Решение по дело №436/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от М. К. З., Д. К. З. и М. Н. К. (З.), Ч. А. Д. Х., със съдебен адрес за трите: Г. С., У. “Б.” №2. Жалбата е насочена срещу Решение №1620/08.05.2012г., постановено по Г.д. №1749/2010 г. по описа на РС - Г. С., с което районния съд е признал за установено по отношение на М. К. З., че Н. Г. В., е собственик по наследство на 1/15 идеална част от полумасивна жилищна сграда, състояща се от два етажа с по две стаи и антре, с принадлежащо към нея таванско помещение, построена върху парцел XI, в кв. 53, по плана на Г.С. от 1984 год., която сграда по действащата КККР представлява сграда № 6 с идентификатор №65334.300.742, построена в имот с идентификатор №65334.300.742 и с адрес Г.С., У. “. № 14 и на 1/15 идеална част от 70 кв.м. идеални части от поземлен имот, с идентификатор №65334.300.742, целия с площ от 632 кв.м. при съседи: ПИ с №№ 65334.300.3782.743; 65334.300.735; 65334.300.734; 65334.300.741; 65334.300.3782, като е осъдил М. К. З. да предаде на Н. Г. В., владението върху описания имот, като решението е постановено с участието на М. Н. З. и Д. К. З. и двете, като трети лица – помагачи на ответника М. К. З.. С посоченото решение още, съдът е отхвърли предявените Н. Г. В. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението са присъдени и разноски в размер на 250 лв. в полза на Н. В..

Жалбата е насочена срещу решението на районния съд в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС, като се твърди, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални правила. На първо място се посочва, че съдът неправилно е приел, че ищцата се легитимира, като собственник на 1/15 ид. ч., с оглед влязлото в сила решение по водено производство по ЗВСОНИ, тъй като съдът не е отчел липсата на идентичност на страните в двете производства. На следващо място се излагат съображения, че районния съд неправилноне е допуснал и разгледал направеното от третите лица- помагачи възражение за придобиване имота по давност и с оглед на това, е постановил неправилно решение. На последно място в жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че ответницата държи имота без основание, тъй като не е обсъдил наведеното от последната твърдение, че основава своето държане, на принадлежността на собствеността на третото лице- помагач. От въззивния съд се иска да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК, двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата- ищец пред първоинстанционният съд – Н. В., Ч. своя процесуален представител А. Р. О., е депозирала такъв, с който я оспорва. Излагат се подробни съображения за неоснователност на жалбата, като се посочва също и че определението на съда, с което е отхвърлено искането на третите лица да се разгледа възражението им за лично придобивно основание на имота, е правилно и законосъобразно, за което се посочва съдебна практика- ТР №142-9/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и ТР №77/29.06.1970г. по Г.д. №59/1970г. на ОСГК на ВС. От въззивния съд се иска да потвърди решението на районния съд. Претендират се разноски

В съдебно заседание, жалбоподателите не се явяват и не се представляват. Въззиваемия, Ч. процесуалния си представител претендира въззивната жалба, като неоснователна да бъде отхвърлена.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Г. Б. е сезиран с искова молба, подадена от Н. Г. В., с предявени искове, с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, против М. К. З.. Ищцата твърди, че е собственик по наследяване на 1/15 ид.ч. от полумасивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, с по две стаи и антре на всеки етаж, с принадлежащо към нея таванско помещение, построена върху парцел XI, кв. 53 по плана на Г. С., одобрен със Заповед от 1984г., идентичен с парцел II-б, кв. 19, по плана от 1956г., целият имот на площ 683 кв.м., която представлява сграда №6, построена върху ПИ с идентификатор №65334.300.742 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на ИД на АГКК-Г. Б.. Ищцата също твърди, че е собственик на 1/15 ид.ч. от 70 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №65334.300.742. Посочва, че е наследник, по заместване на своята майка- Верка В., сестра на собственичката на имота- М.К., която не е оставила низходящи по права линия, поради което наследствения дял на ищцата се равнява на 1/15 ид.ч. Собствеността на М.К. възникнала по силата на извършен строеж върху собствен парцел и по давност. Имота, представляващ парцел V, кв. 19 по РП на Г. С., идентичен с парцел XI, кв. 53, идентичен с УПИ V, кв. 19 по плана от 1930 г., е собственост на съпруга й- С. К., върху който имот К., заедно с другия съсобственик на земята В.Г., построили къща близнак с отделни входове, от които южната част била собственост на К..Докато били в брак, С. и М. К. владяли посочения имот/земя и сграда/ безспорно, спокойно и трайно двадесет години до 1948г., като придобили имота по давност. С Решение от 21.07.1948г. на комисията по чл. 11 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижим собственост /ЗОЕГПНС/, южната част била отчуждена. Междувременно, с договор за продажба от 18.04.1960г., сключен между Изпълнителния комитет на НС- Г. С., в качеството на продавач и съпругът на ответницата И.Н. З. в качеството на купувач, одържавената жил. сграда била продадена. През 1993г., продажбата била атакувана по реда на чл. 7 ЗВСОНИ. С решение №2278/2005г. по Г.д.№1417/2004г. ВКС обявил договора за нищожен и възстановил правото на собственост на ищцата, като наследник, до размера на притежаваната от нея 1/15 ид.ч. от имота. Въпреки решението, ответницата обитавала, ползвала и владеела целия имот за лични нужди, без правно основание. За извънсъдебно разрешаване на спора към отвтеницата са отправяни многобройни устни и писмени покани да предаде владението на една стая от имота и да й заплаща обезщетение за ползването в размер на 35 лв. месечен наем, но ответницата не е откликнала на връчените покани. С оглед на това се иска от съда да бъде постановено решение, с което след като бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 1/15 ид.ч. от полумасивната жил сграда, представляваща сграда №6, построена върху ПИ с идентификатор №65334.300.742 по КККР, както и на 1/15 ид.ч. от 70 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №65334.300.742 по КККР, като бъде осъдена ответницата да предаде владението на посочените идеални части. На следващо място се иска и да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати обезщетение на ищцата в размер на 1260 лв.- главница, считано от 08.11.2007г. до датата на предявяване на иска, увеличена със законната лихва върху главницата в размер на 490.81лв., представляваща наемната цена за ползването на 1/15 ид.ч. от сградата и имота. Претендират се и разноски.

В депозирания по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответницата оспорва иска. Посочва, че не оспорва обстоятелството, че по силата на договор от 18.04.1960г., съпруга й е придобил собствеността на процесната сграда и 70 кв.м. ид.ч. от имота. Твърди, че след смъртта на съпруга й, починал на 25.08.1973г., от прекратената СИО е придобила 1 /2 ид.ч. от имота на съпруга си- 1 /2 ид.ч. от процесната жил. сграда 35 кв.м. ид.ч. от поземления имот, а останалата 1 /2 по наследство е придобита от сина им- Н. И. З., починал на 21.01.1993г., наследен от съпругата си и Д. К. З. и дъщеря си М. Н. К.. Ответницата твърди, че по отношение на наследствената част на сина си, никога не владяла, като собственик. Не се оспорва обстоятелството, че с решение на ВКС, договора за покупко-продажба е обявен за нищожен по отношение на наследствената част на ищцата и й е възстановено правото на собственост, но се твърди, че производството по чл. 7 ЗВСОНИ е водено и приключено само срещу ответницата, за притежаваната от последната идеална част, но не и за наследствената част на сина й, респ. неговите наследници. Ответницата твърди, че през 2001г. се е разпоредила със собствената си 1 /2 ид.ч. от имота в полза на внучката си М. Н. К., като от този момент ответницата е престанала да свои тази част от имота, а е останала в него, като държател. С оглед на това, ответницата твърди, че е държател на имота, като същия държи за неговите собственици- Д. З. и М. К.. На следващо място ответницата прави алтернативно и възражение за придобиване на имота по давност за периода от 1960г. до предявяване на иска.

С определение №1704/21.07.2011г., постановено по в.ч.Г.д. №5872011 г. по описа на ОС - Г. Б. по делото са конституирани Д. З. и М. К., като трети лица помагачи на страната на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК, третите лица са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковата молба, а предявените искове за неоснователни. Посочват, че на основание наследствено правоприемство от своя баща И. Н. З., Н. И. З. е придобил 1 /2 ид.ч. от имота, предмет на продажба, оформена с договор от 1960г. Н. З. починал на 21.01.1993г., като бил наследен от съпругата си и дъщеря си, в лицето на третите лица по делото. Между ищцата и третите лица не са водени съдебни дела относно собствеността на имота, респ. относно действителността на договора за покупко-продажна на имота по реда на чл. 7 ЗВСОНИ. През 2001г. ответницата М. З. се разпоредила със собствената си 1 /2 ид.ч. от имота в полза на внучката си – М. З. и последната е придобила 1 /2 ид.ч. от имота на основание договора за покупко-продажба от 2001г. Прави се възражение за придобиване на имота от третото лице М. Н. З., на основание давностно владение, осъществявано Ч. ответницата М. К. З., която е държала имота за третото лице- М. Н.. З., като собствеността е придобита с изтичане на петгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, предвид добросъвестността на установеното от третотолице- помагач М. Ник. З. владение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:

Съгласно удостоверение за наследници №000212/15.02.2006г. на И. Н. З., последния е починал на 25.08.1973г., като е оставил наследници по закон М. К. З.- съпруга, Н. И.З. – син, последния починал на 21.01.1993г. и оставил, като законни наследниси съпруга- Д. К. З. и дъщеря- М. Н. З..

Съгласно удостовереня за наследници №3/16.01.2012, №51/19.01.2012 и №92/20.01.2012, ищцата е наследник по закон на С. И. К., М. Х. К.и В. Х.. В..

Съгласно удостоверение №509/1927г. парцел V в кв. 19 по ПР на Св. ., е даден на В. Г.в, който парцел се владее по половина от В. Г. и С. И. К.

Съгласно разписен лист от 1930г. на името на С. К. е записан къща и двор в парцел V, кв. 19.

С решение от 21.08.1948г., комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС е отчуждила в полза на държавата, принадлежащия на М. С. К. недвижим имот, представляващ къща на два етажа с по едно жил. помещение в етаж, построена в западния край на уличната линия на парцел II-б, кв. 19, както и припадащата се част от дворно място, върху което е построена къщата.

Съгласно договор за продажба на държавен жилищен имот от 18.04.1960г, Изпълнителния комитет на С. общински НС е продал на И. Н. З. следния недвижим имот, находящ се в парцел XI, кв. 53 по плана на Г. С., а именно: полумасивна жил. сграда на два етажа, ведно с таванско помещение, заедно със 70 кв.м. ид.ч. от парцел 11 в кв. 53.

Съгласно нотариален акт №27, т. II, дело №206/2001г. М. К.. З. е продала на непълнолетната си внучка М. Ник. З. 1 /2 ид.ч от полумасиванта жил. сграда, построена върху УПИ XI, имот пл. №724, кв. 53, ведно с 1 /2 ид.ч. или 35/70 кв.м. ид.ч. от поземления имот.

С решение №2278/2005г., постановено по Г. д. №1471/2004г., влязло в сила на 21.11.2005г., на основание предявен пред РС- Г. С. по Г.д. №174/1993г. по реда на чл. 7 ЗВСВОНИ иск от Н. В. против М. К. З., ВКС е обявил за нищожен поради противоречие със закона – НПЖДЖФПНС от 1957г. договора за продажба от 18.04.1960г., скючен между Й. Р..- Председател на ИК на НС-Г. С. и И. Н. З., имащ за предмет държавен имот, находящ се в Г. С., представляващ полумасивна жил. сграда на два етажа, построена в парцел XI, кв. 53 по плана на града, бивш парцел II-б в кв. 19 по действащия до 1956г. план, ведно със 70 кв.м. ид.ч. от същия парцел, като е възстановил правото на собственост на Н. В. върху същия имот до размера на притежаваната от нея 1/15 ид.ч. от него.

От разпитаните по делото свидетели се установява, че в процесната двуетажна къща след 1960 година са живели ответницата и нейния съпруг, че след неговата смърт там са продължили да живеят ответницата, сина й Н. З., заедно със своето семейство – съпруга и дъщеря. Свидетелите сочат, че къщата е стара и че след напускането на снахата и внучката на ответницата тя останала сама да живее и че продължава да живее там. Свидетелите сочат, че З. ползва и дворчето около къщата, което е на площ от около 60 – 70 кв.м.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С обжалваното решение, предявените по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове са отхвърлени от районния съд, като неоснователни и доколкото в отхвърлителната му част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила, същото се ползва със сила на пресъдено нещо.

Предмет на въззивното производство е предявеният иск по чл. 108 ЗС.

Искът е основателен.

За да бъде уважен иск, основан на нормата на 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска; вещта да се намира във владение или държане на ответникът и ответникът да владее или държи вещта без основание.

Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две предпоставки е в тежест на ищеца, който извод следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции. В случай, че посочените по- горе две предпоставки са доказани и ответникът претендира, че владее имота на правно основание, пак според установеното в чл. 154, ал. 1 ГПК, същия следва да докаже наличието на такова.

