Р Е Ш
Е Н И Е
№ 257/22.06.2017
г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІІ-ри състав, в открито заседание на
седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря А.
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.д. № 20 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу индивидуален административен акт, с правно основание чл.156 и следващи от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1-5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Дружеството – жалбоподател „Т*** 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.Т*** март № * , представлявано от управителя М.Т.П., обжалва Акт за установяване на публично общинско вземане/АУПОВ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 0524-145/23.08.2016 г. на мл.експерт „Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране”/КРДПС/ в дирекция „Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия“/МПОСУОДП/ при Община Лом, в потвърдената с решение № 8/16.12.2016 г. на директора на дирекция МПОСУОДП част, с която са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. В жалбата жалбоподателите поддържат, че обжалвания акт е незаконосъобразен и неправилен, издаден при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалните разпоредби на ЗМДТ, при което се поддържа наличие на основания за отмяна на акта по чл.160, ал.2 от ДОПК. В жалбата се релевират доводи относно липсата на мотиви, не е ясно как е изчисляван данък недвижими имоти, съгласно изискванията на чл.21 и сл. от ЗМДТ. Няма яснота и как е определяна ТБО, изначална липса на дължимост на същата за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., т.к. не е предоставяна услугата и с оглед на обстоятелството, че размерът не е определен за всяка компонента поотделно съгласно чл.66 ЗМДТ, неправилно определен за 2014 г. и 2015 г., поради подадена от дружеството декларация. Поддържа се, че административният орган не е посочил какви са елементите на отделните задължения, респективно съответните стойности на таксата за битови отпадъци, нито дали въобще са извършвани услугите и с какъв интензитет. Молят съда да отмени акта като незаконосъобразен. Претендират разноски в производството.
Ответникът по жалбата, директор на дирекция МПОСУОДП при Община Лом, изпълняващ функциите на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, лично в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да отхвърли оспорването по доводи и съображения, наведени в съдебното заседание, прави искане за назначаване на съдебно експертиза, сочи въпроси на които да отговори вещото лице.
Жалбата е срещу индивидуален административен акт, установяващ задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци, подадена в законоустановения срок /аргумент от л.19, л.20 и сл. от делото във връзка с чл.156, ал.5 от ДОПК/, от юридическо лице - търговско дружество, на което актът пряко засяга права – имуществени /публично задължение/ и законни интереси, поради което е допустима за разглеждане.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и заключенията на съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от събраните по делото доказателства, дружеството „Т*** – 2000“ ЕООД е собственик поземлен имот с идентификатор 44238.503.322, разположен в гр.Лом, кв.М***
брод – урбанизирана територия, имотът е с площ 43 500 кв.м. и застроена площ 1898 кв.м., с осем обекта, изрично посочени в АУПВ. За тези имоти са подадени декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. № М000042/22.03.2005 г., предекларирани с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 05244001079/30.06.2010 г., за имоти с партиден № 111500673001, същите не са приложени към административната преписка, но този въпрос не е спорен в производството. Въз основа на тези декларации П*** Р*** на длъжност мл.експерт КРДПС в дирекция МПОСУОДП при Община Лом, е издала Акт за установяване на публично общинско вземане по чл.107, ал.3 от ДОПК/АУПОВ/ № 0524-145/23.08.2016 г. за дължими суми към 23.08.2016 г. – 7019.93 лева, задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и13859.18 лв.- такса за битови отпадъци /ТБО/, ведно с лихвите, начислени към 23.08.2016 г./л.5 – 9 от делото/. Тези задължения, видно и от съдържанието на акта, са за периода от 2009 г. до 2015 г. вкл., като впоследствие с решение № 8/16.12.2016 г. на директора на дирекция МПОСУОДП, актът е отменен в частта за 2009 г. и 2010 г./л.45-47 от делото/.
Този акт е обжалван с жалба вх. № 92-00-839/5/08.09.2016 г. /л.20 -21 от делото/,
в която се изложени оплаквания, свързани основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК – липса на задължителни реквизити на акта, които опорочават формата, със съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Следва решение № 66/13.09.2016 г. на кмета на община Лом, обжалвано със жалба вх.№ 92-00-839/7/03.10.2016 г., определение по адм.д.№ 492/2016 г. по описа на АС Монтана, оставено в сила с определение по адм.д.№ 12933/2016 г. по описа на ВАС/л.20 - 44 от делото/.
Впоследствие с решение № 8/16.12.2016 г., с което е проведен административен контрол над обжалвания акт, е отменен актът в частта за 2009 г. и 2010 г. и потвърден в останалата част/л.45-47 от делото/. Прави впечатление, че в административното производство всъщност неколкократно се преповтарят/копират изложените мотиви в оспорения АУПОВ. Оспорват се определеният ДНИ, също и ТБО за периода от 2011 до 2015 г. вкл.
1. По отношение задълженията за ДНИ, както в АУПОВ/л.6 от делото/, така и в протокол за извършена проверка по декларирани данни № 0524-122/22.07.2016 г./л.13 от делото/, също така и в решение № 8/16.12.2016 г./гърба на л.45 от делото/, абсолютно идентично е записано „..Данък върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи.
Съгласно чл.14 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Лом, размерът на Данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за физически лица и 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за юридически лица, като данъчната основа е по- високата между отчетна стойност и данъчната оценка на недвижимите имоти за юридическите лица, съгласно приложение 2 на ЗМДТ.”
Както е видно от представеното от вещото лице и приложено копие от Наредба за определяне на местните данъци на територията на община Лом, както и от публикуваната на интернет страницата на община Лом и към настоящия момент Наредба за определяне на местните данъци на територията на община Лом/л.190-194 от делото/, цитираният чл.14 от тази Наредба е с различно съдържание ”.. Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1.6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за физически лица и 2 на хиляда върху отчетната стойност на недвижимия имот за юридически лица” / виж на л.191 и л.193 от делото/. Безспорно това е актуалният текст в Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Лом, който действително е в противоречие с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ „ Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2…” В приложената таблица към АУПОВ на л.6 от делото, във втората колонка е посочена отчетната стойност на облаганите недвижими имоти, а в следващите данъчната оценка по години, следват колонки с ДНИ 2 промила по години, като за оспорените години е посочено, че е по по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, със изричната забележка, че тези справки показват начина на изчисляване на ДНИ, те не съдържат общия размер на задълженията. Както основателно се твърди в жалбата на дружеството, очевидно посоченият текст на чл.14 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Лом противоречи на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМДТ, поради което следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗМДТ. Само, че от посочените мотиви и цитираната неясна разпоредба на чл.14 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Лом „…2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за юридически лица, като данъчната основа е по- високата между отчетна стойност и данъчната оценка на недвижимите имоти за юридическите лица, съгласно приложение 2 на ЗМДТ” и таблицата в АУПОВ не става ясно как всъщност е изчислен ДНИ за посочените в жалбата години, върху коя основа е изчисляван и на какво основание, което всъщност е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и създава невъзможност за задълженото лице да прецени на какво основание и как е изчислен ДНИ за всяка от посочените години. Следва ясно да е посочено коя и как е определена основата върху каква е изчислен ДНИ, ако е данъчната оценка, как е определена същата и как се определя размерът на задълженията, след като изрично се сочи, че общият размер не се съдържа в таблицата. Съществените противоречия на посочената в АУПОЗ разпоредба на Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Лом и посочените в справката – таблица данни не дава възможност да се установи как всъщност са определили задълженията за ДНИ.
Дружеството не твърди, че не дължи ДНИ, но правилно се излага довод, че актът е немотивиран и е в противоречие с разпоредбите на чл.21 ЗМДТ. При този разбор на доказателствата, настоящият състав споделя изложеното в жалбата, че в АУПОВ № 0524-145/23.08.2016 г. на мл.експерт КРДПС са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което в тази част същият е немотивиран, неясен и като такъв следва да бъде отменен.
2. По отношение на ТБО, решаващият орган е приел, че в близост до имота на дружеството-жалбоподател има разположен контейнер за изхвърляне на битови отпадъци, респективно са предоставяли услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като размерът се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ.
От приетите по делото доказателства и неоспореното заключение на вещото лице, се установи, че имотът, собственост на дружеството-жалбоподател попада извън регулационния план, урбанизирана територия с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване. Дружеството дължи такса за услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци, съгласно чл.12, ал.3 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Лом, приета с решение № 457 по протокол № 44/20.01.2010 г., изменяна и допълвана през годините. Видно от приложените решения по години, ОбС Лом всяка предходна година е одобрявал план сметка за необходимите разходи за сметосъбиране и сметоизвозване, разходи за поддържане на териториите за обществено ползване, депониране, разходи за отчисления по чл.71а и чл.71 е от ЗУО /л.155-162 от делото/. В изпълнение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗМДТ, кметът на община Лом всяка година е издавал заповед за вида на услугата, честотата на сметоизвозване и границите на районите /изрично посочени на л.89 от заключението на вещото лице и приложени към същото от л.115 и сл. от делото/. Като кв.М*** б***, където се намира имотът на „Т*** 2000” ЕООД е включен в района на гр.Лом. В ОП „Чистота” са утвърдени графици за сметоизвозване. В графиците за поддържане на чистотата на обществени територии за кв.М*** б*** не са посочени улици, докато за кв.М*** са посочени определени улици.
От представените в производството на вещото лице данни, дори след назначената допълнителна експертиза, същото не можа да установи с каква честота и интензитет е извършвана услугата сметосъбиране и сметоизвозване в кв.М*** брод. При внимателно запознаване с представените писмени доказателства се установява, че има съществено разминаване на посочените данни в таблицата на АУПОВ /справка за ТБО на „Т*** 2000” ЕООД на л.7 от делото/ и определените в заповедите на кмета на община Лом № 115/25.10.2010 г. на л.115; № 517/20.10.2011 г. на л.124; №670/29.10.2012 г. на л.128; № 643/28.10.2013 г. на л.132 и № 504/29.10.2014 г. на л.136. В заповедите отнасящи се за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е определено да се извършва интензивно обслужване в гр.Лом, а в таблицата е записано полуинтензивно, само за 2013 г. в таблицата е посочено интензивно. Така отразените данни в таблицата се разминават и с посочените в таблицата, съдържаща се в протокола за проверка на л.14 от делото, където интензивно обслужване е посочено за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Без мотиви и неясни остават и изчислените в АУПОВ размери на ТБО за 2014 г. и 2015 г., предвид подадената от дружеството декларация вх.№ 92-00-1530/02.12.2013г./л.64 от делото/, очевидно същата въобще не е разглеждана при определяне на задълженията за ТБО за посочените години.
В заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, действително са посочени районите, в които се предлагат услуги по чл.62 от ЗМДТ, но твърде общо и неясно – района на гр.Лом, като кв.М*** брод е включен в района на гр.Лом, неясно остава дали въобще в района около имота на дружеството е имало разположен контейнер. В съдебно заседание вещото лице изрично заяви, че от ОП” Чистота” Лом не са могли да посочат къде са разположени контейнери в кв.М*** брод, поради което са направили опит да начертаят такива и да ги представят на вещото лице за нуждите на производството/л.187 и 188 от делото/. Същите са съставени след запитване от вещото лице и не носят достоверна информация, а само информация, т.к. същите не са утвърдени, то въобще не могат да бъдат приети за достоверни /виж протокол на л. 200 от делото/. Тук следва да се обърне внимание на издаденото от дружеството удостоверение изх.№ 54/20.02.2017 г., в което се сочи, че в съседство с поземлен имот 44238.503.322 в кв.М*** б*** е поставен един контейнер тип ”Бобър”, чрез който предприятието обслужва „Т*** 2000” ЕООД съгласно утвърдения график – всяка сряда от месеца или един път седмично, т.е. неясно един път месечно ли или седмично /л.71 от делото/.
С оглед на изложеното в процеса следваше да се докаже реалното предоставяне на услугите, както и тяхното определяне по отделни компоненти, за което и на основание чл.171, ал.4 АПК във връзка с чл.156 и следващи от ДОПК, съдът даде конкретни указания на ответника. По делото, въпреки, че бяха представени писмени доказателства от ответника, назначена бе и съдебна експертиза по негово искане, доколкото тежестта на доказване на тези обстоятелства е на решаващия орган, не се установи реално предоставянето и ползването на тези услуги. Приложените по делото фактури и пътни листове, макар да не бяха оспорени от жалбоподателите, по разбиране на съда, не могат да установят правнорелевантни факти. По една очивидна причина – при липса на сметосъбиране за съответните имоти, т.к. няма данни за поставени контейнери, което означава липса на генерирани битови отпадъци, при което логически не може да се приеме, че въпреки, че липсват битови отпадъци, то същите се извозват и депонират в регионалното депо, за което се следва определената такса. Пътните листове на автомобилите доказват преминаване през кв.М*** б***, но това не може да се обвърже по никакъв начин с извода, че същите са осъществявали сметоизвозване или почистване на обществените територии, където са разположени процесните имоти /л.163-186 от делото/. Вероятно тези автомобили са събирали битовите отпадъци в рамките на населеното място, но в производството не се установи дали в района на имотите на дружеството въобще е имало контейнер, както и с каква интензивност е извършвано обслужването, предвид различията в приложените заповеди на кмета на община Лом и данните отразени в справката- таблица в АУПОВ.
От правна страна, съдът след цялостна проверка на оспорения акт по основанията на чл.160, ал.2 от ДОПК, намира следното:
Актът е издаден от местно и предметно компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б, ал.1 във връзка с чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ – съответния общински служител на длъжност мл. експерт КРДПС в дирекция МПОСУОДП при Община Лом, съгласно заповед № 49/06.02.2014 г. на кмета на Община Лом/л.72 от делото/. Административният контрол е упражнен от компетентен орган – директор на дирекция МПОСУОДП при Община Лом, видно и приложената към делото заповед № 903-1/07.01.2016 г./л.49 от делото/.
Оспореният акт на приходния орган, обаче, е издаден при допуснати нарушения в установената форма /без съответните реквизити по чл.59, ал.2, т.5 от АПК във връзка с чл.4 и 9б от ЗМДТ/ и при липса на фактическите и правни основания за издаването му, както и неяснота на изложеното в същия. Както вече се отбеляза, а такива са и оплакванията в жалбата, неяснота, липса на мотиви, не са указани дължимите суми по отделните компоненти на ТБО, как са определяни за всяка година. Нещо повече – преди да се произнесе решаващият орган е извършена проверка, отразена в протокол от 22.07.2016 г. на л.12 и сл. от делото, като посочените в този протокол данни се разминават от посочените в АУПОВ, виж таблиците на л.7 и л.14 от делото, в едната пише интензивно, в другата полуинтензивно относно една и съща година, при което не е ясно кое от задълженията е правилно изчислено и на какво основание, т.е. кое следва се приема за дължимо, респективно кое е прието от решаващия орган и на какво основание. Трайната съдебна практика по приложението на ЗМДТ приема, че липсата на посочване на всички тези данни, вкл. посочване на отделните компоненти по чл.62 във връзка с чл.66 от ЗМДТ съществено опорочава формата на акта, който извод безусловно следва да бъде споделен и по отношение на предмета на оспорване по конкретното дело – Акт за установяване на публично общинско вземане по чл.107, ал.3 от ДОПК № 0524-145/23.08.2016 г.
Установиха се и съществени нарушения на административнопроизводствени правила при подготовката и издаването на акта. Приходният орган не се е съобразил и не е спазил разпоредбите на чл.37, ал.1 и чл.56, ал.1 от ДОПК относно служебното събиране на доказателствата и относно възможността заинтересованата страна да представи писмено становище в рамките на производство, както и да издаде акта след обсъждане на представеното от страната становище, което е очевидно предвид абсолютната идентичност на грешно посочена разпоредба на чл.14 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Лом. Това нарушение на процесуалните правила е във връзка и нарушението на формата на акта, доколкото, както вече се отбеляза по-горе, в акта липсва яснота как е определян размерът на ДНИ и ТБО, разграничение по видове задължения за елементите на всяка услуга поотделно – сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битовите отпадъци и поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, съобразно решенията на ОбС Лом, действащи за процесния период. Описаните нарушения са особено съществени нарушения на процесуалните правила, приложими в производството по ДОПК. Доколкото при издаването на акта не е посочено какви са задълженията, дали услугата е извършвана, интензивно или полуинтензивно, неяснота по отделните елементи, съдът не може да контролира съответствието на размера на определените ДНИ и ТБО с изискванията на приложимите материалноправни норми, т.е. обективно не е възможно да се контролира законосъобразността на акта. В рамките на съдебното производство освен това не се установи, че за територията, на която е разположен имота на дружеството-жалбоподател, общината предоставя видовете услуги за 2011 до 2013 г., по смисъла на чл. 62 ЗМДТ – събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Основателни са възраженията на дружеството-жалбоподател, наведени в жалбата и в писмената защита на процесуалния им представител по отношение на липсата на фактически и правни основания за издаването на акта, както и съществени пороци във формата на акта. Тази пороци на акта се заключават в нарушение във формата и реквизитите на акта във връзка с чл.59, ал.2, т.5 от АПК, не е ясно и обосновано върху каква основа е изчислен ДНИ и как е изчислена ТБО, т.е. не са конкретизирани по стойности отделните дейности, което е и пряко нарушение на императивната законова разпоредба на чл.62, предл. второ ЗМДТ. Трайна е практиката на административните съдилища и ВАС, че липсата на яснота в акта относно всяка от предоставените от общината услуги не дава въобще възможност на съда да прецени спазен ли е материалния закон, респективно налице ли е материална законосъобразност на акта.
Съдът намира, че са основателни и възраженията в жалбата за противоречие на акта с материалноправни разпоредби при определяне на задълженията за ДНИ и ТБО чрез определянето за задължения за непредоставени услуги. Видно от приложимата редакция на подзаконовия нормативен акт Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом за всяка от посочените години, приложени към заключението на вещото лице и от заключението на същото става ясно, че определянето на ТБО през годините е било на различна основа, но от представените доказателства е налице несъответствие и не е ясно как е определен конкретния размер на ТБО, респективно, както вече се отбеляза по-горе, не може да се провери съответствието на акта с конкретните норми от цитираните заповеди на кмета на община Лом, не може да се установи как и с какъв интензитет е извършвана услугата, което не позволяват да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност, респективно съдът да се произнесе по същество в изпълнение на задължението по чл.160, ал.1 от ДОПК. Изложените мотиви са приложими и по отношение на определянето на ДНИ.
Съдът приема развитите доводи в жалбата и представеното по делото писмено становище, свързани с приложението на закона и трайната съдебна практика, която приема, че ТБО, като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги, няма характер на скрит имуществен данък и наличието на хипотези, при които за разлика от ДНИ, същата не се дължи.
Актът следва да се отмени и настоящето дело да се изпрати като преписка на приходния орган с указания за тълкуване и прилагане на закона. Това се налага поради изтъкнатите по-горе нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл.160, ал.2, предл.2-4 от ДОПК. Във всички случаи, обаче, при новото административно производство, което ще се развие след отмяната на акта и изпращането на преписката на приходния орган, последният ще следва да събере и прецени всички доказателства относно местоположение на процесните имоти, включително и събраните вече доказателства по настоящето дело; да направи преценка дали по отношение на имотите са приложими цитираните разпоредби на закона.
Както по отношение правилното определяне на размера на ДНИ, така и дали имотите попадат в приложното поле на чл.62 във връзка с чл.66 от ЗМДТ. При новото производство АО след като прецени наличните доказателства, като издаде нов акт след излагането на подробни и пълни мотиви – за кой имот, с какво местоположение се дължи ТБО, като в новия акт се отрази точно приетата от органа данъчна оценка или друг критерий на закона, както и приложимия подзаконов нормативен акт, въз основа на който се изчислява ДНИ и ТБО. Също така още преди издаването на акта следва да се направи преценка от органа, въз основа на анализ на приложимата законодателна уредба на местно ниво – съответната Наредба на ОбС Лом и заповедите на кмета на Община Лом по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за дължимост на ТБО, дали имота на дружеството попада в територии, определени като такива, в които се предоставят услугите по чл.62 от ЗМДТ, въз основа на каква оценка на имота и как точно се изчислява тази такса, отделните елементи на таксата по видове услуги и години и съответния размер на всеки от елементите за съответните периоди.
За пълнота и прецизност само следва да се обърне внимание на административния орган, че своевременното издаване на АУПОВ би допринесло за правилното определяне и своевременно събиране на дължимите вземания, което е както в интерес на общината и нейните граждани, така също и за задължените юридически лица. Едва ли издаването на АУПОВ за период от седем години е оправдано, както и едва ли погасяване по давност на задълженията е правилното решение.
На основание чл.160, ал.1, предл.1 и чл.160, ал.3 от ДОПК, следва да се отмени акта и да се върне преписката на съответния орган по приходите при община Лом с указания по тълкуването и прилагането на закона за постановяване на нов акт.
С оглед на направеното искане в жалбата и в писменото становище от процесуалния представител, както и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски в полза на дружеството - жалбоподател, а именно в размер на платената държавна такса 50 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично общинско вземане/АУПОВ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 0524-145/23.08.2016 г. на мл.експерт „Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране”/КРДПС/ в дирекция „Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия“/МПОСУОДП/ при Община Лом, в потвърдената с решение № 8/16.12.2016 г. на директора на дирекция МПОСУОДП част, по жалбата на „Т*** 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул. Т*** март № * , представлявано от управителя М.Т.П..
ИЗПРАЩА преписката на органа по приходите при Община Лом, който да се съобрази с дадените в настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при постановяване на нов акт.
ОСЪЖДА Община Лом, представлявана от кмета, да заплати на „Т*** 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул. Т*** март № * , представлявано от управителя М.Т.П., разноски по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: