№ 590
гр. С, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110159471 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, №23Б срещу Г. С. С. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ул. „МТ“ № 34, бл. 8, ет. 4, ап. 11, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата от 1180,26 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ул. „МТ“ № 34, бл. 8, ет. 4, ап. 11, аб. № 326262 за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 78,24 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., сумата от
54,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29212/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Директ“ ЕООД. Поддържа, че
съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за
доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Сочи, че след издаване на
процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по сметка на
ищеца е постъпило частично плащане в размер от 100 лв., което е съобразено при
предявяване на предявяване на вземанията в исковото производство. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
процесуалния му представител – адв. Р., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Сочи, че не е титуляр на процесния абонатен номер. Оспорва между третото
лице – помагач и ответника да е налице валидно възникнала облигационна връзка. Оспорва
и между страните по делото да е налице валидно облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия за битови нужди, като твърди, че не е потребител на топлинна
енергия, тъй като не се доказва, че е собственик или ползвател на процесния имот. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите, предявени с
исковата молба. Счита исковете за недоказани. Сочи, че липсват първични счетоводни
документи, от които да се установява размерът на дълга. Счита, че лихви се дължат едва от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на същия. Моли
за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В допълнително становище ответникът признава получаване на плащания от
ответника в размер на 900 лева, извършени до 01.08.2024 г., а в открито съдебно заседание
ответникът претендира извършването и на още три плащания, за които представя платежни
документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е
разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и
чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
2
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Установява се от ангажираните от ищеца доказателства, че с Нотариален акт за дарение
на недвижим имот по н. дело № 49380/97 г. от 29.09.1997 г. при нотариус ЛЛ при СНС към
СРП, че ответникът е придобил по дарение от СГ С. и ПТ С.а недвижим имот - апартамент
№ 11 в гр. С, ул. МТ № 34, блок №8, ет. 4., като дарителите са си запазили вещното право на
ползване на имота. Видно от преписи – извлечения от актове за смърт дарителите са
починали, съответно СГ С. – на 27.01.2001 г. и ПТ С.а – на 11.12.2014 г., поради което и
вещното право е било погасено преди процесния период. Също така с молба декларация от
05.12.2001 г. ответникът е направил изрично искане пред ищеца да му бъде открита партида
за процесния имот с аб. № 326262.
При така установените по делото обстоятелства и съгласно указанията дадени с
цитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК и на основание чл.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
3
Установява се от заключението на СТЕ и постъпилите изравнителни сметки от третото
лице помагач, че за процесния имот на адрес: гр. С, ул. „МТ“ № 34, бл. 8, ет. 4, ап. 11 с аб. №
326262 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставена топлинна енергия на стойност
1200, 58 лева.
Следователно установено е възникването в ползва на ищеца вземане за посочената
стойност, чието изпълнение ответникът като потребител на ТЕ дължи. С оглед установеното
вземане в размер, по-висок от претендирания с исковата молба, установено е възникването в
пълен размер на предявеното от ищеца вземане за стойност на ТЕ за сумата 1180,26 лв.
Предвид възникването в полза на ищеца на посоченото вземане на обсъждане на
първо място подлежи направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване
по давност на вземането.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за
плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 30.05.2023 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска не
е погасено по давност.
Следователно възникнало и непогасено по давност е вземане на ищеца към ответника
на стойност на топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул.
„МТ“ № 34, бл. 8, ет. 4, ап. 11, аб. № 326262 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., на
претендираната с исковата молба стойност – 1180,26 лева.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 54,47 лева, определена на основание чл. 162
4
ГПК от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „ТС” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото лице
изравнителни сметки и заключението на вещото лице следва извод, че за процесния имот е
извършено дялово разпределение надлежно и при спазване приложимата нормативна
уредба.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
Предвид изложеното следва да бъдат обсъдени и съобразени признанията на ищеца и
твърденията на ответника за извършени плащания. Установява се от признанието на ищеца,
обективирано в молба с вх. № 261219 от 14.08.2024 г., че ответникът му е заплатил сума в
5
размер на 900 лева, като последното плащане е извършено на 01.08.2024 г. От представените
от ответника платежни документи се установява, че е заплатил на ответника сума в размер
на 100 лева на 29.09.2023 г., сума в размер на 100 лева на 31.08.2024 г. и сума в размер на
100 лева на 02.10.2024 г. Доколкото едно от плащанията /това от 29.09.2023 г./ е преди
депозиране на молбата на ищеца от 14.08.2024 г. то следва извод, че същото е включено в
общо признатия размер от плащания от 900 лева. Поради това извън признатите от ищеца с
молбата от 14.08.2024 г. съдът приема за установени плащания в общ размер на 200 лева и
следователно установено в хода на процеса заплащането на суми в общ размер 1100 лева. С
плащанията са погасени законните лихви върху главниците в общ размер 202,19 лева
считано от 30.05.2023 г. /датата на депозиране на заявлението/ до съответно установените
дати на плащания - 29.09.2023 г. за 100 лева, 01.08.2024 г. – 800 лева /доколкото друго не се
установява, а тази дата е призната от ищеца/, 31.08.2024 г. – 100 лева и 02.10.2024 г., както и
главниците в пълен размер за услугата дялово разпределение в размер на 54,47 лева и за ТЕ
в размер на 843,34 лева. Поради това неизпълнено и дължимо е вземането за стойност на
топлинна енергия в размер на 336,92 лева ведно със законната лихва от 03.10.2024 г. до
изплащането му, за която сума предявеният иск е основателен. В останалата част исковете
за главници следва да бъдат отхвърлени при съобразяване на основание чл. 235, ал.3 ГПК на
настъпилото погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Исковете за обезщетения за забава по изложените съображения следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на исковете – задълженията са
възникнали и дължими преди подаване на исковата молба, същият дължи на ищеца
сторените разноски за исковото производство в размер на 403,90 лева /23,90 лв – д.т., 280 лв
– възнаграждение за вещо лице и 100 лева – юрисконсутско възнаграждение/ и за
заповедното производство в размер на 77, 71 лева / 27,71 лева – д.т. и 50 лв –
юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че Г.
С. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „МТ“ № 34, бл. 8, ет. 4, ап. 11 дължи на „ТС”
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 336,92 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „МТ“ № 34, бл. 8, ет. 4, ап. 11, аб. № 326262 за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.10.2024 г. до изплащането й,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 29212/2023 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
6
съществуването на вземане за разликата над уважения размер от 336,92 лева до пълния
предявен размер от 1180,26 лв. ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до 01.10.2024 г. и
иска за сумата от 54,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до изплащане на вземането, поради погасяване чрез плащане в хода на процеса,
а иска по чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 78,24 лв, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г. – като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „МТ“ № 34, бл. 8, ет. 4, ап. 11
да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ****** сумата 403,90 лева – разноски за исковото
производството и сумата 77,27 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
29212/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7