Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
9 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.271, ал.1 от ГПК. С Решение №.... от 14.12.2009 година и с Допълнително решение №..... от 15.02.2010 година, постановени по ГР.Д.№....по описа за 2009 година на Горнооряховски районен съд, са уважени обективно съединените искове, предявени от ищцата против ответника с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ; уважено е възражението за прихващане, направено от ответника; присъдени са разноски в полза на двете страни, съобразно с уважената и отхвърлена част от исковите претенции; осъден ответникът да заплати дължимата ДТ върху уважените искови претенции. Постъпила е жалба от ответника чрез законния представител. Твърди, че уволнението е законно, както и че районният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран, което е недопустимо. Моли да бъде отменено решението и предявените искове да бъдат отхвърлени. Излага доводи и съображения. Ищцата, чрез процесуалния представител, заема становище да бъде оставено в сила решението на районния съд. Излага доводи и съображения за незаконосъобразен подбор. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искови претенции: за признаване извършеното уволнение за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение; направено е възражение за прихващане от ответника при условията на евентуалност. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства. Освен това от съдържанието на приетия като писмено доказателство в първоинстанционното производство „Протокол” – л.22-л.26, въззивният съд констатира следното: Може да се направи извод за начина и формата, чрез които е осъществена конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа между петте лица, участващи в подбора, както и конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените им задачи; Може да се направи извод въз основа на какви конкретни факти се е стигнало до извод кое от петте лица “притежава познания и умение” в по-малка степен от другите и кое лице от петте по-лошо изпълнява възложените задачи; Фактите, въз основа на които комисията е направила своя краен извод са лично и непосредствено възприети от участващите в комисията лица. От установените конкретни факти чрез депозираните свидетелски показания на свидетелката Атанасова също могат да се направят горните изводи. Докато свидетелката Милева установява само факти, свързани с качествата на ищцата. Чрез нейните показания няма установен нито един факт, от който да се прави извод за съпоставка с другите четири лица, които участват в подбора. Фактът, че протоколът не е подписан от разпитаната свидетелка по никакъв начин не може да „опорочи” обвързващата доказателствена сила на съставения частен документ, който е автентичен по отношение на другите три подписали го лица. Законодателят не е регламентирал начина и формата, чрез които да бъде осъществена конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, както и конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Законосъобразността на подпора може да се доказва чрез всички допустими доказателствени средства, В.ГР.Д.№..../2010 г. ВТОС включително и със свидетелски показания. В настоящия казус такова доказване е налице. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявените кумулативно обективно съединени искове са с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено, както е налице и правото на въззивна жалба и то също е надлежно упражнено. За тези изводи съдът е мотивиран от следното: Исковата молба; отговорът на исковата молба и приложените към тях документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК, на чл.128 от ГПК, на чл.131 от ГПК и на чл.132 от ГПК. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск; Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването на правото на иск. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и на чл.261 от ГПК за редовно подадена въззивна жалба. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на въззивна жалба. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на въззивна жалба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните: По отношение на предявените искове на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Уволнението е законно. За този извод съдът е мотивиран от следното: При спор за законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже: реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по надлежния ред, предхождащо уволнението. За да е налице реално съкращаване в щата или трябва фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност /трудова функция/ или фактически да се премахне трудовата функция /да се премахнат всички трудови задължения, които тя включва/. В настоящия казус е съкратена една щатна бройка от пет щатни бройки за една и съща длъжност, една от които е заемала ищцата. Съкращението е реално, извършено е от компетентен орган и по надлежния ред. Обстоятелства, установени от приетите писмени доказателства в първоинстанционното производство. Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.2 от КТ трудовият договор се прекратява в случаите на неспазен срок на предизвестие – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. В настоящия казус това е следващия ден след отправяне и връчване на предизвестието – 02.06.2009 година. Моментът, към който се преценява дали “правото на работодателя да уволни” съществува и дали е надлежно упражнено, е отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовия договор - обективиране на волеизявлението. Към този момент се упражнява правото, поради което и към този момент следва да се преценява дали е валидно упражнено. С връчване на предизвестието волеизявлението за прекратяване на трудовия договор достига до знанието на работника и служителя и от този момент започва да тече срокът на предизвестие - това е моментът, в който волеизявлението поражда действие. С изтичане на срока на предизвестие настъпват правните последици от волеизявлението - прекратяване на трудовия договор. С оглед горе изложеното към момента на отправяне на предизвестието от работодателя, следва да се прецени дали работодателят е упражнил законно правото да уволни. В настоящия казус това е 01.06.2009 година. Съкращаването в щата е реално, извършено от оторизиран орган и е влязло в сила от 28.05.2009 В.ГР.Д.№280/2010 г. ВТОС година. Обстоятелства, установени от приетите писмени доказателства в първоинстанционното производство. С оглед на изложеното съдът прави извод: Налице е реално съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, извършено от компетентен орган по надлежния ред, предхождащо уволнението. Когато при съкращаване в щата не се съкращава единствената трудова функция или единствената щатна бройка, работодателят за да упражни правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, задължително трябва да извърши подбор. Критериите за извършване на подбор са визирани в чл.329 от КТ. Те са задължителни и единствени. При спор за законността на уволнението работодателят е задължен да докаже извършването на подбор и неговата законосъобразност. Да докаже, че при извършване на подбора се е съобразил с критериите, визирани в посочения законов текст и само с тях, като преценката трябва да е „действителна”. Това задължение „не отпада” дори в исковата молба да не е посочено като основание за незаконност на уволнението „незаконосъобразен подбор”. Това е така защото за да е налице законосъобразно уволнение поради съкращение в щата е задължително да бъде извършен подбор и то съобразно с критериите, визирани с посочената правна норма. Или казано по друг начин - задължителен елемент от фактическия състав на законно уволнение при съкращаване в щата, когато не се съкращава единствената трудова функция или единствената щатна бройка е законосъобразен подбор. Щом се атакува уволнението поради съкращаване в щата, възниква задължение за работодателя да докаже законосъобразността му. Това включва задължително доказване на законния подбор, дори това обстоятелство да не е посочено в исковата молба. Законът задължава работодателя да използва единствено и само визираните в посочения законов текст критерии. По смисъла на чл.329, ал.1 от КТ “по-висока квалификация” е не само наличието на образование и завършени квалификационни курсове, съобразно изискванията за съответната длъжност, но и конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, а “работят по добре” е конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата. Но, трябва да са установени по делото конкретните факти, от които работодателят е направил своята преценка.Преценката да е реална, почиваща на факти, за да е обоснован крайният извод. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства законодателят не е регламентирал начинът и формата, чрез които да бъде осъществена конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, както и конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Законосъобразността на подпора може да се доказва чрез всички допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В настоящия казус такова доказване е налице. По делото е установено, че е извършена „действителна” преценка “кой има по-висока квалификация” и “кой работи по добре”. Извършена е конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, както и конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Както бе констатирано при обсъждане на събраните по делото доказателства от съдържанието на „Протокола” и свидетелските показания на свидетелката Атанасова може да се направи извод въз основа на какви конкретни факти се е стигнало до извод кое лице от петте “притежава познания и умение” в по-малка степен и кое по-лошо изпълнява възложените задачи и това лице е предложено на работодателя да бъде уволнено. Поради което е неоснователен доводът на ищцовата страна за незаконосъобразност на подбора, поради факта, че не е подписан от един от членовете на комисията. Работодателят е възприел резултатът от подбора. Приел е начина на извършения подбор. От правно значение за законосъобразността на подбора са установените чрез съставения протокол от комисията и чрез свидетелските показания обстоятелства: Преценката е извършена по критериите, визирани в чл.329, ал.1 от КТ, и въз основа на констатирани лично и непосредствено от участващите в комисията лица факти, от които се налага извод кой от петимата служители, заемащи щатни бройки с еднородни трудови функции е с “по-ниска квалификация” и “работи по-зле”. По изложените съображения въззивният съд прави извод: Извършеният подбор е законосъобразен, за работодателя е възникнало законно право да уволни. По отношение доводите на ищцовата страна за незаконност на подбора. Твърденията на ищцовата страна, че подборът е незаконен поради участие в него на лице, което е в неплатен отпуск, са неоснователни. Работодателят е длъжен да извърши подбор между всички работници и служители, заемащи щатни бройки с еднородни трудови В.ГР.Д.№280/2010 г. ВТОС функции НЕЗАВИСИМО от това, че към момента на подбора те не осъществяват реално трудова функция. Щом съществува валидно трудово правоотношение и работникът или служителят заемат една от щатните бройки с еднородни функции, работодателят е задължен да извърши подбора с участието и на лицето, което в момента на подбора не осъществява реално трудови функции. В противен случай подборът ще е незаконосъобразен. С оглед на изложеното подборът, в който е участвала ищцата, с факта, че е извършен с лице, което е в неплатен отпуск, е законосъобразен. Неотносимо към законосъобразността на подбора е и обстоятелството дали са участвали в подбора всички определени от работодателя лица и от кого е подписан протоколът. За тези изводи съдът изложи съображения по-горе. По изложените съображение въззивният съд приема, че работодателят при отправяне на предизвестието е упражнил законно правото да уволни и прави извод за законност на уволнението и неоснователност и недоказаност на исковите претенции, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. По обективно съединените искове по чл.344,ал.1, т.2 и т. 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ. С оглед отхвърляне на исковете по т.1, поради законността на уволнението, не възникват права по т.2 и т.3. Искът за възстановяване на предишната работа и претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останал без работа, поради незаконно уволнение, следва да бъдат отхвърлени - достатъчно е уволнението да бъде прието за законно. По отношение на възражението за прихващане. Предявено е под условие на евентуалност. Съдът не следва да се произнася при отхвърляне на исковите претенции. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е порочно /неправилно/. Жалбата е основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено, вместо което да бъдат отхвърлени предявените искови претенции. При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направени разноски в размер на 455 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №.... от 14.12.2009 година и ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ №....от 15.02.2010 година, постановени по ГР.Д.№.... по описа за 2009 година на Горнооряховски районен съд, ИЗЦЯЛО, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ от А. И. К., ЕГН-*, с адрес гр. Л., ул.„С. К.” №17, п р о т и в Ц. „Р.”, гр. Л., искови претенции, с които се иска: ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на А. И. К., ЕГН-*, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ – поради съкращение в щата, чрез Заповед №190 от 01.06.2009 година на Директора на Ц. „Р.”, гр. Л., считано от 02.06.2009 година, както и ОТМЯНА НА УВОЛНЕНИЕТО, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОТХВЪРЛЯ предявената на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ от А. И. К., ЕГН-*, с адрес гр. Л., ул.„С. К.” №17, п р о т и в Ц. „Р.”, гр. Л., искова претенция, с която се иска ДА БЪДЕВЪЗСТАНОВЕНА А. И. К., ЕГН *, от гр. Л., ул.„С. К.”№17, на заеманата до уволнението работа – длъжността „помощник възпитател” в Ц. „Р.”, гр. Л., като НЕОСНОВАТЕЛНА. ОТХВЪРЛЯ предявената на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ от А. И. К., ЕГН-*, с адрес гр. Л., ул.„С. К.” №17, п р о т и в Ц. „Р.”, гр. Л., искова претенция, с която се иска ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА Ц. „Р.”, гр. Л., да заплати на А. И. К., ЕГН-*, сума в размер на 1 912,68 лв., /хиляда деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, като НЕОСНОВАТЕЛНА. ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН-*, с адрес гр. Л., ул.„С. К.” №17, да заплати на Ц. „Р.”, гр. Л., направени разноски в първоинстанционното производство в размер на 455 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/. В.ГР.Д.№280/2010 г. ВТОС РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |