№ 216
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000136 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №1825/03.12.2021г. по описа на СОС на
ответника „Голд кроун” ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Тутракан, област
Силистра, подадена чрез пълномощник адвокат И.А., АК-Силистра, срещу решение
№53/12.11.2021г. на Силистренски окръжен съд, постановено по т.д. №56/2021г. по
описа на СОС, изменено в частта му за разноските с решение №4/17.01.2022 година.
С обжалваното решение съдът е приел за установено в отношенията между
страните, че ответникът „ГОЛД КРОУН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Тутракан, дължи на ищеца „СЕМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Разград, сумата 120 000 лева, представляваща авансово платена цена по сключен
между страните договор за покупка на бъдеща реколта № 010 от 05.12.2019г. за
доставка на 600 т. пшеница реколта 2020г., подлежаща на връщане поради развалянето
на договора в хипотезата на чл.9, ал.1 от същия, както и сумата 18 000 лева,
представляваща дължима съгласно посочената договорна разпоредба (чл.9, ал.1)
неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда - 29.12.2020г., до окончателното погасяване на задължението, за
които вземания по ч.гр.д. №542/2020г. на РС-Тутракан по реда на чл.417 от ГПК е била
1
издадена заповед за изпълнение №4/04.01.2021г., като ответникът е осъден да репарира
на ищеца сторените разноски за производството (заповедно и исково) в размери
съответно 5 360 и 7 050 лева.
Според въззивника, решението на първоинстанционния съд е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно като изложението във въззивната жалба е
ограничено до формулиране на правните доводи, с които страната въвежда
оспорването на първоинстанционното решение, без да са изложени релевантните за
обосноваване на тези оплаквания обстоятелства. Като поддържа възраженията си по
иска за нищожност на договорената неустойка в размер на 15 % от дължимата цена
поради противоречие с добрите нрави, съответно, че неизпълнението на задълженията
по договора не е по вина на ответника - продавач, а поради бездействието на ищеца-
купувач, в чиято именно тежест е инициативата за изпълнение на договора,
въззивникът счита, че в случая липсва основание за задействане на клаузата на чл.9,
ал.1 от договора, според която при непредаване в срок на договореното количество
договорът се смята за развален изцяло, без да се дава нов срок за изпълнение, като се
дължи връщане на получената сума и компенсаторната неустойка в размер на 15%
върху нея. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна и недоказана с произтичащите от това законови
последици, в т.ч. и по отношение на отговорността за разноски.
В подадения писмен отговор вх. №128/18.01.2022г. въззиваемият ищец
„СЕМПЕКС” ЕООД, чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Г., АК-Варна,
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Като прави собствен анализ на
установените по делото фактически положения и приложимите към тях правни норми
обосновава становище, че въззивникът е неизправна страна по процесния договор, като
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел възраженията му по иска за
недоказани. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд като му
се присъдят и разноски за въззивното производство.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход
по същество, въззивникът „ГОЛД КРОУН” ЕООД не е взел участие. В молба, подадена
преди съдебното заседание от процесуалния представител на страната адвокат И. А.
въззивникът заявява, че поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване.
Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък, инкорпориран в
самата молба.
Въззиваемата страна „СЕМПЕКС” ЕООД, представлявана по пълномощие от
адвокат Д. Г., поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба по
обоснованите в подадения отговор аргументи и моли за потвърждаване на обжалваното
с нея решение. Претендира присъждане на разноски като представя списък по чл.80 от
ГПК.
2
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Повдигнатият в първоинстанционното производство исков спор има за предмет
парични вземания, основани на и произтичащи от неизпълнението на търговски
договор за изкупуване на бъдеща земеделска реколта (600 т. пшеница реколта 2020г.).
Договорът е сключен на 05.12.2019г. и съгласно договорените между страните условия
купувачът „Семпекс” ЕООД (ищец по делото) е изплатил авансово в пълен размер
договорената продажна цена от 120 000 лева. Съгласно договора доставката е следвало
да се извърши в срок до 15.07.2020г. Все така в чл.9, ал.1 от процесния договор е
въведена клауза, предвиждаща “разваляне на договора без предизвестие” в случай, че
продавачът не предаде договореното количество стока в уговорения срок, с
привеждане в действие на неустоечна клауза, изискваща от продавача връщане на
платената авансова цена и заплащане на неустойка в размер на 15% върху нея.
От фактическа страна, спорните аспекти от процесната сделка, определени при
условията на чл.6, ал.2 и чл.269, изр.2-ро от ГПК, се свеждат до поддържаното от
въззивника „Голд кроун” ЕООД - ответник в първоинстанционното производство,
възражение, че съгласно чл.2, ал.2 от процесния договор доставката се дължи по
месторазположение на обработваните от него земеделски площи в землището на град
Тутракан, въз на която клауза твърди, че ищецът не е “предприел действия за извозване
на процесната пшеница”.
От правна страна спорните аспекти се извеждат при твърдението на въззивника
в качеството му на продавач по процесната сделка, че не са налице предпоставките за
разваляне на договора и съответно на това възникване на претендираните от ищеца
вземания за връщане на авансова платената цена и заплащане на договорената
неустойка, евентуално, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, поради
което е нищожна.
Съобразявайки твърденията и възраженията на страните в хода на
първоинстанционното производство и събраните доказателства (писмени и гласни), се
изяснява следната фактическа обстановка:
Страните се намират в трайни търговски отношения с идентична правна уредба,
което е установено от сключените от тях през 2018 и 2019 година договори, надлежно
изпълнени. По друг договор за реколта 2020 (пшеница 400 т.), различен от процесния,
има частично изпълнение, като в този случай на основата на авансова платената цена
страните са предоговорили вместо пшеница продавачът да се издължи със слънчоглед.
Изпълнението на доставките по тези договори е организирано от страна на продавача
„Голд кроун” ЕООД като същите са били извършвани в неговия склад. Организацията
на изпълнението на дължимата по процесния договор доставка изисква предварително
3
уведомяване на купувача от страна на продавача за количеството стока и за началото
на самата доставка (чл.2 от договора). Продавачът „Голд кроун” ЕООД не е разполагал
с дължимото по процесния договор количество пшеница (600 т.) и е бил в
невъзможност да изпълни този договор.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото,
първоинстанционният съд извежда решаващи мотиви, че „по делото е установено и
доказано ответниковото неизпълнение на договорното задължение да предаде
уговореното количество пшеница реколта 2020г. в срока до 15.07.2020г. Ето защо
съгласно договорката ищецът има правото да развали договора и да претендира
връщане на авансово платената сума ведно с договорената неустойка в размер на 18
000 лева. ”
Въззивникът „Голд кроун” ЕООД не сочи факти, които да опровергават
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, нито
навежда нови такива при условията на установените в чл.266, ал.2 ГПК изключения. В
случая липсва спор по фактите. Повдигнатия от въззивника спор се квалифицира като
спор по правото.
Преди всичко друго, трябва да се отбележи, че сама по себе си договорната
клауза за “разваляне на договора без предизвестие” не противоречи на закона, нито на
добрите нрави. Съгласно чл.25 ЗЗД прекратяването на един договор може да бъде
поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие. Точно това са направили
страните в процесния договор, включвайки в него клаузата на чл.9, ал.1. Въззивникът
не сочи обстоятелства и не ангажира доказателства, които да обосновават, че ищецът
„Семпекс” ЕООД, в качеството му на купувач, недобросъвестно е попречил на
изпълнението на дължимата по процесния договор доставка. Изяснените в делото
обстоятелства не разкриват такава недобросъвестност на купувача. Първо,
договореният срок, в който следва да се изпълни дължимата доставка (до 15.07.2020г.),
се квалифицира като срок в полза на доставчика по смисъла на чл.70 ЗЗД и кредиторът
по доставката не може се ползва от правата по чл.69 ЗЗД. Второ, местоизпълнението е
определено в договора и доставчикът дължи да установи готовност да престира на
процесното място, като това изпълнение не се нуждае от каквото и да е съдействие от
страна на купувача. В случая въззивникът нито твърди, нито ангажира доказателства,
че е бил във възможност да изпълни характеризиращата престация на договореното
място и в рамките на договорения срок. Напротив, от събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява, че въззивникът, в
качеството му на земеделски производител, продавач, не е разполагал с дължимото
количество пшеница (600 т.). Нищо от установеното по организацията и изпълнението
на процесния договор не сочи на недобросъвестност на купувача.
Недобросъвестността предполага, че продавачът е предложил изпълнение, а такова в
4
случая не се установява. От друга страна, дори и в условията на непроизведено
дължимо количество пшеница (600 т.) продавачът не е възпрепятстван в изпълнението
на дължимата от него доставка, доколкото става дума за родово заместима престация
(чл.64 ЗЗД). Следователно, в случая изпълнението на договорената доставка по
никакъв начин не е обусловена от оказване на каквото и да е било съдействие от страна
на купувача.
Въз основа на горното оплакването за неправилност на първоинстанционното
решение по тълкуването и приложението на прекратителната клауза, съдържаща се в
чл.9, ал.1 от процесния договор, е фактически и правно необосновано.
По отношение на оспорването на първоинстанционното решение, основано на
противоречие на неустоечното вземане с добрите нрави, настоящият въззивен съд
намира същото за необосновано и неоснователно. Процесната неустоечна клауза
напълно се вписва в контекста на договорените права и задължения в процесния
договор. От една страна, авансовото плащане на бъдещата продукция е риск, който
изцяло тежи върху купувача, и напълно адекватно и съвместимо с правилата на
добрата търговска практика е уговарянето на неустойка, която да мобилизира в една
по-висока степен интересите на продавача от точно изпълнение на насрещните негови
договорни задължения. От друга страна, неустоечната клауза не натоварва
изпълнението на договорената доставка. На следващо място, ценена в светлината на
правата на купувача, с които същият се ползва по силата на чл.82 ЗЗД, неустоечната
клауза сама по себе си не разкрива белега “прекомерност”. Въззивната жалба не
посочва защо договорената неустойка, от гледна точка на предвидимите от страните по
договора пропуснати ползи и претърпени загуби от неговото неизпълнение, следва да
се третира като прекомерна. Изложените от въззивника доводи, отнасящи се до
правните белези на “нищожността на неустоечната клауза”, изведени от
тълкувателната съдебна практика, не кореспондират на установената в
първоинстанционното производство фактическа и правна обстановка. Преценката за
нищожност на неустойката е конкретна за всеки отделен случай, съобразно неговата
специфика, като доказателствената тежест се носи от страната, която се позовава на
такава нищожност. Доколкото въззивникът не е изложил релевантните за нищожността
на неустоечната клауза факти и не е ангажирал относимите за тяхното установяване
доказателства, това му оплакване следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в подадената от
ответника „Голд кроун” ЕООД въззивна жалба оплаквания за неоснователни.
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК като основателна се
5
цени претенцията на ищеца – въззиваем в настоящото производство, за осъждане на
ответника – въззивник да му репарира разноските за въззивното производство.
Същите, съобразно списъка по чл.80 ГПК (л.31) и приложените към него доказателства
за плащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
уговорено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се определят в общ размер на 4
290 лева и се възлагат изцяло в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, въззивният
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №53/12.11.2021г. на Силистренски окръжен съд,
постановено по т.д. №56/2021г. по описа на СОС, изменено в частта му за разноските с
решение №4/17.01.2022 година.
ОСЪЖДА „ГОЛД КРОУН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Тутракан, област Силистра, ул. „Белмекен” №23, да заплати на
„СЕМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Разград, ул. „Трапезица“ №8Б, сумата 4 290 лева (четири хиляди двеста и деветдесет
лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6