Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Нова Загора, 14.01.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на четИ.десети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева, като разгледа докладваното от съдията НЕНОВА Гр.д. № 424 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК и
чл.341 и следващите от ГПК.
Постъпила
е искова молба от ищците А.М.Ш. ЕГН **********, постоянен адрес: *** и К.П.З.
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, двете със съдебен адрес:***, чрез процесуален
представител адв. Е.П. ***, против М.М.К. ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
С.Д.П. ЕГН **********, постоянен адрес: *** и В.Д.Д. ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, с която е предявен иск за отмяна на нотариален акт за собственост
по наследство и давностно владение № 189, том III,
рег.№ 6086, дело № 500 от 2019 г. на Помощник нотариус по заместване при
Николай Бъчваров-Нотариус с рег. № 416 на Нотариалната камара и с район на
действие - PC гр.Нова
Загора, и иск за делба на недвижим имот /след отмяната на констативния акт за
собственост/, а именно: ДВОРНО МЯСТО съставляващо УПИ Х-58 в кв.8 по подробния устройствен план
на с. К., общ. Нова Загора, находящ се в строителните граници на
населеното място, предназначен за жилищни функции
с площ, съгласно скица, от 840,00 кв.м., при граници: изток-улица; запад - УПИ XI-58; север - УПИ V-52; юг - улица, ведно с находящите
се в него едноетажни: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40
кв.м., ведно с всички подобрения
и приращения в имота между страните и при квоти: А.Ш. - 1/6 ид. част, К.З.
- 1/3 ид. част; за М.К.- 1/6 ид. част, С.Д.П.- 1/6 ид. част и
В.Д.Д. - 1/6 ид. част.
Посочва се, че на 02.09.2019г., ответницата М.К. се е
снабдила с нотариален акт за собственост върху описания по-горе недвижими имот,
на основание наследство и давностно владение, за което ищците разбрали случайно
през м. юни 2020 г., при уреждане на други наследствени отношения.
Твърди се, че никой от ищците не се е
отказвал от от собствеността на имота, нито от владеенето му.
С
исковата молба се твърди също, че страните са наследници по
закон на П.В.П., бивш жител *** а, починал на 29.12.1990 г. Първата ищца и
първата ответница са сестри, наследници на И. П.К.,***, починала на 23.07.2009
г., а втората ищца е тяхна леля /сестра на майка им И. К./.
Сочи се че общият им наследодател П. В. П.
оставил в наследство следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО съставляващо УПИ Х-58 в кв.8 по подробния устройствен план
на с. К., находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен
за жилищни функции, с площ съгласно скица от 840,00 (осемстотин и
четиридесет) кв.м. при граници: изток-улица; запад - УПИ
XI-58; север - УПИ - V-52; юг
-улица, ведно с находящите се в него едноетажни: масивна жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40
кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Ищците считат, че удостовереното в този
документ е невярно и не отговаря на действителността, по отношение правото на
собственост, което е констатирано. С този акт били засегнати техни законни
права и интереси, като наследници по закон на Панайот Василев Панайотов и
съсобственици в описания по-горе имот.
Поради това, че не могли доброволно да
се разберат за собствеността на наследения имот и да си го поделят, молят съда
да постанови решение, с което до отмени Нотариален акт за собственост и
давностно владение № 189, том III, рег.№ 6086, дело № 500 от 2019г. на Помощник-
нотариус по заместване при Николай Бъчваров- Нотариус с рег.№ 416 на Нотариалната
камара и с район на действие - PC гр.Нова
Загора и след като го отмени, да допусне делба
на процесния имот - ДВОРНО МЯСТО съставляващо
УПИ Х-58 в кв.8 по подробния устройствен план на с. К., находящ се в строителните граници на населеното място,
предназначен за жилищни функции,
с площ съгласно скица от 840,00 кв.м. при граници:
изток-улица; запад - УПИ XI -58; север - УПИ V-52; юг -
улица, ведно с находящите се в него едноетажни: масивна жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40
кв.м., ведно с всички подобрения
и приращения в имота между страните и при квоти, съгласно ЗН.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата М.М.К., чрез
процесуалния си представител адв. М.М. *** е депозирала пред съда отговор на
исковата молба. Останалите ответници - С.Д.П. и В.Д.Д., редовно уведомени - не
са депозирали отговор на исковата молба.
С
отговора ответницата К. е оспорила предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.537, ал.2 от ГПК и чл.341 и сл. от ГПК, като неоснователни
и недоказани и сочи, че е
придобила 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот по наследство от своята майка И.
П.К. - дъщеря на общия наследодател П.В.П.. Твърди, че останалите 5/6 ид.ч. от
недвижимия имот придобила по давност, упражнявайки фактическа власт върху
идеалните части на сънаследниците си, като е превърнала с едностранни действия
държането във владение, демонстрирайки тази промяна в намерението си пред
останалите съсобственици и отблъсквайки техните претенции върху имота. Посочва,
че е проявила активност, с която по смисъл и съдържание, е отрекла владението
на останалите сънаследници, и е започнала да държи имота за себе си, т.е. към
фактическата власт, която е упражнявала, е прибавила и намерение да свои вещта
и тези нейни действия са стигнали до знанието на сънаследниците.
