Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
7 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №... от ... година, постановено по ГР.Д.№... по описа за ... година на Горнооряховски районен съд, е отхвърлен предявеният установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 4 000 лв. по „Запис на заповед” от ... година с падеж ... година; осъден ищецът да заплати на ответницата направените разноски в първоинстанционното производство. Постъпила е жалба от ищеца, чрез процесуалния представител, против решението. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решение, както и доводи и съображения във връзка с твърденията. Не е постъпил отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ответницата чрез процесуалния си представител заема становище да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. За тези изводи съдът е мотивиран от следното: Исковата молба и приложените към нея документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК и на чл.128 от ГПК. Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и е индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и който заявител има качеството на взискател в изпълнително производство, образувано по издаден въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист, а легитимиран ответник е лицето, против което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство. Процесуалната легитимация на страните и правният интерес при установителния иск са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването на правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е искова претенция, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК – положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане, признато в В.ГР.Д.№.../... г. ВТОС заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Ищецът не е посочил правно основание на претенциите си. Но, дори да ги беше посочил, това не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявения иск - т.е. ищецът е задължен да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимата материално-правна норма. От твърденията на двете страни и признатите от тях факти в исковата молба, в отговора на исковата молба и в съдебни заседания, както и от приетите по делото писмени доказателства, включително процесната „Запис на заповед” съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземане на ищеца, който има качеството на взискател в спряно изпълнително производство по издаден въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист с длъжник ответницата. Обстоятелства, установени чрез приетите по настоящото дело и по приложено частна гражданско дело писмени доказателства; Процесната „Запис на заповед” съдържа всички кумулативно изискуеми се реквизити, визирани с императивните разпоредби на чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.536 от ТЗ във вр. с чл.486, ал.1, т.4 и ал.2 от ТЗ. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на процесната „Запис на заповед”; Основание за издаване на процесната „Запис на заповед” е каузално правоотношение – сключен между страните по делото договор за заем за потребление /дадена от ищеца и получена от ответницата сума пари със задължение ответницата да ги върне на определен ден/. Обстоятелства, твърдени от ищеца в исковата молба и признати от ответницата с отговора на исковата молба. Депозираните по делото свидетелски показания относно факта на връщане от ответницата на ищеца на исковата сума са недопустими. Съображения за този извод съдът ще изложи в правните си изводи. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Не е спорно по делото основанието за издаване на процесния менителничен документ – сключен договор за заем за потребление. Между страните по делото са възникнали и съществуват паралелно два вида правоотношения – менителнично и каузално, които имат различни основания. За кредитора-ищец, притежаващ менителничен документ, съществуват три правни възможности /три вида правна защита/, а именно: Да предяви менителничен /осъдителен/ иск, основан на възникналото менителнично правоотношение; Да предяви осъдителен иск, основан на каузалното правоотношение, което е основание за менителничното правоотношение; Да подаде заявление за признаване вземането си, възникнало от менителничното правоотношение, по реда на заповедното производство на основание чл.417, ал.1, т.9, предложение първо от ГПК. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е задължителен, последващ етап от осъществяване на този вид правна защита при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.419, ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на менителничното вземане, възникнало от менителничното правоотношение, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК. Към коя правна възможност за реализиране на вземането си ще пристъпи кредиторът е негово право на избор. В настоящия казус ищецът е избрал третия посочен по-горе вид на правна защита. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване на вземане по менителничен документ/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело; Ищцовата страна да е взискател в спряно изпълнително производство по издадения въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист с длъжник ответната страна. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело; Юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на издаден от ответната страна в полза на ищцовата страна менителничен документ, какъвто е настоящия казус, юридическият факт, от който произтича претендираното вземане е издаването на действителен В.ГР.Д.№739/2010 г. ВТОС менителничния документ. За да възникне вземането е необходимо и достатъчно менителничният документ да е действителен. Процесният менителничен документ отговоря по съдържание и форма на изискванията на закона с оглед действителността му. Както се посочи по-горе при обсъждане на събраните по делото доказателства менителничният документ съдържа всички кумулативно изискуеми се реквизити, визирани с императивните разпоредби на чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.536 от ТЗ, във вр. с чл.486, ал.1, т.4 и ал.2 от ТЗ. Вземането е и изискуемо. Настъпил е визираният в менителничния документ падеж, който е съобразен с изисквания на императивната разпоредба на чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ. С оглед на горното за издателя-ищец на процесната „Записа на заповед” е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по менителничния документ. Респективно за ответницата е възникнало задължението да плати на ищеца сумата по процесната „Запис на заповед” макар и при забавено плащане. Освен изложеното ответницата не оспорва възникването на менителничното и каузалното си задължение спрямо ищеца. Но, против настъпилия менителничен ефект от издаване процесния менителничен документ прави едно от така наречените „лични възражения”. Погасяване чрез плащане на задължението по каузалното правоотношение, което каузално правоотношение е основание за издаване на процесния менителничен документ. Поради обусловеността между двете правоотношения, която също не е спорна по делото, погасяване на задължението, възникнало от каузалното правоотношение, погасява и менителничното задължение, възникнало от издаване на процесния менителничен документ. Издателят на менителничен документ има право и в образуваното производство при предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск на така наречените „абсолютни” и „лични възражения”, едно от които е посоченото по-горе възражение. С оглед на изложеното е неоснователно твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Районният съд е обсъждал процесуално допустимо „лично възражение” за погасяване чрез плащане на задължение, възникнало от каузална сделка, която каузална сделка е основание за издаване на процесния менителничен документ. Направеното „лично възражение” не е доказано. За този извод съдът е мотивиран от следното: Не е установено по делото с допустими доказателствени средства, че ответницата е изпълнила възникналото задължение да плати на ищеца дължимата сума. Няма събрани по делото допустими доказателствени средства, удостоверяващи плащане на дължимата сума. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответницата е тази, която трябва да докаже, че е платила дължимата сума. Плащането на паричен дълг, установен с писмен акт, се удостоверява с документ, дори договорът, от който е възникнал дългът, да не е оформен в писмен вид. Аргумент чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Чрез свидетелски показания е недопустимо да се установява погасяването, включително плащането на паричен, който е установен с писмен акт. Правната норма е императивна. Достатъчно за приложимостта на забраната е паричното задължение да е установено с писмен акт. Фактът, че паричното задължение е възникнало от договор, който не е в писмен вид, не може да обоснове допустимостта със свидетелски показания да бъде доказвано плащане на паричното задължение, установено с документ. В настоящия казус има документ, който да установява паричния дълг – процесната „Запис на заповед”. Освен, че процесната „Запис на заповед” е действителен менителничен документ, от който е възникнало менителничното задължение, тя притежава и доказателствена сила на частен, свидетелствуващ /удостоверителен/ документ. Автентичен- подписан от лицето, което е посочено в него. Автентичността не е оспорена. Има силата на извън съдебно признание и важи срещу своя издател. Като взе предвид разпоредбата на чл.175 от ГПК, признатите, факти от страните относно каузалното правоотношение и издаване на процесния менителничен документ въз основа на него, съдът приема, че процесната „Запис на заповед” установява и паричното задължение, възникнало от каузалното правоотношение. Дори да се приеме, че процесната „Запис на заповед” не установява паричното задължение по каузалното правоотношение, извод, който настоящият състав не възприема, по изложените вече съображения, и като се вземе предвид факта, че договорът, от който е възникнало каузалното правоотношение, не е сключен в писмена форма, пак не може да бъде обоснована допустимостта със свидетелски показания да се доказва плащане на задължението по каузалното правоотношение, поради обусловеността на каузалното правоотношение с менителничното, възникнало от издаден действителен менителничен документ. Документ, удостоверяващ плащане на дължимата сума, не е представен по делото. По изложените съображения за издателя-ищец на процесната „Записа на заповед” е възникнало и съществува валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по менителничния документ, което не е погасено чрез плащане, а за ответницата е възникнало и съществува задължението да плати на ищеца сумата по процесната „Запис на заповед” макар и при забавено плащане. Поради което предявеният иск за установяване на процесното вземане е основателен и доказан и следва да бъде уважен. В.ГР.Д.№739/2010 г. ВТОС С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е неправилно. Жалбата е основателна и решението на районния съд, като неправилно, следва да бъде отменено, вместо което да бъде уважена предявената на основание чл.422, ал.1 от ГПК искова претенция. При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в двете инстанции в размер на 960 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №... от ...година, постановено по ГР.Д.№... по описа за ... година на Горнооряховски районен съд, ИЗЦЯЛО, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. М., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.„С.” №..., В.”А”, .3, А.9, че същата дължи на П. С. С., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.„Н.П.” №..., сума в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща задължение за плащане по „Запис на заповед”, издаден на ... година от М. Р. М., ЕГН-*, в полза на П. С. С., ЕГН-*, с падеж ... година, за което вземане по Ч.ГР.Д. №... по описа за ... година на Горнооряховски районен съд са издадени на ... година Разпореждане №... и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №..., както и изпълнителен лист. ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.„С.” №..., В.”А”, .3, А.9, да заплати на П. С. С., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.„Н.П.” №..., направените разноски в двете инстанции в размер на 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщаването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |