№ 1017
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20241100902269 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2018 г. от ответното „Хепс Агро“ ЕООД
е подадено заявление в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Шумен за
„Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците“ – Прием 2018-2020 година, с което е заявил желание за получаване на
държавна помощ. Сочи се, че с подаването на заявлението земеделският стопанин е
кандидатствал по следната мярка: Мярка „А“ Използване на фуражи, съдържащи
деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг за кокошки носачки 21 393 бр. С подаване на
заявлението подписал декларативна част относно това, че е уведомен за характера на
помощта, която ще получи предприятието, като се задължава да изпълнява доброволно
поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците за период от 5 години,
считано от датата на първото кандидатстване. Въз основа на заявлението е сключен
Договор № 27/601092/0065796 за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците,
със срок на договора от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване –
20.03.2018 г. до 20.03.2023 г. Според изложеното от ищеца, в т. 1.1 от договора е
предвидено, че помощта обхваща само онези ангажименти, които надхвърлят
съответните задължителни стандарти, съгласно глава 1 на дял Шести от Регламент
(ЕС) / 1306/2013 и други приложими законодателни изисквания според националното
законодателство, като средствата ще се изплащат годишно въз основа на подадено
заявление от земеделския стопанин за покриване на допълнителни разходи или
пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за
период от 5 последователни години. Помощта се отпуска по решение на Управителния
съвет на Фонда. При констатирано неизпълнение от органите на ДФ „Земеделие“ и
БАБХ на мерките по предоставената схема, земеделският стопанин възстановява
всички получени средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на
получаването им, съгласно предвиденото в т. 5.5 от договора. Сочи се, че целта на
мярката по предоставената помощ е намаляване на вредното въздействие на
деоскинивалеонола върху здравето и общото състояние на домашните птици, които са
силно изложени на неговото влияние поради зърнената си диета и което налага
1
полагането на допълнителни грижи от животновъдите във връзка със съхранението на
зърното, съхранение и производство на фуражи и което изисква извършване на
лабораторен анализ и контрол на закупуваните за изхранване на птиците такива.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора е превел на
23.05.2018 г. по банкова сметка на ответното Хепс Агро ЕООД сумата от 34 820.97 лв.
По подадено заявление за предоставяне на помощ за 2019 г. е отпусната такава по
решение на УС на ДФ“Земеделие“ в размер на сумата от 34 560 лв., като по сметка на
ответното дружество е постъпило авансово плащане на 07.06.2019 г. от 32 819.49 лв.
Съгласно т. 11.1 от указанията, одобрените за подпомагане бенефициенти за доказване
изпълнението на ангажимента си представят „специфични документи“, надлежно
описани, които са представени от управителя на ответното дружество на 28.02.2020 г.,
като от същите се установява, че през 2019 г. отчетеният брой птици е 11 620 броя,
който не е съответен на заявената бройка от 21 393 броя, за която е била изплатена
авансово сумата от 32 819.49 лв. Сочи се, че при това положение, съгласно т. 12.5.1 от
указанията, при констатиране на по-малък брой животни от заявените при
кандидатстването, земеделският стопанин дължи възстановяване на съответната част
от получените средства, ведно със законната лихва, считано от датата на получаването
им. След направена проверка от ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. Шумен в Интегрираната
схема за администриране и контрол /ИСАК/ е изчислена сума за възстановяване в
размер на 19 248.56 лв., за която на бенефициента е изпратена Нотариална покана за
доброволно изпълнение с изх. № 01-270-2600/33 от 04.05.2020 г., като в определения
14-дневен срок за това плащане не е било извършено. За претендираните суми за
главница и лихва ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.07.2020 г. и изпълнителен
лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 1422/2020 г. по описа на РС – Шумен,
срещу която длъжникът е възразил и което е породило правният интерес от
предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК въз основа на дадени указания за това,
производството по който е приключило с влязло в сила решение от 06.01.2022 г. по
гр.д. № 678/2021 г. по описа на РС – Шумен, с което исковата претенция е изцяло
уважена. В исковата молба се излагат твърдения, че в периода на договора през 2020 г.
и 2021 г. кандидатът Хепс Агро ЕООД не е подавал заявление за подпомагане, като
причината за това е заличаване на обекта птицеферма с рег. № 2BG27005, намиращ се
в землището на гр. Смядово въз основа на Заповед № РД12-715/02.10.2019 г. на
Директора на ОДБХ Шумен. С писмо от 2020 г. кандидатът е заявил, че ще продължи
да изпълнява поетите ангажименти към ДФ „Земеделие“ и да отглежда кокошки –
носачки в птицеферма с ветеринарен номер 2BG27003, намиращ се в с. Миланово,
Община Велики Преслав, за който е издадено разпореждане № 1/05.06.2020 г. на ОВЛ
за Забрана населването с птици, доколкото обектът не отговаря на изискванията на
Наредба 44/200 на МЗХГ. При извършена проверка на 21.02.2022 г. от служител на
РТИ Варна в животновъдните обекти в с. Миланово и с. Смядово било установено, че
и двата обекта не са населени с птици. Въз основа на предоставените от кандидата на
28.02.2022 г. в ОД на Държавен фонд „Земеделие“ – Шумен документи за отчитане на
поетите от него петгодишни ангажименти са констатирани несъответствия. След
извършена проверка от ОД на Държавен фонд „Земеделие“ – Шумен е установено, че
кандидатът не е подавал заявление за подпомагане за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и не е
предоставил документи за изпълнение на ангажимента си за прилагане на мярката, за
която първоначално е кандидатствал. Предвид констатираните нарушения, в
приложение на предвиденото в т. 5.5 от договора е изпратена покана за доброволно
изпълнение до ответното дружество да възстанови получените суми по договора, за
които Фондът не се е снабдил с изпълнителен лист, като в определения 14-дневен срок
за това плащане на претендираната главница от 28 608.64 лв. не била възстановена. По
2
подадено от ищеца заявление е издадена Заповед № 814/18.08.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
същата дата по ч.гр.д.№ 1857/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен. Въз основа на
подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника и в изпълнение на дадените
му указания по чл. 415 ГПК ищецът предявил исковете предмет на разглеждане в
производството.
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответника му дължи
сумата от 28 608.64 лв. – главница по Договор № 27/601092/0065796 за предоставяне
на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците“, подписан на 21.05.2018 г. между страните
Държавен фонд „Земеделие“ и Хепс Агро ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
7361.69 лв. – лихва за забава върху част от главницата в размер на сумата от 13 789.44
лв., дължима за 2018 г. и начислена за периода от 25.05.2018 г. до 16.08.2023 г., както и
сумата от 6 380.13 лв. – лихва за забава върху част от главницата в размер на 14 819.20
лв., дължима за 2019 г. и начислена за периода от 07.06.2019 г. до 16.08.2023 г., за
които суми в производството по ч.гр.д. № 1857/2023 г. по описа на Районен съд –
Шумен е издадена Заповед № 814/18.08.2023 г. за изпълнение на парично вземане въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок, в който ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за
неоснователни. В тази връзка излага твърдения за съществуващ договор между
страните, сключен две години по-рано от процесния, който твърди, че представлява
допълнително споразумение. Оспорва приложените към исковата молба платежни
документи. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу „Хепс Агро“ ЕООД с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Като доказателство по делото е приета регистрационна карта на земеделски
стопанин от 22.02.2016 г., издадена от областна дирекция „Земеделие“ – гр. Шумен, на
името на ответника „Хепс Агро“ ЕООД.
Представено е Удостоверение за регистрация на животновъден обект с №
68/23.05.2014 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните - град
Шумен, видно от което животновъден обект – птицеферма, предназначена за
отглеждане на кокошки – носачки, намираща се в с. Миланово, общ. Велики Преслав, е
собственост на „Хепс Агро“ ЕООД и отговаря на ветеринарномедицинските
изисквания.
Представено е Удостоверение за регистрация на животновъден обект с №
203/28.11.2016 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните - град
Шумен, видно от което животновъден обект – птицеферма, предназначена за
отглеждане на кокошки – носачки, намираща се в гр. Смядово, местност „Кераната“, е
собственост на „Хепс Агро“ ЕООД и отговаря на ветеринарномедицинските
изисквания.
Представено е Заявление за „Помощ за реализирането на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците – прием 2018-2022“ с №
27/601092/0140950/20.03.2018 г., подадено от „Хепс Агро“ ЕООД, с което е заявено
3
желание за получаване на държавна помощ за реализирането на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците по мярката „използване на фуражи,
съдържащи диоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг“ и е декларирано отглеждането на
21 393 бр. кокошки-носачки. В заявлението земеделският стопанин е декларирал, че е
запознат с реда и условията, посочени в Указанията за прилагане на схемата за
държавна помощ, приети с Протокол № 122/16.01.2018 г. на УС на ДФ „Земеделие“.
Към заявлението са приложени необходимите документи, описани в него /л. 17 – 39/.
По делото са представени от ищеца и приети като доказателства Договор №
27/601092/0065796 от 21.05.2018 г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и
„Хепс Агро“ ЕООД, в качеството на „земеделски стопанин“ с предмет: предоставяне
на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците” на земеделски производители, за изпълнение на
доброволни ангажименти, поети за период от 5 последователни години. В договора е
посочено, че помощта покрива разходи по дейности за доброволно поети ангажименти
за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят съответните задължителни
стандарти съгласно гл. I на дял VI от Регламент (ЕС) № 1306/2013 година и други
приложими задължителни изисквания, като средствата по помощта ще се изплащат
годишно при спазване на изискванията на чл. 33 на Регламент (ЕС) № 1305/2013
година и Приложение II към него, и други задължителни изисквания, наложени чрез
националното законодателства по следните мерки: използване на фуражи, съдържащи
диоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг. В чл. 1.1 от договора е посочено още, че
помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи или
пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти за период от 5
последователни години, като за предоставяне на помощта, земеделският стопанин
подава ежегодно заявление.
В т. 3.1 от договора стрините се уговорили, че Фондът има право на постоянен,
текущ и последващ контрол за целевото изразходване на получените средства, а в т.
3.2. е пояснено, че при осъществяване на този контрол Фондът има право да извършва
проверки на място.
В т. 3.4 страните са уговорили, че земеделският стопанин се задължава да
прилага мерките, за които е получена помощта за период от 5 последователни години,
считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка.
В т. 4.1. е посочено, че срокът на договора е 5 години, с начална дата (датата на
заявлението за първо кандидатстване по мярката) – 20.03.2018 г. и крайна дата –
20.03.2023 г.
В т. 5.5 от договора страните се уговорили, че при констатиране на
неизпълнение на мерките по схемата в срока по т. 3.4 от договора, независимо от
неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин
възстановява всички получени средства по мярката заедно със законната лихва от
датата на получаването им. В т. 5.6 от договора е прието, че нарушенията по т. 5.5 се
установяват от органите на ДФ „Земеделие“ и БАБХ, при извършване на
самостоятелни или съвместни проверки.
Като доказателства по делото са представени Указания за прилагане на схема на
държавна помощ – „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците“, приети с решения на УС на ДФЗ към датата на
сключване на договора, както и Указания, приети за 2019 г. по време на действието на
договора.
Представено е и съответното Заявление за „Помощ за реализирането на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците – прием 2018-2022
4
с № 27/601092/0174532/29.03.2019 г., подадено от „Хепс Агро“ ЕООД, с което е
заявено желание за получаване на държавна помощ по същата схема за календарната
2019 г., към което са приложени необходимите документи, описани в него /л. 52 – 61/.
Представени са два броя Контролни листове за проверка на животновъдни
обекти, предназначени за кокошки носачки за спазване правилата за хуманно
отношение към животните съответно от 20.021 (нечетлива дата в документа на л. 21) и
от дата 30.01.201 (нечетлива дата в документа на л. 53), подписани от БАБХ, ОДЕХ –
Шумен, в които е констатирано, че в животновъдния обект в гр. Смядово се спазват
изискванията за хуманно отношение към животните.
Представено е платежно нареждане от 23.05.2018 г. за сумата от 34 820.97 лв. с
наредител ОД на ДФ „Земеделие“ – Шумен и получател „Хепс Агро“ ЕООД, с
основание на превода „ДП Хуманно отношение към птиците 2018“.
Представено е платежно нареждане от 2019 г. (нечетлива пълна дата_ за сумата
от 1 248.27 лв. с наредител ОД на ДФ „Земеделие“ – Шумен и получател ТД на НАП
Варна, офис Шумен, с основание на превода „С190027-009-0006926/05.06.2019 Хепс
Агро ЕООД“.
Представено е платежно нареждане от 06.06.2019 г. за сумата от 32 819.49 лв. с
наредител ОД на ДФ „Земеделие“ – Шумен и получател „Хепс Агро“ ЕООД, с
основание на превода „ДП Хуманно отношение към птиците 2019“.
Видно от писмо от ответника „Хепс агро“ ЕООД до ОД на ДФЗ – гр. Шумен с
вх. № 02-2702600/37 от 28.02.2020 г. по описа на ДФЗ, ответното дружество уведомява
фонда, че със заповед от 30.09.2019 г. на директора на ОДБХ Шумен е обезсилено
удостоверение за регистрация № 68/23.05.2014 г. на животновъден обект – птицеферма
в с. Миланово, общ. Велики Преслав, като същата заповед била обжалвана от
ответника и отменена с влязло в сила на 31.01.2020 г. решение № 4 от 15.01.2020 г. на
АС – Шумен. В писмото се посочва още, че със заповед от 02.10.2019 г. на директора
на ОДБХ Шумен е обезсилено удостоверение за регистрация на животновъден обект –
птицеферма в гр. Смядово, местност „Кераната“, която заповед била обжалвана и
делото не е приключило. Ответникът е изразил желанието си да продължи да
изпълнява поетите ангажименти към фонда и независимо от изхода на съдебното дело
ще продължи да отглежда кокошки в птицефермата си в с. Миланово.
Представен е Протокол от извънредно заседание на „Хепс Агро“ ЕООД от
18.02.2020 г., в което е взето решение да не се кандидатства за държавна помощ
„Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците“ за 2020 г., като е отбелязано, че дружеството ще продължи да спазва
поетите ангажименти за отглеждане на птици без получаване на държавна помощ.
Протоколът е с отбелязан входящ номер по описа на ДФЗ, ОД – Шумен, вх. № 02-270-
2600/40 от 28.02.2020 г.
Представени са два броя контролни листове от извършена проверка на място за
прилагане на схема за държавна помощ за реализирането на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птици, извършена на 21.02.2022 г. в двата
животновъдни обекта на ответника, в които е констатирано, че в птицефермите не е
населено с птици.
Представена е покана за доброволно изпълнение, изх. № 01-270-2600/17 от
01.06.2023 г. по описа на ДФЗ, ОД – Шумен, изпратена до ответника, с която
последният е поканен доброволно да възстанови в срок от 14 дни получените средства
по процесния договор в размер на 28 608,64 лв. поради неспазване на т. 12.5.4. от
Указанията за прилагане на схемата „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за 2022 г., във връзка с т. 5.5 от
5
сключения между страните договор от 21.05.2018 г. Към поканата е представено и
известие за доставяне от Български пощи, в което липсва отразяване на доставяне на
пратката до получателя Д. П. – управител на ответното дружество.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
не е било оспорено от страните и от което се установява, че ищецът е изплатил на
ответника по банков път следните суми: 34 820,97 лв. на 23.05.2018 г. с основание „ДП
Хуманно отношение към птиците 2018“; 1 248,27 лв. на 05.06.2019 г. с получател ТД на
НАП – Варна, офис Шумен, с основание „С190027-009-0006926/05.06.2019 Хепс Агро
ЕООД“ и 32 819,49 лв. на 06.06.2019 г. с основание „ДП Хуманно отношение към
птиците 2019“ или общо сума в размер на 68 888,73 лв. Вещото лице е установило
след справка в счетоводството на ищеца, че изчислените суми, подлежащи на
възстановяване във връзка с реално отчетения брой кокошки – носачки са, както следва
– за 2018 г. – 21 031,53 лв. и за 2019 г. – 19 248,56 лв. Проверката на вещото лице е
установила още, че на 03.06.2019 г. ответното дружество е възстановило на ищеца част
от получената държавна помощ за 2018 г. в размер на 21 031,53 лв., а за сумата в
размер на 19 248,56 лв. – част от получена държавна помощ за 2019 г., е издаден
изпълнителен лист № 1000/22.07.2020 г. от Районен съд – Шумен.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК фондът е
поискал възстановяване на всички предоставени суми, със законната лихва за забава –
7 361,69 лева върху сумата от 13 789,44 лева (главница за 2018 г.) за времето от
25.05.2018 г. до 16.08.2023 г. и 6 380,13 лева върху сумата от 14 819,20 лева (главница
за 2019 г.) за времето от 07.06.2019 г. до 16.08.2023 г. Позовал се е на клаузата на т. 5.5
от договора, съгласно която при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата
в срока по т. 3.4, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му,
земеделският стопанин възстановява всички получени средства по мярката, ведно със
законната лихва от датата на получаването им. По образуваното ч.гр.д. № 1857/2023 г.
на Районен съд – Шумен е била издадена заповед за изпълнение № 814 от 18.08.2023 г.
и изпълнителен лист № 618 от 18.08.2023 г., срещу която от „Хепс Агро“ ЕООД е било
подадено възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
След направено възражение, е предявен настоящият иск с правно основание чл.
415, вр. чл. 422 ГПК за установяване на посочените вземания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото е безспорно, а и от събраните доказателства в тяхната съвкупност се
установява, че между страните е бил сключен договор с предмет според твърденията
на ищеца и по силата на който ищецът ДФЗ се е задължил да предостави държавна
помощ, наречена „помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците", на ответника „Хепс Агро“ ЕООД, в качеството му
на земеделски стопанин, за изпълнение на доброволни ангажименти, поети за период
от пет последователни години. Средствата по помощта се изплащат годишно (след
подаване на заявление от страна на земеделския стопанин) при спазване изискванията
на чл. 33 (Хуманно отношение към животните) на Регламент (ЕС) № 1305/2013 год.,
Приложение II към него, и други задължителни изисквания, наложени чрез
националното законодателство, по следните мерки: използване на фуражи, съдържащи
деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг.
Процесният договор за предоставяне на държавна помощ представлява сложен
фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи, който се
сключва на основание чл. 12, ал. 7 ЗПЗП. Касае се за държавна помощ, предоставяна
6
при условията на правото на Европейския съюз, като целта е да се покрият разходите и
пропуснатите ползи за ответното дружество за договорения период за доброволно
поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят
задължителните стандарти по действалите в процесния период Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно
финансирането, управлението и мониторинга на общите селскостопански политики,
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година за подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и други задължителни изисквания,
наложени чрез националното законодателство. С горепосочените европейски
законодателни актове са установени общи правила и схеми за директно подпомагане
на земеделските производители в рамките на общата селскостопанска политика на
Европейския съюз. Ангажименти във връзка с така предоставяната помощ са били
поети за срок от пет последователни години – до 20.03.2023 г. (т. 3.4 и т. 4.1 от
договора), съответно на подаденото заявление за първоначално кандидатстване по
мярката (от 20.03.2018г.).
Установява се, че ответникът е ползвал помощ през 2018 г. и 2019 г. съгласно
подадени от него заявления. Във връзка с поетите по договора ангажименти, по делото
безспорно се установява, че ДФЗ е платило на „Хепс Агро“ ЕООД следните суми,
представляващи финансова помощ съответно за 2018 г.: на 23.05.2018 г. е платена
сумата 34 820,97 лв. по сметка на ответника; за 2019 г. на 05.06.2019 е платена сумата
1248,27 лв. по сметка на НАП за погасяване на задължения на ответника и на
06.06.2019 г. е платена сумата 32819,49 лв. по сметка на ответника. Следователно
ищецът ДФЗ е извършвал ежегодни авансови плащания след подаване на съответното
заявление от ответника и в размер, установен по делото, а ответникът е следвало до 28
февруари на годината, следваща съответното годишно плащане, да подаде заявление с
документи към него, доказващи изпълнението на доброволно поетите по договора
мерки – т. 11.2. от Указания за прилагане на схема на държавна помощ – „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“.
Няма спор между страните, че за двете години, през които е ползвана
държавната помощ от ответника (2018 и 2019 г.), мерките са изпълнявани според
предвиденото в договора, като ищецът твърди, че на 28.02.2020 г. г-н Д. П. П., в
качеството си на управител на „Хепс Агро“ ЕООД, е подал в Областна дирекция на
ДФ „Земеделие“- Шумен Заявление с вх. № 02-271-2600/41 от 28.02.2020 г.
(непредставено по делото), с което е представил нужните документи по т. 11.1 от
Указанията. От представените документи ставало ясно, че отчетеният брой птици не
съответствал на заявения за 2019 г., за която е получена държавната помощ, поради
което нарушение и на основание т. 12.5.1. от указанията, с Решение № 7 от 06.01.2022
г. по гр.д. № 678/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен (служебно известно на
състава), ответникът бил осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 19 248,56 лв. -
разликата между получената авансово сума от 34 067.76 лв. и изчисления реален
размер на помощта – 14 819.20 лв. Друго твърдение за нарушение от страна на
ответника на поетите с процесния договор задължения за 2018 и 2019 г. не се твърди и
не се доказва по делото.
Установи се, че с писмо от 28.02.2020 г. ответникът e уведомил фонда, че
удостоверението за регистрация на животновъден обект – птицеферма в гр. Смядово е
обезсилено, но земеделският стопанин ще продължи да изпълнява поетите
ангажименти в другата си птицеферма в с. Миланово. Към писмото е приложен
протокол от заседание на ръководния орган на ответното дружество от 18.02.2020 г., на
което е взето решение да не се кандидатства за държавна помощ за 2020 г., но
7
дружеството ще продължи да спазва поетите ангажименти за отглеждане на птици без
получаване на държавна помощ. В така обективираното решение на едноличния
собственик на капитала се съдържа извънсъдебно признание на фактите според
твърденията на ищеца, а именно относно неизпълнение на задължението на ответното
дружество да представи пред компетентната областна дирекция на ДФЗ заявление за
предоставяне на помощта, което дължи ежегодно в срока на действие на договора,
съгласно предвиденото в текста на т.1.1 от него.
В този смисъл, съдът приема за безспорно установено, че за 2020 г., както и за
останалите години до изтичане на срока на договора през 2023 г., земеделският
стопанин не е кандидатствал за помощ, респ. такава не му е отпусната. Въпреки това,
със заявление с вх. № 02-27 1-2600/47/28.02.2022 г. по описа на ищеца (на л. 69 от гр.д.
№ 368/2024 г. на РС – Шумен) ответното дружество е предоставило на ищеца
документи за отчитане на поетите петгодишни ангажименти, отнасящи се за 2020 г. и
2021 г. Извършена е проверка от 21.02.2022 г., в резултат на която са съставени
контролни листове, в които е констатирано, че в птицефермите не е населено с птици,
който факт е безспорен между страните.
Въз основа на тези документи са описаните от ищеца в исковата молба
нарушения на поетите с договора задължения. Другото съществено неизпълнение на
процесния договор според ищеца е самото неподаване на заявление за ползване на
помощта за периода 2020-2023 г.
При така установената фактическа обстановка въз основа на представените
доказателства по делото следва да се отговори - налице ли е договорно неизпълнение
от страна на ответника на задълженията му по т. 3.4 и т. 3.5 от договора, за да се
приложи санкцията по т. 5.5, уговорена между страните. В цитираната разпоредба е
предвидено при неизпълнение от страна на земеделския стопанин на дейности, за
които по сключения между страните договор е поел ангажимент за пет последователни
години, и уговорка в такъв случай да се връщат всички получени от него суми, което е
с характер на санкция (неустойка).
Съдържанието на клаузата на т. 5.5 от договора между страните следва да се
тълкува в няколко посоки – на първо място при съобразяване на останалите клаузи от
договора, в т.ч. че земеделският стопанин подава периодично заявления и получава
периодични последващи плащания. Целта на подаване на заявлението за подпомагане
с приложените към него документи за всяка година е извършване на преценка за
предоставянето на помощта и размера на субсидията за всяка календарна година, като
последният бъде съобразен с взетото преди това решение на Управителния съвет на
Фонда и в зависимост от приетия от него годишен бюджет, който предопределя и
изплащането на помощта авансово или на траншове – т. 1.4 от договора и чл. 10 от
Указанията. Следва да бъде извършена проверка от Фонда на документите,
съответствието им с предвидените изисквания и необходимите предпоставки, съгласно
договора и приложимите към него указания, за да бъде предоставена исканата от
земеделския стопанин финансова помощ за изпълнение на заложените в договора
цели. Доказването на изпълнението на тези цели от страна на земеделския
производител също е годишно чрез представяне на предвидените в указанията
документи в срок до 28 февруари на годината, следваща тази на предоставяне на
помощта. Следва да се има предвид, че основната цел на договора е подпомагане на
земеделския стопанин в рамките на общата селскостопанска политика на Европейския
съюз. В тази връзка договорната клауза с предвидената санкция за бенефициера следва
да се тълкува и в духа на нормите, установени в регламентите, както и на принципа на
защита на оправданите правни очаквания като основен принцип в правото на Съюза,
като се държи сметка за пропорционалността между целта, за която е предоставена
8
държавната помощ, и използваните за постигането средства. Не на последно място,
клаузата следва да се тълкува при съобразяване принципите на добросъвестността и
забрана за неоснователно обогатяване.
Настоящият съдебен състав намира, че не би съответствало на гореописаните
цели на договора и на принципите за добросъвестност тълкуване, според което всички
разходи и пропуснати ползи за годините, когато са били отглеждани птици при
стандарти, надхвърлящи задължителните, предоставяните средства под формата на
държавна помощ да останат за сметка на земеделския стопанин. В този смисъл е
предвидената в т. 5.5 от договора санкция, която задължава бенефициерът по
субсидията да я върне в пълния й предоставен размер за целия срок на договора при
констатирано неизпълнение на поетите от него задължения за част от периода, в
какъвто смисъл е предявена исковата претенция предмет на разглеждане в
производството. Действително, задълженията на земеделския стопанин за подаване на
заявление с изискуемите приложения за всяка от годините в периода на действие на
договора и документите, свързани с отчитане на дейността по предоставената
субсидия, са съществена част от съдържанието на договора и дължимото изпълнение
на едната страна по него като условие за предоставянето на помощта, но
неизпълнението му за част от периода само по себе си не е съответно на предвидената
санкционна последица, която оправдано би била дължима при пълно неизпълнение,
водещо до пораждане задължението на земеделския стопанин за възстановяване на
всички получени средства по мярката. В случая, след като е безспорно, че за период от
две години (2018 г. и 2019 г.) земеделският стопанин е подавал заявления и е
безспорно, че компетентните органи не са констатирали по надлежния ред
неизпълнение по избраната мярка (мярка А), която е заявена от него за изпълнение,
неизпълнението на задължението в указания срок от пет години не следва да се
приема за основание за връщане на цялата получена сума.
Гореизложеният извод съответства на казуалната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 50223 от 16.01.2023 г. по гр.д. № 574/2022 г. на Върховен
касационен съд, 3-то ГО и Определение № 3198 от 29.11.2024 г. по т. д. № 999 / 2024
г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО, както и в на практиката на Съда на
Европейския съюз по приложението на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общите селскостопански политики (Решение на Съда
от 27.01.2021 г., Der Ruitre vof (С-361/19), ECLI:EU:C:2021:71 и Решение на Съда от
11.04.2024г., Х срещу Agrarminiszter (С-6/23), ECLI:EU:C:2024:294. В цитираните
решения Съдът на Европейския съюз изрично отбелязва, че ангажиментите, поети от
земеделския стопанин по такива програми за подпомагане, обхващат многогодишен
период, но същевременно се изпълняват на годишни етапи. За всяка година от този
период се извършва отделна проверка за спазване на условията, въз основа на която се
изплащат конкретни суми. Поради това, според съда, в съответствие с принципа на
пропорционалност е санкцията за неизпълнение да бъде ограничена само до
средствата, изплатени за годината, през която е извършено нарушението. В противен
случай би се стигнало до прекомерна и несправедлива последица, която надхвърля
целта да се осигури спазване на условията за подпомагане. Според цитирана съдебна
практика на СЕС, когато помощта се предоставя за постигане на конкретни цели в
рамките на определен период, всяка година се разглежда като отделен етап на
изпълнение. Затова връщането на всички средства за целия период на договора след
еднократно или ограничено във времето нарушение би нарушило баланса между
целите на подпомагането и защитата на бенефициера от прекомерни санкции. Съдът
все пак уточнява, че в изключителни случаи, когато нарушението засяга самото
естество или основния предмет на ангажимента, националният орган може да изисква
9
възстановяване и на средства, изплатени за предходни години. Но дори и тогава
органът трябва да обоснове защо конкретното нарушение налага по-тежката санкция, а
не да прилага автоматично общото правило.
С оглед на изложеното, съдът намира, че за времето, за което е била
предоставена финансовата субсидия – 2018 г. и 2019 г., безспорно е доказано, че
ответникът е изпълнявал основната цел, предмет на процесния договор – хуманно
отношение към птиците чрез прилагане на заявената мярка „А“. Разликата между
отпуснатите средства и подлежащите на усвояване такива според дейността на
бенефициера през годините и определена в приложение т. 12.5.1 от Указанията е била
възстановена в полза на Фонда доброволно – за 2018 г. и призната като дължима въз
основа на проведено съдебно производство пред РС – Шумен – за 2019 г.
По отношение на твърдяното неизпълнение на договора, изразяващо се в
несъответствие в отчетните документи, подадени от ответника за година /за годините
през останалия период от срока на договора 2020 – 2023 г./, в която той не е
кандидатствал за получаване на помощ и не му е била отпусната такава, съдът приема,
че липсва основание за налагане на санкция под формата на възстановяване на
средства. Отделно от това, сумите, изплатени за отчетните години, през които
действително е получена държавна помощ, не подлежат на възстановяване по
изложените по-горе мотиви.
Ето защо, в случая не се установява връзка между конкретното твърдяно
неизпълнение на задължение и уговорената санкция в договора, като негов резултат.
Предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото се установи неоснователност на предявения иск за главницата, не е
налице и забава в изплащането й от ответника, което би ангажирало отговорността по
предявените акцесорни искове за мораторна лихва за всеки от посочените периоди на
забавата, поради което същите се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: Въпреки наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3
ГПК, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не се
претендират такива. На ищеца не се дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 136, искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Хепс Агро“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ********* му
дължи сумата от 28 608.64 лв. – субсидия, подлежаща на възстановяване поради
неизпълнено задължение за реализиране на доброволно поети ангажименти на
основание т. 5.5 от Договор № 27/601092/0065796 за предоставяне на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“ от 21.05.2018 г., както и сумата от 7361.69 лв. – лихва за забава върху част от
главницата в размер на сумата от 13 789.44 лв., дължима за 2018 г. и начислена за
периода от 25.05.2018 г. до 16.08.2023 г., както и сумата от 6 380.13 лв. – лихва за
забава върху част от главницата в размер на 14 819.20 лв., дължима за 2019 г. и
начислена за периода от 07.06.2019 г. до 16.08.2023 г., за които суми в производството
10
по ч.гр.д. № 1857/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е издадена Заповед №
814/18.08.2023 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11