гр. София, 11.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II-Б въззивен състав, в открито
заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.
д. № 6625 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по
молба от 22.03.2018 г. на “А.Е.Д.И.“ ООД, ЕИК:********за отмяна на
неприсъственото решение от 13.02.2018 г. по гр. дело № 55941/2018 г. на Софийския
районен съд, 78-ми състав, с което молителят “А.Е.Д.И.“ ООД, ЕИК: *********, с
управител М.П.П., със седалище и адрес на управление:*** е осъден да заплати на
ищеца Д.В.С., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 40 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
по предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
В молбата се твърди, че са налице
основанията за отмяна по чл. 240 ГПК, тъй като връчването на исковата молба и
призоваването са извършени по реда на чл. 50, ал. 2, ГПК, а според молителя
няма основание за извършването на процесуалните действия именно по този ред. Твърди
се, че в процесния случай връчването е опорочено, тъй като според молителя
длъжностното лице връчител не е извършило всички необходими действия, за да се
увери във верността на удостоверените от него обстоятелства, а именно
извършване на проверка дали на адреса има сграда или помещения, в които се
намират работници или служители на търговеца или други негови представители.
Посочва се, че констатациите на връчителя върху върнатите по делото съдебни
съобщения са непълни и неверни, тъй като на адреса, вписан в Търговския
регистър, действително се намират седалището на търговеца и търговското му
предприятие. Според изложеното в молбата „А.Е.Д.И.“ ООД е действащо търговско
дружество, осъществяващо дългогодишна стопанска дейност, като седалище и адрес
на управление на дружеството е именно вписания в Търговски регистрър такъв,
находящ се в гр. София, ж.к. „**********. В този смисъл се посочва, че на този
адрес дружеството получава уведомления и съобщения от общинските и държавни
власти, както и че същият адрес е посочен и в годишните данъчни декларации,
подавани от дружеството по реда на ЗКПО. Поддържа се, че на процесния адрес „А.Е.Д.И.“
ООД регулярно получава съдебни съобщения и призовки.
Сочи се, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил чл. 50, ал.2, ГПК, което е довело до нарушение на
съдопроизводствените правила и е лишило молителя от възможността да участва в
процеса, развил се пред Софийски районен съд. В този смисъл се посочва, че за
да бъде осъществено надлежно връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е
напуснал адреса, вписан в Търговския регистър без да впише новия си адрес, като
според молителя, за да се приложи реда по чл. 50, ал. 2 ГПК е необходимо да се
установи, че търговец/юридическо лице е имало преди това на адреса, но адресът
е напуснат преди повече от месец от търговеца/юридическото лице, каквито данни
не били събрани по делото. Предвид
изложеното молителят моли въззивния съд да отмени неприсъственото решение и да
върне делото за ново разглеждане.
Ответникът по молбата - ищец в
първоинстанционното производство, Д.В.С., оспорва молбата по чл. 240 ГПК.
Поддържа, че подадената молба за отмяна на неприсъственото решение е
недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 240,
ал. 1 ГПК. В този смисъл се посочва, че молителят „А.Е.Д.И.“ ООД не е
представил доказателства за обстоятелството кога му е връчена покана за
доброволно изпълнение по изп. д. № 20189200400114 по описа на ЧСИ Й.М., рег. №
920 в КЧСИ, респективно не са представени доказателства за датата, на която
молителят е узнал за постановеното неприсъствено решение по гр. д. № 55941/2017
г. по описа на СРС, 78 състав.
Излага становище, според което
съобщенията са редовно връчвани на ответника при спазване на процесуалния
закон, като възраженията му по депозираната молба, видно и от събраните по
делото доказателства, са неоснователни. Поддържа, че по делото не са налице
доказателства, които да обосноват извод, че молителят „А.Е.Д.И.“ ООД има
канцелария на посетения адрес. Посочва се, че твърденията на молителя не
опровергават удостоверяванията на длъжностното лице по призоваването, които се
ползват с формална и материална доказателствена сила, доколкото са направени в
кръга на служебните му правомощия и недвусмислено сочат за наличността на
хипотезата на чл. 50, ал. 2, ГПК. По
изложените мотиви моли съда да остави молбата по чл. 240 ГПК без уважение.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12, ГПК във
връзка с доводите по молбата и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която
то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била
лишена от възможност да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2)
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба
или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства,
3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее. В това производство Софийският
градски съд действа като инстанция по извънредните способи за отмяна на влезли
в сила неприсъствени решения, поради което, следва да провери само наличието на
процесуални нарушения, които изрично са посочени като отменителни основания.
В настоящия случай молбата е
депозирана в едномесечния срок по чл.240, ал.1 ГПК, явява се допустима, но
неоснователна. От данните по делото се установява, че на молителя, ответник в
първоинстанционното производство, е изпратен препис от исковата молба на
посочения в нея адрес на управление *** и
съобщението е върнато в цялост с
отбелязване от връчителя, че адресът е посетен и „няма такава фирма на
посочения адрес”, като са събрани сведения от живущите в процесния апартамент №
28, по данни на които в апартамента живеят В. и В.М.и търсената фирма не се
помещава на адреса. Извършена е справка в Търговския регистър и е разпоредено
ново връчване. Следващото съобщение отново е върнато в цялост с отбелязване, че
адресът е посетен на 07.10.2017 г., 18.10.2017 г., 29.10.2017 г. и 06.11.2017 г.,
но адресатът не е открит, не е открит и негов представител, които да получи
книжата. За съдебното заседание на 13.02.2018 г. съдът отново е изпратил
призовка до „А.Е.Д.И.“ ООД, която е върната с отбелязване, че по сведения на
собственика на процесния ап. 28 – В. М. на посочения адрес няма такава фирма,
нито нейни представители. В протокола от откритото съдебно заседание от
13.02.2018 г., в който е инкорпорирано и атакуваното неприсъствено решение,
съдът е отбелязал, че ответникът се счита за редовно призован за заседанието на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК.
Пред въззивния съд са допуснати
поискани от въззивника ответник „А.Е.Д.И.“ ООД свидетели при довеждане, но
въпреки редовното уведомяване не са
доведени и е допуснат и разпитан като свидетел връчителя на съобщенията до
ответника при СРС – С.С.. Свидетелят
посочва, че при посещенията си на адреса, посочен за адрес на управление на дружеството
е установил, че на адреса се помещава частен дом, в който живеят В. иВ.М.и,
както и че на адреса не е установил офис, канцелария и служители на търсеното
търговско дружество.
Представени са писмени доказателства
от молителя покана за доброволно изпълнение, писма, всичките адресирани с
адреса на дружеството.
При
така установената фактическа обстановка
съдът намира молбата по чл. 240 ГПК за
неоснователна. Предвид нормата на чл. 179 ГПК издаденият от длъжностно лице връчител документ в кръга на службата му представлява доказателство за
удостоверените като извършени от него и пред него действия. В този смисъл и
съдът при приложение на последната норма намира за доказани по делото
удостоверените от връчителя
върху съобщенията по делото обстоятелства, че на регистрирания за
седалище и управление адрес на ответното дружество няма канцелария, офис на
дружеството ответник. В тежест на ответника, оспорващ верността на записа, е да обори удостоверените в съдържанието на официалния документ
обстоятелства.
Не се установи по делото след като не е проведено доказване от молителя на
твърденията му, че на адреса се извършва дейност на фирмата и е с непрекъснат
режим на дейност и има лица, които да приемат съобщенията за дружеството, още
повече, че и върху приложените покана от ЧСИ и писма има само адрес на
дружеството, но не и оформяне на получаването на книжата от същия адрес. С
оглед на което след като връчителят е
удостоверил, че молителят няма канцелария на адреса, вписан в Търговски
регистър, нито пощенска кутия, нито фирмени знаци и това удостоверяване не е
опровергано, първоинстанционният съд е спазил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК
съдебните книжа да се изпратят на адреса на управление и е приложил фикцията на
чл. 50, ал. 2 ГПК. Ако на регистрирания адрес няма офис или не е действащ и не
може да се открие представител на дружеството с оглед обезпечаване движението
на делото и задължението за дружеството-търговец за вписване на адрес в
Търговски регистър с възможността за контакт с него, неизползването на адреса
като канцелария на търговеца в случая е фактическа промяна на адреса, невписана
в Търговски регистър. Следователно причината, препятствала призоваването на
търговеца по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК и реалното участие на страната в
исковото производство е неизпълнение на задължението ѝ да осигури на
вписания адрес на управление канцелария и служител, който да приеме съдебните
книжа. Хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК предпоставя връчителят да открие на
адреса канцелария на търговеца, но да няма достъп до нея или да не намери някой,
който да е съгласен да получи съобщението.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за отмяна на
непресъственото решение, обоснована с основанието на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК,
което не е доказано е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответника по молбата за отмяна, който
обаче не е поискал присъждането на такива до приключване на устните състезания
пред настоящата съдебна инстанция, следователно не следва да му бъдат присъдени
такива.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А.Е.Д.И.“ ООД, ЕИК********с правно основание
чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение от 13.02.2018 г.
на Софийски районен съд, 78-ми състав, постановено по гр. дело № 55941/2017 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.