Старозагорски  окръжен   съд                        - 1 -                         н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия Т.Т.Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за това, че на 30.08.2016 г. в землището на гр. Стара Загора, в местност “****“, отнел чужда движима вещ – синджир от жълт метал – злато 14 карата, проба 585, с тегло 19,47 гр., на стойност 1 075 лв., от владението на Д.С.Б., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване, и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК срещу подсъдимия Д.. Счита, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, тъй като са налице предимно отегчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият Т.Т.Д. твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Моли съда за оправдателна присъда. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник адв. Д.Д..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият Т.Т.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Т.Т.Д. е с постоянен адрес ***, но повече от десет години е с местоживеене ***.

През лятото на 2016 г. подсъдимият Д. ***, заедно със свидетелите Г.Д.Д. и Т.Д.Д. /негови родители/ и свидетелката Р.Ж.К.. Последната и подсъдимият Д. живеели на съпружески начала и имали две общи деца.

Свидетелите Д.С.Б. и Д.И.Б. били съпрузи и живеели в гр. Стара Загора, ул. “Витоша” № 99.

На 30.08.2016 г., около 9.30 ч., свидетелят Б. тръгнал да събира бадеми. За целта той отишъл пеша до района на “****”, който се намирал в землището на гр. Стара Загора, в местността “****” /в посока от гр. Стара Загора към Старозагорските минерални бани/. Там Б. влязъл в гората и започнал да събира бадеми, които слагал в раницата си.

Същият ден, преди обяд, подсъдимият Д. и свидетелката К. излезли от дома си и също се придвижили до района на “****”, в местността “****”. Те искали да съберат орехи, които да продадат и така да си набавят пари.  

                                                          - 2 -

Около обяд свидетелят Б. се качил на едно бадемово дърво, за да брули бадеми, като оставил раницата си с набраните бадеми до дървото.

Тогава на същото място дошли подсъдимият Д. и свидетелката К..

Подсъдимият Д. видял свидетеля Б. на дървото, приближил се и го заговорил, а свидетелката К. останала на два-три метра от тях.

Подсъдимият Д. започнал разговор със свидетеля Б. – питал го от къде е, много ли бадеми е събрал, къде ги продава и т.н. Свидетелят Б. слязъл от дървото. В хода на разговора Д. помолил Б. да му даде цигара. Свидетелят Б. си извадил цигарите, дал на подсъдимия Д. цигара и му поднесъл огън, за да я запали. 

Свидетелят Б. бил облечен с тениска и горнище на анцуг и тъй като било горещо, ципът на горнището бил дръпнат надолу.

При поднасянето на огънчето подсъдимият Д. забелязал, че свидетелят Б. има на врата си златен ланец. Б. видял, че Д. гледа синджира му се уплашил, че последният ще му го вземе. Още повече, че подсъдимият Д. се държал агресивно, заяждал се и питал свидетеля Б. има ли лична карта.

Свидетелят Б. се притеснил от всичко това – от агресивното поведение на подсъдимия Д., от това, че двамата са сами в гората /без да се брои свидетелката К., която стояла встрани/ и че Д., който е видял златния синджир на врата му, може да му го вземе. Още повече, че подсъдимият Д. поискал от свидетеля Б. да му даде синджира си да го види.

Уплашен от всичко това, Б. се огледал и се затичал към едно от близките дворни места, където видял, че има човек – за да търси помощ.

В това дворно място, което не било заградено с ограда и врата, се намирал свидетелят Г.Н.Д., който работел в градината си.

Свидетелят Б. се насочил към свидетеля Д.. Подсъдимият Д. тичешком взел дървената тояга на Д., оставена на земята, и когато настигнал Б., замахнал заплашително с тоягата към него.

Свидетелят Д., който наблюдавал случващото се, извикал на Д. да остави тоягата. Д. оставил тоягата, но хванал с ръце дрехите на Б. и започнал да го дърпа. Двамата се сборичкали, при което подсъдимият Д. хванал златния синджир на свидетеля Б., дръпнал го силно, при което закопчалката му се изкривила и отворила. След като взел златния синджир, подсъдимият Д. оставил свидетеля Б. и “избягал по обратния път” /според свидетеля Д./.

Свидетелят Б. бил видимо изплашен и хвърлил една тухла след подсъдимия Д., но не го улучил. Според свидетеля Д., Б. очевидно се страхувал Д. да не се върне. След като свидетелят Д. извикал на свидетеля Б. да се маха от имота му, пострадалият си тръгнал.

Подсъдимият Д. се върнал при свидетелката К. /която се намирала недалеч, но извън видимостта на свидетеля Д./ и двамата, ведно с раницата с бадеми на Б., бързо напуснали района.

Старозагорски  окръжен   съд                        - 3 -                         н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

Свидетелят Б. се обадил от мобилния си телефон на съпругата си – свидетелката Д.Б., разказал й накратко за случилото се /че са му дръпнали синджира от врата едни сливенски цигани “дървари”/ и я помолил да се обади на тел.112. Той не можел да обясни точно къде се намира, а и видял каруца да минава “по горния път” /според Б./. Тъй като не видял кой точно е вътре, Б. казал на съпругата си, че той ще последва каруцата.

Свидетелката Б. подала сигнал на тел.112 и след две обжадания от нея /на тел.112 се обадил два пъти и свидетелят Б./ се уговорили тя и съпругът й да чакат полицейските служители в кв.”****” – север, до бл.75.

Първият сигнал бил подаден в 12.10 ч., записан и препратен към Второ РУ – Стара Загора, видно от писмо № УРИ 105840-2/04.01.2017 г. от Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112” – Бургас, към което е приложен и изисканият от съда компакт диск /л.114 и л.115 от настоящото дело/.

До бл.75 в кв.”****” пристигнал полицейски екип – това били свидетелите Р.Д.Д. и И.С.К. /старши полицаи в група “ООР” при Второ РУ – Стара Загора/. На полицейските служители свидетелят Б. разказал какво се е случило в гората – за начина, по който му е бил отнет златния синджир, като описал ланеца си, нападателя си и неговата спътница.

Полицаите направили обход на района, но не намерили подобни на описаните от свидетеля Б. лица.

По случая на 30.08.2016 г. било образувано д.п. № 8245-зм-741/2016 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, което по-нататък ще се споменава като „д.п.”

Вечерта на същия ден, около 19 ч., полицейски служители, осъществяващи оперативно-издирвателни мероприятия в кв.”****” на гр. Стара Загора, спрели до къщата на подсъдимия Д. и попитали за него и за съжителката му, но не ги намерили.

След като разбрал, че полицията го търси, подсъдимият Д. решил да върне отнетата вещ и да се договори със свидетеля Б. последният да оттегли жалбата си. За тази цел подсъдимият Д. изпратил майка си – свидетелката Д., да намери свидетеля П.К.А.,*** и познавал хората от кв. “****”.

Свидетелят А. бил зет на свидетелката Д. – той живеел на съпружески начала с една от нейните внучки.

Привечер свидетелката Д. отишла в дома на свидетеля А., разказала му накратко това, което й било известно, и го помолила да намери човека, от когото по-рано същия ден синът й е взел златен ланец, за да го върне. Д. дала и описание на човека – четиридесет и няколко годишен, от гр. Сливен, живеещ от дълги години в гр. Стара Загора /според А./.

Свидетелят А. тръгнал из кв. “****” на гр. Стара Загора, за да изпълни молбата на свидетелката Д.. Заедно с А. бил един негов познат, който му правел компания и не бил в течение на случая.

                                                        - 4 -

Търсейки пострадалия, свидетелят А. попаднал на един от внуците на свидетеля Б., който го завел до дома на дядо си.

Свидетелят А. разговарял със свидетелите Б. и Б., като им обяснил, че го праща “човекът, който му е взел синджира” /според Б./ и че този човек иска да разговаря с пострадалия. А. предложил на Б. да разговаря по телефона с човека, който му е взел синджира, и набрал телефонния номер, от който подсъдимият Д. му се обадил преди това. А. дал телефонния апарат на Б., който провел разговор с подсъдимия Д..

В този разговор подсъдимият Д. казал на свидетеля Б., че е направил грешка, предложил да му върне ланеца и поискал от него да си оттегли жалбата. Казал му още, че ще изпрати майка си да му върне синджира и бадемите.

След това свидетелят А. си тръгнал и се прибрал у дома си, където го чакала свидетелката Д.. Тя дала на А. златния синджир и раницата с бадемите, които били отнети от сина й /Т.Д./ от Б. същия ден.

Към 23 ч. същата вечер свидетелят А. отишъл отново до дома на свидетеля Б.. Б. и Б. пак излезли заедно и А. върнал на пострадалия отнетите от него същия ден златен синджир и раница с бадеми.

После свидетелят А. се върнал у дома си и казал на свидетелката Д., която все още била там, че е върнал нещата на пострадалия.

Сутринта на 31.08.2016 г. свидетелят Б. ***, разказал подробно за събитията от предишната вечер и доброволно предал златния синджир, който бил с повредена закопчалка /протокол за доброволно предаване от 31.08.2016 г. – л. 23, т.І от д.п./.

Разследващите органи извършили оглед на вещественото доказателство – синджир от жълт метал, предаден от свидетеля Б.. За това действие бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства от 12.09.2016 г. и бил изготвен фотоалбум /съответно, л.39 и л.40 – л.41, т.І от д.п./. Било установено, че закопчалката на синджира е леко деформирана – изкривена, като подвижният елемент, с който се осъществява закопчаването, е изкривен и в отворено положение, което не позволява синджирът да бъде закопчан.

В периода 30.08. – 19.09.2016 г. подсъдимият Д. се укривал от полицейските органи.

На 19.09.2016 г. подсъдимият Д. бил забелязан в кв. “****”, открит в дома си и задържан от свидетелите С.М.В., С.А.С. и М.К.К. /старши полицаи в Група “ООР” Второ РУ – Стара Загора/.

Същият ден в сградата на Второ РУ – Стара Загора било извършено разпознаване и свидетелят Б. разпознал подсъдимия Д., като заявил следното: “Човекът, който ми взе синджира, е с номер 3. Сигурен съм, разпознах го веднага по лицето” /протокол за разпознаване на лица и предмети от 19.09.2016 г. и фотоалбум – съответно, л.51 – л.52 и л.75 – л.76, т.І от д.п./.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза от 06.10.2016 г. /л.79 – л.83, т.І от д.п./, пазарната стойност на движимата вещ – 1 бр. синджир от жълт метал – злато 14 карата /проба 585/, с обща дължина 63 см и тегло 19,47

Старозагорски  окръжен   съд                        - 5 -                         н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

гр., който е обект на престъпление, към момента на извършване на деянието – 30.08.2016 г.,  е 1 075 лв.

Заключението е компетентно и мотивирано и съдът го възприема.

По делото е безспорно, че свидетелят Б. имал златен синджир /ланец/.

Същият бил купен от сем. Будакови на 05.05.2015 г., видно от копие на сертификат, представен от свидетелката Б. /л.21, т.І от д.п./. Накитът представлявал ланец с плочка, с общо тегло 26 гр., изработени от злато с карат 585. Известно време след покупката халката на плочката се счупила. Поради това свидетелят Б. продължил да носи на врата си само ланеца, а златната плочка съхранявал в дома си.

Предметът на престъплението е златен синджир с дължина 63 см., който се състои от множество елементи – халки захванати една за друга, като между тях са захванати общо 9 бр. плочки с изобразена релефна глава, представляваща емблема на марката „****“. Ланецът е с тегло 19,47 гр., 14- каратово злато, проба 585.

Безспорно по делото е това, че на 30.08.2016 г. в района на “****”, в землището на гр. Стара Загора, в местността “****” /в посока от гр. Стара Загора към Старозагорските минерални бани/, са се намирали свидетелят Б. /с гореописания златен синджир на врата/, подсъдимият Д., свидетелката К. и свидетелят Д..

Безспорен факт е, че между 21.10 ч. и 13.15 ч. на тел. 112 свидетелите Б. и Б. са подали по два /общо четири/ сигнала за грабеж на златния синджир.

Безспорно е установено и това, че вечерта на 30.08.2016 г. свидетелят А., на когото свидетелката Д. предала златния синджир и раницата с бадемите, ги върнал на свидетеля Б..

По делото се спори за това имало ли е разговор и съприкосновение между подсъдимия Д. и свидетеля Б. и какъв е бил поводът за това;  за мястото и за момента, от които синджирът вече не е бил врата на Б., както и за начина, по който е прекъснато владението на собственика върху синджира; за начина, по който инкриминираната вещ е попаднала у свидетелката Д.; за това дали подсъдимият Д. е разговарял със свидетеля Б. по телефона /използвайки мобилния апарат на свидетеля А./ вечерта на 30.08.2016 г.

В обобщение – по делото се спори за това има ли извършен грабеж на 30.08.2016 г. и кой е авторът на това деяние.

Прокурорът поддържа становището, че има извършено престъпление грабеж, чийто автор е подсъдимият Д..

Подсъдимият Д. поддържа противоречиви позиции относно това дали е контактувал /словесно и физически/ със свидетеля Б., като в обясненията си в хода на съдебното следствие първоначално твърди, че изобщо не е виждал пострадалия, защото е бил качен на едно орехово дърво.

                                                      - 6 -

В края на съдебното следствие подсъдимият Д. излага друга теза – че е гонил свидетеля Б., защото последният се е опитал да изнасили жена му – свидетелката К..

Защитата на подсъдимия Д. твърди, че поводът за разговора и съприкосновението между подсъдимия Д. и свидетеля Б. е било неприличното поведение на последния към свидетелката К.; че не са доказани с категоричност мястото, моментът и начинът на прекъсване на владението на Б. върху златния му синджир; че ланецът никога не е бил у подсъдимия Д. и че вещта е намерена на мястото на спречкването впоследствие от свидетелките Д. и К., за да бъде върната на свидетеля Б..

Предвид становищата на страните и изложената по-горе фактическа обстановка по делото, приета от съда, следва да се обсъдят подробно обясненията на подсъдимия Д., показанията на разпитаните свидетели и всички останали доказателства, събрани по делото.

За случилото се на 30.08.2016 г. в района на “****”, в землището на гр. Стара Загора, в местността “****”, в хода на съдебното следствие са събрани противоречиви гласни доказателства – както от очевидците на случая, така и от тези, които имат опосредствени впечатления от него. Същото се отнася и за последвалите събития вечерта на същия ден.

На станалото в района на “****” са присъствали подсъдимият Д., свидетелите Б., К. и Д..

Свидетелят Б. е пострадал и очевидец на случилото се в неговата цялост.

Подсъдимият Д. също е възприел събитията в тяхната цялост, но при анализа на обясненията му следва да се има предвид неговото процесуално качество в наказателното производство и възможността му да представи своя защитна позиция по случая.

Свидетелите К. и Д. са възприели различни епизоди от случилото се в местността “****”. Това и отношението им към подсъдимия Д. – К. живее с него на семейни начала, а Д. случайно се е оказал на мястото на събитията и не познава нито един от останалите, следва да се вземе предвид при преценката на достоверността на техните показания.

В показанията си пред съда и в хода на досъдебното производство /л.28 – л.29, т.І от д.п., приобщени към доказателствената маса по делото на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК/ свидетелят Б. описва безпротиворечиво основните факти от срещата си с подсъдимия Д..

Свидетелят Б. е категоричен относно следните обстоятелства:

-времето и мястото на срещата с подсъдимия Д. – на 30.08.2016 г., малко преди обяд, под едно бадемово дърво в местността “****”;

-инициативата за контакт – на подсъдимия Д., който се е приближил до посоченото дърво, заедно със свидетелката К.;

-съдържанието на разговора между Д. и Б. – подсъдимият поискал цигара, започнал разговор за бадемите, за личната карта на Б.;

-вниманието на подсъдимия Д. към златния синджир на Б.;

Старозагорски  окръжен   съд                        - 7 -                         н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

-агресивното поведение на подсъдимия Д., което свидетелят Б. възприел като заплаха – към себе си и към златния синджир на врата си;

-причината свидетелят Б. да побегне към дворното място на свидетеля Д. – да потърси помощ и да предотврати вземането на златния си ланец от подсъдимия Д.;

-отправената с пръчка закана от подсъдимия Д. към свидетеля Б., сдърпването между двамата и установената от свидетеля Б. липса на златния синджир на врата му веднага след това – все в имота на свидетеля Д..

Непосредствено след деянието пострадалият Б. съобщил горните обстоятелства лично на съпругата си – свидетелката Б., а малко по-късно – между 12.10 ч. и 13.15 ч. същия ден, двамата разказали са случилото се и на оператора на тел.112.

Неоспорими доказателства в горния смисъл са и писмо № УРИ 105840-2/04.01.2017 г. от Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112” – Бургас, и приложеният към него компакт диск, на който са записани обажданията на свидетелите Б. и Б. /съответно, л.114 и л.115 от настоящото дело/.

Първият сигнал, свързан с отнемане на златен синджир в гр. Стара Загора, бил подаден на 30.08.2016 г. в 12.10 ч., записан и препратен към Второ РУ – Стара Загора, видно от посоченото по-горе писмо. Повикването е постъпило от телефон 0888 123 379 от лице, което не се е представило. В 12.15 ч. от същия телефонен номер е постъпил втори сигнал за същия случай, като лицето се е представило като Д.И.Б..

От посочения телефонен номер са постъпили още две обжадания по случая – в 12.56 ч. – от лице, представило се като Д.С., и в 13.15 ч. – от лице, което не се е представило.

Следва да се отбележи, че свидетелите Будакови се казват, съответно – Д.И.Б. и Д.С.Б..

Няма спор, че това са лицата, които са подали горните сигнали за отнемане на златен синджир в гр. Стара Загора на 30.08.2016 г., между 12.10 ч. и 13.15 ч.

В съдебните заседания на 27.01.2017 г. и на 23.03.2017 г. по настоящото дело съдът и страните изслушаха звукозаписа, съдържащ се на изпратения от „Районен център 112” – Бургас компакт диск. От звукозаписа ясно се чува какво разказват свидетелите Б. и Б. на оператора на тел.112 за произтеклите събития непосредствено преди обаждането им – за срещата между подсъдимия Д. и пострадалия Б. и за това какво се е случило по време на тази среща.

А именно – че след като отишъл да бере бадеми, при свидетеля Б. дошли момче и момиче /подсъдимият Д. и свидетелката К./, преселници от Градец, които той познавал по физиономия; че момчето /подсъдимият Д./ започнало да се заяжда със свидетеля Б., да му иска лична карта и цигари; че момчето /подсъдимият Д./ видяло златния

                                                      - 8 -

синджир на врата на свидетеля Б., след което се опитало да го удари, но Б. се отместил; след това момчето /подсъдимият Д./ дръпнало златния синджир от врата на свидетеля Б., скъсало го и избягало с него.

В съдебното заседание на 23.03.2017 г. свидетелят Б. потвърждава истинността на казаното пред оператора на тел.112, като уточнява: “Установих липсата на синджира, след като тръгнах да бягам и той като ме настигна. И тогава започнахме да се дърпаме, такова, и той взе пръчка да посегне да ме удари, аз се предпазих. И тогава, той като тръгна, тогава видях, че синджира го няма на врата ми. Вярно е това, което казах на записа – че го дръпна и го взема, това го казвам и сега” /л.186, стр.1 – долу, от настоящото дело/.

Същото свидетелят Б. разказва и в хода на досъдебното производство, като там още по-подробно описва срещата си с подсъдимия Д., гонитбата с него и отнемането на синджира от Д. в дворното място на свидетеля Д. /л.28 – л.29, т.І от д.п., приобщени към доказателствената маса по делото на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК/.

Единствено по време на първия си разпит пред съда /в съдебното заседание на 20.12.2016 г./ свидетелят Б. дава колебливи показания относно начина на отнемането на синджира от врата му от подсъдимия Д.: “Той дали хвана или дръпна синджира, или го е изнизал от врата ми, какво е станало… Не знам, нещо е станало, след като го нямаше на врата ми…” /л.62, стр.2 – горе, от настоящото дело/.

Но пред съда в същото заседание свидетелят Б. посочва, че в имота на свидетеля Д. подсъдимият Д. е посегнал към него и го е хванал за ревера и за гърдите и го е дръпнал, че синджирът не може да падне от само себе си, че не си е навеждал главата /т.е. – няма как подсъдимият Д. да го свали от врата му нагоре, през главата – нарочно или неволно/ и че синджирът му е върнат с повредена закопчалка.

Последният факт е обективиран в протокол за доброволно предаване от 31.08.2016 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 12.09.2016 г. и фотоалбум /съответно, л.23, л.39 и л.40 – л.41, т.І от д.п./, от които се установява, че закопчалката на златния синджир, доброволно предаден от свидетеля Б. на 30.08.2016 г., е леко деформирана – изкривена, като подвижният елемент, с който се осъществява закопчаването, е изкривен и в отворено положение, което не позволява да бъде закопчан. Същото обстоятелство се установява и от приложения като веществено доказателство по делото инкриминиран златен синджир.

Според съда, първоначалните колебливи показания на свидетеля Б. за начина на отнемане на синджира му от подсъдимия Д. се дължат на това, че по време на настоящото наказателно производство семейството на подсъдимия Д. системно е заплашвало семейството на пострадалия Б. и е отправяло искания последният да оттегли жалбата си за случая. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Б. и Б. и данните от писмо № 5218/2016 г. от 19.12.2016 г. на Районна прокуратура – Стара Загора, заявление от 18.10.2016 г. от Д.С.Б. и постановление за образуване на досъдебно производство № 4423/2016 г. от 13.12.2016 г. на Районна прокуратура –

Старозагорски  окръжен   съд                        - 9 -                         н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

Стара Загора /съответно, 55, л.56 и л.57 от настоящото дело/.

В края на съдебното следствие, по време на последния си разпит на 23.03.2017 г.,  свидетелят Б. е категоричен: “Той го дръпна /сочи подсъдимия Д./, Т. ми дръпна синджира… Казах, че след като тръгнах да бягам, отидох до възрастния човек и точно там става това” /л. 186, стр.2 – горе, от настоящото дело/.

Свидетелят Б. е категоричен и по време на извършеното на 19.09.2016 г. разпознаване, при което разпознава подсъдимия Д. и без колебание заявява: “Човекът, който ми взе синджира, е с номер 3. Сигурен съм, разпознах го веднага по лицето” /протокол за разпознаване на лица и предмети от 19.09.2016 г. и фотоалбум – съответно, л.51 – л.52 и л.75 – л.76, т.І от д.п./.

Следва да се отбележи, че навсякъде в показанията си свидетелят Б. заявява, че заедно със златния синджир му е отнета и раницата с бадеми. След като потърсил защита от свидетеля Д., но не получил такава, Б. твърди, че се е върнал до бадемовото дърво, където установил, че оставената там от него раница с бадеми липсва.

Действително, тази малоценна вещ е извън предмета на настоящото наказателно производство, но вземането и връщането на същата на 30.08.2016 г. следва да се включи в съвкупния анализ на доказателствата по делото, тъй като става дума за две вещи, които едновременно са отнети от свидетеля Б. и които едновременно са му върнати в рамките на деня.

Свидетелят Д. около обяд на 30.08.2016 г. обработвал дворното си място в района на “****” и така станал случаен и назаинтересован очевидец на част от инцидента, предмет на настоящото дело. А именно – как двама мъже от ромски произход влезли в мястото му, което нямало врата и ограда; как единият мъж бягал, а другият го гонел; как този, който гонел, след като настигнал първия, замахнал към него с тоягата на Д., която била на земята, но не го ударил – в това време свидетелят  Д. му извикал да остави тоягата; как същият мъж, който гонел, хванал другия и започнал да го дърпа и двамата се сборичкали; как след секунди мъжът, който гонел, пуснал другия мъж и избягал по обратния път, а другият хвърлил една тухла след него, но не го улучил; как свидетелят Д. извикал на този, който бил гонен, да се маха от имота му и той си тръгнал.

Всичко това свидетелят Д. разказва в хода на досъдебното производство и го потвърждава пред съда и /л.26 – л.27, т.ІІ от д.п., приобщени към доказателствената маса по делото на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК/.

Свидетелят Д. е категоричен, че освен двамата гонещи се мъже, на мястото не е имало други лица. Неговите показания изцяло и безпротиворечиво потвърждават разказа на свидетеля Б. в частта му относно събитията, свързани с гоненето на последния от подсъдимия Д. и случилото се между двамата в имота на Д..

Показанията на свидетелите Б., Д. и К. –

                                                 - 10 -

първите, на които пострадалият Б. разказал какво му се е случило в района на “****”, изцяло кореспондират с приетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка. Тези показания  опосредяват разказаното от Б. непосредствено след случая на съпругата му /свидетелката Б./ и на полицаите, дошли до бл.75 в кв. “****” – север, по сигнала за грабеж /свидетелите Д. и К./.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля Б., дадени в хода на наказателното производство, които бяха анализирани по-горе.

Предвид гореизложеното съдът категорично отхвърля първоначалното твърдение на подсъдимия Д., че изобщо не е виждал свидетеля Б. и не е контактувал /словесно и физически/ с него.

Основание за това съдът намира, освен в обсъдените по-горе гласни доказателства, и в обясненията на самия Т.Д., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по делото на основание чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от НПК /л.12, т.І от д.п./, в които подсъдимият заявява: “Нито съм удрял, нито съм допирал с пръст човека, само съм поискал една цигара от него”.

Тъй като подсъдимият Д. заяви пред съда, че не е подписвал горния протокол за разпит, в хода на съдебното следствие беше назначена съдебно-графологична експертиза.

Видно от заключението почерковата експертиза – протокол № 30/19.01.2017 г. /173 – л.177 от настоящото дело/, подписите, положени срещу текст “Обвиняем:” в протоколите за разпит на обвиняем от 20.09.2016 г. и от 07.11.2016 г. /съответно, л.12 и л.146, т.І от д.п./, са изпълнени от Т.Т.Д..

Заключението е компетентно и мотивирано и съдът го възприема.

Изводът на съда, че твърдението на подсъдимия Д., че изобщо не е виждал свидетеля Б., е неправдоподобно, се подкрепя и от извършеното на 19.09.2016 г. разпознаване, при което свидетелят Б. без колебание разпознава подсъдимия Д. като “човекът, който ми взе синджира”.

В края на съдебното следствие подсъдимият Д. заявява, че е гонил свидетеля Б., защото последният се е опитал да изнасили жена му – свидетелката К..

Тази теза, както и твърдението, че златният синджир никога не е бил у подсъдимия Д. и че вещта е намерена на мястото на спречкването впоследствие от свидетелките Д. и К., за да бъде върната на свидетеля Б., се поддържа от подсъдимия и от неговите близки и роднини – свидетелите К., Д., А.Д. и Д. /съответно, фактическа съжителка, майка, брат и баща на подсъдимия/.

Свидетелката К. заявява, че има две деца от подсъдимия Д. и живее с него на семейни начала в дома на майка му и баща му.

Според свидетелката К., след като заедно с подсъдимия Д. и свидетелите Д. и Д. отишли с каруца да събират орехи в местността “****”, тя и Т.Д. се придвижили по-нагоре.

Старозагорски  окръжен   съд                        - 11 -                       н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

Тогава свидетелката К. отишла да иска цигара от свидетеля Б., а той посегнал към гърдите й и тя се развикала. К. твърди, че хванала Б. за горнището и след като взаимно се бутнали, той избягал.

Вътрешно противоречиви са показанията на свидетелката К. за това дали подсъдимият Д. изобщо е имал някакъв контакт със свидетеля Б. – тя заявява: “Т. отиде при момчето, хвана го за горнището, той се отскубна и избяга надолу… “ и “Докато стана тази работа с човека, Т. беше на ореха. Той нищо не знае, той не го познава човека, а и не го видя” /все на л.70, стр.2 – горе и по средата, от настоящото дело/.

В хода на съдебното следствие беше проведена очна ставка между свидетелите Б. и К. по отношение на обстоятелствата как точно и между кого е протекла срещата на 30.08.2016 г. в местността “****” – кой до кого се е приближил, защо, кой с кого е говорил, имало ли е физически контакт между някого от тримата – Т.Д., Б. и К., и как е приключила срещата. Всеки един от посочените свидетели остана на своята изложена по-горе първоначална позиция относно тези обстоятелства.

В хода на съдебното следствие беше проведена очна ставка и между подсъдимия Д. и свидетеля Б. по отношение на обстоятелствата имало ли е среща между тях на 30.08.2016 г. или не в местността “****” и как е протекла тази среща. Всеки един от двамата остана на своята изложена по-горе първоначална позиция относно тези обстоятелства, като подсъдимият Д. изложи тезата си, че “си е бил на ореха”.

Съдът не може да кредитира горните показания на свидетелката К., нито обясненията на подсъдимия Д. относно случилото се в района на “****” при срещата им със свидетеля Б., тъй като същите не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Следва отново да се подчертае, че очевидци на станалото в района на “****” са подсъдимият Д., свидетелите Б., К. и Д..

Показанията на свидетелите Б. и Д., които не се познават и нямат никаква връзка помежду си, са единни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Това са: звукозаписът на обажданията на свидетелите Б. и Б. на тел.112 и показанията на свидетелите Б., Д. и К. – и тримата с непосредствени впечатления от състоянието на пострадалия Б. и от разказаното от него за отнемането на златния му синджир малко след случилото се. Не без значение е и състоянието, в което златният синджир е върнат на пострадалия часове по-късно – с леко деформирана закопчалка /изкривена и в отворено положение, което не позволява синджирът да бъде закопчан/.

Поради това съдът счита, че изложеният анализ на доказателствата дава ясни и категорични отговори на основни въпроси в настоящото наказателно производство. А именно:

-че поводът за разговора и съприкосновението между подсъдимия Д. и свидетеля Б. не е било неприличното поведение на последния

                                                    - 12 -

към свидетелката К., а намерението на подсъдимия да вземе златния синджир от врата на пострадалия и действията му в тази насока;

-че са установени с категоричност мястото, моментът и начинът на прекъсване на владението на Б. върху златния му синджир – в имота на свидетеля Д., при боричкането между подсъдимия Д. и свидетеля Б., като подсъдимият е дръпнал и скъсал синджира от врата на пострадалия.

Подсъдимият Д. твърди, че златният синджир никога не е бил у него и че впоследствие е разбрал, че синджирът е намерен на мястото на спречкването по-късно от свидетелките Д. и К., за да бъде върнат на свидетеля Б..

Съдът приема това за защитна позиция на подсъдимия, тъй като въпреки че на пръв поглед нещо подобно казват и свидетелите К., Д., А.Д. и Д., всъщност горното твърдение не намира подкрепа в техните показания. Показанията на посочените свидетели /съответно, фактическа съжителка, майка, брат и баща на подсъдимия Д./ са вътрешно противоречиви, противоречат си помежду си и не намират опора в останалите доказателства по делото.

Противоречията в показанията на свидетелите К., Д., А.Д. и Д. са относно следните обстоятелства, които са от съществено значение за фактическата обстановка по делото:

-кой от семейството на подсъдимия Д. е отишъл на 30.08.2016 г. да бере орехи с каруцата в района на “****”:

Според свидетелката К. – отишли са четирима души – тя, подсъдимият Д. и свидетелите Д. и Д.;

Според свидетелката Д. – отишли са четирима души – тя, подсъдимият Д. и свидетелите К. и Д.;

Според свидетеля А.Д. – отишли са петима души – той, подсъдимият Д. и свидетелите К., Д. и Д.;

Според свидетеля Д. – той не е бил там, когато е станало това;

-кой от семейството на подсъдимия Д., как и кога е отишъл на 30.08.2016 г. втори път в района на “****” да търси златния синджир на свидетеля Б.:

Според свидетелката К. – отишли са до посоченото място тя и свидетелката Д., като са се придвижили до там с такси. Това е станало около 19 ч. същия ден, двете намерили на мястото златния синджир и раницата с бадемите и ги взели;

Според свидетелката Д. – първо казва, че снаха й Р. /свидетелката К./ й е дала синджира и една черна чанта с бадеми до “Кухнята”. След това твърди, че тя и свидетелката К. около 17 ч. отишли до мястото, което й било показано снаха й; там те намерили една черна чанта, в която бил синджирът;

Според свидетеля А.Д. – след като са брали орехи, той и родителите му /свидетелите Д. и Д./ отишли на Руския пазар, където прекарали целия ден. Видял се с брат си Т. /подсъдимият Д./ около 21-

Старозагорски  окръжен   съд                        - 13 -                       н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

22  ч. вечерта. Твърди, че нищо не знае за златния синджир, не го е виждал у Т. и този въпрос не го е коментирал с близките си;

Според свидетеля Д. – жената на подсъдимия Д. /свидетелката К./ е намерила синджира около 18-19 ч. вечерта;

-как златният синджир на свидетеля Б. е попаднал у свидетелката Д.:

Според свидетелката К. – по описания по-горе начин;

Според свидетелката Д. – по описаните по-горе два начина, които взаимно се изключват;

Според свидетеля А.Д. – нищо не знае за златния синджир;

Според свидетеля Д. – жената на подсъдимия Д. /свидетелката К./ го е дала – но не знае на кого го е дала и как е попаднал у нея.

Относно свидетелите Д., Д. и А.Д. – по делото няма данни същите да са били на мястото на инцидента и в каруцата. Тези техни твърдения не са подкрепени с доказателства по делото и съдът счита, че същите не са видели какво се е случило между подсъдимия Д. и свидетеля Б..

Поради това и поради изтъкнатите по-горе съществени противоречия /както вътрешни, така и между показанията на всеки един от тях/, съдът не може да възприеме показания свидетелите К., Д., А.Д. и Д., като обективно и реално отражение на събитията от 30.08.2016 г.

Още повече, че гореизброените свидетели са в близки родствени и семейни връзки с подсъдимия Д., което – наред с хаотичните им и разнопосочни показания, допълнително увеличава съмнението във верността на изложеното от тях.

Поради това съдът приема, че безспорно са установени следните важни за настоящото наказателно производство обстоятелства:

-че златният синджир е бил у подсъдимия Д., тъй като той го е отнел от свидетеля Б.;

-че златният синджир не е намерен на мястото на спречкването между подсъдимия и пострадалия впоследствие от свидетелките Д. и К. /за да бъде върнат на свидетеля Б./, а е взет от подсъдимия Д. веднага след  спречкването, заедно с раницата с бадемите.

Важна част от събитията на 30.08.2016 г., предмет на настоящото дело, е връщането на златния синджир на свидетеля Б..

Както беше изложено по-горе, безспорно установено по делото е, че вечерта на 30.08.2016 г. свидетелят А., на когото свидетелката Д. предала златния синджир и раницата с бадемите, ги върнал на свидетеля Б..

По делото се спори за това какво е разказала Д. на А. и дали подсъдимият Д. е разговарял с пострадалия Б. по телефона /използвайки мобилния апарат на свидетеля А./ вечерта на 30.08.2016 г.

                                                  - 14 -

По делото е безспорно, че около 19 ч. полицейски служители търсили подсъдимия Д. и свидетелката К. у дома им, но не ги намерили.

Именно затова, привечер, свидетелката Д. отишла в дома на свидетеля А., разказала му накратко това, което й било известно, и го помолила да върне златния синджир и бадемите на свидетеля Б., като го описала. Това било около 20.30 ч. /поред свидетеля А./.

Свидетелят А. ***, познавал хората от кв. “****” и бил зет на свидетелката Д. – живеел на съпружески начала с една от нейните внучки. Той тръгнал да търси свидетеля Б., заедно с един свой познат, който не знаел нищо за случая.

В хода на досъдебното производство и пред съда свидетелят А. дава противоречиви показания за това какво му е казала свидетелката Д..

В съдебното заседание на 20.12.2016 г. по настоящото дело свидетелят А. заявява, че не знае как е попаднал синджирът у свидетелката Д. и че тя не му е давала обяснения по този въпрос. Той отрича да е говорил с подсъдимия Д. същия ден /впоследствие заявява, че не си спомня/, както и това подсъдимият Д. да е разговарял със свидетеля Б. по мобилния апарат на А., докато последният е бил при Б.,.

В хода на досъдебното производство, обаче, свидетелят А. подробно описва срещата и разговора си със свидетелката Д., разговора си с подсъдимия Д. по телефона и това че последният е разговарял със свидетеля Б. от неговия мобилен апарат /на А./. Показанията на свидетеля А., дадени пред съдия на 20.09.2016 г., са приобщени към доказателствената маса по делото на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК /л.31 – л.32, т.І от д.п./.

Според тези показания, свидетелката Д. разказала на свидетеля А., че “Т. бил ходил за орехи и бадеми и се сбил с някакъв човек”, че “на човека му се скъсал синджира и че въпросният синджир е у нея” /л.31, стр.2 – долу, т.І от д.п./. Свидетелят А. твърди, че по време на срещата си със свидетеля Б. му обяснил, “че познава човека, у когото е синджирът в момента и че той иска да му го върне”. Тъй като А. се бил чул с подсъдимия по-рано и се били разбрали, като намери човека, да го набере от своя телефон и да му даде да говори с него, А. направил точно това. Той набрал подсъдимия Д. от своя мобилен телефон и дал апарата си на свидетеля Б.. Подсъдимият и пострадалият разговаряли, след което А. казал “на човека, че ще му докара синджира след около половин-един час” /л.32, стр.1 – горе, т.І от д.п./. След това свидетелят А. си тръгнал и се прибрал вкъщи, където го чакала свидетелката Д.. Тя дала на А. златния синджир и раницата с бадемите, отнети от сина й /подсъдимият Д./ от Б.. Към 23 ч. същата вечер свидетелят А. отишъл за втори път до дома на свидетеля Б., който отново излязъл със свидетелката Б.. А. върнал на пострадалия златния синджир и раницата с около 10 кг. бадеми.

Съдът приема за достоверни горните показания, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, въпреки че в съдебното заседание на

Старозагорски  окръжен   съд                        - 15 -                       н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

20.12.2016 г. свидетелят А. заяви, че не ги поддържа в този им вид относно основните противоречиви обстоятелства. А именно – какво е разказала свидетелката Д. на свидетеля А. и дали подсъдимият Д. е разговарял със свидетеля Б. по телефона /използвайки мобилния апарат на свидетеля А./ вечерта на 30.08.2016 г.

Основание за този извод на съда дава това, че процедурата разпит на свидетеля А. пред съдия се е развила на 20.09.2016 г. – около три седмици след инкриминираното деяние /станало на 30.08.2016 г./ и непосредствено след издирването и задържането на подсъдимия Д. /на 19.09.2016 г./. Още повече, че разказаното в хода на досъдебното производство от свидетеля А. изцяло и в детайли се потвърждава от свидетелите Б. и Б.. Те допълват, че в разговора между подсъдимия Д. и свидетеля Б. подсъдимият казал, че е направил грешка, предложил на пострадалия да му върне ланеца, поискал от него да си оттегли жалбата и казал, че ще изпрати майка си да му върне синджира и бадемите. Свидетелите Б. и Б. потвърждават, че около 23 ч. същата вечер свидетелят А. върнал на пострадалия златния синджир и раницата с около 10 кг. бадеми.

Предвид гореизложеното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д. /че дни след случая разбрал, че жена му и майка му са намерили златния синджир и са го дали на А. да го върне, както и че той не е разговарял по телефона със свидетеля Б. на 30.08.2016 г./, тъй като същите не намират подкрепа в останалите доказателства по делото.

Същото се отнася и за необоснованите твърдения на свидетелките К. /че към 20 ч. тя и свекърва й дали синджира и бадемите на А. “да ги върне на човека” и че подсъдимият не е говорил с Б., защото е бил в града/ и на свидетелката Д. /че не знае в колко часа е занесла синджира и бадемите на А. “да ги върне на човека”, след като ги намерили с К./.

В хода на съдебното следствие са изискани справки и данни за предоставени електронни услуги от “Мобилтел” ЕАД, “Виваком” ЕАД и “Космо България Мобайл” ЕАД на участващите в събитията вечерта на 30.08.2016 г. лица, но предоставената информация не допринася по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Видно от изложената по-горе съвкупна преценка на доказателствената маса по делото, съдът счита, че в хода на настоящото наказателно производство са събрани безспорни доказателства за това, че на 30.08.2016 г. е извършено престъпление грабеж, чийто автор е подсъдимият Д..

Според справка за съдимост № 2980/01.09.2016 г., издадена от Старозагорския районен съд /л.15 – л.18, т.І от д.п./, подсъдимият Д. е осъждан многократно за извършени престъпления против собствеността и против личността.

Със споразумение от 15.07.2011 г. по н.о.х.д. № 1327/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.2, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“, вр. с чл.20, ал.2 от НК на

                                                       - 16 -

подсъдимия Д. е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Наказанието е изтърпяно на 21.03.2012 г. 

Със споразумение № 169 от 10.04.2012 г. по н.о.х.д. № 792/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, за престъпление по чл.325, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал., б.“а“ и б.„б“ от НК на подсъдимия Д. е наложено наказание седем месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Наказанието е изтърпяно в периода 22.03. - 22.10.2012 г.   

Със споразумение № 10 от 26.04.2013 г. по н.о.х.д. № 223/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, за престъпление по чл.142, ал.3, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“ от НК на подсъдимия Д. е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Наказанието е изтърпяно на 21.12.2013 г.

Със споразумение № 302 от 16.11.2015 г. по н.о.х.д. № 2274/2015 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за престъпление по чл.343в, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК на подсъдимия Д. е наложено наказание пет месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Наказанието е изтърпяно в периода 24.11.2015 г. – 14.03.2016 г.

Горното съдебно минало обуславя квалификацията „опасен рецидив” по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на извършеното от подсъдимия Д. деяние. А именно – същото е извършено след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и подсъдимия е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като в случая изпълнението на всяко от наложените наказания не е било отложено по чл.66 от НК. От изтърпяване на тези наказания /последното е изтърпяно на 14.03.2016 г./ до извършване на деянието, предмет на настоящото наказателно производство /на 30.08.2016 г./ не са изтекли пет години.

Към момента на извършване на престъплението, предмет на настоящото дело, подсъдимият Д. е бил осъждан и за други престъпления от общ характер, което следва да бъде взето предвид при индивидуализацията на наказанието му по-долу.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетелите Б., Б., К., Д., А., Д., С., В., К., К., А.Д. и Д., разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на вещите лица Т. и Т. и приложените към делото писмени и веществени доказателства.

В хода на съдебното следствие бяха прочетени дадените на досъдебното производство обяснения на подсъдимия Д. /на основание чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от НПК/ и показанията на свидетелите Б., Д. и А. /на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/.

Старозагорски  окръжен   съд                        - 17 -                       н.о.х.д. № 582/2016 г.

 

Въз основа на установената по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като на 30.08.2016 г. в землището на гр. Стара Загора, в местност “****“, отнел чужда движима вещ – синджир от жълт метал – злато 14 карата, проба 585, с тегло 19,47 гр., на стойност 1 075 лв., от владението на Д.С.Б., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване, и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

От субективна страна престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК е извършено с пряк умисъл – подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият Д. е упражнил принуда спрямо свидетеля Б. под формата на сила и заплашване, чиято цел е била да отнеме златния синджир от владението на пострадалия Б.. Както беше изложено по-горе, след като забелязал, че свидетелят Б. има на врата си златен ланец, подсъдимият Д. започнал да гледа накита и да се държи агресивно с пострадалия Б. – заяждал се, питал го има ли лична карта и поискал от Б. да му даде синджира си да го види. Всичко това уплашило свидетеля Б. и той се притеснил, че са сами в гората и че подсъдимият Д. ще му вземе златния синджир. Пострадалият се почувствал застрашен от поведението на подсъдимия, поради което се огледал и се затичал към едно от близките дворни места, където видял, че има човек – за да търси помощ.

Оказало се, че свидетелят Б. основателно се е уплашил от агресивното поведение на подсъдимия Д. – последният хукнал да гони пострадалия, тичешком взел дървената тояга, оставена на земята от свидетеля Д., и когато настигнал Б., замахнал заплашително с тоягата към него. След това Д. оставил тоягата, но хванал с ръце дрехите на Б. и започнал да го дърпа. Двамата се сборичкали, при което подсъдимият Д. хванал златния синджир на свидетеля Б., дръпнал го силно – така закопчалката му се изкривила и отворила. След като отнел по този начин синджира, подсъдимият Д. оставил свидетеля Б. и избягал.

По описания начин подсъдимият Д. употребил сила и заплашване, за да отнеме от владението на свидетеля Б. златния синджир, който бил на врата му.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Д. следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства: подсъдимият е млад човек и има възможност да се поправи, има семейство /жена и две деца/, дава обяснения по обвинението, върнал е отнетата вещ на пострадалия още същия ден.

                                                        - 18 -

Отегчаващи вината обстоятелства са, че подсъдимият е осъждан и за други престъпления против собствеността и против личността /като се изключат осъжданията, които обуславят квалификацията по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК/. Ето защо, съдът намира, че наказанието на подсъдимия Д. следва да се определи малко над минималния размер, предвиден в чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, а именно шест години лишаване от свобода /законът предвижда от пет до петнадесет години лишаване от свобода/.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимия Д. първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието шест години лишаване от свобода.

Съдът счита, че не следва и не може да наложи на подсъдимия Д. наказанието конфискация до една втора от имуществото на виновния, предвидено в чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 от НК /по преценка на съда/, тъй като  подсъдимия Д. е декларирал, че не притежава имущество /декларация за СМПИС от 20.09.2016 г. – л.13 от д.п./

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан, считано от 19.09.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство по делото – синджир от жълт метал – злато 14 карата, проба 585, с тегло 19,47 гр., следва да бъде върнато на собственика му Д.С.Б. след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Д. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски,  както следва:

-по сметка на ОД на МВР– Стара Загора – в размер 256,50 лв.;

-по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора  – в размер на 95 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Д. са ниско правно съзнание и желание да се облагодетелства по неправомерен начин.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: