Решение по дело №12656/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4669
Дата: 23 декември 2024 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20243110112656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4669
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110112656 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Л. И. Д., ЕГН ********** против "*"
*, ЕИК * първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за:
- отмяна на заповед № РД *02.10.2024 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение между ищеца и ответника, считано от 03.10.2024 г., на основание чл. 330,
ал. 2, т. 10б от КТ, като незаконосъобразна;
- възстановяване на ищеца на заеманата от него преди прекратяване на трудовия
договор длъжност „капитан“, код по НКПД * при ответното дружество.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът са били страни по трудово
правоотношение учредено въз основа на трудов договор, сключен на 24.02.2015 г., последно
изменен с допълнително споразумение от 28.11.2023 г. Сочи се, че ищецът е заемал
длъжността „капитан“ на УВК „*“, код по НКПД *, с работно място – УВК „*, при пълно
работно време – 8-часов работен ден, при 40-часова работна седмица.
Ищецът е постъпил на работа при ответника на 27.02.2015 г. и от тогава без
прекъсване е заемал длъжността „капитан" на УВК „*" до оспореното с настоящата искова
молба уволнение.
На 28.11.2023 г. между страните, на осн. чл. 119 КТ и чл. 12, ал. 1 и ал. 10 НСОРЗ, е
подписано допълнително споразумение № 014 от 28.11.2023 г. към трудов договор № *, с
което размерът на допълнителното трудово възнаграждение на ищеца Л. И. Д., на длъжност
„капитан" на УВК „*" към „*" *, за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от
01.12.2023 г. се променя на 26%. Допълнителното споразумение е неразделна част от
индивидуалния трудов договор (ИТД) № *.
Към датата на сключване на трудовия договор в полза на ищеца не е съществувало
право на пенсия. С оглед на това, към датата на възникване на трудовото правоотношение с
ответника ищецът не е бил упражнил правото си на пенсия по реда на КСО.
След сключване на трудовия договор и по време на съществуване на трудовото
правоотношение, ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия по реда на КСО.
На 03.09.2024 г. ответникът е връчил на ищеца срещу подпис предизвестие изх. № *,
с което е предизвестил ищеца, че „във връзка с реорганизиране дейността на дружеството по
отношение оптимизиране разходите за направление Корабоплаване, с настоящото
предизвестие и на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б, във връзка с чл. 326, ал. 2 от Кодекса на
1
труда" го предизвестява, че „след изтичане на уговорения с изтичане на 30-дневен срок от
деня, следващ връчването на предизвестието, трудовото правоотношение ще бъде
прекратено".
Ответникът е издал заповед № * г., с която „на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б, във
връзка с чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда и Предизвестие с изх. № *" прекратява трудовото
правоотношение с ищеца Л. И. Д., считано от 03.10.2024 г., при следните условия:
- на лицето се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен
отпуск за 2024 г. - по чл. 155 - 5 работни дни, по чл. 156 КТ - 3 работни дни;
- стойността на обезщетението е 679,07 лева;
- на лицето се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст - в размер на две брутни трудови възнаграждения, съгласно
ИТД № * г., като стойността на обезщетението, което следва да бъде изплатено е 3225,60 лв.;
- лицето няма задължения към БМЦК; да бъде надлежно оформена трудовата книжка
на служителя.
Преписи от предизвестието и заповедта на работодателя са връчени на ищеца, както
следва:
- препис от предизвестието - на 03.09.2024 г.;
- препис от заповедта - на 03.10.2024 г.
Сочи се, че в случая предизвестието до работника е отправено:
- „във връзка с реорганизиране дейността на дружеството по отношение
оптимизиране разходите за направление Корабоплаване"; и
- „на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ".
Поддържа се, че фактическото основание не кореспондира с посоченото правно
основание, предвидено в чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Така, както било формулирано
предизвестието, не давало възможност ищецът да разбере какво е действителното основание
за уволнението му.
Твърди се, че се касаело за допуснато нарушение при отправяне на предизвестието,
което ограничава правото на защита на работника, тъй като го поставяло в невъзможност да
разбере кои са основанията за
уволнението му. Ищецът счита, че това било достатъчно основание за отмяна на
уволнението, като незаконно.
Излага се, че „Реорганизиране дейността на дружеството по отношение оптимизиране
разходите" не представлява юридически факт, тъй като това основание не е включено в
хипотезата на нито една правна норма, респ. не съвпада с нито една хипотезата по чл. 328,
ал. 1 и 2 от КТ. Ето защо, ищецът твърди, че работодателят в предизвестието се е позовал
словесно единствено на правно ирелевантен факт, който е изначално негоден да породи в
негова полза потестативно право да прекрати трудовото правоотношение на ответника с
предизвестие. Други факти и обстоятелства в предизвестието (и в заповедта) не се сочат,
поради което и не могат да бъдат съобразявани при преценката на законността на
уволнението.
По същество се моли предявените искове да бъдат уважени както по основание, така
и по размер.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
Обективирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за допустимост и основателност на исковете.
Ответникът по същество признава предявените искове.
Обективира искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В о.с.з. ищецът чрез адв. Г. В. поддържа исковата молба и моли за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Не претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът чрез адв. Н. С. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника,
обективирано в отговора на исковата молба, което се поддържа и в открито съдебно
заседание.
2
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено
решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и
специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 2 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във
вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в общ
размер на 110.00 лева, в това число: държавна такса в размер на 80.00 лева за неоценяемия
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, държавна такса в размер на 30.00 лева за
неоценяемия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на Л. И. Д., ЕГН ********** от длъжност „капитан“, код по НКПД *,
извършено от "*" *, ЕИК * със заповед № РД *02.10.2024 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение между ищеца и ответника, считано от 03.10.2024 г., на основание чл. 330,
ал. 2, т. 10б от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Л. И. Д., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението му
длъжност „капитан“, код по НКПД * при "*" *, ЕИК *, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, "*" *, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер от 110.00 лева, представляваща
държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 23.12.2024 г., пред
Окръжен съд - Варна.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3