РЕШЕНИЕ
№ 18221
гр. С, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110169332 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. В. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, община С, ж.к.„С Т“ № ... със съдебен адрес: гр.П, бул. „П Ш“ №81 ет.3, ап. Б,
против "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я и против „Ай тръст" ЕООД, ЕИК: ...,
гр. С, гр. С, бул, "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от И М Ш, с
искане за обявяване на недействителност по отношение на договор за потребителски кредит
№.../15.09.2022г., сключен с „К“ ЕАД, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на
чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №.../15.09.2022г. е нищожна на основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от
ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, а така също, че Договор за поръчителство от 15.09.2022., сключен с „А
Т“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1,
пр.2, вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 15.09.2022г. сключил с „К“ ЕАД договор за потребителски
кредит №... за сума в размер на 6 000 лева, при лихвен процент от 20,00% и годишен
процент на разходите от 21,94%, който следвало да бъде погасен на 24 вноски, а общата
дължима сума за погасяване била в размер на 8 333,49 лева. Поддържа, че на основание чл.
4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за
поръчителство с дружеството „А Т“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати
1
възнаграждение в размер на 5 948,49 лева.
Счита, че договор за потребителски кредит №... от 15.09.2022г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Намира, че договорът за
поръчителство, сключен с „А Т“ ЕООД също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД
вр. чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22
ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен процент.
Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е
променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия
период на договора и какво е съотношението му с главницата по кредита, както и таксата
гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на
действително прилагания от заемодателя.
На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Поддържа, че в договора за кредит липсва методика на формиране на ГПР по кредита, като
не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била
предвидена дължимостта на такса гарант.
Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не
била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора
за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че едноличен собственик на капитала на „А Т“ ЕООД е „К“ АД, като основна
дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „А Т“ ЕООД се разпределяла в
полза на „К“ АД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на
„К“ АД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
Счита, че посочването в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит №... от 15.09.2022г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Намира, че договорът за поръчителство от 15.09.2022г. също е нищожен, поради
2
накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца
с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на
еквивалентност, тъй като сумата, която се претендира по договора за поръчителство е в
размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит.
Отделно от това сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателя да
получава нищо насреща, напротив, бил принуден да сключи договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат
кредит.
На следващо място, твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, поради това
че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1
ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи, че договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А Т“ ЕООД оспорва предявените искове по
подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „А Т“ ЕООД бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2022г., по силата на който „А Т“ ЕООД
се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „К“ ЕАД съгласно договора за
потребителски кредит.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договори за кредит и
договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, както и че възнаграждението по договора не попада в
хипотезата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото за ищцата не било задължително да сключи
договора за предоставяне на поръчителство с „А Т“ ЕООД.
Сочи, че собствеността на капитала на дружеството не води автоматично до
правонарушение.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и
съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по
делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Признава, че между ищеца и „К“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит
от 15.09.2022г., като твърди, че усвоената сума по договора била в размер на 6 789,12 лв.
при ГЛП 20,00% и ГПР в размер на 21,94%, който следвало да бъде върнат от ищеца на 24
3
месечни вноски, като общата дължима сума по кредита възлизала на сумата от 8 333,49 лв.
Оспорва, че договорът за кредит нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, и 11 ЗПК. Поддържат, че
погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание.
Оспорва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е
задължително условие за получаване на кредит, както и че дружеството не ограничава
клиентите си да избират необезпечени кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал
възможността за сключване на необезпечен кредит. Не било задължително за ищеца да
избере сключването на договор с дружеството-гарант, което било посочено и в Общите
условия към договора за кредит и в самия договор за кредит.
Оспорват, че вземанията на „А Т“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно чл.
19 ЗПК.
Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „К“ ЕАД не е страна по договора.
Оспорват като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за
добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави
при договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че ищцата е можела да се откаже от договора, без да дължи обезщетение или
неустойка.
Счита, че наличието на свързаност между „К“ ЕАД и „А Т“ ЕООД само по себе си не
води до „скрито оскъпяване на кредита“.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и
съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по
делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.
В срока за отговор ответникът „К“ ЕАД предявява насрещен осъдителен иск
срещу срещу А. В. М. за заплащане на сумата от 1 589,14 лева, представляваща падежирала
главница за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г., дължима по договор за потребителски
кредит №.../15.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
03.05.2023г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност в случай че
договорът бъде прогласен за нищожен, „К“ ЕАД, предявява срещу А. В. М. осъдителен иск
за сумата 6 789,12 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за
потребителски кредит № №.../15.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното плащане.
Поддържа, че на 15.09.2022г. А. В. М. сключила с „К“ ЕАД договор за кредит за
сумата в размер на 6789,12 лева, която следвало да бъде върната на 24 месечни вноски до
20.09.2024г. Твърди, че до датата на подаване на насрещната искова молба са падежирали 7
вноски по кредита за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г. в общ размер на 2 304,04 лв.,
от които 1589,14 лв. – главница и 714, 90 лв. – договорна възнаградителна лихва, като
кредитополучателят не бил погасил нито една от падежиралите вноски. Ето защо предявява
4
настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове по основание и размер. Моли
за разсрочване на изпълнението на търсената сума. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените главни искове са установителни с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.26 ЗЗД, а насрещният иск е осъдителен с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.9
ЗПК и евентуално чл.23 ЗПК;
За основателността на главния иск, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените
договори са нищожни на заявените в исковата молба основания, а именно противоречие на
закона и противоречие на добрите нрави.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че
„К“ ЕАД и ищеца А. В. М., са обвързани от облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит №..., сключен на 15.09.2022 г. по силата на който на ищеца е
предоставена в заем сумата от 6000.00 лв. Уговореният лихвен процент е 20.00%, а
годишния процент на разходите 21.94%. Предоставената сума следва да бъде върната на 24
месечни вноски, всяка от които в размер, посочен в приложения погасителен план.
При тези данни, с оглед твърденията в исковата молба и задължението на съда по
чл.7, ал.3 от ГПК, следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на
регулация на Закона за потребителския кредит (след изм. с ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.), който
урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът
отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в
редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните,
посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на годишния лихвен, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план,
неразделна част от договора с вписани 24 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка
падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В същото време клаузите
на договора са написани ясно и разбираемо.
5
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл.7 от Приложение № 1 към
договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 21,94 %.
Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11,
т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто
е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република Б за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в
която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение
19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат
6
своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема доводите на ищеца,
изложени в исковата молба, че невключване на възнаграждението за поръчителство,
съобразно предвиденото в договора задължение за осигуряване на такова от
кредитополучателя, в процентното изражение на годишния процент на разходите, така както
е установен в договора, води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК във
вр. с чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.
В този смисъл съдът намира, че не следва разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да се
тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл.22 ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. Това е така, тъй като всъщност разширителното тълкуване на
посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на
възприето от общностния законодател правило в разпоредбата на чл.10, § 2, б."ж" от
Директивата, осъществено от националния съд, което е недопустимо, след като
националното законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и
пълен начин.
Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез
невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в месечен
размер чрез посочване на неговата стойност в погасителния план, не води до
недействителност на договора за кредит на соченото от ищеца основание. Макар това
възнаграждение за гарант да оскъпява кредита, респ. да води до по-голям процент на
разходите по него, не следва да се прилага санкцията установена в разпоредбата на чл.22
ЗПК. Това е така, тъй като в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава
установения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, приложение намира специалната
разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото
изискване, е недействителност на съответната клауза от договора.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е установена в
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. е
7
осигуряване на максимална информираност на потребителите, при сключване на договори
за кредит при условия, които са отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите, установяващи
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, следва да намери
приложение установената в чл.22 ЗПК санкция, единствено в случаите, когато за
потребителя би останал неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото
формиране. В процесния казус, макар задължението за възнаграждение за гарант да не е
включено в процентното измерение на годишния процент на разходите по кредита, това
задължение е установено в месечен размер като част, която се добавя към размера на
месечната вноска по кредита, поради което за потребителя съществува яснота относно
точния размер на задължението му и общата стойност на кредита.
По така изложените съображения съдът намира, че при сключване на договора за
кредит не е допуснато соченото нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Не е допуснато и соченото от страна на ищеца нарушение на клаузата на чл.11, ал.1.
т.9 ЗПК, тъй като в договора за кредит е установен годишния лихвен процент, а именно от
20.00 %, като макар отделно да не е установен размерът на договорната лихва, последният е
изводим от клаузите на договора, тъй като е посочена общата стойност на кредита, както и
размерът на заемната сума, като разликата между посочените две суми, формира и размера
на левовата равностойност на възнаградителната лихва. В случая следва да се посочи, че
лихвеният процент е фиксиран, поради което не е необходимо да бъде установена
формулата за неговото определяне. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към
задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за
възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на
добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне
по занятие на парични средства срещу възнаграждение.
По така изложените съображения съдът намира, че договора за кредит отговаря на
нормативно установените изисквания за необходимо съдържание и не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради което предявеният главен иск подлежи на
отхвърляне.
Доколкото се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
евентуалния иск, съдът дължи произнасяне по него.
С клаузата на чл.4 от договора е установено и задължение за предоставяне от страна
на кредитополучателя на обезпечение по кредита, а именно банкова гаранция или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок
до 48 часа от подаване на заявлението за кредит.
По отношение тази клауза за предоставяне на обезпечение, следва да се посочи, че
съдът намира същата за нищожна, доколкото установява задължение, което противоречи на
добрите нрави и въвежда допълнителна тежест за заемателя. В случая, действително ищецът
доброволно се е съгласил с това изискване на своя кредитор, но свободата на договаряне не
8
може да бъде използвана за оказване на натиск на едната страна по правоотношението по
отношение на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на
добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и
неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато
икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата
страна, поставя „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава
привидно доброволен характер и привидно право на избор. В процесния случай, чрез
поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на договора за заем в
изключително кратък период от време чрез предоставяне на банкова гаранция,
кредитополучателят на практика бива задължен да се ползва от опцията за възмездно
поръчителство - сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице, на което се дължи възнаграждение в размер, съответстващ почти на
размера на предоставената в заем сума /видно от съотношението на дължимата главница и
на дължимото възнаграждение за поръчителство по представените към договора обединен
погасителен план/.
Съдът намира обаче, че сама по себе си нищожността на посочената клауза не влече
нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият би бил сключен и без процесната
уговорка. Извод в тази насока се следва от факта, че задължението за предоставяне на
обезпечение е въведено без оглед индивидуалните особености на всеки кандидат за кредит.
В същото време, дори и да се приеме, че процесната нищожна клауза въвежда
допълнителен резход по кредита, който не е включен в посочения ГПР от 21.94% , то
доколкото тя като недействителна не поражда права и задължения за страните, не може да се
приеме, че ГПР по договора е в размер, надхвърлящ максималния такъв по чл.19, ал.4 от
ЗЗП вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.
По отношение иска срещу „А Т“ ЕАД, за прогласяване за нищожен на договор за
поръчителство от 15.09.2022 г., следва да се посочи, че в практиката на ВКС се приема, че
поръчителството е едностранен, формален, безвъзмезден, акцесорен договор, като по
начало само поръчителят поема задължение към кредитора /в този смисъл решение № 716 от
12.05.1955 г. по гр. д. № 2145/55 г., по описа на ВС, IV г.о./. Според ВС, това не значи, че
поръчителството е едностранен акт. То е едностранен договор, като е необходимо
съгласието и на двете страни (поръчителя и кредитора), за да бъде договорът перфектен. В
случая, видно от представения с отговора на исковата молба на „А Т“ ЕАД договор за
поръчителство от 15.09.2022 г., същият е сключен между това дружество и кредитора „К“
ЕАД, като с него са установени само задължения за страните, не и за лицето, чието
задължение се обезпечава - ищцата А. В. М.. С оглед на това и доколкото договорът от една
страна отговаря на установените в закона императивни изисквания към подобен вид сделки,
а от друга страна не засяга правата на ищеца, същият не може да бъде квалифициран като
нищожен по наведените в исковата молба основания.
По така изложените съображения, съдът намира предявеният иск срещу „А Т“ ЕАД за
изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
9
По предявения от ответника „К“ ЕАД насрещен осъдителен иск срещу ищцата А. М.,
за заплащане на дължими суми по процесния договор за кредит, съдът намира, че с оглед
посоченото по-горе, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за кредит, кредитополучателят дължи връщане на предоставената в заем сума, както
и договорената възнаградителна лихва. В случая „К“ ЕАД претендира единствено
падежиралата главница за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г. в размер на 1589.14 лв.
От представения с исковата молба погасителен план е видно, че за исковия период
дължимата главница е в размер именно на 1589.14 лв. Това не е и спорно между страните.
С отговора на исковата молба по насрещния иск се иска съдът да разсрочи
изпълнението на това задължение на А. М. с оглед затрудненото й материално положение.
М. се позовава на събраните по делото доказателства в тази насока във връзка с искането й
за освобождаване от такси и разноски в производството.
Съдът намира искането за допустимо и основателно, като при определяне размера на
сумата, която А. М. следва да изплаща месечно, следва да се съобрази размера на
задължението, съотношението доходи/разходи на месец, както и установеното имуществено
състояние на длъжника. С оглед на това, съдът намира, че следва да разсрочи задължението
й на вноски от по 150.00 лева - всеки месец до 30-то число на месеца, считано от влизане в
сила на настоящото решение до окончателното изплащане на задълженията по вземанията,
присъдени с решението.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. Ищцата
претендира присъждане на възнаграждение на пълномощника й по реда на чл.38, ал.2 вр.
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът като съобрази цената на уважения установителен
иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит от
15.09.2022 г., и установеното в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че на адв.М., следва да се
присъди възнаграждение в размер на 1074.00 лв. с вкл. ДДС.
На „А Т“ ЕОД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вземайки
предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран
доказателствен материал, действително извършените от пълномощника на ответника
действия по процесуалното му представителство и защита, както и броя проведени съдебни
заседания.
Отчитайки посочените обстоятелства, както и факта, че «К» ЕАД е ответник по иск
на А. М., който е отхвърлен, както и че дружеството е предявило иск, който е приет за
основателен, т.е. защитата му в производството е осигурена по два иска, то следва да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Освен тази сума, в тежест
на ищцата следва да бъде поставена и заплатената от «К» ЕАД държавна такса по
предявения срещу нея осъдителен иск, която е в размер на 63.57 лв.
10
С оглед обстоятелството, че с окончателно определение от 20.03.2023 г., ищцата е
освободена от такси и разноски по делото, то дължимата се държавна такса по уважения иск
следва да бъде събрана на основание чл.78, ал.6 от ГПК от ответника „К“ ЕАД, като това
дружество бъде осъдено да заплати на СРС сумата от 237.94 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, община С, ж.к.„С Т“
№ ....., насочен срещу "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В"
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я, за прогласяване за
нищожен на сключения между тях договор за потребителски кредит №.../15.09.2022 г., на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА по иска, предявен от А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
община С, ж.к.„С Т“ № ......, срещу "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я, за нищожна
клаузата на чл.4 от сключеният между страните договор за потребителски кредит
№.../15.09.2022 г., поради противоречие на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, община С, ж.к.„С Т“
№ ....., насочен срещу „А т" ЕООД, ЕИК: ..., гр. С, гр. С, бул, "В" 146 (сграда А), ет.4, Бизнес
център "Б", представлявано от И М Ш, за прогласяване за нищожен на сключеният между „А
Т“ ЕАД и „К“ ЕАД договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2022 г.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, община С, ж.к.„С Т“ № ......, да
заплати на "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я, сумата от 1 589,14 лева,
представляваща падежирала главница за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г., дължима
по договор за потребителски кредит №.../15.09.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното плащане на дължимото.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА
А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, община С, ж.к.„С Т“ № ...., да заплаща на "К"
ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я, сума от 150.00 лв. месечно, платима до 30-то
число на месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до пълното
изплащане на дълга.
ОСЪЖДА "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" 146
11
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я, да заплати на основание чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв.М. В. М., адвокат от АК-П, с адрес гр.П, бул.»П Ш» №
81, ет.3, ап.Б, сумата от 1074.00 лв., представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство и защита на ищцата А. В. М., ЕГН **********, по
настоящето гр.д.№ 69332/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, община С, ж.к.„С Т“ № ..., да
заплати на "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я, сумата от 363.57 лв.,
представляваща направени от последното разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, община С, ж.к.„С Т“ № .., да
заплати на "А т" ЕООД, ЕИК: ..., гр. С, гр. С, бул, "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"Б", представлявано от И М Ш, сумата от 150.00 лв., представляваща направени от
ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я, да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд, държавна такса в размер на 237.94 лв.,
както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12