№ 41662
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110132174 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Н. М., чрез адв. А. А.,
срещу „**************“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 224 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и в
условията на евентуалност – чл. 213, ал. 2 КТ. В исковата молба се твърди, че ищецът
разбрал за прекратяване на трудовия му договор след извършена справка в системата на
НАП, където било подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ с основание за прекратяването
– код 48, т.е. по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди се, че до настоящия момент заповед за
уволнение не била връчвана на ищеца, същият не бил запознат с нейното съдържание и
дори не бил сигурен дали такава изобщо е била издавана от работодателя (л. 8 от делото). В
отговора на исковата молба ответникът потвърждава, че заповед за дисциплинарно
уволнение действително не била връчена на служителя и същият не я бил получил по своя
вина.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд изявлението на страна
по трудовия договор за прекратяването му поражда действие с достигането си до адресата,
т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Когато трудовото
правоотношение се прекратява без предизвестие (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), моментът на
прекратяването съвпада с момента на получаването от (връчването на) насрещната страна на
изходящото от другата страна писмено изявление (писмен акт, независимо как той е
наименуван) за прекратяването. Когато трудовото правоотношение се прекратява с
предизвестие (чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ), прекратяването настъпва с изтичането на срока на
предизвестието, а при неспазване на последния (чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ) – с изтичането на
съответната част от него. И в тези случаи обаче е необходимо връчване на писмения акт
(наименуван предизвестие или по друг начин) на насрещната страна по трудовото
правоотношение, тъй като именно от момента на връчването тече срокът на предизвестието
или съответната част от него. В случаите когато той е изцяло неспазен (т. е. по същество не е
отправено предизвестие), моментът на прекратяването също съвпада с момента на
1
връчването. С исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ работникът или служителят търси
съдебна защита срещу незаконно уволнение, т. е. срещу незаконосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работодателя. Когато в исковата си молба ищецът,
който е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, твърди че писменият акт на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед за уволнение,
предизвестие или наименуван по друг начин) не му е връчен, то такава искова молба е
нередовна поради противоречие между петитум и обстоятелствена част. Тази нередовност
следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2 – 5 КТ, като съдът даде указания на ищеца да
изложи ясни твърдения относно начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението
(заповед, предизвестие и пр.). Когато ищецът изложи по делото твърдения за обстоятелства
по връчване на заповедта (или друг писмен акт на работодателя), с която твърди, че е
извършено уволнението, чиято отмяна иска, нередовността на исковата молба е отстранена и
спорът следва да се разгледа по същество. В тези случаи следва да се има предвид, че
начините на връчване и тяхното удостоверяване са различни, и са възможни най-различни
хипотези (в тази насока е налице значителна съдебна практика, включително такава на ВКС).
Когато обаче ищецът изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед
(или друг писмен акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било
начин и той не е запознат със съдържанието й, без да сочи обстоятелства и доказателства за
извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото правоотношение между
страните не е прекратено. Поради това, предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3
КТ за защита срещу процесното уволнение („извършеното“ според него със същата заповед,
но без тя да му е връчена по какъвто и да било начин) са без предмет и той няма правен
интерес от воденето им срещу ответника-работодател. В тези случаи исковете и съдебното
производство по тях са недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно
чл. 130 ГПК (вж. Решение № 248 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 754/2018 г., IV г. о., ВКС и
цитираната в същото съдебна практика).
В настоящия случай в исковата молба ищецът ясно и категорично заявява, че не е
получавал какъвто и да било акт, съдържащ изявление на работодателя за прекратяване на
трудовия му договор, не знае дали такъв изобщо е бил издаван и какво е неговото
съдържание. П. М. е научил за прекратяването на трудовото му правоотношение от справка в
системата на НАП. Следователно, не е налице нередовност на исковата молба, която да
налага даването на указания, доколкото твърденията на ищеца са ясни и недвусмислени.
Последните се потвърждават от ответника – работодател в отговора на исковата молба. В
съдебната практика се приема, че ако препис от заповедта за уволнение бъде приложен към
отговора на исковата молба, същата може да бъде връчена на служителя, който да се
запознае с нейното съдържание и в хода на исковото производство (вж. Определение № 3 от
04.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4272/2022 г., III г. о., ВКС). В настоящия случай обаче заповедта за
уволнение не е приложена към отговора на исковата молба.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ са недопустими поради липса на правен интерес, поради което и на основание чл. 130,
2
изр. 1 ГПК производството в тази си част следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, производството по гр. д. № 32174 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, В
ЧАСТТА относно исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3