Решение по дело №917/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 октомври 2018 г. (в сила от 30 януари 2019 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20182230200917
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    446

 

гр. Сливен, 24.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 917 по описа на съда за 2018 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от И.А.И. с ЕГН ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 1911240 на ОД на МВР – Сливен, с който е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата си.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.01.2018 год. в 14,44 часа по път ІІ-66 в с. Злати войвода до пазара за плодове и зеленчуци в посока гр. нова Загора, при ограничение за населено място 50 км./ч., въведено с пътен знак Д-11, с автоматизирано техническо средство, било заснето движение на лек автомобил „Фолксваген Джета”, с рег. № *****, със скорост от 85 км./ч. – над разрешената скорост от 50 км./ч.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1911240, в който като нарушител бил вписан И.А.И. ***. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева.

От приложената по делото справка от ОПУ – Сливен се установяват поставените пътни знаци на път ІІ-66 от участъка на с. Злати войвода до пазара за плодове и зеленчуци към дата 28.01.2018 год., като е приложена и съответната скица (л. 26 – 27 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира твърденията за нарушаване на процедурата по издаване на електронния фиш за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.), издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.

В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1-M 570, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред (л. 11 от делото) и е бил попълнен протокол за използването на мобилно АТСС за контрол (л. 23 от делото). Съгласно чл. 7 от цитираната наредба мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи следва да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и документирано със снимка. Същевременно обаче, съдът констатира, че с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 год. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно която ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Ето защо съдът намира, че към датата на извършване на нарушението – 28.01.2018 год., разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не следва да намери приложение, тъй като същата противоречи на нормативен акт от по – висока степен – Закона за движението по пътищата.

От приложения към преписката клип № 1361, безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по - висока скорост от разрешената, а именно 88 км./ч., като с електронния фиш е приспаднат толеранс от 3 км./ч. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност.

По отношение на твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго лице, съдът следва да отбележи, че законодателят изрично е предвидил процедурата по която се издава електронен фиш на лицето, което го е управлявало. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От приложената по делото Справка от Централна база – КАТ (л. 12 от делото) се установява, че процесното МПС е регистрирано на името на жалбоподателя, на чието име бил издаден електронния фиш. По делото липсват доказателства, че жалбоподателят в дадения му 14-дневен срок да е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, който съдържа всички необходими реквизити по ЗДвП.

Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като законосъобразен.

Съдът намира, че искането на жалбоподателя направено в с.з. за присъждане на направените по делото разноски, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН предвижда субсидиарно прилагане на НПК по отношение на призоваването и връчването на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица и за изчисляване на срокове. В тези изчерпателно изброени хипотези не са включени разноски, които следва да се присъдят на жалбоподателя, в производството пред съда по обжалване на наказателни постановления. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 год. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 год.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1911240 на ОД на МВР – Сливен, с който на И.А.И. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането И.А.И. с ЕГН ********** ***, за присъждане на направените разноски по настоящото дело, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: