РЕШЕНИЕ
№ 3601
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110114126 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/.
Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна за
настаняване на детето Г. Д. Г., ЕГН **********, в домакинството на П. Н. Г., ЕГН
********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл.
227, вх. 5, ет. 7, ап. 172, за срок, считано от датата на влизане в сила на решението до
навършване на пълнолетие от момичето.
Молителят излага, че по отношение на детето Г. Д. Г. е взета мярка за закрила, като
същото е настанено в домакинството на П. Н. Г. и Г. Н. Г. /баба и дядо на момичето по
майчина линия/. Посочва, че родители на непълнолетната са Надежда Г.ова Г. и Д. А. Г.. Г. е
родена по време на съжителството на съпружески начала между Надежда Г. и Д. Г..
Отношенията между двамата могат да бъдат определени като непълноценни. Родителите за
кратко полагат грижи за детето. Впоследствие се разделят и грижите са поети от майката,
подпомагана от родителите си. С времето майката се дистанцира от ангажиментите си на
родител, като отглеждането на момичето е поето изцяло от нейните баба и дядо. През 2009
г. майката трайно напуска домакинството, в което се възпитава Г. и преустановява контакти
с членовете на семейството си, както и с дъщеря си. Поддържа, че майката на детето е
починала на 12.09.2011 г. в Полша. Бащата демонстрира сходен родителски модел. Създава
ново семейство. Регулярно поддържа контакт с низходящата си, но заявява, че не може да
поеме грижите за нея. Направените поредица от актуални социални проучвания установяват,
че непълнолетната продължава да е лишена от полагащите се родителски грижи. Бабата и
1
дядото на детето по майчина линия са единствените близки на момичето, които следят
отблизо развитието му и полагат адекватни грижи за него. Познават добре потребностите на
детето. Помежду им се наблюдава изградена емоционална връзка. По изложените
съображения моли депозираната молба да бъде уважена.
В проведеното по делото открито съдебно заседание заинтересованата страна –
детето Г. Д. Г., чрез назначения му особен представител, изразява становище за
основателност на молбата.
Заинтересованите страни – П. Н. Г. и Г. Н. Г. молят подадената молба да бъде уважена.
Заинтересованата страна – родителят Д. А. Г. изразява становище за основателност на
молбата и моли същата да бъде уважена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подадена е молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1
и т. 2 ЗЗДт.
Видно от удостоверението за раждане на детето Г. Д. Г., родено на 03.05.2007 г.,
негови родители са Надежда Г.ова Г. /майка/ и Д. А. Г. /баща/.
Видно от представеното препис-извлечение от акт за смърт, Надежда Г.ова Г. е
починала на 12.09.2011 г. в Полша.
С решение № 3530/04.09.2017 г., постановено по гр. д. № 10055/2017 г. по описа на
ВРС, XXIV състав, момичето е настанено в семейството на П. Н. Г. и Г. Н. Г. за срок от пет
години, считано от датата на влизане в сила на решението /19.09.2017 г./.
Бабата и дядото на детето по майчина линия са изразили писмено съгласието си в
депозирани от тях нарочни декларации детето Г. Д. Г. да бъде настанено в тяхното
домакинство.
Със заповед № ЗД/Д-В-226/19.09.2022 г. на директора на ДСП – гр. Варна е
продължено настаняването на детето Г. Д. Г. в семейството на роднини – П. Н. Г. и Г. Н. Г.
/баба и дядо на момичето по майчина линия/, предвид изразеното от тях желание да
отглеждат детето в своето семейство, до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт.
Към молбата е приложен социален доклад от 19.09.2022 г. При извършеното социално
проучване е установено, че през годините бащата е посещавал рядко дъщеря си, вземал я е
при себе си, но без ангажимент за преспиване или по-дълго съжителстване. Помагал е с
малки суми, но не често. Емоционалната връзка между родител – дете е нестабилна. Същият
има ново семейство и друго дете, за което полага преките грижи, но не проявява готовност
да поеме грижите и за Г., която от своя страна предпочита да остане в дома на нейните баба
и дядо. За момичето семейство Г.и са значимите възрастни, които й дават усещането за
сигурност и стабилност. Според социалните работници, именно те двамата се явяват
единствената възможност за отглеждане на детето в сигурна, стабилна и безопасна семейна
2
среда.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то
може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов
интерес. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДт дете може да бъде настанено извън
семейството, ако родителите са починали, както и в случаите, когато родителите без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че в случая са установени именно предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2
ЗЗДт, а именно майката Надежда Г.ова Г. е починала, а бащата Д. А. Г. трайно не полага
грижи за своята низходяща, без основателна причина. Има данни, че същият осъществява
епизодични срещи с дъщеря си, но се е дистанцирал трайно от грижите по възпитанието и
отглеждането й. Създал е ново семейство и се грижи за другото си дете, но не и за Г.. В
съдебно заседание родителят потвърди, че не е налице промяна във всяко едно отношение и
ясно изрази желанието си детето да продължи да се отглежда от баба си и дядо си.
Установено е, че бабата и дядото по майчина линия на момичето – П. Н. Г. и Г. Н.
Г. познават потребностите му и изразяват желание да поемат грижите по неговото
отглеждане и възпитание в семейна среда. То постоянно се отглежда в тяхното домакинство
от дълги години. Между тях има силно изградена емоционална връзка. Ето защо съдът
приема, че детето Г. Д. Г. следва да бъде настанено в семейството на своите баба и дядо по
майчина линия. По този начин ще се осигури възможност детето да пребивава в семейна
среда, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности с оглед възрастта му,
както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо, психическо и нравствено
развитие.
По изложените съображения съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Г. Д. Г., ЕГН **********, за отглеждане в домакинството на
неговите баба и дядо по майчина линия – П. Н. Г., ЕГН ********** и Г. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. ****, вх. **, ет. ** ап. ***,
за срок, считано от датата на влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие от
момичето, на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДт.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
3
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4