Определение № 152 от 12.05.2015г. по ЧНД № 151/15г. на ЕРс, влязло в сила на 28.05.2015г., на В. е определено на
основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК едно общо
наказание между наказанията, наложени му с Присъда № 252 от
23.08.2013 година по НОХД № 175/ 2013 година на ЕРС, Присъда № 128 от 18.05.2013 година по НОХД № 207/2012 година на ЕРС и Присъда № 365 от 24.04.2014 година по НОХД № 193/2014 година на ЕРС, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание
чл. 24 от НК е увеличено с ДЕСЕТ МЕСЕЦА и е постановено
да изтърпи в ЗАТВОР и при първоначален
„СТРОГ” режим. Към така
определено общо наказание лишаване от свобода,
е присъединено и изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 12000 лева, наложено с
Присъда № 365/14г. по НОХД № 193/2014г. на ЕРС. На основание чл. 25, ал.2 и чл.
59 от НК при изпълнение на така определеното общо наказание е приспаднато
времето, през което Х.В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД
№175/2013 година на ЕРС – от 31.07. до 03.10.2013г. и времето, през което е
търпял наказание лишаване от свобода по Присъда № 252/2013г. по НОХД № 175/13г.
на ЕРС и Присъда № 128/2013 година по НОХД № 207/2012 година, считано от 03.10.2013г. до влизане в сила и привеждане в изпълнение
на определение № 152/2015г.
Подсъдимият М.П. е осъждан многократно /18 осъждания/ през периода от м.
юли 2006 година до м. юни 2014 година. Предвид на тези осъждания, вида и
размера на наложените на П., определените и изтърпени от последния общи
наказания, се установява, че деянието, за което е внесен обвинителен акт против
М.П., се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б. „А” и „Б” от НК, тъй като е извършил инкриминираното престъпление,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Подсъдимият С.Т.М. е осъден два съдебни акта, както следва: 1. с Определение от 14.07.2010
година по НОХД № 143/2010 година на ЕРС, влязло в сила на 14.07.2010 година, е
осъден за престъпление по чл.191, ал.3, във вр.ал.1
от НК, извършено в периода от м.юни 2009 година до 17.12.2009 година, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и 2. С Присъда от
22.12.2011 година по НОХД №337/2011г. на ЕРС, влязла в сила на 09.01.2012г., е
осъден за престъпление по чл.191, ал.3, във вр.ал.1
от НК, извършено в периода от 18.12.2009
година до 27.07.2011 година, за което са му наложени наказания пробация и
обществено порицание.
От така изложената
фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
От обективна и от субективна страна подсъдимият Х.Д.В. е осъществил с деянието си престъпление по чл.211, пр. 3, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“ от НК, като на неустановен ден през месец
декември 2011 година в с. Кирилово, обл. Ямболска,
като извършител и при условията на опасен рецидив, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил заблуждение у С. А. С. от с. Кирилово, обл. Ямболска, че ще му достави въглища, с което причинил
на С. А. С. имотна вреда в размер на 100.00 лева.
Подсъдимият С.Т.М. е осъществил от обективна
и от субективна страна престъпление
по чл. 209, ал.1 от НК, като на неустановен ден през месец октомври
2011 година в гр. Елхово, обл. Ямболска,
като извършител, с цел да набави
за себе си
имотна облага възбудил заблуждение у М.К.Г. ***, че той /С.М./ е внук на В. Минкова Асенова
от гр. Елхово
и същата чрез него /като неин
внук/ желае да продаде ваучер
за дърва, обективиран в Заповед № Е435/26.08.2011г. на
Директора на ДСП Елхово за отпускане
на целева социална помощ на името на В. Асенова, с което причинил на М.К.Г. имотна вреда в размер на 180.00 лева.
Това обвинение спрямо всеки от тези двама подсъдими
се доказва напълно от самопризнанието на подс. С.М., който
заяви, че се признава за виновен по обвинението спрямо него, като е действал сам,
а не в съучастие с подс. Х.В. и даде подробни обяснения по делото, както и от дадените в съдебно заседание показания от свидетелите Х.С., Х.К.,
М.Г., М.И., С.Ж. и от показанията на свид. Т.П., дадени в хода
на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и от писмените доказателства по делото - Протокол за доброволно
предаване от 22.11.2011 г., разписка от
същата дата от Х.С., заверено копие от Заповед № Е435/26.08.2011 година на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Елхово за отпускане на
целева социална помощ за отопление с твърдо гориво - ваучер за доставка на
дърва за огрев на стойност 289.60 лева за отоплителен сезон 2011/2012г. на името
на В. Минкова Асенова, удостоверение за наследници № 1/06.01.2014
г. на кметство с.Кирилово, обл.Ямболска, справки за
съдимост на подсъдимите и др. Съдът изцяло
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те са
безпротиворечиви и се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.
І. По отношение на
обвинението
в престъпление по
чл.211, пр. 3, вр.
с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК за подс. Х.В. и престъпление по чл. 209, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2
от НК по отношение на подсъдимия С.Т.М., извършено от тях в съучастие:
Съдът приема за
установено по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, че подсъдимият С.М. е извършил сам измамливите действия, като
след като взел от свидетелят Х.С. издаденият на името на В. Асенова ваучер за
доставка на дърва, решил да не го връща на собственика му, а да го предаде на
трето лице срещу определена сума пари като целта му била да използва получената
сума в свой интерес. В резултат на това негово решение, тъй въвел в заблуждение
свид. М.Г., че ваучера за дърва е издаден на името на неговата баба и същата
нямала нужда от дърва, а от пари, поради което желае да го продаде. След като
свид. Г. се консултирал със свид. Х.К. относно редовността на ваучера и без да
знае, че същият документ е издаден за трето лице, несвързано в родство със
подс. М. и че това трето лице не е изразило желание и съгласие за
разпоредителни действия с ваучера за доставка на дърва, решил да го вземе, за
да му бъдат доставени дърва за огрев, а
предал на подс. М. сумата от 180.00 лева срещу този ваучер. Или в настоящият случай подсъдимият М., с цел да
набави за себе си имотна
облага, съзнателно създал у потърпевшия - св. М.Г. неправилна, погрешна представа относно определено имуществено право, след което Г. е извърши разпоредителните действия,
които му причинили имотната вреда.
Съдът възприема възражението на подсъдимия Х.В. и неговият служебен
защитник, че няма извършени от него измамливи действия в съучастие със С.М.. В
хода на съдебното производство не се събраха категорични и безспорни доказателства, че
именно Х.В. е намерил подс.С.Т.М. и го е накарал да
отиде при свид. Х.С., да се представи за внук на В. Асенова и да поиска от този
свидетел да му предаде ваучера за дърва, издаден в полза и на името на В.
Асенова, с цел след това да го продаде и да получи парите с цел имотна облага,
както се твърди в обвинителният акт. Действително, от показанията на св. С. е
видно, че подс. С.М. отишъл в домът му през неустановен ден през м. октомври
2011година и му казал, че баба В. го помолила да вземе ваучера, като от разговора между двамата, свид. Х.С.
останал с впечатление, че С.М. е внук на баба В. и че именно тя го е изпратила
да вземе ваучера и тъй като той наистина бил забавил доставката на дърва,
предал на С.М. ваучера за доставка на дърва на името на В. Асенова. От
показанията на свидетелите К. и Г. се установява, че двамата подсъдими - В. и М.
са посетили същите свидетели през неустановен ден
през месец октомври 2011 година и са им предложили последователно, първо на св.
К., а след като той отказал – и на св. Г. да приемат ваучера за дърва срещу
определено възнаграждение и в резултат на това М.Г. приел да сключи сделката
като взел ваучера за дърва на името на В. Асенова и предал на подс. М. сумата
от 180 лева, но нито един от тези свидетели не уличава в престъпление свид. В..
От обясненията на подс. М., дадени в съдебно заседание, става ясно, че същият
се е срещнал с Х.В. едва след като е взел от св. С. ваучера за дърва и след
като сам той решил да се разпореди с него в своя полза, а подс. В. само му е
съдействал по негова молба да намери купувач, който да плати за този ваучер
определена парична сума. Обясненията на двамата подсъдими - В. и М. съвпадат по
отношение на обстоятелството, че самия М. е заявил пред Х.В., че ваучера е
издаден на бабата на М. и че тя няма нужда от дърва, а от пари, поради което го
помолила да го продаде на някой, който желае да го купи.
Предвид на
изложеното, съдът приема, че това обвинение не се доказа по отношение на подс. Х.В., поради което го ОПРАВДА в
тази част на обвинението – че на
неустановен ден през месец октомври 2011 година, в гр. Елхово, обл. Ямболска в съучастие със С.Т.М. ***, като извършител,
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М.К.Г. ***, че С.Т.М.
е внук на В. Минкова Асенова от гр. Елхово и същата чрез внука си желае да
продаде Заповед № Е435/26.08.2011г. на Директора на ДСП Елхово за отпускане на
социални помощи /ваучер за дърва/, с което причинил на М.К.Г. имотна вреда в
размер на 180.00 лева,
както и ОПРАВДА подс. С.Т.М. по обвинението, че е действал при условията на
съучастие с подс. Х.В. при осъществяване на измамата по отношение на св. М.Г., тъй
като по делото липсват доказателства за действия на подс. Х.В., водещи до
подобен извод за съвместно участие в престъплението от тези двама подсъдими.
Съдът приема, че подсъдимият М. е съзнавал противоправността
на деянието си, предвиджал и е целял настъпването на
престъпния резултат. За
формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което
обективира едновременно неговото субективно отношение
към стореното и към последиците. Той е знаел, че възбужда и поддържа у
съответното лице заблуждение, имал е за цел да набави за себе си имотна облага,
и е разбирал, че с това причинява имотна
вреда на св. Г..
С деянието си С.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК, тъй като
на неустановен ден през месец октомври 2011 година в гр. Елхово, обл.
Ямболска, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у М.К.Г. ***, че той /С.М./ е внук на В. Минкова Асенова от гр.
Елхово и същата чрез него /като неин внук/ желае да продаде Заповед №
Е435/26.08.2011г. на Директора на ДСП Елхово за отпускане на социални помощи
/ваучер за дърва/, с което причинил на М.К.Г. имотна вреда в размер на 180.00
лева.
Причините и
условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна
култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред и
стремежът му към противоправно облагодетелстване.
ІІ. По отношение на
обвинението в
престъпление по чл.211,
пр. 3, вр.
с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“, вр. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия М.П.
и престъпление по чл.211, пр.
3, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, букви „А“ и „Б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК за подс.
Х.В.,
извършено в съучастие от тези двама подсъдиди:
Безспорно се установи
от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. С.Ж., дадени в с.з. и тези на свид.Т.П., дадени от него в хода
на ДП пред разследващ полицай и прочетени
в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, че подсъдимия
Х.В. е въвел в заблуждение починалият
към настоящият момент /починал на 09.06.2013г./ С. А. С., живущ ***, че ако му даде 100.00 лева и личната си карта за да запишат данните му по нея,
той ще му достави въглища за зимата, след което Славов предал на В. 100.00 лева и личната
си карта /документ за самоличност/ именно с тази цел- за да му достави В. въглища,
но последното не било сторено
от подс. Х.В.. Съдът не възприема обясненията на подс. Х.В., че не бил посещавал в
указаното в обв. акт време с. Кирилово и в частност - домът на С. С., тъй като същите
противоречат на събраните посочени по-горе гласни доказателства. Свид. С.Ж. заявява, че когато един ден през декември 2011 година, отишла в дома на баща си да му почисти, установила, че документа му за
самоличност - лична карта не бил на мястото, където обикновено той го
съхранявал и попитала баща си къде е личната му карта, при което той й
отговорил, че преди известно време в дома му дошли две момчета – единия по-висок, а другия по-нисък, които
предложили да им даде личната си карта и пари, за да му доставят въглища или
дърва и той им дал документа и 100.00
лева, но те така и не му били доставили въглищата, респ. дърва. След като свид.
Ж. отново попитала баща си кои са тези момчета, той й казал, че на единият
прякорът му е „Н.“, а второто момче било от с. Кирилово, но не го назовал по
име или с прякор. Подсъдимият Х.В. сам заяви в с.з., че прякорът му е „Х. Н.“.
От показанията на св. Т.П., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. също се
установи, че С. С. е заявил пред този свидетел, че „Х. Н.“ и друго лице с
прякор „Пет пари“ са му поискали 100.00 лева и личната му карта, за да му
доставят въглища и тъй като той имал нужда от въглища се съгласил и дал парите
и личната си карта, но така и не бил получил въглища до момента. Същият
свидетел – Т.П. дава показания и че сам видял в дома на С. С. в един неустановен ден, преди Коледа на 2011 година, подсъдимите Х.В. и М.П.
по прякор „Пет пари“, но това е било след като вече С. С. е бил дал 100.00 лева
и личната си карта по-рано и чакал да му доставят въглища. Тогава св. В.
поискал от С. С. още пари с обяснението, че ще му достави по-голямо количество
въглища, но Славов заявил, че не разполага с повече пари и отказал да му даде
такива. От тези показания на св. Ж. и П., съдът намира за доказано по несъмнен
начин, че Х.В. е въвел в заблуждение С. С. от с. Кирилово, обл.
Ямболска, че ще му достави въглища, след което Славов му предал сумата от
100.00 лева, както поискал В., но последният не му доставил договореното
количество въглища, с което причинил на Славов имотна вреда в размер на 100.00
лева.
По отношение на обвинението спрямо подс. М.П., съдът намира за основателно възражението на този
подсъдим и неговият служебен защитник – адв. Г. Д., че няма събрани категорични
и несъмнени доказателства по делото за участието му в извършването на това
деяние. Единствено показанията на св. Т.П., дадени в хода на ДП пред разсл. полицай уличават в известна степен подс. П., тъй
като св. П. е заявил тогава, че освен че е видял подс. В. и П., съответно с
прякори „Х. Н.“ и „М. Пет парито“ в дома на св.
Славов няколко дни преди Коледа на 2011година, дядо С. С. му казал, че двамата
заедно са дошли при него няколко дни по-рано в жилището му в с. Кирилово и му
поискали 100.00 лева и личната му карта, за да му доставят въглища и той им дал
тези пари и документа си за самоличност, но те още не му били доставили
въглища. Тези показания на св. П., не се подкрепят изцяло от показанията на св.
Ж., която не заяви в съдебно заседание кое е било второто лице, посетило домът
на баща й в с. Кирилово през м. декември 2011г., освен подс.Х.В..
Нейните показания също не са на очевидец, а са на свидетел, възприел
обстоятелствата такива, каквито ги е пресъздал самия С. С. – неин баща пред нея,
като заявил според св. Ж., че в домът му са дошли Х. „Н.“ и друго момче, родено
в с. Кирилово, но не го назовал по име. Запитана в с.з. свид. Ж. заяви, че
познава само подс. Х.В. и С.М., но не и подс. М.П. и посочи подс.
С.М. като роден в с. Кирилово. Предвид на изложеното и имайки предвид
разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК, съгласно която осъдителна присъда не може
да се основана само на показания на свидетел, прочетени по реда на ал. 4 на чл.
281 от НПК, а показанията на св. П., уличаващи подс. П., са именно такива,
съдът прие, че не е безспорно доказано участието на подс. М.П. в извършване на
това престъпление и на това основание и съгласно чл. 304 от НПК ОПРАВДА подс. П. по обвинението в
престъпление по чл.211, пр. 3, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, букви „А“ и „Б“, вр. с чл.20, ал.2 от НК за това че на неустановен ден през месец декември 2011 година в с. Кирилово, обл. Ямболска, действайки в съучастие с Х.Д. ***, като
извършител, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С.
А. С. от с. Кирилово, обл. Ямболска, че ще му достави
въглища, с което причинил на С. А. С. имотна вреда в размер на 100.00 лева,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, както и ОПРАВДА подс. Х.В. по първоначалното обвинение,
че е извършил престъплението като съизвършител по
смисъла на чл.20,
ал.2 от НК в съучастие с М.Д.П.
*** и при
условията на чл.26, ал.1 от НК.
Съдът прие, че подсъдимият Х.В. е действал при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, тъй като както се посочи и по-горе, същият е осъждан
многократно с общо 22 броя влезли в сила присъди/определения. Осъждан е за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода
за срок не
по – малко от една година,
чието изтърпяване не е било отложено
на основание чл.66 от НК и е осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления, като поне по една
от присъдите изтърпяването на наказанието не е отложено на основание
чл.66 от НК. Не е изтекъл предвиденият в разпоредбата
на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяването на наказанието по
предходните присъди, с които подсъдимият е бил осъждан, който срок изключва
приложението на опасния рецидив.
От субективна страна деянието е осъществено
от подсъдимият В. с пряк умисъл, като същият е съзнавал, както
обществено-опасния характер на деянието, така и неговите обществено-опасни
последици, като е искал и целял тяхното настъпване, като е предприел
целенасочени действия да мотивира С. С. да извърши
разпоредителни действия в негова
вреда и в полза на самия В..
Причините и
условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна
култура на подсъдимия В., незачитането на установения в страната правов ред,
стремежът му към противоправно облагодетелстване,
изградените у него престъпни навици.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият Х.В., съдът взе
предвид следното: по отношение на престъплението по чл.211, пр. 3, вр. с чл.209, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“ от НК, законодателят
е отчел високата степен на обществена опасност на деянието и е предвидил
наказание от три до десет години лишаване от свобода. При индивидуализирането
на наказанието, следващо се на подсъдимият В., съдът отчете високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия - подсъдимият е осъждан
многократно за тежки умишлени престъпления, но прие, че извършеното
престъпление не се отличава със значителна обществена опасност предвид ниската стойност на причинената имотна вреда – 100.00 лв., която се явява
много под размера на една минимална работна заплата за страната. Като взе предвид горното, съдът намери, че наказанието на подсъдимият В. следва
да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като в случая е
налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, посочено по-горе
относно размера на причинена вреда, както и че и най-лекото предвидено за
осъщественото престъпление наказание /лишаване от свобода за срок от три
години/ се явява несъразмерно тежко в случая. Ето защо съдът определи
наказанието на подс. Х.В. под предвиденият в закона минимален размер, а именно ДВЕ
ГОДИНИ
лишаване от свобода.
По отношение на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът по
съображения, изложени по – горе не намери основанията за приложението на чл.66,
ал.1 от НК, поради което постанови подсъдимия Х.В. на основание чл.60, ал.1 във вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи наложеното му наказание
при първоначален „СТРОГ“ режим в затворническо заведение – затвор.
При определяне наказанието на подс. С.М. съдът взе предвид както принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и предвиденото в Закона наказание за извършеното престъпление по чл.209, ал.1 от НК – лишаване
от свобода от една до
шест
години, така
и направените от подсъдимия М. самопризнания, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността на този подсъдим обстоятелство, обществената опасност на подсъдимия, неговата възраст, социалното му положение, съдебното му минало и обществената опасност на деянието, която не е
значителна, предвид ниската стойност на причинената имотна вреда.
Ето защо съдът
прие,
че определянето на наказанието на подс. С.М. следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства като определи и наложи на
този подсъдим за извършеното от него престъпление, наказание „лишаване от свобода”
за срок от
ЕДНА
ГОДИНА, което постанови да се изтърпи ефективно в затвор при първоначално
„СТРОГ“ режим на основание чл.
60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът
постанови при изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода по
отношение на подс. С.М., да се приспадне времето, през което С.Т.М. е бил задържан
с взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно от
23.07.2013 година до 18.10.2013 година /по НОХД № 448/12г. на ЕРС/ и от
27.05.2015 година до влизане в сила и привеждане в изпълнение на настоящата
присъда.
С така
наложеното наказание спрямо всеки от двамата подсъдими, които съдът призна за
виновни – Х.В. и С.М., съдът счита, че биха се изпълнили целите на генералната
и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът прие, че
са налице условията на чл. 68, ал.1 от НК и постанови подсъдимия С.Т.М. да изтърпи отделно и изцяло наказанието
лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено му с Определение от
14.07.2010 година на РС- Елхово по НОХД № 143/2010 година на ЕРС, влязло в сила
на 14.07.2010 година, като това наказание се изтърпи при първоначално „СТРОГ“
режим в затвор на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, тъй като
изтърпяването на това наказание е било отложено на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на съдебният акт по
НОХД № 143/10г. на ЕРС – 14.07.2010г., а деянието по настоящата присъда е
умишлено, от общ характер е и е извършено през м. октомври 2011година, т.е. в
посочения тригодишен изпитателен срок, както и предвид вида на наложеното с
настоящата присъда наказание - лишаване от свобода.
Направените
разноски по делото по отношение на подс. М.П., за които са представени
доказателства от НБПП за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 220.00 лева на служебният му защитник -
адв. Г. Д. по НОХД № 448/2012г., определено на основание чл. 17, т.2, вр. с
чл. 10, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че не
следва да се възлагат на подсъдимият М.П., тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 190, ал.1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, какъвто е
настоящият случай по отношение на подс. М.П., разноските остават за сметка на
държавата.
По тези съображения
съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
......................
/В. Апостолова/