Съдът на първо място следва да изследва въпроса дали ищцата е собственик на претендирания от нея недвижим имот, чиято ревандикация се иска. Видно от представеното по делото Решение №2278/2005г., постановено по Г. д. №1471/2004г. на ВКС, ищцата се легитимира, като собственик на 1/15 ид.ч. от процесната полумасивна жил. сграда, ведно със 70 кв.м. ид.ч. от парцела, върху който същата е построена, като правото й на собственост е било възстановено по реда на чл. 7 ЗВСОНИ. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че доколкото иска по чл. 7 ЗВСОНИ е воден само срещу ответницата М. К. З., то ищцата не се легитимира, като собственик спрямо третите лица в производството. Съгласно ТР№ 1/2.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГК, решението по чл. 7 ЗВСОНИ е противопоставимо и на неучаствалото в делото трето лице, което е придобило имота преди предявяването на иска, какъвто е и настоящия случай /Н. З. е починал на 21.01.1993г., а иска по чл. 7 ЗВСОНИ е предявен по-късно същата година на 03.02.1993г., видно от определение №18/22.01.1999г. по Г.д. Г.д. №174/1993г. – находящо се на стр. 123 от първоинстанционното дело/. С оглед на това влязлото в сила решение е изцяло противопоставимо и по отношение на третите лица, поради което ищцата се легитимира, като пълноправен собственик на претендираните от нея идеални части.

На следващо място от разпитаните по делото свидетели безспорно се установява и наличието на втората кумулативно дадена предпоставка, а именно, че ответницата осъществява фактическата власт върху процесния имот.

Не е необходимо ищеца да установява липсата на основание, ответникикът да държи или владее процесния имот - ако последня твърди наличието на такова, в негова тежест е да докаже това, тъй като този факт е изгоден за него/154, ал.1 ГПК/. Ответницата твърди, че тъй като през 2001г. се е разпоредила с притежаваната от нея 1/ 2 ид.ч. от прекратеното СИО, то тя държи имота за своите внучка и снаха, конституирани по делото, като трети лица- помагачи. Доколкото ответницата се е разпоредила със своята 1/ 2 ид.ч. от прекратеното с И. З. СИО и третото лице М. Н. З. се легитимира, като собственник на 1/ 2 ид. ч., въз основа на покупко-продажбата от 2001г., а по отношение на останалата 1/ 2 ид.ч., заедно с майка си се легитимират, като собственици на основание наследственно правоприемство от починалия Н. З., чието наследство е открито през 1993г., и чието право на собственост се основава също на наследствено правоприемство, който е получил свойто право на собственост от И. З., а последният въз основа на обявеният за нищожен договор за покупко-продажба, то предвид факта, че тази сделка не е породила своето вещноправно действие, тъй като в случаите на нищожност на придобивното основание законодателят не е предвидил запазване правата на третите лица /с изключение на симулативните сделки- чл. 17, ал. 2 ЗЗД/, то третите лица не се легитимират, като собственици, за които може да бъде направен извод, че ответницата държи имота на правно основание. В тази връзка следва да бъде добавено, че направеното от третите лица възражение за придобиване на имота по давност не следва да бъде обсъждано, доколкото същото е недопустимо, до какъвто правилен извод е стигнал и районния съд. В случая третите лица не са страна по делото, а те подпомагат една от страните и тъй като третите лица не търсят правна защита за себе си, а само присъединяват своите усилия към правната защита, търсена от страната, на която помагат, то те нямат процесуалната възможност да правят възражение за придобивна давност, касаещо предмета на спора, въз основа на което ответника да основава своята фактическа власт върху имота, тъй като третите лица не могат да предявяват и предприемат действия с материалноправен ефект, спрямо спорното право. Отделно и от това, предвид факта, че по време на воденото по чл. 7 ЗВСОНИ производство, ответницата се е разпоредила с притежаваната от нея 1/ 2 ид.ч. от процесния имот, в полза на внучката си, то не може да бъде претендирано и добросъвестно владение от третото лице по смисъла на краткия петгодишен давностен срок, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗС.

Неоснователено е и алтернативно направеното възражение на ответницата за придобиване на имота по давност за периода от 1960г. до предявяване на иска. Доколкото имота е бил предмет на реституционна претенция по реда на чл. 7 ЗВСОНИ, започнала през 1993г. и приключила с влязло в сила решение през 2005г. и доколкото до предявяване на настоящия иск не е изтекла предвидената от закона десет годишна давност, то ответницата не се легитимира като собственик на имота, на основание давностно владение.

По изложените съображения, въззивния съд намира, че предявените искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени. До същите крайни правни изводи е стигнал и районния съд в обжалваното решение. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Подадената против него въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното с писмения отговор на въззивната жалба искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, въззивния съд намира, че такива не следва да бъдат присъждани, предвид обстоятелството, че по делото не е представен списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК, в указания за това в посочената разпоредба срок.

Водим от горното, Б. окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1620/08.05.2012г., постановено по Г.д. №1749/2010 г. по описа на РС - Г. С., в обжалваната му част.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: