Р Е Ш Е Н И Е
№ 507
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Борис Михов, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 160 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 63, ал. 1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.П.С., ЕГН ********** *** чрез
пълномощник адв. Д.П., срещу Решение № 2230 от 28.11.2022 г., постановено по
АНД № 4058/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III н. състав, с което е потвърден Eлектронен
фиш (ЕФ) К № 4579320, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд, е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като
вместо това се отмени изцяло ЕФ. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Пловдив,
не изразява становище по допустимостта и основателността й.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на производството пред ПРС е бил EФ Серия К № 4579320 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС „CORDON-M“ 2
MD1196) на 06.03.2021 г. в 18,50 часа в Републикански път II-64 км 49+800 в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км/ч с отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч в полза на водача, С. (представител на фирма „МАРИНЕЛИ 2014“ ООД), в
качеството й на собственик, на когото е регистрирано МПС– лек автомобил „Волво
В 70“ с рег. № ***, е била санкционирана на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като й е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за това, че управлява МПС със скорост от
97 км/ч, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч – нарушение на чл. 21, ал.
2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно е установено извършеното от лицето нарушение на чл. 21,
ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Като е стигнал до тези правни
изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
Неоснователни са възраженията, че първоинстанционният съд е основал
изводите си на неизяснена фактическа обстановка. Това е така, защото, видно от
мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил всяко едно от
изискванията на ЗДвП по отношение на оспорения акт и е изложил мотиви за
компетентността, формата, производството и материалната законосъобразност на
оспорения ЕФ. За пълнота и с оглед наведените в касационната жалба възражения,
касаещи липсата на посочена дата на издаване на ЕФ, както и пред кой орган и в
какъв срок се обжалва, е необходимо да се посочи, че по отношение на
процедурата за санкциониране на нарушения с ЕФ, разпоредбите на ЗАНН, касаещи
реквизитите на наказателното постановление, са неприложими. Легална дефиниция
на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които разпоредби, ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. От това следва, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Ето защо, наведените в тази връзка възражения настоящият съдебен състав намира
за неоснователни.
Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател относно
неправилното определяне на субекта на административното наказание. Според чл.
188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно цитираната норма
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на моторното
превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е
действителният извършител на нарушението, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на ЗАНН
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност
на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. В тази връзка в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
изрично е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. Ако не стори това, именно той е лицето, което носи
отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, С. не се е
възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно
е бил санкционирана с издадения ЕФ. Тук е мястото да се посочи, че в тежест на касаторката
е било да организира така дейността си, че при предоставянето на служебен
автомобил за ползване от служител и/или работник, да се снабди с копие от СУМПС
на работниците или служителите, които го управляват, както и на други лица, на
които го предоставя. Съгласно чл. 25г от Закона за защита на личните данни
(ЗЗЛД) администратор или обработващ лични данни може да копира свидетелство за управление
на моторно превозно средство, ако това е предвидено със закон. Разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП съдържа такова нормативно предвиждане, в който смисъл е
и практиката на Комисията за защита на личните данни. При всяко положение,
предоставяйки на трето лице да полза автомобил, за който касаторката сама
отговаря, в нейна тежест е да обезпечи с подходящо доказателство установяването
на действителния водач, което в случая не е било сторено. Тези обстоятелства не
могат да се доказват и със свидетели, тъй като законодателят е въвел изричен
ред, по който да бъде установен действителният водач на МПС, извършил нарушението.
Друг е въпросът, че направеното с касационната жалба искане за разпит на
свидетел е недопустимо пред касационната инстанция, с оглед разпоредбата на чл.
219, ал. 1 от АПК.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2230 от 28.11.2022 г., постановено по АНД № 4058/2022 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, III н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.