Решение по дело №787/2008 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е  № 76

 

гр.Стара Загора 17.03.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и четвърти февруари

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:  

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора    Р.С.                                  ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   № 787    по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани/ЗОДОВПГ/.

Образувано е по искова молба от Н.С.И. *** за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди : 1. за периода 15.01.2008г-15.02.2008г в размер на 139.33лв за м.януари 2008г и 123.51лв за м.февруари 2008г, представляващи неполучено трудово възнаграждение с оглед неправомерно отнето свидетелство за правоуправление на МПС и 2. разноските по АНХД № 155/ 2008г по описа на Районен съд Стара Загора в размер на 130лв във връзка с отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 11539/ 04.12.2007г, издадено от Началника на РПУ Стара Загора. Предявен е и обективно съединен иск за присъждане на неимуществени вреди на същото основание в размер на 1500лв за накърнени авторитет и самочувствие на работното място и липса на увереност. Претендира се заплащане на обща сума 1892.84лв ведно със законната лихва, считано от 23.12.2008г до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника адв.К. си поддържа исковете.

Ответникът – Областна дирекция на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Русев оспорва претенциите по основание и размер. Моли да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение исковете да бъдат уважени.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищцата Н.И. е назначена с трудов договор № 15/ 08.12.2008г на длъжността “продавач разносна търговия” в “Н-2 Трейдинг Консулт” ООД гр.Пловдив с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 225лв и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 4.8% или общо 235.80лв, видно от допълнителното споразумение към договора от 28.12.2007г. Съгласно длъжностната характеристика, ищцата изпълнява трудовите си функции с повереното служебно МПС.

На 21.10.2007г служител на РПУ Стара Загора съставя на И. акт за установяване на административно нарушение на Закона за движение по пътищата. Въз основа на него Началникът на РПУ Стара Загора издава наказателно постановление № 11539/07 от 04.12.2007г. То й е връчено на 15.01.2008г, при което е отразено, че доброволно е предала свидетелството си за правоуправление. На 18.01.2008г подала жалба срещу наказателното постановление, образувана в АНХД № 155 по описа за 2008г на Районен съд Стара Загора. В производството е заплатила 10лв държавна такса и 100лв адвокатско възнаграждение, видно от представените вносна бележка и договор за правна защита и съдействие. С влязло в сила решение № 32/ 14.03.2008г постановлението е отменено като незаконосъобразно в частта, с която на основание чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 150лв и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

Междувременно със заповед от 16.01.2008г управителят на дружеството-работодател на И. я отстранява от работа до връщане на свидетелството за управление на МПС. Документът е получен на 19.02.2008г, видно от саморъчното отбелязване върху наказателното постановление. За м.януари 2008г ищцата  е получила трудово възнаграждение за 9 работи дни в размер на 71.70лв след удръжките, а за м.февруари 2008г – за 4 работни дни в размер на 29.92лв след удръжките.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

От показанията на разпитания свидетел Димитър Пенев се установява, че е присъствал на връчването на наказателното постановление на ищцата. Според него, въпреки изричното й изявление, че ще обжалва, свидетелството за управление на МПС й било отнето. Впоследствие била отстранена от работа. Свидетелят Борис Андонов описва периода след завръщането й на работа – колегите започнали да й отправят нападки и подигравки за уменията й да шофира, в резултат на което психиката й се променила за период от 2-3 месеца. Станала затворена, припряна и страняла от колектива.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК пасивно легитимирани по тези искове са юридическите лица, представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В настоящия случай се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт на Началника на РПУ Стара Загора /с оглед действащата нормативна уредба - РУ на МВР Стара Загора/  и от незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР  Стара Загора. Районните управления на МВР не са юридически лица, такова е само областната дирекция, съгласно чл.14, ал.2 от Закона за МВР. Поради това насочените срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора искове се явяват допустими. 

Разгледани по същество, предявените претенции за заплащане на обезщетения са неоснователни и недоказани.

Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ т. е. налага се изводът, че кодексът не урежда материалноправния режим на отговорността. За неуредените процесуални въпроси се прилагат разпоредбите на АПК, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, респ. ГПК по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК.

ЗОДОВ в чл. 4 урежда материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. С оглед на това отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие, както се твърди в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Разпоредбата на чл.189, ал. 8 /нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г./ от Закона за движение по пътищата предвижда при връчване на наказателното постановление водачът задължително да представя валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл.190 от същия закон свидетелството за управление се изземва след влизане в сила на наказателното постановление, а наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление. В тази връзка и с оглед неоспореното по надлежния процесуален ред отбелязване върху наказателното постановление за доброволно предаване на свидетелството за управление на МПС от ищцата, се налага изводът, че не е налице противозаконното му изземване. Ищцата е била длъжна по силата на закона да го представи, а за фактическото му оставяне при служители на ответника против нейната воля не са представени доказателства. Гласни доказателства за опровергаване на признат писмено от ищцата неизгоден за нея факт, какъвто е собственоръчното вписване в наказателното постановление, са недопустими в исковия процес. Поради това съдът не обсъжда показанията на свидетеля Пенев относно обстоятелствата, при които ищцата е предала на компетентните органи своето свидетелство. Следва да се отбележи също, че макар да е депозирала жалба срещу наказателното постановление на 18.01.2008г, едва на 19.02.2008г е поискала да й бъде върнато иззетото според нея свидетелство. От изложеното следва извод, че липсва незаконосъобразно действие на служители на ответника, което да представлява основание за ангажиране на имуществената му отговорност за репариране на претърпените загуби на ищцата от неполучено трудово възнаграждение поради отстраняване от работа във връзка с наложено административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” и отнето свидетелство за управление.

По делото е безспорно установено, че наказателно постановление № 11539/07 от 04.12.2007г е отменено като незаконосъобразно в частта, с която на ищцата И. на основание чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 150лв и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец. Съдебните разходи по обжалване на постановлението обаче не са пряка и непосредствена последица от отмяната му. Те са последица от успешно проведено съдебно производство. По тази причина нямат характер на претърпени вреди или пропуснати ползи, по смисъла на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността за тях не е виновна, а обективна. Отговорността за разноски в съдебното производство е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон - чл. 143 АПК, чл. 78 и сл. от ГПК, чл. 248, ал. 1 ГПК, който е специален (само за разноските) по отношение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и може да се реализира само в рамките на същото съдебно производство. Така въпросът за разноските, направени в рамките на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отново следва да се разреши от процесуалния закон - чл. 143 от АПК, а не чрез общия исков процес.В такъв смисъл е и константната практика на ВАС по този вид дела.

По отношение на твърдените неимуществени вреди съдът намира, че от показанията на разпитания по делото свидетел Андонов не се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в претендирания от нея размер в резултат именно от горепосоченото наказателно постановление или от отнемането на свидетелството й за управление на МПС. Свидетелят посочва, че промените в психичното състояние на ищцата са причинени от оценката на колегите й към уменията й да шофира, дадена след изтичане на срока на отстраняване от работа на 15.02.2008г. Наказателното постановление е издадено за шофиране със скорост над разрешената, което не е във връзка с щофьорски способности. С оглед обстоятелствата, че е обжалвала наказателното постановление още на 18.01.2008г, но едва на 19.02.2008г е получила свидетелството си за управление и не се сочат доказателства за пречки това да стане в по-ранен момент, съдът счита, че отстраняването от работа не е прекратено своевременно поради бездействието на ищцата. В този смисъл тя не се справи с доказателствената тежест, с която разполага по закон като не установи по делото пряка причинна връзка между претърпени вреди и незаконосъобразен акт и/или  действие на длъжностни лица от администрацията на ответника.

Затова претенциите за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Последица от отхвърлянето на тези искове ще бъде и отхвърлянето на претенцията за лихви като акцесорна по своя характер.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от гореизложеното, съдът

                                                                  

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ ИСКОВЕТЕ на Н.С.И. ЕГН ********** ***, офис 101 против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР Стара Загора за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 392.84лв, представляващи неполучено трудово възнаграждение периода 15.01.2008г-15.02.2008г с оглед неправомерно отнето свидетелство за правоуправление на МПС и разноските по АНХД № 155/ 2008г по описа на Районен съд Стара Загора, както и за причинени неимуществени вреди в размер на 1500лв, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2008г до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н.С.И. ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 80/осемдесет/лв, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/Б.Т.