Сочи
се, че общият наследодател на страните – П. В.П.е починал на 29.12.1990г. След
неговата смърт в имота е живяла дъщеря му И. К., като владението ѝ е
продължило до смъртта ѝ, настъпила на 23.07.2009г.
След
смъртта на И. К. във владение на имота е останала единствено нейната дъщеря М.М.К..
Тя е ползвала и поддържала имота, обработвала дворното място, получавала
плодовете от имота, плащала е данъците за него. Твърди се, че същата е
направила ремонти по къщата, в това число замазки и изкърпване на стени,
поставяне на вътрешна изолация и гипсокартони на стените и таваните, както и
боядисване на същите, заливане на бетонни основи на подовете на цялата къща,
сменила е дограмата и вратите, направила е цялостен ремонт на покрива,
поставила е ново кухненско обзавеждане, изградила е баня и тоалетна в къщата,
както и нова ограда на имота. Всички тези ремонти възлезли на сума в размер на
15000
лв.
Твърди
се, че владеенето върху имота от К. било постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно, няма инцидентен характер и било от такова естество, че не позволявало на
други лица да владеят вещта. Поведението ѝ през всичките тези повече от 20 години било на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот.
Твърди
се че през всичките тези години, ищците ходили броени пъти в имота, единствено
с цел гостуване. Твърди се, че същите не са предявявали каквито и да било
претенции по
отношение на нея, въпреки че са били наясно с предприеманото в имота. Нещо
повече, ищцата А.М.Ш. неведнъж била заявявала, че не може и няма каквито и да
било претенции за този имот, възприемайки същия като собственост на М.К., която
единствена полагала грижи и влагала средства в този имот.
Страните молят да се допуснат като доказателства по делото
приложените към ИМ и писмения отговор такива.
Страните са поискали и съда е допуснал гласни доказателства
на свидетели при режим на довеждане на проведените открити съдебни заседания по
делото.
В съдебно заседание страните редовно призовани лично се
явяват, като ищците лично и чрез процесуалния си представител подържат
предявения иск, ответницата К. лично и чрез адв. М. оспорват претенциите и
подържат отговора си. Другите двама ответника – П. и Д. заявяват, че няма да
сочат доказателства и нямат претенции. Не се и явяват в следващите съдебни
заседания.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е приел
представените писмени доказателства, а
именно: Пълномощно; Договор за правна защита и съдействие; Нотариално дело № 500/2019 г. по описа на Нотариус Николай
Бъчваров с рег. № 416 на НК с район на действие – РС - Нова Загора, съдържащо
описаните в приемо-предавателен протокол с изх.№ 206/2020г. от 10.11.2020 г.
писмени доказателства и намиращи се на
листи от 58 до 84 вкл. от делото; Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 48, том II, дело № 491/1974г.
– на л.6 от делото: Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство и давностно владение № 189, том III,
рег. № 6086, дело № 500 от 2019г. на л.7 от делото, удостоверение за наследници
с изх. № 94-00-2817/05.06.2020г. на Панайот Василев Панайотов, издадено от
община Нова Загора – на л.8 от делото, вносна бележка – на л.9 от делото,
разписка № 0200011170782465 от 29.06.2020 г. на л.10 от делото, удостоверение №
**********/07.08.2020 г. за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, скица № КР-08-563/04.08.2020 г.
на Община Нова Загора, отдел „Кадастър, регулация и вертикална планировка“
гр.Нова Загора.
Претендираните
от ищците права произтичат от обстоятелствата, че с ответниците са наследници по закон на Панайот Василев Панайотов, бивш жител ***
Загора, починал на 29.12.1990г. Първата ищца А.М.Ш. и първата ответница М.М.К.
са сестри, наследници на И. П.К.,***, починала на 23.07.2009 г., а втората ищца
К.П.З. е тяхна леля /сестра на майка им/.
Ответниците С.Д.П. и В.Д.Д. са деца на втората съпруга на общия наследодател
Панайот Василев Панайотов- Минка Динева Д..
Общият им наследодател П.В.П.
оставил в наследство следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО съставляващо УПИ Х-58 в кв.8 по подробния устройствен план
на с.К., общ. Нова Загора, находящ се в строителните граници на населеното
място, предназначен за жилищни функции, с площ съгласно скица от 840,00 кв.м.
при граници: изток-улица; запад - УПИ XI-58; север - УПИ - V-52; юг-улица, ведно с находящите се в него едноетажни: масивна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова жилищна сграда със
застроена площ 40 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
На 02.09.2019г. ответницата М.К. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху
описания по-горе недвижим имот, на основание наследство и давностно владение.
По правилата на чл.9 от ЗНасл. всеки от страните притежава следните права на собственост:
А.Ш. - 1/6 ид. част, К.З. - 1/3 ид. част от имота и всеки от ответниците по 1/6
ид. част. Двете ищци твърдят, че не са се отказвали от собствеността на имота,
нито от владеенето му. През м. юни 2020 г., при уреждане на други наследствени
отношения, разбрали, че ответницата се е снабдила с документ за собственост на
целия имот. Ищците твърдят, че удостовереното в този документ е невярно и не
отговаря на действителността, по отношение правото на собственост, което е констатирано,
а с този акт са засегнати техни законни права и интереси, като наследници по
закон на П. В.П. и съсобственици в описания по-горе имот.
В съдебно заседание на 29.10.2020г. са
разпитани водените от ищцова страна свидетели В.Й.К., С. П. С.и Н.Г..
Св.Кънев посочва, че ответницата М.К.
живеее от около 20 години в процесния имот, но той ѝ бил даден само, за
да живее в него, тъй като с бившия ѝ мъж Н.имали бизнес в гр.Нова Загора,
в замяна на което трябвало да се грижи за имота. Относно К.З. сочи, че си идва
всяко лято, а А. и К. идвали в този имот с намерение, че идват в имота си.
Живее наблизо, но не е посещавал имота вътре, защото от две години е в конфликт
с племенницата си М.. Свидетелства също, че са правени подобрения в имота от М.
и Н..
Св.Станев посочва, че е съсед и като
такъв познава починалата И. – майка на сестрите М. и А. и сестра ѝ К.
–леля на последните. Твърди, че преди време К. си идвала по-често, а от години
по веднъж на месеца. Свидетелства, че в имота докато е била жива майката на М.
и А. си живеела в имота, М. и мъжа ѝ Н. и децата им също са живеели в
имота, М. не е напускала имота, не е живяла другаде и после да се е върнала пак
в имота да живее.
Запитан отговаря, че е слушал, че имота
е на майката на М. и на нейната сестра и че К. си е идвала всяко лято и стояло
по месец в къщата, но не е ставало въпрос за това дали К. не си е дала имота на
племенницата си.
Относно подобренията в имота
свидетелства, че М. и Н. са правили много такива в него и ги изброява, а А.
съответно не е правила такива, като само си идвала, стояла там и си тръгвала и К.
по същия начин.
Посочва също, че не е виждал ответниците
С. и В. да идват в имота.
Свидетелите К. и С. сочат, че имота в
момента не се поддържа и от пролетта е обрасъл с бурени.
Св. Н. Г. посочва, че са живели на
семейни начала с М.К. и от съжителството си имат две деца, като тя има и трето
дете, познава и А., и К.. Сочи, че когато се събрали с М., първоначално тя
идвала при него, а когато си сменил местоработата отишли в с.К., като купили
мястото от леля ѝ, до тяхната къща имало празно място, което взели с
търговска цел, а след като освободили през 1993г. жилището и склада в гр.Нова
Загора, се настанили да живеят при майка ѝ И. в къщата в с.К..
Разяснява, че вече не съжителства с М.
от повече от една година, като тя дошла с полиция и го изкарала оттам.
Запитан, относно А. и К. отговаря, че
първата си идвала по-често, а К. по-рядко – на 3-4 месеца веднъж.
Отговаря, че е знаел, че те са ортаци на
къщата, а къщата е била на И. и К., а когато се настанили е трябвало да гледат
къщата, като той лично е допринесъл най-много за подобренията на процесния
имот.
Запитан отговаря, че къщата и мястото са техни, но той и М. са живеели там,
а М. не е демонстрирала, че е собственичка на този имот и дори го учудило, че
тя е прехвърлила къщата на нейно име и благодарение на това полицаите дошли и
го изхвърлили от там.
За отношенията си с М. към настоящия
момент, св.Г. отговаря, че са в много обтегнати отношения.
Свидетелства, че когато живеели в къщата
заедно с М., той бил стопанин на къщата и се грижел за нея, влагал е парите и
труда си, а К. и А. са отделно семейство, идвали са на гости, готвили са
заедно, заедно са яли и пили.
Твърди, че той самият е правил
подобренията в имота за себе си и за децата, защото чужд човек не може да дойде
и да направи това, което той е направил. Сочи, че К. и А. са идвали само на
гости, не са влагали никакви пари и подробно изброява подобренията в имота.
Запитан дали е правил въпросните
подобрения със съгласието на майката на М. – И., св.Гюндуз посочва, че без
нейно съгласие не би могъл да ги направи.
Сочи също, че според него М. е полагала
грижи за децата, а според други – не.
Потвърждава, че тя е полагала грижи за
дома им.
Св.Гюндуз потвърждава, че А. и лелята К.
са знаели, че той прави тези подобрение и никога не е мислил, че ще дойдат на това
ниво да претендират и не се е притеснявал.
Посочва, че майката на М. е била при
тях, а К. идвала по 1-2 пъти в годината.
Запитан свидетелства, че не е искал
съгласие за подобренията, които е правил в имота, защото когато те идвали,
казвали че е направил добре и той не се притеснявал, защото мислел, че така или
иначе ще се разберат, защото нищо не било изядено и изпито, и къщата си е още
там.
От
изпратения препис от нотариалното дело № 500/2019 г. по описа на Нотариус
Николай Бъчваров с рег. № 416 от НК е видно, че при извършената обстоятелствена
проверка в нотариалното производство са били разпитани трима свидетели – Ж.И.Е.-В.,
Н.Т.Е. и А.Р.А.. В протокола на нотариуса от 02.09.2019г. е записано, че
свидетелите са дали еднотипни показания, в които са заявили, че знаят имота, че
в него М.К. живее от много време (повече от 10 години, вече 20 години, от доста
време), плаща му данъците, владее го непрекъснато, обработва и поддържа имота,
правила е много ремонти по него и го стопанисва. Посочват, че не знаят някой от
роднините ѝ да е оспорвал собствеността ѝ и да има претенции към
имота.
Тези свидетели бяха разпитани и в откритото съдебно заседание по делото на
14.12.2020г.. Св.Ж.И.Е.-В., св.Н.Т.Е.
и св.А.Р.А. със своите показания пред съда потвърдиха изцяло казаното пред нотариуса.
В същото съдебно заседание са разпитани и водените от
ответната страна трима свидетели, а именно – Н.С.С., М.С.С. и Б.Х.Н..
Св.С. посочва, че познава М. от 2003г., през която година
се завърнала в с.К. и разбрала, че ответницата и мъжа ѝ Н. развиват
бизнес и отишла да работи при тях в продължение на две години.
Разяснява, че са развивали бизнеса си в двора на къщата,
където живеели, на запад от къщата имало постройка използвана за работа и за
склад и е работила ежедневно при тях.
Запитана отговаря, че не е виждала друг в този имот,
освен М. и Н. Един единствен път сестра ѝ била дошла там, направила
скандал за пари и си отишла, като за последното е научила от майката на М.,
като за последната сочи, че си идвала събота и неделя, а понякога и през
седмицата, но не живеела в този имот постоянно като М..
Относно ремонтите свидетелства, че когато е била на
работа при М., същата е била засипана с тотални ремонти по къщата в имота–
правили баня, тоалетна, огради, освежавали, както и че с Н.са обработвали
дворното място.
Сочи също, че и след като напуснала работата при тях, минавайки
покрай имота вижда, че къщата се поддържа и не е запустяла, но вижда само М. в
нея.
Запитана дали познава сестрата и лелята на М.,
потвърждава посоченото по-горе за скандала, а за леля ѝ, че е узнала във
връзка с работата си в земеделската кооперация в селото, където шефовете и са
имали сделка с майката И. и лелята К., при продажбата на земята им.
Твърди, че не е чувала някой да е проявявал претенции
против М. за този имот и мислела, че са си оправили нещата.
Твърди също, че когато е била там – М. вземала решения за
всичко – давала задачи на майсторите и плащала.
Посочва още, че М. не ѝ е казвала чия собственост е
къщата, но след смъртта на майка ѝ, също е правила ремонти по оградата,
живее си в къщата и имота се поддържа от нея.
Не знае точно дали М. и мъжа ѝ са развивали бизнеса
си в в част от къщата или в съседен имот, нито дали са закупували такъв.
Уточнява единствено, че постройката, в която е работила, се е намирала на запад
от къщата и всичко било заедно.
Разпитан св.С. посочва, че познава М., с която са съседи,
познавал баба ѝ и дядо ѝ, след което той самият напуснал селото, а
при завръщането си узнал, че дядо ѝ отишъл да живее в друго село и там
починал.
Посочва, че е мислел, че имота в с.К. е на М. и Н., които
правили баня и други ремонти в имота.
Запитан отговаря, М. живее трайно в имота от поне 15
години и пътувайки я виждал сутрин, че тя пътува с децата си към Сливен и вечер
се връщала.
Свидетелства, че ответницата живее постоянно в с.К. и
последните 5-6- години често я среща, а той е кмет на селото от 6-7 години.
Посочва, че познава сестра ѝ, майка ѝ и леля
ѝ.
Твърди, че веднъж, бидейки в процесния имот на маса, са
дошли А. и К., които били много весели, стояли около час и после всички си
тръгнали.
Твърди, че познава добре сетрата на М. – А., тъй като
навремето имала недвижими имоти, а той имал бизнес с такива от 1992г.
Посочва, че не е чувал К. и А. да имат претенции към
процесния имот и въпреки че с последната са се срещали, тя не му е споделяла за
такива.
Свидетелства, че са правени множество подобрения от М. и
мъжа ѝ, мислил е, че къщата е нейна, защото тя я стопанисвала.
Запитан отговаря, че при посещението на К. и А., същите
се държали нормално и разговаряли с всички, М. им сервирала и той е мислел, че
тя е собственик на къщата.
Като кмет на селото свидетелства, че веднъж получил писмо
от Нотариус Бъчваров, че е направена обстоятелствена проверка и е трябвало да
го закачи отпред на таблото и оттогава разбрал, че вече къщата е на М..
Свидетелства, че е закачил обявлението на таблото и никой
не е имал претенции, защото ако някой е имал претенции е щяло да има жалба.
Твърди, че двора се обработва и не е виждал някой друг,
освен М. и мъжа ѝ, да работи в имота.
Посочва, че дворното място е оградено и при изграждането
на оградата дори е имало спор със съседи, който бил уточнен с помощта на
геодезист.
Твърди, че само М. и семейството ѝ постоянно са
живеели в имота, както и че само веднъж е виждал там сестра ѝ А. и леля
ѝ К. – преди около три години.
Потвърждава, че познава всички от семейството им и не е
чувал преди това от някой друг майката на М. да ѝ го е прехвърлила, а за
имота разбрал, когато Нотариус Бъчваров му изпратил документите.
Свидетелства, че А. не идвала никога при него, но М. го е
посещавала веднъж в офиса му в гр.Сливен, доколкото си спомня преди около две
години, преди получаването на документите от нотариуса, за да го попита дали
могат да продадат къщата и на каква цена.
Св.Н. твърди, че М. живее от 2000-та година в с.К., двора
е голям и разделен на два парцела – единия се ползвал от фирмата, а другият за
живеене.
Посочва, че когато влязъл за пръв път в имота двора не се
обработвал, комина на къщата току-що бил отремонтиран, покрива бил разпокрит,
гредите му изгнили и практически къщата била неизползваема, с изключение на
една стая, в която живеела майка ѝ.
Свидетелства, че М. и Н. са правила много ремонти, като
почнали от комините, покрива, канализацията, мазилките, таваните, под, настилки, стълбище,
дограма, баня и тоалетна, без който ремонт не би съществувала къщата.
Посочва, че имал дърводелски цех и е работил заедно с Н.,
като ремонтите са продължили около четири години, както и че през този период
няма спомен да е виждал сестрата на М. в имота, а я е виждал само в гр.Сливен. Твърди също, че сестра ѝ била запозната с ремонтите на къщата
и нямала никакви претенции.
Относно майката на М. твърди, че
последната казвала на Н., че къщата е на М. и
трябва да си я отремонтира. Сочи също, че са били приятелски семейства и е ходил там и
майката ѝ И.
също
е била там и
тогава го говорела това.
Запитан дали това е дало увереност на М. да прави тези ремонти и да
налива пари в този имот, св.Ненов отговаря, че Н. желаел да си прехвърли
бизнеса в съседния имот, като имал постъпки да го купи и да остане в с.К., това
било желанието на Н., те искали да направят цяла база в с.К. и затова си
правели тези ремонти.
Не
е запознат дали продължават да живеят в този имот М. и децата, като разяснява,
че откакто М. и Н.се разделили, оттогава не е ходил в с.К.. Поддържал връзка и
с двамата, но поотделно. М. ***, но какво било състоянието на къщата към
момента не знае.
Счита, че М. не е напускала оттогава до сега
процесния имот.
Отговаря също, че не е чувал през
този период някой друг, освен М. и Н., да е желаел да работи двора, да поддържа
сградите и единствено М. и Н. правели всичко по къщата, но всичко ставаше с
преките сили на Н., като това било по време на съжителството им.
Запитан дали е чувал някой да е имал претенции за имота,
св.Ненов отговаря, че когато Н. и М. искали да купят съседния имот, станало
въпрос, че нещата им са оправени и даже започнали преписка, но нещата
икономически се променили. Доколкото знае нещата между наследниците били
уредени и къщата се водела на майката на М. – И., а тя и сестра ѝ са си
уредили нещата. Също така, че доколкото знае майка ѝ и леля ѝ на М.
са имали други имоти и доколкото си спомня лелята е продала другите имоти и
така тя си е взела нейния дял и така са си уредили нещата, но това всичко било
на маса.
На въпроса дали е чувал от майката И. някакви изявления за
този имот, св.Н. отговаря, че тя се радвала, било ѝ много хубаво, че М. и
Н. правят тези ремонти на къщата. Разяснява, че И. си живеела в нейната
стаичка, те ѝ я обзавели и ѝ било много хубаво, тя била член на
семейството и била много радостна за всичко това, което се правело, че всички
били около нея, тя всяка седмица от петък вечерта си идвала в с.К. и стояла до
неделя и са се събирали там.
Свидетелства, че не е чувал изявления от И., че този имот
остава за М., но той е останал с впечатление, че къщата е на М. - според него
така се били разбрали към онзи момент. Сочи, че познава А. и тя не е имала
претенции за този имот, срещали са се в гр.Сливен. А. не участвала в ремонтите,
даже когато са работили в имота, когато правили ремонтите, А. не е идвала в
този имот.
Разяснява, че са
правили банята, цялата настилка вън и други ремонтни работи, тъй като това е
професията му и ако не е участвал пряко
с работа в ремонтите, то е участвал със съвети.
Запитан какви
средства е вложил мъжа на М. в този имот, за да е имота в сегашния си вид,
св.Ненов онагледява къща в груб строеж, която трябва да се възстанови, като при
нова къща сочи, че е добре, но на стара къща трябва да се разчисти, да се
оправи и било много по-трудно и трябвало финансиране, но Н. бил решил и вкарал
много пари в имота, защото бил решил да живее и работи там.
Детайлно описва ремонтите, извършени от М. и Н. за периода
от 2000 г. до 2004 г.( когато майка ѝ била все още жива) – първо
направили южната стая, после банята, кухнята и северната стая, пода и антре,
постепенно, в продължение на времето, след това започнали оградите и двора.
Свидетелства, че М. не е прекъсвала владението на имота, те
живеели и работели там.
Запитан дали е ставало въпрос майката на М. да е казвала,
че имота е вече на М. и че тя затова прави тези ремонти, св.Ненов отговаря че
приказките на масата са били, че имота е на М. и те да си го финансират и да си
го оправят. За документално няма представа дали е било оправено, защото те
повече движели бизнеса, но знае, че те вадили скици за двата парцела.
На въпроса дали М. е казвала, че имота е неин, св.Ненов
отговаря, че открито майка ѝ на М. заявявала на М. и на Н., че имота е
техен да си го оправят.
Св.Ненов посочва, че след смъртта на майката на М., че са
се виждали с М., но не са разговаряли за имота.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128
от ГПК.
Предявени са два обективно съединени иска:
– иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
нотар. акт за собственост и давностно владение
- иск по чл.341 и сл. от ГПК вр с
чл.34 от ЗН за делба на недвижим имот ДВОРНО МЯСТО с площ съгласно
скица 840,00 кв.м, ведно с находящите се в него едноетажни: масивна жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40
кв.м., ведно с всички подобрения
и приращения в имота между страните и при квоти съгласно ЗН - за А.Ш. - 1/6 ид. част,
за К.З. - 1/3 ид. част; за М.К.- 1/6 ид. част,
за С.Д.П.- 1/6 ид. част и за В.Д.Д. - 1/6 ид. част.
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
В случай на несъгласие от страна на ответниците с твърдяното или част от него в
исковата молба, то е в негова тежест да докаже същото.
Ищците претендират, че процесния недвижим имот не е бил
придобит по давност и владение от ответницата М.М.К. и продължава да е
съсобствен между страните по делото.
Съгласно презумпцията на чл.69 от
ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго. На тази презумпция нотариусът е основал своето заключение в
посочения констативен нотариален акт, изготвен съгласно разпоредбите на чл.587
от ГПК.
Видно от материалите по делото
Нотариус Бъчваров е представил на съда заверен препис от Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 189, том III,
рег. № 6086, дело № 500 от 2019 г., Заявление-декларация от М.К., Протокол и
постановление за обстоятелствена проверка, Писмо до кмета на с.К., ведно с
известие за доставяне към него, Нотариаен акт за собственост на недвижим имот
по давност № 48, том II, дело № 491 от 30.10.1974 г.,
Удостоверение за наследници на П. В.П., Скица на имота, Данъчна оценка,
Удостоверение за наследници на И. П.К., Удостоверение № 244 от 01.08.2019 г.,
изд. От Областен управител на област Сливен и справки от ингормационната
система ИКАР – 11 броя. От същите се установява, че са били разпитани трима
свидетели – Ж.И.Е.-В., Н.Т.Е. и А.Р.А., а в Постановлението по нот.дело №
500/2019 г. по описа на Нотариус Бъчваров, същият е установил, че от събраните
писмени и гласни доказателства след смъртта на предходния собственик на
процесния имот Панайот Василев Панайотов (29.12.1990 г.), имотът се е владеел
от дъщеря му И. П.К., която е живяла и ползвала имота до смъртта си (23.07.2009
г.). След което във владение отстанала само дъщеря ѝ - молителката М.К.,
която се легитимирала, като собственик на претендирания имот, ползвала го и го
поддържала, обработвала дворното място, получавала плодовете от имота, плащала
данъците му и друго лице претендент за собственик не му е известно. Посочил е
също, че имотът няма държавен или
общиски произход и тъй, като молителката е владяла претендирания имот, при
условията и по срока на чл.79 и чл.82 от ЗС, тъй като към своето владение е присъединила
и владението на праводателя си, следва да бъде призната за собственик на имота
по наследство и давностно владение.
В съдебно заседание посочените
последно упоменатите свидетели, потвърдиха пред съда изцяло казаното пред
нотариуса.
Разпитаният в съдебно заседание Митко С. - кмет на селото свидетелства, че
е получил писмо от Нотариус Бъчваров, че е направена обстоятелствена проверка и
че го е закачил отпред на таблото и никой не е имал претенции.
Безспорно се установи от гласните
показания и на останалите разпитани по делото свидетели, че от страните по
делото, единствено ответницата М.К. е извършвала подобрения, ремонти,
приращения, ползвала е плодовете на имота и е плащала данъците му.
От същите става ясно, че
посочените констатации са валидни за период по-голям от 10 години, какъвто е
изискуем, за придобиване на правото на собственост по давност и владение.
На съда не бяха представени
убедителни доводи в подкрепа на твърдението, че някой друг от наследниците,
посочени в удостоверенията за наследници се е грижил и стопанисвал имота.
Като
такава грижа не следва да се считат посещения за гостуване.
Нещо
повече – воденият от ищцова страна свидетел Н. Г. – съжителствал на семейни
начала с ответницата К. посочва, че М. се е грижела за къщата и децата, а той е
допринесъл много с труд и финанси за пълната промяна в състоянието на имота, че А. и лелята К. са знаели, че той прави тези подобрение и никога не
е мислил, че ще дойдат това ниво и не се е притеснявал.
От показанията на св. Гюндуз става ясно, че с ответницата К. са се настанили да живеят в процесния
имот през 1993 г., където са съжителствали с майката ѝ И., а видно от
представените писмени доказателства по делото, последната е починала на
23.07.2009 г.
Съответно от представените по делото
писмени доказателства от Нотариус Бъчваров и по-точно от Протокола от
02.09.2019 г. с който са разпитани свидетелите, е видно, че са изминали повече
от 10 години през който М.К. е живяла непрекъснато в имота.
Въз основа на посоченото, както и от
останалите свидетелски показания, съдът стига до извода, че се явява
неоснователно ищцовото твърдение, че не са налице предпоставките и сроковете за
придобиване на имота на основание чл.79 от
ЗС, съгласно който правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Спорът
се концентрира около това дали ответницата М.М.К. е
придобила на основание давностно владение
идеалните части на останалите съсобственици (сънаследници).
Наведеното
от ответницата К. придобивно
основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение
да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на
чл.68, ал.1 от ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и
субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените
по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това, дали представлява владение
упражняването на фактическа власт върху имота.
При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците, следва да се установи дали този съсобственик владее
изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от
съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 от ЗС. В повечето случаи, при съсобственост,
възникнала от наследяване, се приема, че съсобственикът упражняващ фактическа
власт по отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи
идеалната част на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да
настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да
владее идеалната част и на другите съсобственици. Тогава обаче е необходимо, за
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни действия
държането им във владение. В конкретния случай е налице презумпцията по чл.69
от ЗС.
По делото се установи, че в
имота е живял общият наследодател на страните П.В.П., като след смъртта му (29.12.1990
г.) са останали да живеят неговите дъщери К.П.З. и И. П.К., а след като К. се
задомила заминала да живее със съпруга си, работил като военен в Сливен, София,
Плевен. В имота останали да живеят И. П.К. с едната от дъщерите си М.М.К., а от 1993г. и с партньора на М. – Н. Г., а след смъртта на И.
П.К. (23.07.2009 г.) в процесния имот постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено е живяла ответницата по делото М.М.К..
Установи се също, че от 1993 г. М.М.К. и партньора ѝ Н. Гюндуз са вложили
много труд и собствени парични средства, обработвали са дворното място,
извършвали са множество ремонти, заплащали са данъците му, благоустройли са
имота и са ползвали плодовете му, което е ставало явно и със знанието на
останалите сънаследници, а описаните подобрения и приращения са срещали
одобрението на последните.
Св.
на ищцовата страна Г.макар и декларирайки, че към настоящия
момент са в много обтегнати отношения с М. е посочил, че когато живеели в
къщата заедно с М., той бил стопанин на къщата и се грижел за нея, влагал е
парите и труда си, а К. и А., идвали са на гости, готвили са заедно, заедно са
яли и пили.
Твърди, че той самият е правил
подобренията в имота за семейството и за децата си, защото чужд човек не можел
да дойде и да направи това, което той е направил. Сочи, че К. и А. са идвали
само на гости, не са влагали никакви пари и подробно изброява подобренията в
имота.
Свидетелства също, че е правил
въпросните подобрения със съгласието на майката на М. – И., и че без нейно
съгласие не би могъл да ги направи.
Видно
от посоченото по-горе владението на ответницата М.М.К. е било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнено.
Тези фактически констатации
съдът прави, като взе предвид показанията на разпитаните по делото свидетели,
които в тази насока са еднопосочни. Противоречия в свидетелските показания се
установиха по отношение на факта, дали ищците А.М.Ш. и К.П.З. са имали достъп
до имота и са го посещавали. Фактът, че последните са идвали на гости съдът,
обаче намира за ирелевантен, доколкото е от
значение за спорното право. По-важното в конкретния спор е дали
ответницата К. е упражнявала фактическа власт по отношение на имота, както
и дали е манифестирала намерение по отношение на останалите съсобственици да
свои имота, т.е. да го счита за изцяло неин.
По делото се установи, че
ответницата М.М.К. е упражнявала лично фактическа власт по отношение на
недвижимия имот с намерение за своене. Установи
се, че тя е пребивавала в имота още от 1993 г., постоянно и непрекъснато.
Не се установи, от гласните
и писмените показания, ответниците освен да са гостували, да са полагали грижи
за имота, да са влагали средства, да са заплащали данъци или други комунални
услуги.
Предвид така изложените съображения, съдът приема,
че предявения иск по
чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за
собственост и давностно владение, следва да бъде отхвърлен и по
силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка, процесния имот е прибодит по
давност, правомерно от ответницата М.М.К..
Предвид последното съдът следва да отхвърли и обективно съединения с
него иск с правно основание чл.341 и сл. от ГПК и да не допусне
делба на процесния имот.
Предвид гореизложеното,
предявените искове следва да се отхвърлят, като ответницата М.М.К. следва да
бъде призната за единствен собственик на процесния недвижим
имот.
По
отношение на разноските:
Съгласно чл.
71, ал. 2 ГПК, когато предмет на делото е право на собственост или друго
вещно право върху имот, базата за изчисляване на пропорционалната държавна
такса от 4%, е сумата, равняваща се на 1/4 от цената на иска. Цената на
исковете за собственост върху недвижим имот, съгласно чл.
69, ал. 1, т. 2 ГПК се равнява на данъчната му оценка, в случая – 2897.70
лв. Следователно, дължимата се в настоящото производство държавна такса възлиза
на 115.91лева и следва да бъде възложена на ищците А.М.Ш. с ЕГН ********** и
адрес: *** и К.П.З. с ЕГН ********** и адрес: ***.
При този изход на спора,
право на разноски имат ответниците на основание чл.78, ал.1 от ГПК. По делото
се доказаха да са сторени разноски в общ размер от 650.00 лв., от които 620.00
лв. – адвокатски хонорар и 30.00 лв. – депозит за призоваване на трима
свидетели по делото, като те следва да се възложат в тежест на ищците.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА страните, че М.М.К. с ЕГН
********** и адрес: ***, е
собственик на основание придобивна давност,
съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и давностно владение № 189, том III, рег.№ 6086,
дело № 500 от 2019 г. на помощник нотариус по заместване при Николай Бъчваров с
рег.№ 416 на нотариалната камара и с район на действие – Pайонен съд гр.Нова
Загора на следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ Х-58 в кв.8 по подробния устройствен план
на с.К., находящ се в строителните граници на населеното място,
предназначен за жилищни функции,
с площ съгласно скица от 840,00 кв.м. при граници:
изток-улица; запад - УПИ XI-58; север - УПИ - V-52; юг - улица, ведно с находящите
се в него едноетажни: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40
кв.м., ведно с всички подобрения
и приращения в имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищците иск за обявяване на недействителност на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 189, том
III, рег.№ 6086, дело № 500 от 2019 г. на помощник нотариус по заместване при
Николай Бъчваров с рег.№ 416 на нотариалната камара и с район на действие – Pайонен съд гр.Нова
Загора на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ Х-58 в кв.8 по подробния устройствен план
на с.К., находящ се в строителните граници на населеното място,
предназначен за жилищни функции,
с площ съгласно скица от 840,00 кв.м. при граници:
изток-улица; запад - УПИ XI-58; север - УПИ - V-52; юг - улица, ведно с находящите
се в него едноетажни: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40
кв.м., ведно с всички подобрения
и приращения в имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищците в производството, иск за делба на имот - ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ Х-58 в кв.8 по подробния устройствен план
на с.К., находящ се в строителните граници на населеното място,
предназначен за жилищни функции,
с площ съгласно скица от 840,00 кв.м. при граници:
изток-улица; запад - УПИ XI-58; север - УПИ - V-52; юг - улица, ведно с находящите
се в него едноетажни: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40
кв.м., ведно с всички подобрения
и приращения в имота.
ОСЪЖДА
ищците А.М.Ш. с ЕГН ********** и адрес: *** и К.П.З. с ЕГН ********** и адрес: ***
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Нова Загора сумата от
115.91/сто и петнадесет лева и деветдесет и една стотинки/лева, представляваща
държавна такса, дължима в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.М.Ш. с ЕГН **********
и адрес: *** и К.П.З. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА
ОТВЕТНИЦАТА М.М.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, СУМАТА ОТ 650.00 лв. /шестстотин
и петдесет лева/ – разноски в производството.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр.Сливен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: