№ 1263
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000501228 по описа за 2025 година
С решение № 134 от 9.01.2025 г. по гр. д. № 3555/2024 г., СГС, І-2,
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД предявен от В. К. А. срещу
Столична община за заплащане на сумата от 28 000 лв. като обезщетение на
неимуществени вреди.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от В. К. А.. Сочи, че
съдът е интерпретирал неправилно събраните доказателства – гласни и
писмени. Счита, че ответникът не е изпълни задълженията си по поддръжка на
обществени зони и дължи обезщетение. Моли да се отмени решението и да се
уважи иска, както и разноски (вкл. по чл. 38 ЗА).
В писмен отговор Столична община оспорва въззивната жалба по
мотиви изложени пред първата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
1
Ищецът В. К. А. твърди, че на 26.03.2019 г. стъпил в необезопасена и
несигнализирана дупка на тротоара по бул. Гоце Делчев пред № 53-55. При
падането получил увреда на предни кръстни връзки на дясна колянна става и
лезия на медиален мениск. За претърпените физически болки и психически
страдания претендира ответникът, който имал задължение да поддържа в
изправност тротоарите плочки, да му заплати обезщетение в размер на 28 000
лв., ведно със законната лихва от датата на инцидента, както и разноски, в
това число възнаграждение на представляващия го адвокат по реда на чл. 38
ЗА.
Ответникът Столична община оспорва иска. Оспорва механизма на
настъпване на произшествието, като твърди, че по делото няма никакви
доказателства в подкрепа на тезата на ищеца. Оспорва фактическия състав на
деликта, като акцентира на липсата на причинно-следствена връзка. Изтъква,
че е възложено на други лица да изпълняват функциите по поддръжка на
тротоарите. Оспорва размера, като евентуално твърди че е налице принос от
самия пострадал, който не е проявил дължимото внимание при
придвижването си.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че според ИЗ № 9575 от
28.03.2019 г. при ищеца А. е установена руптура на предна кръстна връзка,
лезия на медиален мениск на дясна колянна става, като е възможно травмата
да е била получена при падане на пътен участък. Посочено е, че лечението е
било артроскопско оператвино чрез реконструкция на предна кръстна връзка и
частично изрязване на медиален мениск. През периода на лечение ищецът е
търпял болки и страдания за период от около 3 месеца, като първите 20 дни
болките са с голям интензитет. При нормално протичане на лечебния процес и
без усложнения възстановителният период е в рамките на 3 месеца. При
разяснения в о.з. е посочено, че травмата е тежка и е с по-продължителен
период на възстановяване, доколкото се касае до увреда на структурите на
коляното, което е основна става.
Св. Л. И. З., сочи, че познава ищеца от 20 години, тъй като живеят в
един квартал. Разказва, че присъствал на падането. Сочи, че видял как В. се
2
строполил на около 20 м пред него, както си вървял по тротоара, на бул. Гоце
Делчев. Било в началото на пролетта, преди Ковид. Отишъл при падналия, той
не можел да стане, кракът му били странно усукани, като свидетеля го
вдигнал да се изправи. Оказало се, че В. не може да ходи. Спрял такси и качил
В. в него, но не можал да го придружи. След време виждал ищеца с патерици
и той споделил, че претърпял операция. Свидетеля разказва, че когато се
поогледал на мястото на инцидента имало нещо по тротоар, което не беше
както трябва – дали някаква неравност, или липсващи или счупени плочки, В.
се бил спънал в нещо.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на ответника по иска Столична
община, следва да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че
при или по повод изпълнението на възложената работа, от виновно и
противоправно действие или бездействие на служители (работници) на
ответника, са настъпили вреди за ищеца.
Настоящият въззивен състав приема, че събраните доказателства
безспорно установяват, че през пролетта на 2019 г. ищецът А. е паднал на
тротоар, на който инцидент е станал свидетел Л. З.. По делото обаче няма
никакви убедителни доказателства – нито писмени, нито гласни, че причината
за този инцидент е неравност, дупка или какъвто и да било дефект на
повърхността на тротоара. От съществено значение е да бъде установено дали
на пътната повърхност е имало повреда, както и естеството на същата, за да
може да бъде проверено дали и в каква степен Общината носи отговорност за
този недостатък на тротоара. Единствените данни в тази насока са
показанията на свидетеля, които са неточни, общи, клонящи към
предположения и не съдържащи данни относно състоянието на мястото на
инцидента. Не може да се извърши преценка какво е „нещото на тротоара“,
„което не е било както трябва“. За да се понесе безвиновната отговорност по
чл. 49 ЗЗД от Общината, следва ясно и недвусмислено да бъде доказано
(тежестта за това е върху ищеца), каква е била причината за инцидента.
Спъването на тротоара може да бъде провокирано както от дупка или счупени
плочки, така също и от всякакво друго препятствие или предмет, намиращо се
на платното по редица причини, които не са поставени в обсега на регулация
3
на общинските органи, или натоварените с тази дейност от тях лица. Фактът,
че ищецът се е спънал на тротоара не е достатъчен за да се приеме, че
Общината не е изпълнила задълженията си да поддържа съответните
общински площи в изправност, респ. че е допуснала с бездействие на
определени лица, на които тя е възложила работа, пропуски в осигуряването
на безопасни зони за придвижване на пешеходци.
Ето защо настоящият състав приема, че искът следва да бъде отхвърлен,
а решението на СГС – потвърдено.
Разноски на Столична община при този изход на делото се следват в
размер на 300 лв. за юрисконсултска защита.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134 от 9.01.2025 г. по гр. д. № 3555/2024 г.,
СГС, І-2.
ОСЪЖДА В. К. А., ЕГН **********, да заплати на Столична община
разноски от 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4